Препоръчайте специалист за терапия след опит за самоубийство

Здравей ,elizabetA!В такива случаи винаги давам един и същи съвет защото на мен това ми помогна,и той е че трябва да приемеш своята действителност и да изживееш живота си достойно!Горе главата и бъди силна!

Много благодаря на всички за подкрепата

Здравей, elizabetA,
аз няма да ти давам съвети, само някои насоки, върху които да помислиш на база споделеното от теб:
1. Какво е здравословното ти състояние - щитовидна жлеза, полови хормони, ниво на вит.Д, B12 и т.н.?
2. Необходима ли ти е диагноза на всяка цена и ако да - защо?
Няма никакво значение дали името, което ще бъде дадено на проблема ти, е клинична депресия, суицидна депресия или някакъв друг вид психично разстройство. Въпросносто разстройство, независимо как го наричаме, е просто резултат, а не първопричината за състоянието ти. Твоята цел е да стигнеш до нея.
3. Реалистични ли са очакванията ти за психологическа терапия?
Имай предвид, че "спойката" между психолог и клиент е твърде деликатна, за да очакваш да се получи от първия опит . Не се отчайвай от един безуспешен опит и продължавай да търсиш. Направи си кратък списък с очакванията ти от терапията и го обсъждай с избрания от теб специалист. Не очаквай мигновени резултати и не гледай на терапевта като на магьосник, който автоматично ще разреши натрупваните с години проблеми. Гледай на него/нея като "патерица", а не като основен двигател на процеса, защото всъщност основната работа ще е твоя. "Спасението" няма да дойде отвън, а отвътре, от самата теб.
4. Каква нова духовна основа можеш да добавиш към терапевтичния процес: приемането на ситуацията такава, каквато е, е първата стъпка към изграждането на по-здрава емоционална същност.
5. Каква е средата ти и в каква степен си в състояние да я промениш?
Вероятно вече знаеш, че автоагресията/самонараняването се проявяват тогава, когато не можем да насочим дадено разрушително действие към обекта, причиняващ ни болка, затова го насочваме към себе си .

Надявам се, че съм била полезна и сърдечно ти пожелавам успех .
Вярвам, че е възможен, стига действително да го желаеш.

Всички сте прави, човек сам ако не си помогне няма кой. Обаче чувството за щастие ми е изгубено някъде. Преди време съм си давала планове за бъдещето. Сега като се замисля нищо от това не ме радва. Нито пари, нито мъж, нито деца, нищо. Не искам абсолютно нищо и се питам изобщо дали трябва да живея? Съжалявам, че занимавам толкова хора с личните си проблеми, съжалявам, че се опитвате да помогнете на човек като мене вместо да правите каквото и да е било друго. Тази година ми предстои бал. Няма да го правя. Не защото нямам възможност. Не искам. Дори това не е повод за веселба. Да смея се понякога, но празно. Не знам какво може да промени тези мои нагласи.

Балът, ако имаш възможност го направи, дори да нямаш желание. Покрай него ще имаш различни от ежедневните случки. Ще се обикаля за рокля, обувки... Ще се мисли прическа.... Какво пък толкова, една вечер е, може и да си изкараш добре. Ако мислиш не абсолютно негативно, поне малко позитивизъм в него ако има, може да му дадеш още и още и да очакваш бала като малко момиченце. Може дни преди него като всички ги удари еуфорията, тебе да те хване още повече депресията, че не си "във филма". Та щом имаш възможност, не я пропускай!
Освен ако не си от малтретираните в училище и тнт и да стоиш тази вечер в някакъв ужасяващ страх...
Но някак си не ми звучиш така. Приеми го като разнообразяване на ежедневието. Кой знае...

Не съм от малтретираните даже напротив с всички си говоря. Наистина няма как да ви обясна точно какво ми е, защото както казах по нагоре всеки приема нещата по различен начин.

Щастието е моментно състояние , никой не може и не е перманентно щастлив .
Ти всъщност с какво го свързваш?
Ако е мъж, деца, пари, доколкото разбирам, това за теб са неща, които тепърва предстоят, т.е те са в бъдещето и сега, в този момент няма абсолютно никаква логична причина да влияят на душевното ти състояние. Когато се появят в живота ти, тогава има смисъл да разсъждаваш носят ли ти радост или не .
Балът също е някъде там.
Та, в този ред на мисли, какво ще те накара да се почувстваш по-добре днес ?
И нека е съвсем дребно, но пък лесно за изпълнение, дори да ти изглежда незначително на пръв поглед?

Щом имаш възможности и се разбираш със съучениците си , си направи бал .
Хора с подобни проблеми е хубави да са ангажирани с нещо , излизай от зоната си на комфорт , спортувай нещо , ако имаш време .
Пробвай хомеопатия , тук има тема за капките на д-р Бах .
Не четох цялата тема дали си правила изследвания на щит.жлеза , витамини  и минерали , понякога и те са причина за депресии.
Предполагам имаш планове след като завършиш.

А не може ли да си поставиш за цел да мислиш по- друг начин. Хората около мен , които са като теб - само повтарят, че им е зле и не променят нищо. Пробвай да дтанеш и да си мислиш , че днес ще е по- добър и по- хубав ден .. и да търсиш пол. и в малките неща. Ако е хубав деня излизай навън на слънце. И според мен си провери витД , Б12 и щит. жлеза също. .. по- горе си писала - защо да живея , а защо не? Тепърва ще учиш или работиш , ще срещнеш различни хора . Може да пътуваш ... толкова много неща ти предстоят , но трябва да виждаш хубавото, а не да се вторачваш в лошите неща.

Бихте ли споделили какво се случва след края на летния сезон? Това не от любопитство, а с оглед съвета да не се лекува и да чака лятото.
Гледането на многооо филми и сериали изобщо не е признак на депресия, ама никак.

И като си провери витамините и какво? Те не били в норма, да иде и да си купи суправит?

Ей от такива прости лелки които веднага гледат да те надрусат с хапчета и да те тикнат в болница сега майка ми трябва да е на хапчета цял живот. До такава степен я прецакаха с неправилна диагноза и лечение че беше станала жив труп с течаща лига и не можеше сама да се облича. Когато аз от тежък живот и нерви че не ми трябват психолози да говорят с мен заради случилото се и в яда си че все пак "трябвало"  направо замерих жената със стол защото искаха на сила да ме карат. Веднага дойдоха с линейка да ми бият успокоителна инджекция..ама уви без мое съгласие нямат право 😁 Обаче понеже всичко се случи пред хората там и след няма и седмица получавам писмо че трябва да отида и аз за седмица в лудница за да видят дали и аз съм окей...нямате си представа какво е да ти няма нищо и на сила да искат да те вкарат. Точно като по филмите. Отидох и плачех...не ми даваха да говоря по телефона а беше в правото ми. Даже едната злобна лелка ми каза че ако не съм спряла да плача ще ме пишела че не съм добре и ще ме вържели...Отношение нулево. Тогава се осъзнах че ако показвам емоциите си на такова място могат да ме пишат всякаква. Това че човек показва емоции и има депресивни състояния не значи че му трябват веднага хапчета. Всичко беше един ужас но нямаше как ако ми няма нищо да ме държат повече от седмица за наблюдение. В моя живот за крехката ми възраст съм минала през почти всичко което може да ти се случи и да те накара да се самоубиеш. И под почти "всичко" имам предвид наистина всичко. Аз също имам опити за самоубийство още от тийнейджърска възраст но те не са били описвани от институции. Нито едно от нещата които са се случвали в живота ми не са описвани също и не искам да си представям ако бяха каква "помощ" щях да получа. Само защото майка ми не е била добре и веднага и аз дъщеря и на наблюдение защото съм им се заяла. Всичко е урок. Трябва да разбереш истинския смисъл на живота ти и да оставяш такива ситуации в миналото. Не трябва да се мислят всеки ден "защо са се случили" и тн. Ако нещо се случва до ден днешен само тогава то може да те депресира но както можеш да седнеш да ревеш то и така можеш да седнеш да го решиш веднъж за винаги. Поставяш си цел на живота с която да тръгнеш само напред и нагоре на пук на всичко за да покажеш на себе си че си че не могат да те сломят и не поглеждаш назад. Ако нямаш приятели които да ти крадат вниманието и си сам започваш да работиш по целите си. Ако сам не се вземе човек в ръце и не осъзнае нещата никй не може да му помогне. Психолозите само намират начина как да ти влязат в съзнанието и да отключат тази мотивация в теб но това и сам може да го направи един здраво мислещ човек. Ако ти не позволиш на някой да "влезе там" и психолог няма да помогне...макар че аз съм против тях 😁 но всичко е до това да осъзнаеш нещата веднъж за винаги сам и да си начертаеш план. Когато мислиш за лошото ще идва и лошо. Когато неусетно започнеш да живееш със сила и самочувствие ще започнат да се случват хубави неща...след всичко лошо аз преуспях сама Никой освен теб не може да те спаси. А знаете ли кое е най лошото на дългата депресия?(защото аз съм живяла над 10гофини в такава) Депресията разболява тялото и убива дадени добри клетки и неврони в тялото и заради дългата депресия която аз имах сега имам здравословни проблеми с хранопровода ми и гърлото които не се лекуват. Клетките веднъж мъртви си остават мъртви... Съжалявам че не се взех в ръце на време Мислете трезво! Само напред докато е време.!

Много съжалявам за нещата, които са ти се случили. При мене става въпрос, че нещо ме подтиква да умра. Вчера цял ден ревах от нищото и не ми се живееше. По едно време си помислих дали да не започна да пиша предсмъртно писмо, но знам, че ако го започна ще го довърша, а ако го довърша това ще е края. Ставам днес и се чувствам по същия долен начин. Наистина ми трябва лекарска намеса.

Понеже още си на училище. Нямате ли училищен психолог?

Училищния психолог няма как да се справи с мойте проблеми. Трябва ми психиатър.

Ами ти си си решила какво искаш ... Говори с ваште за пари и ходи при някой . В интернет може да проучиш различни лекари . Но им дай шанс , никой не може да ти помогне за 1 час .