Счетоводител в нужда се познава 16

За работата и службата на тези работници и служители, за които и официалният празник е ден за работа и служба, е предвидено увеличено заплащане на труда им. То е уредено в чл. 262, ал. 1, т. 3 и ал. 2, чл. 263, ал. 2 и чл. 264 КТ. В тях са уредени две основни хипотези.

5. Първата хипотеза се извлича от чл. 262, ал. 1, т. 3 и чл. 263, ал. 2 КТ. Тя обхваща положен труд през дните на официалните празници. Тази хипотеза визира случаите, в които извънредният труд е положен през дните на официалните празници, които са по отнапред установен график работни дни за тях. В тези случаи трудът, който се полага, е работа в рамките на редовното работно време на съответните работници и служители. Този труд не е положен извън установеното за работника или служителя работно време по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ, поради което не е извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Но този труд лишава работника или служителя от правото да отпразнува официалния празник, да се откъсне от ежедневното изпълнение на трудовите и служебните си задължения, да си отдъхне от тях, както всички, и да прекара деня по свой избор - със семейството, в средата на близки и приятели. Това са все лишения и неудобства, които му причинява случайното съвпадение на неговия работен ден по график с определения от Кодекса на труда официален празник за всички други работници и служители. Без значение е в този случай в какъв ден от седмицата (обикновен делничен ден от понеделник до петък), или ден на седмична почивка - събота и неделя, се случва официалният празник. Заради тези лишения и неудобства, които понася работникът или служителят за положения от него труд през деня на официалния празник, в чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ е предвидено увеличено заплащане на труда със 100 на сто. Това е самостоятелно специфично основание за увеличено заплащане. Заплащане на този размер е предвидено и за работници и служители с ненормиран работен ден, които работят през дните на официалните празници (чл. 263, ал. 2 КТ).

6. Втората хипотеза се отнася за случаите когато работникът или служителят полага труд в ден на официален празник, който за него е на общо основание почивен ден, както за всички останали работници и служители, но е бил извикан на работа, поради внезапно възникнали непредвидени извънредни обстоятелства - производствена авария, повреда на машина или съоръжение, инсталация и др.подобни. В тези случаи е налице извънреден труд, защото трудът е положен извън установеното за него работно време по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Основанието за неговото увеличено заплащане е удвоено два пъти:

веднъж, защото полага извънреден труд, за което на него му се дължи увеличено заплащане със 100 на сто на трудово възнаграждение по чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ;
втори път, защото полага извънреден труд през деня на официален празник, когато се дължи удвоено възнаграждение съгласно изричната разпоредба на чл. 264 КТ. Това възнаграждение му се дължи на основание чл. 264 КТ, независимо дали полаганият труд е извънреден, или не. Когато за него това не е извънреден труд, а е на работа през дни на официални празници по график, той получава удвоено възнаграждение по чл. 264 КТ (вж. по-горе т. № 5).
Основанието за това удвоено и вече веднъж увеличено по размер дневно трудово възнаграждение е работата през официални признаци. Това е смисълът на чл. 264 КТ, когато предвижда, че увеличеното заплащане на работника или служителя му се дължи, независимо че не полага извънреден труд, т.е. въпреки че трудът, който полага, е положен в установеното за него редовно работно време. Но когато в деня на официален празник той полага извънреден труд, т.е. труд, който е извън установеното за него работно време, съгласно чл. 143, ал. 1 КТ, за него са налице две основания за увеличено заплащане на полагания труд: основанието по чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ - за положения извънреден труд, и основанието по чл. 264 КТ - затова, че трудът е положен през дни на официален празник.
Двете основания са различни и те се кумулират. Всяко от тях има самостоятелно правно значение и възмездява неудобства, лишаване от право на почивка за честване и почивка, които всички други работници и служители ползват, и изобщо полагането на допълнителни физически и умствени усилия и натоварване. За всяко от тях работникът или служителят трябва да бъде два пъти удвоено възнаграден. Двукратно удвоеното трудово възнаграждение се изплаща, когато положеният труд е едновременно извънреден, защото е положен извън установеното за него работно време по чл. 143, ал. 1 КТ и втори път - пак удвоено (100% увеличение), защото трудът е положен в ден на официален празник по чл. 154, съгласно чл. 264 КТ. Двукратното увеличение в тези случаи е право пропорционално на двукратно удвоените усилия, неудобства, лишения и напрежение, които понася работникът или служителят, който полага извънредния труд в дните на официални празници. А това прави четирикратен размер на дневното трудово възнаграждение. Това изисква и разпоредбата на чл. 48, ал. 5 от Конституцията, която повелява заплащане на труда, според „извършената работа“.