ЧХГ - 0.10
Каква ирония само - днес е Благовещение.
Каква ирония само - днес е Благовещение.
- Публикувана: 7 фев. 2020, 22:07 ч.
- Последно мнение: 12 апр. 2020, 18:23 ч.
Клиника Адела Фертилити - тема 9
ЧХГ - 0.10
Каква ирония само - днес е Благовещение.
Каква ирония само - днес е Благовещение.
Mipart, съжалявам. Аз само ви чета и не смея да пиша. Трансфера ми беше на 10.03. на три тридневни. На 11-ти ден кръвен тест - 0.1. А от същите ембриони миналата година имах успешен тест с неуспешен финал - бебето ми се роди много преди термин и не беше жива.
Каквото и да ви кажа в момента е безмислено. Дайте си време да се съберете и когато дойде време смело напред 
Мен не просто ме е яд за такива хора а и много мои познати родиха деца с чашка вино и цигарки , Тревичка , И т н . А колко изроди има които бременеят и раждат без проблем . Малко не е много справедливо 
Аз много се обвинявам, че ми минават такива мисли.Все едно съм някакъв ужасен човек.Но е така, не е завист, не е злоба.Гняв е , повече към мен си насочен и все пак гняв.
Последната позната, която роди, пиеше по 2 бири всеки ден, пушеше като кумин и дори след раждането не спря цигарите, спря кърмата.
Още помня и как най-добрата ми приятелка ми се обади ревяща , че отново е бременна, че не го иска и какво да прави.Помня и как едно момиче цялата бременност я изкара на трева-от сутрин до вечер.
Сещам се и за свекърва ми, която има осем, ОСЕМ аборта по нейно желание.
И за циганката до работата ми се сещам- роди януари и след това декември...
Единствено се моля за тези дечица да са живи и здрави, родени от безотговорни родители, дано живота поне им даде шанс.
А защо много често така се получава - ами, казвам си, че Съдбата дава изпитания на силните, слабите , простички хора, не биха издържали и минали през всичко това.
Нещата ще си дойдат на мястото , така, както Животът е определил, всеки си има свой път да извърви и трябва да сме щастливи от това, което имаме 😊
Последната позната, която роди, пиеше по 2 бири всеки ден, пушеше като кумин и дори след раждането не спря цигарите, спря кърмата.
Още помня и как най-добрата ми приятелка ми се обади ревяща , че отново е бременна, че не го иска и какво да прави.Помня и как едно момиче цялата бременност я изкара на трева-от сутрин до вечер.
Сещам се и за свекърва ми, която има осем, ОСЕМ аборта по нейно желание.
И за циганката до работата ми се сещам- роди януари и след това декември...
Единствено се моля за тези дечица да са живи и здрави, родени от безотговорни родители, дано живота поне им даде шанс.
А защо много често така се получава - ами, казвам си, че Съдбата дава изпитания на силните, слабите , простички хора, не биха издържали и минали през всичко това.
Нещата ще си дойдат на мястото , така, както Животът е определил, всеки си има свой път да извърви и трябва да сме щастливи от това, което имаме 😊
И аз съм си задавала този въпрос. Защо? Защо?
Колежка от работата ми ми разправяше как имала не знам колко аборта от мъжа си и второто си дете го родила, щото за замотала да направи деветия или десетия аборт и влязла без да се усети в 13 седмица... 🧐
Какво да ви кажа, не се успокоявам че съм силна и Господ или който е там ме обича. Честно, яд ме е, много ме е яд. Да си задържи "обичта" и да я изсипе на някой друг, на който дава десет аборта.
Не разбирам защо на едни се дава, а на други не. Никога няма да разбера.
Колежка от работата ми ми разправяше как имала не знам колко аборта от мъжа си и второто си дете го родила, щото за замотала да направи деветия или десетия аборт и влязла без да се усети в 13 седмица... 🧐
Какво да ви кажа, не се успокоявам че съм силна и Господ или който е там ме обича. Честно, яд ме е, много ме е яд. Да си задържи "обичта" и да я изсипе на някой друг, на който дава десет аборта.
Не разбирам защо на едни се дава, а на други не. Никога няма да разбера.
Vervam, разбирам те напълно. Това чувство на злоба или неразбиране не мога да го опиша, нямам точно определение на чувството ми ме изпълва ежедневно - позната жена, забременяла случайно през цялата си бременност ходеше намусена, защото бебето щяло да ѝ развали фигурата (!!!). Няма да забравя началото на първият ми опит колко бях уплашена и притеснена, а в сутрешен блок тъкмо показваха родило 14-годишно момиче за втори път и какво ще прави сега тази майка с две деца. Толкова плаках тогава.. Аз тръгнала да правя инвитро, чакам детето си толкова време, а тя родила вече два пъти... Яд ме е, само когато си помисля какво правим ние, какво жертваме само и само да имаме дечица, а някои получават всичко това без усилие и са толкова нещастни, без дори да осъзнават, че вече са получили най-голямото си щастие..оплакват се колко са им шумни децата, колко са уморени, колко много имат нужда от почивка... и всеки път едва се сдържам да предложа да се сменим. Да си имат почивката и там каквото им липсва, а аз да слушам бебешки плач и да сменям памперси...
Е,да, и аз слушам колко трудно е след раждането, как най-лесно е забременяването , после е "веселбата ".
Така е , не отричам , притесненията, грижите, неспането .
Но хайде към това да добавим и един измъчен от процедури, операции, инжекции ,хормони организъм.И психика.
Някои момичета извървяват пътя на болката, страха и неспането още преди да са родили, още преди да са забременели.
Е, така е , да кажем, че живота не е справедлив и продължаваме напред 😊
Аз имам един въпрос за лапароскопията, която минах.
Доста от вас са имали такива или подобни интервенции .Има ли вътрешни шевове ?
Външните ми ги махнаха преди 2 дена , но до пъпа има едно място, което като го натисна съвсем лекичко и ме пронизва болка, все едно е натъртено .Много особена , като при външните шевове.
Та, мисля си, че може да е някой вътрешен ?
Така е , не отричам , притесненията, грижите, неспането .
Но хайде към това да добавим и един измъчен от процедури, операции, инжекции ,хормони организъм.И психика.
Някои момичета извървяват пътя на болката, страха и неспането още преди да са родили, още преди да са забременели.
Е, така е , да кажем, че живота не е справедлив и продължаваме напред 😊
Аз имам един въпрос за лапароскопията, която минах.
Доста от вас са имали такива или подобни интервенции .Има ли вътрешни шевове ?
Външните ми ги махнаха преди 2 дена , но до пъпа има едно място, което като го натисна съвсем лекичко и ме пронизва болка, все едно е натъртено .Много особена , като при външните шевове.
Та, мисля си, че може да е някой вътрешен ?
Мили момичета, благодаря за подкрепата. За нас всичко приключи. Самофинансирахме се и нямаме възможност да го направим отново.
Колкото до другото - сигурна съм, че всеки има своите тежки моменти и изпитания. За някой това може да е трудно забременяване, за друг нещо съвсем различно. А и всеки по различен начин минава през трудностите. Някой може да мине със сила и достойнство през кошмари, друг да го срине нещо, което на вас ви изглежда съвсем нищожно. Различни сме хората. Самата аз никога не си задавам въпроси като "защо на мен", защото са убийствени. Имам две нормални забременявания, две чудесни бременности, две живи и здрави родени деца. Но синът ми почина преди 4 години от рак, след тежка двугодишна битка - беше на 11. Дъщеря ми е здрава и прекрасна почти 13 годишна девойка. Но децата са от първият ми съпруг. Винаги съм си представяла, че ще имам три деца. Пък останах с едно.
Та според мен се фокусирайте върху хубавото в живота си, не гледайте много настрани и не сравнявайте - никога не знаем какво се случва в сърцето и душата на отсрещния.
Пожелавам ви душевен мир и силата да приемате неизбежното и онова, което не е под ваш контрол.
Колкото до другото - сигурна съм, че всеки има своите тежки моменти и изпитания. За някой това може да е трудно забременяване, за друг нещо съвсем различно. А и всеки по различен начин минава през трудностите. Някой може да мине със сила и достойнство през кошмари, друг да го срине нещо, което на вас ви изглежда съвсем нищожно. Различни сме хората. Самата аз никога не си задавам въпроси като "защо на мен", защото са убийствени. Имам две нормални забременявания, две чудесни бременности, две живи и здрави родени деца. Но синът ми почина преди 4 години от рак, след тежка двугодишна битка - беше на 11. Дъщеря ми е здрава и прекрасна почти 13 годишна девойка. Но децата са от първият ми съпруг. Винаги съм си представяла, че ще имам три деца. Пък останах с едно.
Та според мен се фокусирайте върху хубавото в живота си, не гледайте много настрани и не сравнявайте - никога не знаем какво се случва в сърцето и душата на отсрещния.
Пожелавам ви душевен мир и силата да приемате неизбежното и онова, което не е под ваш контрол.
Mipart, никога не знаеш какво ще ти донесе съдбата - аз ще ти пожелая някое чудо, което да ти донесе покой, независимо какво е.