Някак си не пасва на действителността ни - няма нужда от такива вричания, за да са щастливи хората.Знаеш ли колко е красива споделената старост?Моите родители имаха 50 години брак и до последно баща ми купуваше на мама,,два пъти седмично, малки букетчета от бабите на пазара до нас..А тя всяка вечер го питаше "утре какво искаш за заскуска"..Посрещаше го след дълга разходка или пазар с целувка,така както го посрещаше през всичките години след работа!А той все я наричаше "моята принцеса"..Няма по-красиво и ценно от истинската обич,привързаност и приятелство за една двойка.
Дай Боже,всекиму!
п.п.Пък като не се случи,няма драма.Човек винаги може да избере да обича и себе си,да се преоткрие и опознае наново,а пък ако умее и сам над себе си да се надсмива,тогава още по-добре,няма да скучае никога:)
Такива "прагматични" хора по-добре да живеят без брак.