Приемането на българският лев в чакалнята ЕРМ има 2 безспорни плюса. Те са: - първо, че .......
- и второ, такива случаи като КТБ, с разбиване и ограбване на банки от съмнителни политици, с помощта на медии, държавни институции, данс и прокуратура, на теория повече не би трябвало да са възможни.
- и второ, такива случаи като КТБ, с разбиване и ограбване на банки от съмнителни политици, с помощта на медии, държавни институции, данс и прокуратура, на теория повече не би трябвало да са възможни.
Няма нищо невъзможно, но ще е много по-трудно. За мен този плюс доминира над всички минуси. Каквито и вноски да правим ще са несъизмерими с милиардите от КТБ. От всички фактори, влияещи добре на икономиката, най-важният е сигурността/предвидимостта.
Или казано с други думи, с влизането в ЕРМ, България избра сигурността пред просперитета.
Други по-инициативни нации не ги устройват пълзящите темпове на увеличение на жизнения стандарт, които ЕЦБ налага, и предпочитат първо да си вдигнат стандарта и платежоспособността на населението, вместо да влизат в еврозона и банков съюз. Всеки сам решава за себе си.
--------------
...Но все пак, членството в еврозоната крие рискове. Загубата на контрол върху обменните курсове означава, че членките на блока не могат да обезценят валутата си като изход от криза. Вместо това те могат да се окажат в затворени в спиралата на намаляващите цени и заплати, както се случи в южните европейски икономики по време на дълговата криза.
Също така няма много признаци, че самото членство във валутния блок помага за изравняването на жизнения стандарт с другите държави. Това е една от причините ентусиазмът за единната валута да не е универсален при всички.
Полша, която е най-голямата европейска икономика извън еврозоната, не иска да се откаже от злотата, докато полският жизнен стандарт не се изравни с този на Западна Европа. Унгарската централна банка иска по-строги критерии за членство – в това число по-висока производителност, по-зряла финансова система и по-тясна връзка на икономическите цикли на отделните държави. Чешкият премиер Андрей Бабиш пък многократно повтаря, че не иска да помага за спасяването на закъсали държави като Италия.
