Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 фев. 2020, 06:32 ч.

Развод след раждане

  • 5 014
  • 52
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
Здравейте на всички! Може би, някъде из форума е пускана темата, или е подобна ситуацията, търсих в сайта подобно нещо, което на мен се случи, но не е точно същата. Искам съвет или да си кажете гледната точка, откъм моя проблем, наистина съм адски объркана и просто не знам как се стигна до тук. Ще опиша моя случай. От 10 години имам връзка и 1 година брак, като през тези 10 години сме имали доста скандали, те са били предимно за родителите ни, първоначално се харесах много на неговите родители, след това започнаха да се показват истинските им лица, и разбрах, че са двулични, винаги съм ги уважавала и съм правила много за тях. Загърбих мойте родители, дори правех повече за неговите, отколкото за нашите. Мъжа ми има брат, с който много се разбирахме и сме си помагали, търсили сме и подаръци за неговата приятелка, която вече му е жена, но откакто тя се присъедини към семейството, започнаха двамата братя да се карат, и да се делят и основната причина беше тя, а в момента завъртях нещата, че аз съм била причината.. Преди родителите им обиждаха нея, а откакто им стана снаха започнаха да се подмазват, да я харесват, направиха им сватба, защото е по-голяма и забременя от брат му, а мен от началото ме харесаха и сега ме мразят... И до ден днешен се нямаме с тях. Правила съм опити и дори се извинявах на сила, съпроводено от майка им да се оправим с нея, но резултат никакъв... Един път, никой не дойде на мен да се извини, винаги аз съм се извинявала и съм гледала да се оправят отношенията ни, без резултат накрая. Минаваха годините, с моя човек се събрахме да живеем заедно на семейни начела, и започнах да питам, дали има сериозни намерения към мен, дали смята да създаде семейство с мен, а отговора му беше да, имам. И аз чаках, чаках, станаха 9 години точно и му казах ако няма сериозни намерения да се разделим и да не си губим времето, достатъчно съм чакала, да направи крачка напред. И той каза спокойно ще се случат нещата и спрях да питам, така след 1 година ми предложи, направихме и сватба след 4 месеца, заживяхме отделно, като сме се местили много пъти в баба му, в неговите родители, след сватбата бяхме в апартамента на свако му и накрая след като родих се преместих е пак в баба му, защото беше по голямо пространството и по добри условия за бебето. Като за смените на местата бях, аз главната, защото 1во - като бяхме в бабата, имахме проблеми с нея, защото е възрастна и беше с различни разбирания, после в тях като бяхме ме правиха на луда всяка вечер да им слагам масите, да им чистя, да им наливам ракийте.. Чувствах се отвратително, докато на мъжа ми му беше много хубаво, че е при неговите родители.. Не издържах и накрая му казах, че след сватбата се махаме и му обясних защо. Достъчно търпях и свако му ни предложи да живеем в неговия апартамент, който не се обитава, но не беше правен ремонт и ние го оправихме. С мъжа ми правихме опити за бебе, беше планирано и след 4 месеца опити се случи, през бременността забелязах как се промени, ходише постоянно на командировки, спаркитиади, по мачове, излизаше си всяка вечер уж да бяга, когато бях в 4 месец, той замина за друга държава командировка 7 дена, като през тези дни, не сме се чували, върна се и ми показа снимки. Като на тези снимки имаше с други момичета как се прегръща и му се натискат, просто отвътре започна да ми гори и започнах да треперя. Бях в пълен шок. Мойте подаръци ги бил дал даже на едната, разменили са си и телефоните, дори един път го потърси и го запита, понеже бях до него в колата и се чуваше какво си говорят, жената ти при тебе ли е, да не преча искам да те чуя, какво правиш, няма ли да се видим и след като затвори телефона побеснях, аз съм ревнива доста, но какво да направя, обичам го истински и си го харесвам много. Заболя ме, че се обърна и ми каза искам да имам приятелки.. Та той от 7 дена я познава, не знам дали ми е изневерявал, но вече се съмнявам. Ходих сама да пазарувам за бебето, подготвях се сама с всичко. Като през тези 9 месеца от бременността не сме ходили никъде на почивки двамата, само той си ходеше цяла година. Родих, и докато бях в родилното идваше за половин час, дори не споделяше какво прави през деня, вечерта. Не смееше да докосне детето. И разбрах, че се е отчуждил от мен. На изписването, дори не ми подари цвете, нито се снимахме. Отидохме веднага в баба му да живеем пак. И от там започнаха заплахите всеки ден многократно аз се развеждам с теб, не те искам, да се махам. Не ми помагаше за абсолютно нищо, бях с секцио, сама си къпех детето, носила съм тежко, гладувах, защото не ми донесе посудите от апартамента. Майка му носеше ядене, за баба му и същевременно и за нас, но само вечер като идваше да я гледа, понеже е на легло. Та мъжа ми след една седмица, откакто излязох от родилното се измести в друга стая и съм го викала да ми помага, а той ми отказваше. Играеше си на плейстейшъна и ме гонише да не у преча, била съм го натоварвала. А аз съм го питала просто как му е минал деня, какво е правил, и винаги ме режеше, не е било моя работа. Не трябвало да знам всичко. Излизаше с майка си и леля си съботите и неделите по моловете. Аз бях сама с бебето. Не даваше да ми помага никой, защото ми обещаваше, той да ми помага, а накрая нищо. След месец гонене и пренебрегване, не издържах, оплаква се на мойте родители. Молих му се, извинявах се, исках да се оправим, но не, човека го е решил, защото съм била зле и съм се карала преди с всички, била съм аз причина да се няма с неговите близки.. И не можах да повярвам какви неща говори. А майка му идваше първо при него в другата стая и след това да види бебето при мен. Махнах се с бебето, нашите ми събраха багажите и от 3 месеца съм при тях. За тези 3месеца, той подаде документите за развод. Мислех, че ще се спре, но не. Идвал е точно 5 пъти за тези 3месеца да види детенцето. Оставяше ми пари и си заминава за 1,2 мин. му беше виждането. Правих опити пак да се оправим  търся го, пиша му, но не ми отговоря. Като идваше го питах друга ли има не нямам, защо се развеждаш с мен ем така гаден ти е характера, иначе ме обичал и харесвал. Може след развода пак да се съберем. Не разбирам, защо го прави. Такава драстична промяна как е възможна. Приятели и близки ми казват, че може да има направена магия или майка му и леля му да са го настроили, или просто да има друга. Не знам вече, какво да си мисля и дали въобще ще се оправим. Моля ви, помогнете, може и аз да съм виновна за през годините, но съм гледала напред винаги, не се връщам назад, както той направи. Мотива му е бил, защото съм се карала с неговите близки, написано така, в исковата молба. Аз гледам напред и искам да съм с него и да гледаме бебето заедно. Да сме добре. Благодаря за вниманието и искрено се надявам да ми помогнете, може да ме критикувате, но все пак ще разбера и вашето мнение.

# 1
  • Мнения: 228
Не ти е лека ситуацията, но за какво ти е мъж, който не те иска. Колкото и да го обичаш щом имаш подкрепата на родителите си по-добре добре без него. Та той те наранява само.

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 2 454
Нашето мислене е, че този човек не те обича, не те желае, не те иска. Няма да се оправят нещата. Няма да заживеете заедно отново. Слез на земята, спри да бъдеш жалка, вземи се в ръце. Какво майка му, баща му, стринка му, мислят за теб, няма значение. Той не те обича и не те иска. Гледай си детето, намери си работа, приятели, осъди го за издръжка и спри с виреенето в облаците. Н я м а да се съберете. Дали има друга жена също няма значение. Ама как може така да се унижаваш. Вземи се в ръце и гледай напред!

# 3
  • София
  • Мнения: 13 151
Със сигурност има друга/и, така че гледай напред и си планирай живота без него. Да не се скатава с издръжката и толкова.

# 4
  • Мнения: 5
Благодаря ви, много за отговорите и за съветите, аз все още не мога да го превъзмогна. Гледам все да се примирявам и да отстъпвам ама, човека си гледа егото и неговите интереси и се ядосвам как не му пука за нищо. Ще гледам да си взема поука от писаното от вас!

# 5
  • Мнения: 2 597
От къде са тия диви селяни?

# 6
  • Мнения: 3 256
Дали има друга, семейството му го настройва или и двете, няма никакво значение. Важното е, че този човек те е наранил и не е застанал до теб в периода, когато си имала най-много нужда от него. И да се съберете ще мине малко време и пак ще започне да си ходи на врата. Не си струва. Инвестирай силите си в изграждане на нов живот без него. Намери си приятели, гледай си бебето, по-нататък може да срещнеш и нов мъж. Но бъди разумна и избирай внимателно, вече носиш отговорност не само за себе си, но и за бебето ти.

# 7
  • Мнения: 607
А, защо ти е??! Обижда те, унижава те, изневерява ти... Честно, защо ти е?! И,  с какъв акъл ти си му се молила, и извинявала?!!?!?!? За какво!!????? Има нещо, тотално сбъркано в мисленето ти.. На този човек,  му се живее, и според мен въобще не те обича... Гледай си детето, един ден ще срещнеш много по стойностен човек... Но, като за начало се научи да се уважаваш и цениш, защото никой няма да го прави, ако ти не го правиш за себе си....

# 8
  • Мнения: 5
Ами винаги, завъртва проблемите и ме кара аз да се чувствам виновна, нз как успява всеки път.. Аз и затова все се унижавам и се примирявам да се оправя с него, обичам го много и явно не проумявам какво прави с мен, заслепена съм била. И да наистина, както казвате, че му се живее, той сам ми каза, че иска да има ергенски живот, сладък живот.

# 9
  • Мнения: 7 981
Направо не мога да повярвам как хората сами се самоунижават.
Станалото - станало.
Тегли чертата и както Бърди каза - гони го за издръжка само. И за наследство после..)

# 10
  • Мнения: 607
Ами той, ти го е казал в прав текст, не знам какво очакваш.. И, обръща нещата, защото те манипулира... Ама, аз не знам при тази кристално ясна ситуация, как вървят манипулации... На колко години сте?

# 11
  • Мнения: 5
На 27сме двамата

# 12
  • France
  • Мнения: 1 234
Имаш нужда от помощ. Дали психологична или психиатрична - специалист трябва да реши. Но е факт, не разсъждаваш трезво. Нищо от това, което пишеш не е логически издържано. И честно - мъжа с който се развеждаш, ти е малък проблем в сравнение с психологичната и емоционална нагласа.
Дано се справиш.

# 13
  • Мнения: 1 207
Направо не мога да повярвам, че искаш да се върнеш на място, където с теб се държат като подлога и са те унижавали години наред. Вземи се в ръце и си гледай детето.

# 14
  • София
  • Мнения: 9 493
 
Значи вие всъщност не сте видели нищо от живота. Щом от 10 г. сте заедно -явно си му омръзнала.
А и живота с баби, майки, стринки вместо отделно е допринесъл за сегашните скандали. Не бих позволила на дъщеря ми живот с гадже и родители. Отделно, да си ходим на гости и да се увжаваме.
На момчето му се живее, запознава се с различни.
Ти си се вързала да глдаш бебе без никакъв житейски опит.
Развеждай се, търси си издръжката и си гледай детето с помощта на родителите.
А после заедно ще си намерие свестен мъж и баща.

Общи условия

Активация на акаунт