Как да постъпя - кой трябва да наприви компромисът

Очевидно водят различен начин на живот и имат различни светогледи. Сигурна съм, че авторката още преди да е пуснала темата е наясно с решението си. И не е и до местоживеенето - и в големите и в малките населени места има както развиващи се професионално и мисловно , така и такива които тъпчат и чакат ден да дойде - друг да мине.

Тая тема се изроди в някакво чудовище. 30 страници изписахме за нещо, което можеше да се уреди и в 3.
Само да допълня, че и възрастта е фактор, според мен. Аз излязох на 18-19 години от моето малко градче (както и авторката), но ако бях останала там още десетина и отгоре (обсъждания господин) и си бях намерила своята ниша и своя комфорт, едва ли някой ще ме навие да се местя, когато съм на над 30. Това няма да ме направи забила и нетърпяща развитие, а просто човек с ясна визия как иска да протече остатъка от живота му.
Примери от личния си живот по темата мога да дам 3.
1. След завършването си се пробвах да се върна вкъщи. Самия град не предлагаше достатъчно възможности за мен и специфичните ми умения. (С биохимични анализи се занимавам). Лабораториите бяха малко и никоя не искаше да обърне внимание на току що завършила. Не издържах. Изкарах няколко месеца и хайде обратно в Пловдив. Бях изградила познанства и бързо ми предложиха място тук.
Приятеля ми ме последва, беше на 30 вече, но с разликата, че той никога не е харесвал родния ни град. Ако не беше гледал в моята посока, едва ли щеше да ни бъде все още.

2) На баща ми (мъж към 40 в онзи момент) му направиха примамливо предложение за чужбина. Човека си има двуетажна къща и хубава заплата. Как ли пък ще си остави жената, тогава двете щерки и болнавия си баща за да хукне да кръстосва европейските ширини пък било то и за 3 пъти повече пари.

3). Братовчедка ми (на 30г.) пробва с емиграцията в Холандия. Не и харесва. Не издържа. Лятото ще да се прибере в малкия град и повече не и се мърдало никъде. Сестра и (на моята възраст) е в Германия от няколко години. Добре и е.

Така че... въпроса не е, кой е прогресивен и кой е захлюпен а по-скоро кой на какъв етап от живота си е.

И аз не мисля, че ако откажеш да тичаш по големите градове, то това те прави ограничен селтак. Важното е човек да се чувства добре с решението си и да живее в мир със себе си.

Ироничното е, че мъжът от историята се е чувствал добре и е живеел в мир със себе си, докато не е срещнал авторката и не го е заюркала.

Човекът, ако е бил толкова в мир със себе си, нямаше да се заблуждава, че е възможно да се премести във Варна заради авторката. Нямаше да пътува често, за да се виждат. Явно е на зор за жена, но е осъзнал, че тя няма да се излъже да отиде при него, нито той при нея и така..Заблудили са се взаимно за момент, но поне е станало ясно, че няма да я бъде, навреме.

Добре. Той, самотният ергенин е на зор за жена, обаче я изпуснал, завалийката. Не стига, че той е пътувал често, което е ок,щ според масовите женски разбирания за компромиси, ами и сега разбалансиран излиза. Така да бъде.

Не ти виждам логиката, честно.  В мир със себе си не е равно на безкомпромисен. Обича я човека - пътува да я вижда. Искало му се е да отиде при нея, ама е видял, че не се чувства добре в крайна сметка и се е върнал.

Любовта е мотивация.
Желанието да опознаваш другия,означава,че този човек все още е интересен за теб,все още има какво да откриваш у него.
Явно ти е непонятно как една жена може да обича,без да бъде "мотивирана" от мъжа си за това.
Сори,не мога да ти помогна,ще има още много да не "знаеш"..

п.п.Въпросът за "жена мотивирана от мъжа си"го постави ти.
Само дето така и не каза,какво разбираш под това?
Щото някои жени,като им платят един фризьор и се мотивират да правят среднощна мусака..Други пък,чиито мъже са циции,се мотивират да пестят повече,че да успеят все някога да идат на фризьор и да си го платят със спестяванията..Трети жени,чиито мъже ги малтретират пък,се мотивират да се изнесат час по-скоро,че да отърват и себе си и децата си от насилника..Четвърти тип жени,пък се мотивират да водят война с насилника..Пета пък се мотивира да гради по-успешна кариера от тази на мъжа си..А на шестата мотива и опира само до плетката..
Та,една жена може да бъде "мотивирина" от мъжа си по много начини,ама ако е само за разстягането на ластици,добре..Жената по гръба не пада.Само ляга.Когато мъжът и успее да я мотивира подобаващо..

Остави, остави.

Първо питаш,пък после "остави"..
Не ти хареса онова което написах ли?
Дай да дискутираме малко,все пак въпроса с мотивацията бе поставен тъкмо от теб:)

Няма как да дискутирам, щото не се мръдваш от нивото на фризьора и мусаката, с идеята да ми ги обясниш баш на мене нещата. За любовта, и мотивацията.
Съжалявам

Духовно извисената, удобно ли ще е един път - едничък поне - като се присмиваш на мусаки, фризури и чистене, да кажеш някой от твоите висши примери, вместо да минаваш метър, че не разбираме?

Пропусна насилието и кариерата,аз и за тях говорех при изреждането на мотивациите..
Казват,че човек пропуска онези неща,за които няма очи и не ги разбира,и се концентрира ръху онова което му е понятно.Така,че си е в реда на нещата да пропускаш кариера и любов,и да се съсредоточиш върху фризьора(примерно)..
Но нищо де,дискусия няма да има,ясно е,щото "аз не мърдам от нивото на муската"

п.п.Любимото в този форум, ми е когато някой започне да говори за "нива" и се изсули като мокра връв от неудобни въпроси с аргумента "абе кво да говоря,не сте на нивото за да ме разберете"...Ех,Дренке,Дренке..Другаря Айнщайн има един много хубав лаф..
"Ако не можете да обясните нещо на едно 6-годишно дете, то това значи, че вие самият не го разбирате.“
Та,не бъди така високомерна,вярвам,все имаме интелекта на 6 годишни,ще те разберем,не се кахъри.Ти само кажи за каква мотивация говореше?

Ако вземем 10 произволни теми от форума като извадка, мъжката мотивация на жената се нарича зависимост.
Мотивираната търпи обиди, бой, изневери, пък ако й бие шута, се мотивира и работа да потърси.

Факт
Както е и факт,че мъжете се отглеждат и възпитават от жени и първите 7 години са са най-важните