Точно затова се терзаех и се измъчвах , защото се боря между чувства , разум, реалност ..
Обичам го и аз много държа на това , че е сериозен , стабилен и отговорен, но както каза ти , на различни честоти сме явно и имаме доста различни интереси , нужди и разбирания . Стават нещата , които искам аз , но става изключително бавно , тегаво , мудно и задължително с много мърморене от негова страна , сърдене и цупене . После и на него му е хубаво и си приказваме , но за сметка на моите нерви , стрес и търпение …
Ако не съм аз , ще си седи затворен денонощно да бачка и дотам ..
и не знам дали съвестта или страха говори в мен , но като виждам колко са рядко срещани свестните мъже в днешно време и поколение , как да посмея да го напусна ?! А и все едно да сменя родителите си .
Обичам го , щастлива съм с него , това е което търся , но просто в някои отношения е много зле и го изживявам тежко , но не е болка за умиране .
Просто например аз държа на брак и семейство . Той държи на семейство , счита , че брака не прави отношенията и семейството и е една излишна формалност .
Аз държа поне 2-3 пъти в годината да отидем някъде , той ако стоим вкъщи ще му е най-добре или аз да пътувам ама него да не го закачам по възможност .
И ето такива дребни неща …

