С какво ви дразнят свекървите? – 119

Зависи къде са имотите. Една хубава къща в идеалния център на Кюстендил струва колкото двустайка в Люлин 9. Абсолютно сериозна съм.

Разбира се, че зависи от местоположението. Щом и се е намерил купувач, вероятно е добър имот. А и авторката едва ли толкова ще преживява за къща в забутан район.

Къщата може навремето да е била по-лошия имот и синът да е бил с по-малката част от наследството.
Имам наблизо пример - родителите даряват панелката на по-обгрижваната малка дъщеря във времена, когато панел в града е бил голяма работа, а на голямата - къща и двор в село наблизо, понеже са били с много по-малка стойност. 20-30 години по-късно нещата се завъртат и сега бащата (който живее в къщата) пили на голямата си дъщеря за размяна в полза на малката.
Това по въпросите за деленето на децата и наследствата.

Повечето истории, разказани из форума за наследства, са кофти направо Сигурно има и много нормални, но и такива, дето не знам как издържат участниците.

Разбира се, че има нормални истории. Просто, участващите в тях няма какво да разказват. Ненормалните са по-впечатляващи, което не значи, че са повече.

Това идва от изнудването на тези които оставят наследството. Или пък тенденциозно делене на децата им, но пак от едно и също място идва.
Тези дето го получават, ако не са налични горните причини, ако искат и на челна стойка да застанат, не могат да променят нищо от това, което казва закона. Разделяне по равно и толкоз. ако единия е ощетен, ще си го вземе по съдебен път, ако е завещание. Ако няма такова така или иначе получават по равно.
Сега, ако приживе родители са правили някакви други сделки, вече е друго

Е това да ми го каже някой/някоя - свекър/ва / тъст - тъща и директно завинаги отпада от списъка с хора, които познавам и имат право на достъп у нас.

На апартаментът със заема ли сме още? Ааа.... да намина след още 100 страници тогава...
Хора?........
Не знам какво толкова още има да се каже.

Е, подчертаното ме уби! Завещанието е последната воля на даден човек. Не знам в други страни да има запазени части като у нас. Ако дядото, завещал къщата, е свекър на свекървата, откъде накъде последната ще се съгласява или не със завещанието. Тя няма право на глас. Пък и негова дъщеря да беше.

На запад мога да си завещая състоянието на уличната котка. Това е последната ми воля. Точка. Който иска да оспорва.

П.П. Опитах се да си представя детето ми, без да съм му търсила съвет, да почне да се разпорежда с имотите ми приживе и да вземе да ми казва какво да правя и какво да не правя. Продавам всичко и заминавам на околосветско пътешествие.

Значи дамите които пишат с толеранс към сестрата и майка и може би не са се сблъсквали с алчни роднини. Мълчиш, затваряш очи. Те мачкат. Обикновено жени. От опит казвам. Мъжете все са над нещата и обикновено ги пързалят. Значи един ден ако сестрата реши да продаде апартамента от дядо си да раздели парите с брат си , а? Що за тъпотия....
Ще ви дам пример. Макар и различен, но става въпрос за нещо нечестно. Аз мразя това. Баща ми почина преди малко по-малко от 20 години. Има брат. Родителите им са починали. Идва ред да делим една земя. По документи трябва да сме 50/50. От нашите 25 за майка, 25 за мен. Аз не ги исках. Исках майка ми да ги вземе, но това е мое решение. Отиваме при нотариуса, дават парите. Чичо ми изтърсва - Ще делим на 4, аз имам 2 дъщери. Полудях... Нямам нищо против човешки да обсъди с мен, да пита... Но да ми заявява ! Стана ми много болно, много. Ако бяха 8 хиляди (не помня вече) той щял да вземе 6, ние с майка 2 хил....
И допълвам, че темата е болна. Мъжът ми изкупува земи. Ако знаете само какви истории ми е разказвал как сестра пързаля брат си, брат ощетява сестра. Тези хора нямат съвест ! По-мекушави хора винаги са мачкани щом става въпрос за пари.
Някой беше написал -ако парите са нужни спешно, за здраве или нещо много наложително -ок. Да кажем брат помага. Но дали ? Аз вече не вярвам !

Нашия не е много голям, но и към момента има думата за имоти. От 2 години мрънка да направим къщата на село, а там трябва да се извадят много пари. Изобщо не съм сигурна дали подлежи на ремонт или трябва да стоим на ново. Никой не живее там двайсетина години, земетресението в Перник ѝ разказа играта и по документи има да хвърлям пари. Обаче не иска и да чуе да се продава, много обича да ходи на село. В леля сме като ходим там, вижда в какво състояние е това, което имам да правя и пак иска. И ще му угодим.
Настоящия ни имот, ако не беше със запор при купуването щеше да е директно на негово име.
Аз съм на мнение, че трябва цялото семейство да участва при взимането на решения за имоти. Но ощетяването на някого съвсем тенденциозно е съвсем друго нещо. Разбира се собствениците имат абсолютното право с никого да не обсъждат решенията си и да си ги вземат еднолично
Лолита, ако е било при нотариус, на чичо ти номера изобщо не би трябвало да мине. Не на нотариус, в съда да се тръшка, това колко деца има изобщо няма отношение към това каква част му се полага от наследство и не би го получил

Ма ко, така е. Заболя ме от сметките му и увереността му. Дадох сума за братовчедките. Начина му беше грозен.

Дори имотите да не са равностойни,това е волята на дарителя и другите нямат думата.Запазени части от наследството има само в България.Ако някой е имал претенции е трябвало да се съди навреме,още повече,че Баклава каза ,че момчето е плащало данък наследство.

Баклава е в другия казус, не наследствения.
И на запад се оспорва завещание в доста страни. Различни са им основанията за това не са запазени части, но се оспорват

Благодаря на всички, взели отношение към "къщата на раздора".
Да доуточня,(от представената информация). Дядото,( лека му пръст) е баща на свекърва ми, останал рано вдовец, никога не се оженил повторно.Има още една една дъщеря. При сватбите купува на всяка от тях апартамент,на негово име, в един квартал. Свекърва ми се омъжва, раждат се децата, живеят си там. Мъжът ми е първороден внук, бил е негов любимец и е казал, че къщата, в която живее, ще остане за него. Приживе е завещал апартаментите на внучките си,не на дъщерите, къщата на внука. За сравнение- апартаментите са в центъра, къщата в Банкя, да речем. Внукът,т.е мъжът ми заминава в чужбина, внучката се омъжва и отива да живее в празната дядова къща, и така доста години, има я за своя, плащайки консумативите си. Свекърва ми остава вдовица, идва при нас, живее известно време, след нея идва и дъщеря ѝ със децата, пак при нас, намират си общо жилище, чийто наем първоначално ние плащахме и се изнасят. Ходят си всяка година, ние изобщо не сме ходили. За къщата мъжът ми плаща разходи по поддръжка на познато семейство. Те тази година при последното си отиване, заявиха, че са намерили купувач, който е готов да ИМ плати прекрасна сума за къщата ИМ. Първосигнално заявих, че аз не искам да се продаваМе нещо, което  не сме купиЛи. В последвалия спор, бях обидена, че съм алчна и искам да се възползвам от нещо, което не е мое. Мъжът ми каза, че и аз имам право на мнение, каквото и да се реши( Муньо Ви казвам), той е съгласен. Те заявиха, че това си е техен, семеен проблем и аз нямам право на глас, след което аз демонтративно си тръгнах от тях. Оттогава започна, да го нарека обработка по телефона на мъжа ми, да се продаде тази къща, да СИ разделят по семейно парите, те са затруднени в момента и прочие известни ви подробности, заедно с обиди към моята непринадлежаща към ТЯХ личност. Мъжът ми, като истински мъж под чехъл казва:"Ще го обсъдим с Ермалианна и ще вземем решение", на което се отвръща,''Какво имаш да осъждаш с тази алчна чужденка, всичко иска да е само за нея, няма нужда и да я питаш". ........И така.За илюстрация, просто пример, аз съм българка, мъжът ми да речем швед, живеем в Канада.
Моля да ме извините за фермана, който ви написах, но се почувствах по-добре от споделянето с вас.