Какво работи коментираният мъж и какво го е накарало рязко да си смени мнението. Ако не е някакъв специалист в индустриите, развити в града, а общак - може да си бъде общак и другаде. Или ако е осъзнал, че няма среда във Варна - иска да откъсне жената от нейната среда ли? Или как?
- Публикувана: 21 фев. 2020, 11:53 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2020, 09:18 ч.
Как да постъпя - кой трябва да наприви компромисът
Според мен или е осъзнал, че авторката не е неговия човек и не му се правят усилия заради нея или вече е прекалено консервативен и не му се правят усилия за никого, а не е свързано с професията
Аз пък се чудя 5 часа път с кола, колко точно често може да е?
Аз си мисля, че изначало им липсва близост, от оная, дет да си омешат чорапите.
Връзка с дневни бюлетини - аз се прибрах, сега ще ям, изморен съм и т.н не мога да кажа, че е сериозна.
Ето и Галчето се е пробвала, дет се вика и то овреме.
Аз си мисля, че изначало им липсва близост, от оная, дет да си омешат чорапите.
Връзка с дневни бюлетини - аз се прибрах, сега ще ям, изморен съм и т.н не мога да кажа, че е сериозна.
Ето и Галчето се е пробвала, дет се вика и то овреме.
Между другото, аз съм от град с размера на Пещера. Има много хора, отишли по Варна, София, Пловдив, Шумен, Русе, Бургас, чужбина... Баща ми редовно говори как този, онзи, пети, двайсти се върнал от на майната си, защото бил искал спокойствие, а 'в града' било шумно, мръсно... После се оказва, че са се върнали, защото са останали без работа и не са намерили нова или изобщо не са намерили никаква, или са били на ниска заплата... Накратко, избягали да търсят кинтите и чисто и просто не успели да прокопсат и се връщат при бащината къща и издръжка. Повечето пак заминават, когато намерят отнякъде пари да си спонсорират новата авантюра. Такъв типаж, на вечно търсещия щастието безпаричен пилигрим - евфемистично на некадърник - не може да ми е за пример, нито кандидат. Само си представям, таман се установим някъде и почна да мисля за усядане, бебета, глупости - и този остане пак без работа и пари.
Gal, защо си толкова песимистично настроена? Гледай по-ведро. Аз родих 2 деца, преди да имам дори жилище, и 1 лев спестявания нямах. Ето, големия вече е студент в чужбина, тоест отгледан до 18+,надявам се и другите деца да пораснат без някакви лишения. На мен финансово ми провървя след появата на децата. Преди това уж в големи фирми, на хубави позиции в София, а парите не стигаха. Бъди оптимист, мисли, че ще ти се получат нещата.
Гал, не всеки обича да се мести. Може да е привързан към семейство, приятелска среда, роднини. По твоята логика ако идеш в Германия, Швейцария или САЩ ще пестиш още повече, ще работиш е по-лъскав офис с по-мощен климатик, но не си се вдигнала да идеш. По-тъпа, ограничена, селска или неамбициозна от отишлите там си, според тебе, че не си отишла там?
Малките градове и селца също имат чар. Свекърите отидоха да живеят е къща, до която даже не минава обществен транспорт и нямат съседи. Имат огромен апартамент е оживен квартал на същия остров. В Париж идват веднъж на две години и бягат. Не са тъпи.
Малките градове и селца също имат чар. Свекърите отидоха да живеят е къща, до която даже не минава обществен транспорт и нямат съседи. Имат огромен апартамент е оживен квартал на същия остров. В Париж идват веднъж на две години и бягат. Не са тъпи.
Абе при мен може и червени фенери да е имало, обаче тогава нямаше бг-мама да се науча 
Но аз не търся сигурното, на което да заложа. Скачам и рискувам,пък каквото стане.
Авторката обаче казва, че няма усещане това да е мъжът на живота й, разследва го дали е перспективен и удобен, затова не я съветвам да рискува.
Но аз не търся сигурното, на което да заложа. Скачам и рискувам,пък каквото стане.Авторката обаче казва, че няма усещане това да е мъжът на живота й, разследва го дали е перспективен и удобен, затова не я съветвам да рискува.
Само си представям, таман се установим някъде и почна да мисля за усядане, бебета, глупости - и този остане пак без работа и пари.
Bianka, Гал е от моето поколение, които искат всичко да им е готово, сигурно, наредено; и стоят в хибернация докато чудото не стане. А ако може и да завалят пари отнякъде.
Невена, не ставам за чужбина. Ходих по студентски обмен, не е моето. Половината си съзнателен живот съм искала да живея в София - е, довлачих се и аз.
Е тъй де. И аз рискувах, писах вече. Моето не беше успешно, ама реших да повторя и само затвърдих резултата.
Братане, не ме слагай в своя кюп и избягвай да ме споменаваш. Нямаме особено много общо.
Но аз не търся сигурното, на което да заложа. Скачам и рискувам,пък каквото стане.
Братане, не ме слагай в своя кюп и избягвай да ме споменаваш. Нямаме особено много общо.
Не всеки е авантюрист да си напусне работата, да вземе голямата кошница към големия град пълен с обещания, за да се върне след няколко месеца с подвита опашка и да моли да си го приберат обратно.
Колко пък да си авантюрист - може да разпращаш сивита, да прескачаш за по някое интервю и местенето да стане след намиране на работа. А не да й кацне на дивана и тепърва да търси, или пасивно-агресивно все да не намира...
Абе при мен може и червени фенери да е имало, обаче тогава нямаше бг-мама да се науча Но аз не търся сигурното, на което да заложа. Скачам и рискувам,пък каквото стане.
Авторката обаче казва, че няма усещане това да е мъжът на живота й, разследва го дали е перспективен и удобен, затова не я съветвам да рискува.
Но аз не търся сигурното, на което да заложа. Скачам и рискувам,пък каквото стане.Авторката обаче казва, че няма усещане това да е мъжът на живота й, разследва го дали е перспективен и удобен, затова не я съветвам да рискува.
На твое място нищо не бих я съветвала, щото е много възможно мъжът на живота ѝ да вземе да излезе някой “емоционален манипулатор”, така както е набелязан и отстрелян като напредничав. После работата става - що не ме накарахте да рискувам с другия
Аре, всеки да си мери сам и разстоянията, и сериозностите на връзките.