Майка в по -късна възраст?!

  • 59 440
  • 1 010
  •   1
Отговори
# 165
  • София
  • Мнения: 13 273
Права си, Бианка. И това не е само с АМХ и само при жените. Понеже ние си следим хормоните поне веднъж в годината, на 25 АМХ ми беше над 9, а сега е 1,6. Дори е много високо за моята възраст, защото по статистики на 45 е около 0, 3-0,9. Всяка година спада.
Съпругът ми започна проблемно на 27 с 13-17 по Крюгер, а сега на 47 му е между 1 и 3, според моментното състояние.
Над 30, когато правихме ин витро за третото дете, аз бях с 4,2 и той беше с 9.
Толкова за възрастта. Това не означава, че не може да се роди дете, но да се твърди, че на 40 е като на 20, е малко като щрауса и главата в пясъка.
При нас четвъртото стана неочаквано и над 40, но не бих си позволила да кажа колко възрастта е без значение, нито сега да не изпитвам страхове за това, което опитваме да направим.

# 166
  • На остров
  • Мнения: 13 498
И аз мисля така, и аз съм забременяла и родила над 36 с ивф- второ дете, никакви проблеми не бяха открити и при мен и при съпруга ми, всички изследвания бяха ок. Не съм си мислила, никога че ще се налага да се борим забременяване. Първото е нормално, но 20 плюс.
Качество с годините много се влошава и дори да има яйцеклетки то читавите са много малко. Аз иначе щях да имам поне още две деца  естествено заченати и нямаше да минавам през извънматочна и кухо яйце.
Изключения винаги има познавам много жени забременели от раз и на 36 и 37 и на 39 и родили здрави деца.

За мен накратко казано нещата са така годините не се отразяват на начина на износване и самата бременност, но се отразяват на качеството на яйцеклетки и сперматозоиди и шанса да се забременее със здрав ембрион намалява с всяка година.

# 167
  • Мнения: 1 044
С първото дете забременях на 26 от първия опит, с второто на 30 от първия опит. Сега съм на 38 и се чувствам млада и свежа, бях сигурна, че ще забременея лесно. След почти година неуспешни опити тествах хормони, за които преди не ми се е налагало да се замислям. АМХ ми е 1. Променят се нещата с годините, в това съм сигурна.
По темата тая някакви малки надежди все пак да мога да се включа по-адекватно някой ден с разказ за бременност и раждане в по-късна възраст.

# 168
  • Мнения: 270
Здравейте,
Ето и моя опит: първото дете родих на 29, второто решихме да имаме около 35 тата ми годишнина, но греда...уж всичко е наред, но бебе няма и така на 39 години забременях и родих след лека стимулация с хормони.

 Не мога да разбера едно: с каква съвест можеш да напишеш, че видиш ли годините нямат значение за репрудукцията?! Не, имат огромно значение, така че правете си сметката по-отрано, за да има време за лекарска намеса при нужда.

Иначе категорично, стават и чудеса...😊😉

# 169
  • Сфия
  • Мнения: 1 131
Tickles, пожелавам ти скоро да се включиш. Успех!
Irmir, мисля никой не твърди това. По-скоро твърдим, че гаранция и златно правило няма. Също така, че не е работа на никой да анализира другия - що не тая възраст, що на оная и т.н..
Fever Ray, успех и на теб с петото детенце! Дано се случи по-скоро, че наистина си тиктака... Мисля ти беше споделила в една тема за ЧХГ май за някакви кръвни добре нарастващи, в същото време ниски за седмицата. Нали не греша? Какво се случи?..

# 170
  • София
  • Мнения: 123
Какво е АМХ?

# 171
  • Мнения: 15 356
Антимюлеров хормон.

# 172
  • Бургас
  • Мнения: 117
Това е Божа работа. Когато трябва да стане, ще стане. Мъжът на братовчедка ми стана баща за пръв път на 50 +, а преди месец им се роди второ дете. Той май наближава 60те, а тя е почти на 40 и планират вече трето. И двете са заченати нормално, а докторът след раждането и е казал, че може да роди още 2 деца. Всичко е строго индивидуално и както казах, ако трябва да стане , ще стане и то когато трябва да стане. Много мразя изрази от рода на "Искам го , сега го искам".

# 173
  • София
  • Мнения: 13 273
Старлет, неуспешен беше опитът. Сега почиваме, разчитайки на "традиционни" методи и след няколко месеца пак ще пробваме. Да мине балът на втората дъщеря и тогава.

АМХ отразява яйчниковия запас.

# 174
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Starlet много се обидих как ме пропусна в пожеланията мен, аз си чакам близнаци девойки и само в розово ще ги обличам и всеки ден ще са с панделки  Simple Smile .

# 175
  • Сфия
  • Мнения: 1 131
Starlet много се обидих как ме пропусна в пожеланията мен, аз си чакам близнаци девойки и само в розово ще ги обличам и всеки ден ще са с панделки  Simple Smile .
леле, колко съм смотана.. Нещо не съм схванала.. Ама разбира се -пожелавам ти близначки девойки, или младежи или както там дойдат. Само живи и здрави най-вече! Animal Heart Eyes Cat Пожелавам си и на мен, каквото ми прати там Господ - нямам претенции. Имам 2 момчета, но и 3 да станат ми е ок.
Fever Ray, лека почивка Wink и скоро да видиш 2 чертички!
 Успех, момичета! Heart

# 176
  • Мнения: 989
Момичета, понеже темата е много лична, а за някои и доста изстрадана, дори реално да нямате противоречащи си тези, без да искате се засягате една друга.
Конкретно по въпроса на авторката: моят опит е следният: имам 2 деца, първото родено на 23, второто на 33 (Представяте ли си- от един баща! Ха-ха!) Първата ми бременност беше много лека, забременях на 3тия месец. Втората ми бременност беше категорично много тежка, но пък забременях на първия месец опити.
Действително е много индивидуално!
Бих родила и трето дете, самото раждане не ме притеснява изобщо, но няма да се осмеля заради тежката ми втора бременност.
И аз втория път бях много обременена от страхове, защото вече не съм на 20+, а на 30+. Правихме всякакви генетични и каквито се сетите изследвания. Това беше всъщност най-големият ми страх- за здравето на детето. Но пък вече медицината ти дава възможност да си максимално спокоен, когато направиш необходимите изследвания.
Иначе като грижи за бебето- много по-балансирана и по-спокойна съм- от части заради възрастта, от части заради опита ми. Грижа се с истинско удоволствие за бебето, нищо не ми тежи, на всичко се наслаждавам. Не ме изнервя безсънието, не изпадам в паника от дреболии... Истинско блаженство е това ми майчинство!

# 177
  • Мнения: 715
имам 2 деца, първото родено на 23, второто на 33........
Иначе като грижи за бебето- много по-балансирана и по-спокойна съм- от части заради възрастта, от части заради опита ми. Грижа се с истинско удоволствие за бебето, нищо не ми тежи, на всичко се наслаждавам. Не ме изнервя безсънието, не изпадам в паника от дреболии... Истинско блаженство е това ми майчинство!
Според мен не ти тежи гледането на 2ро дете, защото знаеш че тези периоди ще отминат, не заради възрастта. Ако беше 1во и на 23, и на 33, и на 43 ще има шок от промяната и само не ми казвайте, че промяната е малка. Все пак човек почва да носи пряка отговорност за здравето и живота на друг човек. На 23 те е шашнало всичко, защото ти е било за 1ви път. Мое мнение, разбира се, може и да греша.

# 178
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Старлет, неуспешен беше опитът. Сега почиваме, разчитайки на "традиционни" методи и след няколко месеца пак ще пробваме. Да мине балът на втората дъщеря и тогава.


Браво за смелостта.
Малко  извън темата и дано не прозвучи нахално, но наистина ми е любопитно от гледна точка и на това как се чувствам аз в момента с първо - с лека форма на следродилна депресия, копнееща по предишния си живот и засега неискаща второ.

Та, кое е това нещо, което те стимулира да искаш дете след като вече другите малко или много са "отгледани" и имате повече време за вас си, със съпруга ви, за да пътувате и пр.? Т.е. след като животът ви малко или много е поел по някакви по-спокойни релси.

# 179
  • София
  • Мнения: 13 273
Приятно ни е да се занимаваме с деца и животни. Това е леко в кръга на майтапа, но и не съвсем, защото в момента сме и с 3 кучета, освен четирите деца.
Скрит текст:
На нас децата никога не са ни пречили на личните отношения. Особено откакто съпругът ми откри кантората си. На нас животът ни си е в релси точно така. Кантората е на метри от дома ни и работим с плаващо работно време, като по всяко време може да си пренаредим ангажиментите и да си дадем почивка. Аз ходя за 4 ч. само на работа. Все едно работим от дома. Никога не сме спирали да пътуваме и да се забавляваме. Примерно, всеки петък излизаме само двамата или с приятели. През уикенд излизаме извън София. Веднъж в месеца пътуваме само двамата за 2-3-4 нощувки. Често водим с нас поне 1 или 2 от децата. Рядко всички, предвид големите им възрастови разлики. Една от дъщерите ни вече не живее с нас, а и втората заминава наесен.
Децата посещават/ха училище и градина с осигурен транспорт и почти целодневно обучение, независимо от възрастта. Училището е държавно, не е частно. Така са цял ден ангажирани и не ни се налага да ги водим по уроци и извънкласни занимания, а имаме време и за дома си, и да останем насаме. Ние сме почти денонощно заедно, затова не изпитваме нужда да се откъснем от ежедневието, за да сме насаме.
Предвид голямата разлика, не е имало нужда да обгрижваме всички деца едновременно.
При нас огромен плюс е, че в съседни апартаменти в същия вход живеят моите родители и семейството на сестра ми, а свекърите са също на пешеходно разстояние. Родителите ни са приятелски семейства и винаги им е било приятно да идат някъде заедно, водейки внуците с тях или да ги вземат за няколко дни. Въпреки напредването на възрастта им, родителите ни са още сравнително активни. С двете големи дъщери ползвахме и почасови бавачки, защото бабите още работеха, а ние тогава бяхме държавни служители. От третото дете вече имахме пенсионирани баби и дядовци и отворихме кантората, като така аз бях вече по-свободна.
Сега точно излизането от релси ни плаши най-много. Две от децата се отделят,  третата дъщеря вече влиза в пубертета и не обича да стои много с нас, а и тя е по-затворена и самостоятелна от малка. Малкият порасна и обожава да е с дядовците си през уикендите. От кучетата ни 2 са в напреднала възраст. И изведнъж все повече оставаме само двамата, а аз имам прекалено много свободно време. Започва да ми липсва планирането на времето, дневният ми график, навиците ми.
На нас децата ни дават спокойствие. Живеем до парк, динамични хора сме. В свободното ни време сме обикновено максимално на открито и в движение. Ето, тази събота и неделя излизахме сутрин в 9 и се прибирахме след 18 ч. Междувременно, ту някое дете се присъединяваше, ту оставахме двамата, ту идваха и тримата "налични". Днес съм будна от 6 ч., а децата излязоха в 7:15. Съпругът ми излезе в 9. Аз тъкмо влизам в кантората, а преди това времето ми беше само за мен и ми беше скучно. Simple Smile
Разбирам как се чувстваш, защото с малко дете има един период на страх и усещане, че едва ли не завинаги ще си "вързан" у дома с детето, но това минава. Когато станат пълнолетни и самостоятелни, започваш да копнееш за времето, когато са били малки и безпомощни и са имали нужда от теб.

Общи условия

Активация на акаунт