- Публикувана: 19 фев. 2020, 14:15 ч.
- Последно мнение: 11 март 2020, 18:34 ч.
Вярност?
... В противен случай да мислите,че като кажете на някого,че няма да простите или не желаете невярност,то той ще се "уплаши" и дори няма да погледне чуждо е повече от наивно.Напротив,така още повече се активира желанието...
За мен е абсолютно задължителна за всяка връзка и изневярата би била повод да сложа край на отношенията.
Аз лично съм строго моногамна, не само от обич, по морални, здравни и т.н. причини, но самата ми природа е такава - напълно изключва възможността да съм с двама едновременно, не се изкушавам от други хора, което е рядкост. Никога не съм изневерявала, без значение от недостатъците на човека до мен, които установявам, нито трудностите, през които сме преминали. Дори изчаквам известно време след раздяла, преди да търся следващ.
Разбира се, това не означава, че панически ровя вещи, гледам другите жени накриво, тероризирам ММ, напротив - изяснявам в началото, че давам пълна свобода, личното пространство го уважавам, цивилизовани отношения с бивши приемам, дългогодишни приятелства ценя, но никой не иска да го правят на глупак и първата издънка ще е краят.
Нищо лошо и срамно не виждам в другото - да осъзнаваш, че не можеш да си верен, или че не можеш да имаш дълги връзки. Но бъди честен с хората и не кръшкай зад гърба им като мишок. Ако партньорът няма против отворена връзка е едно, съвсем друго е половинката да бъде лъгана.
Аз лично съм строго моногамна, не само от обич, по морални, здравни и т.н. причини, но самата ми природа е такава - напълно изключва възможността да съм с двама едновременно, не се изкушавам от други хора, което е рядкост. Никога не съм изневерявала, без значение от недостатъците на човека до мен, които установявам, нито трудностите, през които сме преминали. Дори изчаквам известно време след раздяла, преди да търся следващ.
Разбира се, това не означава, че панически ровя вещи, гледам другите жени накриво, тероризирам ММ, напротив - изяснявам в началото, че давам пълна свобода, личното пространство го уважавам, цивилизовани отношения с бивши приемам, дългогодишни приятелства ценя, но никой не иска да го правят на глупак и първата издънка ще е краят.
Нищо лошо и срамно не виждам в другото - да осъзнаваш, че не можеш да си верен, или че не можеш да имаш дълги връзки. Но бъди честен с хората и не кръшкай зад гърба им като мишок. Ако партньорът няма против отворена връзка е едно, съвсем друго е половинката да бъде лъгана.
Скрит текст:
"Не изисквам вярност" означава да дадеш свобода на избор и действие на другия,докато го наблюдаваш как се ползва от тях и тогава преценяваш с какво си имаш работа.В противен случай да мислите,че като кажете на някого,че няма да простите или не желаете невярност,то той ще се "уплаши" и дори няма да погледне чуждо е повече от наивно.Напротив,така още повече се активира желанието,а вие показвате несигурност в себе си.
Много глупаво и необмислено май съм пуснала темата. Най-малко защото моя отговор и отговорите написани в текста липсват.
Ще опитам да ги добавя.
Да пиша и аз.
В ситуация, в която партньора е на позиция "не изисквам, не очаквам и не декларирам вярност". Директно "няма да получиш от мен вярност и ти не ми давай вярност". Такова партньорство би ли било приемливо за вас?
Ще опитам да ги добавя.
Да пиша и аз.
В ситуация, в която партньора е на позиция "не изисквам, не очаквам и не декларирам вярност". Директно "няма да получиш от мен вярност и ти не ми давай вярност". Такова партньорство би ли било приемливо за вас?
"Не изисквам вярност" означава да дадеш свобода на избор и действие на другия,докато го наблюдаваш как се ползва от тях и тогава преценяваш с какво си имаш работа.В противен случай да мислите,че като кажете на някого,че няма да простите или не желаете невярност,то той ще се "уплаши" и дори няма да погледне чуждо е повече от наивно.Напротив,така още повече се активира желанието,а вие показвате несигурност в себе си.
На човек му се дава свобода (той така или иначе ако е решил нещо ще си го направи) и е важно само как ще се възползва от нея.
Антони(кю)73 - не, дарлинг, на човек не "му се дава" свобода. Свобода се дава на роб. Този, комуто тя е отнета по някакъв начин, най-често насилствен. Свободата е първоначалното състояние на осъзнатата личност. Ако трябва да се бори за нея, или не е осъзнат, или не е личност, а част от стадо, ято, глутница, множество, тоест от общество.
Обществото отнема свободата на индивида, предлагайки му някакви лъжливи ценности.
Като оцеляване примерно.
Ако не бях убеден в интелектуалната ви невинност, бих приел написаното от вас за пример как клише в изразяването се обръща в мисловно такова. Типично за създаване на пропагандна теза чрез използване прозореца на Овертон.
До колегата с двете глави на раменете : Темата за свободата е доста сложна. От една страна - да, всеки се ражда свободен. От друга - свободата е осъзната необходимост. От трета - твоята свобода свършва там, където започва свободата на другите. От четвърта - свободата е вътрешна, тя е състояние на духа и никой не може да ти я отнеме... Понятието "свобода" е безкрайно удобно за изграждане на всякакви силогизми и доказване на всякакви тези. В конкретния случай обаче всеки от партньорите дава някаква свобода на другия. И му налага някакви ограничения. Дори с факта на самото си съществуване и присъствие в живота му. Така че няма нужда от едно изречение да правим глобални изводи за промяната на социалните модели.
: Темата за свободата е доста сложна. От една страна - да, всеки се ражда свободен. От друга - свободата е осъзната необходимост. От трета - твоята свобода свършва там, където започва свободата на другите. От четвърта - свободата е вътрешна, тя е състояние на духа и никой не може да ти я отнеме... Понятието "свобода" е безкрайно удобно за изграждане на всякакви силогизми и доказване на всякакви тези. В конкретния случай обаче всеки от партньорите дава някаква свобода на другия. И му налага някакви ограничения. Дори с факта на самото си съществуване и присъствие в живота му. Така че няма нужда от едно изречение да правим глобални изводи за промяната на социалните модели. Скрит текст:
От трета - твоята свобода свършва там, където започва свободата на другите. До колегата с двете глави на раменете : Темата за свободата е доста сложна. От една страна - да, всеки се ражда свободен. От друга - свободата е осъзната необходимост.
: Темата за свободата е доста сложна. От една страна - да, всеки се ражда свободен. От друга - свободата е осъзната необходимост.Скрит текст:
От четвърта - свободата е вътрешна, тя е състояние на духа и никой не може да ти я отнеме... Понятието "свобода" е безкрайно удобно за изграждане на всякакви силогизми и доказване на всякакви тези. В конкретния случай обаче всеки от партньорите дава някаква свобода на другия. И му налага някакви ограничения. Дори с факта на самото си съществуване и присъствие в живота му. Така че няма нужда от едно изречение да правим глобални изводи за промяната на социалните модели.
Точно както свободата на другите свършва там, където започва моята. Или не?
"Не изисквам вярност" ми звучи като "все ми е тая изневеряваш ли ми". Хич не е основа за връзка, по-скоро за секс без ангажименти.
Кой както го чува.На мен пък да изискваш гласно нещо от някого изобщо не ми прилича на любов
Точно както свободата на другите свършва там, където започва моята. Или не?
За да дискутираме "що е то свобода и има ли тя почва у нас", първо трябва да дефинираме понятието "свобода". Което е чудесно упражнение по абстрактно мислене и реторика, но не му е тук мястото да спамим тема, разглеждаща определена ситуация.
desenchantee, мисловният процес, усещания и натюрел и при мен са така.
Да, затова в началото се изяснява всичко, и като иска другият да води немоногамен живот, се разделяте.
По същия начин, знае, че издъни ли се, забравя за теб, ама няма "ама".
Темата със "свободата" е много широка, неразбрана и "злоупотребявана" в днешните отношения.
За "залепеността" за телефоните да не говоря. Никой не е и не трябва да е пъдар, постоянно да се "следим", пак няма да стане, също и да живееш в неведение, не става. Гаранции за "вярност", и дълготрайно-хармонично-спокойни отношения, няма. Това, което се изисква, обаче, е картите на масата, без задкулисни игри и да правиш другия на глупак, или поне да се опитваш. При мен не минават тия.
Да, затова в началото се изяснява всичко, и като иска другият да води немоногамен живот, се разделяте.
По същия начин, знае, че издъни ли се, забравя за теб, ама няма "ама".
Темата със "свободата" е много широка, неразбрана и "злоупотребявана" в днешните отношения.
За "залепеността" за телефоните да не говоря. Никой не е и не трябва да е пъдар, постоянно да се "следим", пак няма да стане, също и да живееш в неведение, не става. Гаранции за "вярност", и дълготрайно-хармонично-спокойни отношения, няма. Това, което се изисква, обаче, е картите на масата, без задкулисни игри и да правиш другия на глупак, или поне да се опитваш. При мен не минават тия.
"Не изисквам вярност" ми звучи като "все ми е тая изневеряваш ли ми". Хич не е основа за връзка, по-скоро за секс без ангажименти.
Кой както го чува.На мен пък да изискваш гласно нещо от някого изобщо не ми прилича на любов
Разбира се, че изисквам, а той е свободен да избира дали да се съгласи. Да потискам собствените си нагласи също не е любов, а подчинение. Хората не са еднакви, важното е да се събират със себеподобни.
Скрит текст:
Кой както го чува.На мен пък да изискваш гласно нещо от някого изобщо не ми прилича на любов
"Не изисквам вярност" ми звучи като "все ми е тая изневеряваш ли ми". Хич не е основа за връзка, по-скоро за секс без ангажименти.
Кой както го чува.На мен пък да изискваш гласно нещо от някого изобщо не ми прилича на любов
Разбира се, че изисквам, а той е свободен да избира дали да се съгласи. Да потискам собствените си нагласи също не е любов, а подчинение. Хората не са еднакви, важното е да се събират със себеподобни.
Други хора, немалко впрочем, са на принципа - противоположностите се привличат.
Малко се чупи концепцията за вярност с такава анкета.
Верността не е самостоятелно явление. Тя е следствие, или по-скоро ефект от нещо друго. Споделената обич. Ако се обичате двамата, всеки от вас изпълва света на другия, няма място, нито потребност за повече. И верността е следствие на това по естествен път. Иначе тая работа с предварителните условия, изисквания...става изкуствено, насила, нещо като любов насила - оксиморон.
Ако звучи малко идеалистично, или поне лигаво...като онагледяване може да вземеш влюбването (ама когато е докрай...безкрай...или както там се нарича като ти огъне реалността).
При мен примерно случайните жени навън, които иначе ми действат, стават като ботове, рандъм статисти, някаква част от съзнанието все така ги щраква - черти, чар, излъчване, красота...обаче информацията минава през мен като неутрино, нула интеракция. И това не е умишлено, не спазвам божи заповеди, така ми идва отвътре непитано. Може да е пример с крайно състояние, но принципа е същия за много неизневеряващи си хора, дори след много години заедно - нямат нужда от повече, стигат си.
За разните преходни афери и то започнати с такава цел, по-скоро гледай да ти е хубаво и да не хлътнеш еднопосочно. Щом ти е хубаво миг за миг, да не ти пука за друго, пък ако хлътнеш несподелено...съболезнования...верността ще ти е само една от мъките.
Сори за дългия пост, Stallion вече му смениха пола заради това
Верността не е самостоятелно явление. Тя е следствие, или по-скоро ефект от нещо друго. Споделената обич. Ако се обичате двамата, всеки от вас изпълва света на другия, няма място, нито потребност за повече. И верността е следствие на това по естествен път. Иначе тая работа с предварителните условия, изисквания...става изкуствено, насила, нещо като любов насила - оксиморон.
Ако звучи малко идеалистично, или поне лигаво...като онагледяване може да вземеш влюбването (ама когато е докрай...безкрай...или както там се нарича като ти огъне реалността).
При мен примерно случайните жени навън, които иначе ми действат, стават като ботове, рандъм статисти, някаква част от съзнанието все така ги щраква - черти, чар, излъчване, красота...обаче информацията минава през мен като неутрино, нула интеракция. И това не е умишлено, не спазвам божи заповеди, така ми идва отвътре непитано. Може да е пример с крайно състояние, но принципа е същия за много неизневеряващи си хора, дори след много години заедно - нямат нужда от повече, стигат си.
За разните преходни афери и то започнати с такава цел, по-скоро гледай да ти е хубаво и да не хлътнеш еднопосочно. Щом ти е хубаво миг за миг, да не ти пука за друго, пък ако хлътнеш несподелено...съболезнования...верността ще ти е само една от мъките.
Сори за дългия пост, Stallion вече му смениха пола заради това
"Не изисквам вярност" ми звучи като "все ми е тая изневеряваш ли ми". Хич не е основа за връзка, по-скоро за секс без ангажименти.
Познавам съвсем отблизо едни хора, които по едно време разбраха, че имат отворена връзка. Някак не се бяха договаряли за това, но така излезе, и се оказа, че и двамата ги устройва. Имаха брак, който просъществува много дълго и се разпадна съвсем по други причини, свързани с децата.
В интерес на истината, аз "първоначално" смятах, че то си е така, хората не са си верни един на друг и най-вече че това се отнася за мъжете. Но и за жените, понеже тези мъже нали изневеряват с други жени, често също обвързани. Това ми е заложено в домашното възпитание, и мисля, че е ясно защо. Обаче така се случи, че попаднах на мъж, който искаше и иска само мен, и това ми преобърна всичко. Станахме си едни сродни души, които до голяма степен са си самодостатъчни.
Та, искам да кажа, че човек си променя възгледите донякъде според обстоятелствата. Наистина, Пухи, ако за теб връзката е удовлетворяваща, и както казваш, тя е такава - значи тя е ок и нормална. Ако връзката не те удовлетворява, независимо по какви причини, те уверявам, че има всякакви хора и дано да срещнеш някого, с когото да се почувстваш щастлива и оценена.
Някак не се бяха договаряли за това, но така излезе, и се оказа, че и двамата ги устройва. Имаха брак, който просъществува много дълго и се разпадна съвсем по други причини, свързани с децата.В интерес на истината, аз "първоначално" смятах, че то си е така, хората не са си верни един на друг и най-вече че това се отнася за мъжете. Но и за жените, понеже тези мъже нали изневеряват с други жени, често също обвързани. Това ми е заложено в домашното възпитание, и мисля, че е ясно защо. Обаче така се случи, че попаднах на мъж, който искаше и иска само мен, и това ми преобърна всичко. Станахме си едни сродни души, които до голяма степен са си самодостатъчни.
Та, искам да кажа, че човек си променя възгледите донякъде според обстоятелствата. Наистина, Пухи, ако за теб връзката е удовлетворяваща, и както казваш, тя е такава - значи тя е ок и нормална. Ако връзката не те удовлетворява, независимо по какви причини, те уверявам, че има всякакви хора и дано да срещнеш някого, с когото да се почувстваш щастлива и оценена.
