На море в Гърция 2020 - I

Змия, докъде я докарахме..Друго си е за един завой да спорим...

Наистина кой ли е предполагал, че ще стигнем дотук (може би само Параход, щом няма планове ). Ако ситуацията беше нормална, сега темата щеше да ври и кипи от въпроси, съвети и коментари.

Миленка_д, хехе
Не е това, планирала съм по-далечно само последните 2-3 години, преди това си ходехме с резервации в последния момент (дни, максимум 2-3 седмици преди пътуването направени), даже и без. Но някои от тези дългосрочни планове се осуетиха, други се случиха с триста зора и... така, бях решила тая година да караме спонтанно, без много-много планиране. А то пък какво стана. Пожелавам на всички да се оправят нещата и да имаме прекрасно гръцко лято!

Слагам няколко любими снимки от любими места просто така, за разтуха

Благодаря за страхотните снимки! Ех! Ех! Ех!
Ние към тази дата, но за миналата година имахме вече посетени Парга, Лефкада и Крит...
Тази година за съжаление при мен ще е затишие отвсякъде. Поради много, много причини.
За пръв път нямам нито една резервация за никъде. Претърпях лично нещастие и голяма загуба в семейството ми. Нямах/и все още нямам/ сили да организирам нищо в продължение на месеци. А сега с този вирус, нищо не е ясно. Така, че ще го мислим в движение.
Щастие е да имаш такава дестинация като Гърция, на една ръка разстояние.
Само да сме здрави, ще пътуваме пак. Желая ви го и на вас от сърце!

Всъщност на мен страшно много ми липсва активността в темата, защото ми действа разпускащо от ежедневното напрежение. Мисля, че идеята не е лоша да се пускат снимки и разкази, защото ситуацията е изпитание за всяка психика. Аз май разкази неразказани нямам, имам планове, които се надявам да осъществя с Божията помощ ако не тази, то следващата година и тях ще ви споделя. Бях си планирала по-лежерна почивка за това лято - с повече нощувки и по-малко обиколки. Със самолет от Солун до Самос и една нощувка (всъщност близо 24 часа) в родното място на Питагор - има и какво да се разгледа там - един тунел и една пещерна църква на хълма. На следващия ден кораб до Патмос и 2 нощувки до пристанището - единият ден круизче до съседните прекрасни островчета, на другият - задължително Пещерата на апокалипсиса и Хората. После - още 6 лежерни нощувки на едно по-спокойно място - Грикос - за истинска почивка и плажуване. Връщането - по същата схема с една нощувка в Питагорио на Самос и самолет до Солун. Покрай тези планове се оказа, че на Самос има много красиви местенца, за които не бях предполагала - дано имам възможност да ги видя и на живо.
Ето за това мечтая цяла зима (снимката не е моя)

Изобщо не ми носят разтуха тези снимки.
Напротив. Изпитвам буквално физическа болка като ги гледам. Буквално.
Отменихме резервациите си за Крит за началото на юли. Не знам какво ще стане със самолетните билети - някак си си въобразявам, че Раян ще ни дадат възможност да ги ползваме около септември.....
След провалените 5 дни по женски във Венеция в началото на март, не знам кога ще преболедувам и проваления Крит.

Юли е много далеч. Не ми се вярва да оставят границите на Европа затворени половин година.

Нищо не пречи да подновим спора

И ние бяхме по Нова година в любимата държава, и на ман като Параход вече много ми липсва.

Аз планове имах, но започваха от юни. Щяхме да пътуваме до Кефалония с кемпера. Ще го направим в първия възможен момент.
Следващият план бе за Крит в началото на октомври, но не бях започнала никаква подготовка.

Имам и абитуриент тази година, не знам какво ще се случи с матурите и баловете и тези промени как ще се отразят на плановете за пътуване.

Като стигаме до прогнозиране думата имат не лекарите , а епидемиолозите , статистиците и математиците. По препоръка на СЗО карантината се вдига 28 дни СЛЕД ПОСЛЕДНИЯ ИЗЛЕКУВАН  пациент който пък е около 2 месеца след пика . И сега ако малко посмятаме и пика е края на април и последния излекуван - края на юни , то значи границите да се отворят и да се вдигне карантината до края на юли или август. Хич не ме кефи , ама дотогава Фичоза и Кабакум   съвсем разбираемо и църквите ще са затворени за Цветница и за Великден.Съвсем разбираемо ще пазят и децата със балове и матури , все ще го измислят така , че да не заразят децата , т.е. от юли нататък.

peterky2002, След тая домашна изолация варненските плажове ще ни се видят като околосветско пътешествие
Аз се радвам, че миналата година бяхме на Лесбос. Сега отново мигранти + вируси = невъзможно. И кой знае кога ще е възможно.
За това лято имахме планове за самото начало на юли на любимото ми Йонийско море, но.... Имам двама ученици, кой знае до кога ще се удължи учебната година, дори карантините да са приключили.
След Лесбос от миналото лято и престрашаването ни да шофираме из Турция, тази година основната ни почивка трябваше да бъде обиколна през Кападокия (моя стара мечта) почти до Сирия, а после да пробваме що е то турски all inclusive Но кой знае как ще се развие ситуацията там - епидемия, мигранти и какво ли още не. Не се знае и учебната година дали няма да е от началото на септември, за когато сме се планирали.
Нищо не съм отменила от резервациите засега, някак си ме топлят да си ги гледам....
Мога да си го позволя, защото всички са с безплатен отказ и без предплащане. Чета в турската тема как хората ще изгорят с 3-5х.лв. от резервации, не се знае как и кого ще засегне финансовата криза и колко нужни ще са тези пари на семействата.
Жертвите за нашето семейство ще бъдат едни самолетни билети за края на май по всяка вероятност, както и предплатената част от лятното пътуване на по-голямото дете за езикова ваканция.

Ние имахме планове за посрещане на РД и Джулай на Елафонисос на Пелопонес, но....
Хем да пробваме кемпер-буса, хем че до там не можахме да стигнем преди време.
Нямаме никакви резервации за лятото. Само за рафтинг в Загори по Великден, но здраве да е... Не сме предплащали и само анулирах.

По нашето море едва ли ще идем след карантината, но по планини, реки и язовири - определено. Само да мине всичко. Снощи моите се размислиха къде може да се посрещне Джулая из планините на България.

Гласях се тази година за Корфу с кола като че ли...Но докато се натуткам да нагалсим дати за отпуска и дойде короната (за добро е било това "туткане").
Пазя надежда все пак за края на август да е  по-спокойна ситуацията.
Миналата година ходихме в Каламата за седмица (първоначалната  идея беше района около Волос+ Скиатос, Скопелос- но заради лиспа на време решихме Каламата с кратък полет и 7 нощувки).

Оказа се, че има един остров, за който не съм споделила впечатления, а много ми харесва Слагам ги тук, а пък ако след края на апокалипсиса някой реши да го посети, съм сигурна, че доволен ще остане. Дългичко стана, дано не ви отегча.


За нас Кимолос беше голямо и неочаквано откритие – Гърция, каквато все по-рядко може да се намери. Заминах за Милос след няколко години отлагане, заредена със суперлативи за острова от приятели и интернет, той обаче се оказа доста по-туристически от очакваното, дори през септември, и това донякъде попречи да се насладим напълно на красотите, които несъмнено притежава.
И тогава попаднахме на Кимолос.


Погледнат от Милос

Κιμωλό μου παραδεισο μου (моят Кимолос, моят рай) - така го наричат местните и аз си викам "ее, кво толкова, местен патриотизъм, те всички така казват". Кимолос обаче хич не е майтап работа, парче камениста земя 4 на 9 км, eдин асфалтов път, не повече от 500 целогодишни жители, които живеят в къщички като за хобити горе на хълма. Наистина никъде, дори на Цикладите, където бедност и скромност са доминирали традиционната архитектура, не съм виждала по-малки жилища.


Наистина са миниатюрни



Дори единственото по-сериозно селище - разбирай с повече от 10 къщи - не се казва като навсякъде другаде из Егейските острови "Хора" (град), а "Хорио" (селце). Сиестата там продължава например от 14 до 19, закъде да бързаш? Няма дори голям супермаркет, толкова малко и извънземно е всичко. Единствената помпозна сграда, която доминира силуета на Хорио-то и почти запълва долния площад, е митрополитската църква „Панагия Одигитрия“.


"Главната улица" в Хорио с "Одигитрия" в дъното


И оттук се вижда камбанарията й. Иначе на острова църквите са общо 60

Намесата на човека може да е миниатюрна, плажовете обаче са титанични. Общо усещането е като за нещо, забравено през 1970 г., ама в добрия смисъл. Туризмът е започнал да стъпва и тук, но с плахи крачки.


Праса


Бонаца

През лятото малкото корабче от съседния Милос върти през час-два, седем дни в седмицата. Пътуването е около 20 минути и започва от Полония, китно туристическо градче в североизточната част на все по-комерсиалния Милос. Два пъти седмично на Кимолос можеш да дойдеш и с големия кораб на „Блу стар“, тръгващ от Атина и обикалящ западните Циклади. Това обаче го правят малцина, повечето идват на дейтрип от по-големия му и туристически съсед.


Кимолос от ферибота

От корабчето “Осия Методия“ се изсипват туристи, които неизменно посещават брилянтния карибски плаж Праса в северната част на острова. Цветът на водата на Праса е незабравим, но заливът е дълбок, а никъде в околията няма... тоалетна. Да, няма! Бар, който предлага чадъри, шезлонги и студени напитки има, но не и тази първа необходимост. Оправдават се с някаква общинска недомислица. Туристите обаче не се уморяват да ходят там, въпреки липсата на инфраструктура – в последните километри преди райския плаж пътят е черен – и Праса става все по-пренаселен от година на година, а чадърите на него – все по-нагъсто разположени.


Праса

По-умните си правят няколко снимки на Праса и отиват другаде - югозападно от мъничкото пристанище Псати, където ги посрещат плажовете Бонаца и Каламици. Каламици има малко пристанище за рибарски лодки и добра таверна в селски стил (само една е и носи името на плажа, предлага и няколко семпли стаи за нощувка). Той е изключително спокоен и изцяло покрит от сянката на тамарискови дървета – естествени чадъри – но и по-каменист.


Каламици


И пак

На около 3 минути пеша от него се намира чудесният „бебешки“ плаж Бонаца. Може да се мине по пътя, по пътека покрай кръчмата или по брега, където причудливи скални образувания напомнят за вулканичното минало на острова, каквото има и съседният му по-голям брат Милос, и необитаемият Полиегос отсреща.


Скални образувания между Каламици и Бонаца

На Бонаца можете да избирате – сянка от дървета в уединение или много ограничен брой чадъри (не повече от 15 примерно) с луксозни лежанки. Барът над тесния път предлага освен напитки, салати и пици, и дружелюбни котенца. Има тоалетна, както и чудесна кокетна дървена съблекалня на плажа. Изобщо – луксозна работа.


Бонаца - в близост са безплатните дървета, а в дъното на снимката - доста скъпите чадъри.


Това отсреща е май Полиегос

Каменист плаж има и в Псати, непосредствено до малкото пристанище, както и в селцето Алики между порта и Бонаца, където се предлагат няколко „доматии“.

В по-далечен план заслужават посещение и намиращите се в съседство заливи Елиника и Мавроспиля. Те са обърнати точно на запад, към Милос и към залеза, и предлагат комбинация от пясък и впечатляващи вулканични форми. На Елиника при гмуркане под водата могат да се видят и руините на потънал град, подобно на популярното Павлопетри в южния край на Пелопонес.


Залез над Милос

На Кимолос са тарикати. Пазят рая си грижливо от ордите дневни екскурзианти. Ако последният ферибот за Милос отплава, например, в 7 вечерта, то едва след него ще отворят врати таверните и баровете в „столицата“ Хорио. Ако човек се качи дотам и залута из тесните улички по-рано, в обедните жеги, най-вероятно е да си умре от глад и жажда. Може да ги изпробва само този, който остане да нощува на острова.






Турист чака да го нахранят и напоят

Към 17 часа се смилява съдържателят на пекарната срещу „Панагия Одигитрия“, оттам можеш да се снабдиш със студени напитки и типичните кимолоски печива. Най-популярното е ладеня, която местните гордо рекламират като „здравословна кимолоска пица“ - разточено тесто, запечено с домати, лук и изобилие от зехтин. Но също и „тиреня“ със сирене и „колокитеня“ с тиквичка (тиква?).



Менюто в таверните е обичайното за гръцкия туризъм, с една идея по-високи от нормата цени – също както и на Милос, тук вероятно и поради факта, че повечето продукти се налага да идват по море. Местни са сирената ксино (меко като мизитра, любимо и налично само през лятото) и манура, специален сорт доматчета, бодливи кактусови круши и някаква уродлива краставица, която така и не видях, нито името й запомних. Това ражда лунният пейзаж на острова, из който бродят главно кози.


Eдна от портите на Кастро


Останки от Кастро и една от многобройните византийски църкви

В миналото Кимолос е бил крепост за отбрана срещу турци и пирати, с освобождението на Гърция през 19-и век Кастрото започва да се руши и островът – да се обезлюдява. Все пак в Хорио и днес могат да се видят портите и руини от крепостните стени между хобитските къщички.


Разбира се, отвсякъде се вижда и морето.



Местните са изключително дружелюбни и кротки хора, в по-голямата си част много възрастни, направо антични. Селото им днес е странно съчетание от разрухата на времето, старателното белосване и декорация на първите туристически обекти и появата на все по-големи сгради (не знам дали това е добра новина). Ако искате да го видите, побързайте

Параход!

Параход, страхотен пътепис!