Препоръчайте специалист за терапия след опит за самоубийство

Ако тук има хора, които са преживели почти същото като мене( говоря за срязването до кост и искането живота им да спре) ще се радвам да пишат, или ако знаете къде има такива групи за взаимопомощ.

Ако ти се наложи операция на жлъчката ще се притесняваш ли, как ще си намериш мъж и работа? Няма. Защото това е било нужно за здравето ти. Ти имаш проблем, здравословен проблем. Хората, които са с клинични отклонения са съвсем друго нещо.
И как няма да си депресирана? Човешката психика не издържа на гадостите, които са ти се случили.
Това са точно гадости, а не изпитания. Ей това ако успееш да го приемеш си на 20% излязла. Няма изпитания или не са такива поне. Животът може да е гаден и  несправедлив, без логика. Чакаме непременно щастие, но то не е задължително. Щастие е, че си жива, всеки следващ ден е носи ново - може би добро, може би лошо.
Приеми това, което е минало, но не му давай да те тегли към дъното.
И се лекувай, няма как сама да се оправиш, няма как и тук да ти приказваме и да се случат нещата.

Точно в това е проблема - държите прекалено много болка, унижение и агресия в себе си. Нужно е да я изкарате - да говорите за нея, да я "изразходвате" чрез спорт.

Няма нужда да минавате през трудните моменти от живота сама и "горделива" - всеки има такива.

Понякога хората вършим глупости да нараним други, без да осъзнаваме че нараняваме единствено себе си.

П.С. В лечебното заведение, за съжаление, няма как да Ви помогнат. Имате нужда от това да изговорите и изплачете всичко.

Дразня се най-много на фактът, че родителите ми не ги приемат тези неща на сериозно. Ако кажа, че ми е нервно те отговарят, че съм лигла и всеки има проблеми, сама си ги набивам тези неща в главата и за това ми е било нервно. Аз знам, че основно оказват влияние тези неща, но ми е трудно някак си дори да ги забравя подсъзнателно са си в мене. Единственото нещо, за което исках да живея беше един човек, който ме предаде долно. Айде и това го минах момчета колкото щеш ама не съм направена от камък все пак и това доналива масло в огъня. След случката с ръката чух какво ли не от "дрисло" до "еми умирай ако ти се умира ама не го прави пред нас" или "са като се прибереш баща ти ще те пребие". Е как да издържиш емоционално ако дори хората, които разчиташ за близки не виждаш, че се интересуват от теб.

Вашите близки не са длъжни да разбират случващото се във Вашия живот (колкото и неприятно да е това). Това, обаче, не значи, че няма други хора с подобна история като Вашата.

Вие споделихте с нас, че сте била жертва на различни видове тормоз - опитвали ли сте се да намерите групи за взаимопомощ, които да посетите?

Аз и не искам да знаят, но те по някакъв или друг начин разбират. Не съм опитвала геупи за взаимопомощ. Изпитвам неудобство да говоря пред когото и да е. Ще пробвам. Бихте ли споделили мнение? И каква е цената на една такава среща приблизително. Знам, че с точност няма как да ми кажете.

Elizabetha и аз вече гледам с насмешка на любовни драми. Но майка ми ми даде един ценен съвет. Да не разчитам, вярвам изцяло на никой и да си пазя емоциите за стойностни хора и мои деца. Имам депресирани приятелки от неуспешни връзки. Едната дълго посещава психотерапевт. Беше станала като сектантка, открила нов гуру. Дотираше капризите на новата си "приятелка". Получи физ. заболяване и се осъзна. Други затвориха страницата с бивши и след няколко фала намериха подходящ. Наясно са вече, че в този свят няма нищо сигурно.
Съветите за спорт и др.занимания са полезни. Така ще извадите автоагресията навън.

Да това ми е най-малкият проблем.

Елизабета, съжалявам за нещата, които се е наложило да преживеете.
Напълно не подкрепям решението ви да не се лекувате. След като се е стигнало до там, доверете се на психиатър.
Аз имах депресивен епизод по-рано, не беше след драматични събития, а чисто хормонално, и се излекувах, след като се откри хормоналния проблем, всъщност ми мина от хормоналните лекарства.
Но ако не бях взимала антидепресанти, нямаше да доживея да се разбере причината и да се оправя.
Психиатърът не взима кръв и урина, а разговаря с вас. От там си прави заключение за проблема и дава лечение.  Може да се насочите и към психотерапевт. Има все пак някаква вероятност отново да не си допаднете с психотерапевта, както е било при първата психотерапия. Затова, ако си взимате лекарствата, проблемът ще бъде под контрол.
Тук в бг мама има раздел за психотепапевти. Като почетете коментарите им за различни случаи, може би ще намерите такъв, на когото да се доверите. За един час няма как да ви мине, имайте го предвид.
Психотерапевтите това правят, изслушват ви, кимат с глава и ви насочват да потърсите проблемите в миналото си, да се конфронтирате с тях и да тръгнете сама по пътя към здравето. Не правят нещо друго.

Говорете с личния си лекар, нека ви изследват щитовидната жлеза, а и други изследвания, които евентуално лекарят ще ви предложи, за да се види да не би да имате и хормонални отклонения, които да попречат на вашето излекуване.
Аз не знам дали като млад човек имате доходи, работите ли, учите ли, но явно у вас не е много добра средата. Няма ли къде да отидете да живеете - баба, симпатична леля, по-голяма сестра - някъде, където да се преместите, докато си стъпите на краката и можете да се издържате? А ако имате доходи и можете да си го позволите, излезте на квартира.

Здравей, мило момиче. Аз съм преминала през депресия и то не веднъж, мислила съм за самоубийство и тн. , дори последният път беше преди няколко месеца. От личен опит ти казвам, че лекарствата не помагат наистина, дори влошават нещата. Чувствах се още повече като някаква психично болна и жалка личност и ме правиха още по-нервна и отчаяна. Ходих и на психотерапевт, но само веднъж и повече не се върнах. Аз също съм преживяла много тежки неща за възрастта си, имала съм тежко детство, което много ми се отрази на психиката. Но единственото нещо, което ми помага да се отърва от тая депресия е да излизам постоянно с приятели или когато съм сама вкъщи да гледам мнооооого филми и сериали, или да работя нещо, тоест постоянно да се занимавам с нещо и да не ми остава време да мисля за лошите неща. Например лятото, когато работя, буквално ставам друг човек, забравям за няколко месеца всъщност колко ми е трудно и какво съм преживяла. Спирам да плача всяка вечер, спирам да се самосъжалявам и да се чудя защо изобщо съм се родила. И когато съм на работа се чувствам полезна с нещо, дава ми самочувствие, смисъл да живея.. Също така, разбира се, създавам много нови контакти. И някак си сама се опитвам да си помогна и ми се получава с времето, давам си сама кураж, говоря си колко съм силна за да съм стигнала до тук и как мога да се справя с всичко колкото и да е трудно. Опитвала съм да споделям с приятели как се чувствам, но за жалост никой никога не ме е разбирал, защото хората не могат да разберат как се чувстваме, за тях е странно и глупаво. Просто човек може сам да помогне на себе си. Убедих се с времето. Надявам се да успееш да се справиш, да повярваш в себе си, да откриеш стимул за живот и след известно време да си истински щастлива. Пожелавам ти го искрено. И ако имаш нужда от някого, който да те разбере, винаги можеш да ме потърсиш на лично, с удоволствие ще те изслушам и ще се опитам да ти помогна.

Авторке, съветвам те да не споделяш тук за естеството на проблемите си и да ги правиш предмет на дискусия. Това няма да свърши добре и само ще се натовариш.  

Необходим ти е добър специалист,  на който да имаш доверие. Напълно е възможно да посетиш повече от един докато това се случи. Няма нищо лошо и в пиенето на лекарства,.

По нагоре в раздела има списъци на лекари и координати.

Трябва ти психотерапевт , психиатрите веднага бързат да те натъпчат с лекарства . Правилно си постъпила , че не си ги взела , пълно е със случаи на хора , които са станали по-зле от такива хапчета .

Здравей, Авторке!
Преди няколко години бях изпаднала в дълбока депресия. Имах лични проблеми, бях си внушила темата за смърт, но не за себе си, а все си представях, че близките ми ще умрат. Плачех постоянно, започнах да получавам и паник атаки. Като цяло ситуацията ми беше по-различна от твоята. Направиха ми изследвания (стандартните: ЕКГ, кръв и урина), оказа се, че съм здрава. След това ме изпратиха на Психиатър. Когато отидох при психиатъра си излях набързо цялата мъка и естествено психиатъра ме гледаше бездушно (както каза и ти), но на мен не ми пукаше. Исках просто да ми се назначи лечение. Исках да изляза от тази черна дупка. Изписа ми антидепресанти, които пих 6 месеца. Излекувах се! Къде от лекарствата, къде от мотивацията, че правя всичко нужно и знаех, че ще се оправя. Понякога вътрешната нагласа е ключовият фактор! Мисълта ми е такава, че трябва да се стегнеш и ПИЙ това, което ти изписват лекарите и ПРОМЕНИ нагласата си! Прегръщам те и ти пожелавам всичко най-хубаво, мила !

Прочети това. Много внимателно го прочети. И още веднъж.
И... действай. Потърси препоръчан лекар, изпълнявай предписанията и виж какво ще стане.
Хапчетата винаги можеш да ги спреш, но не можеш да знаеш дали помагат, ако не пробваш.

Според мен си млада .. всеки е минал през периода някой да го прецака , да го излъже ,да му изневери ...  и според мен има много по-тежки неща от това . Ако гледаш как близките ти умират в мъки и нищо не може да направиш .. Има много тежко болни хора , които не се вайкат и намират начин да живеят .
И според мен хора като теб нямат нужда от хапчета и няма как да ти поставят диагноза освен депресия ... , защото не мисля , че ти има нещо чак толкова сериозно . В момента масово по-младите , но и не само са депресирани . Просто едни искат да мрънкат по цял ден и да се самосъжаляват , а други се опитват да живеят живота си по по-добър начин за тях. И аз съм имала такива периоди - мечтите и плановете ми за живот са се разбивали няколко пъти  и никой , който не е минал през това не те разбира . Моят метод е да си изживея болката , но за определено време и после да продължа напред с нови мечти и желания . Другият вариант е да седиш и да си се вайкаш за едно и същи доживот - нито ти печелиш , нито хората около теб , нито нещо ще се промени . Трябва ти - нова работа , нова среда от хора , запиши се на спорт , гледай да излизаш с по-забавни хора , не такива , които да ти се оплакват или да ти повтарят как си зле и т.н. Родителите не винаги разбират , защото всеки си гледа от неговата гледна точка и , ако са имали подобен момент вече сигурно гледат с насмешка на него . Тепърва може да имаш и друг мъж , който да те прецака... и какво от това - по-добре сама  и да се самосъжаляваш или да имаш много положителни емоции за напред ...  И никой не обича мрънкащи хора - едно е да споделиш с някой понякога в точното време , друго е да мрънкаш постоянно на приятелите си , с което ще ги изгубиш (или пък някой нов мъж в живота ти ) Още аз избирам да живея , дори с любопитсвото да видиш какво още предстои ... не може все да е гадно нали