То това не е компромис, а направо саможертва, и то за човек, който не е склонен да предложи същото.
- Публикувана: 21 фев. 2020, 11:53 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2020, 09:18 ч.
Как да постъпя - кой трябва да наприви компромисът
Не мога и обаче да си представя как толкова голяма любов мога да пусна да си отиде, защото гледаме в различни посоки....
Грешиш в това, че според теб той трябва да направи компромис и да се премести. Няма такова правило, че мъжът е длъжен да последва жената. Грешиш и в това, че гледаш с явно превъзходство над неговия живот в малкия град с малките според теб хора. Грешиш и в това, че смяташ Варна или който и да е град за град с много възможности за развитие. Това кой град е с възможност за развитие или не е си го определя всеки човек за себе си. Ти си му начертала вече пътна карта - идва, намира си работа, развива се и гукате щастливо. Ти искаш той да живее по твоя начин. Аз го разбирам, че не иска и в това няма нищо лошо, освен за теб самата. Съжалявам, че го казвам, но няма да бъдете двойка още дълго време според мен. Много са ви различни целите.
Въобще не е трудно да откриеш човек с който гледате в една посока.Ти не си го и търсила.
Хванала си се с този.Ама той не е половинката ти.
Да,компромиси се правят в една връзка.Но се правят от двамата .
И не прекалено големи компромиси,които биха направили единия партньор нещастен.
Аз оставам с впечатление,че ако ти се върнеш , няма да си щастлива.
Хванала си се с този.Ама той не е половинката ти.
Да,компромиси се правят в една връзка.Но се правят от двамата .
И не прекалено големи компромиси,които биха направили единия партньор нещастен.
Аз оставам с впечатление,че ако ти се върнеш , няма да си щастлива.
Абе кой нормален човек избира да си кюта в Пещера, където дори не разполага с кой знае какво (собствен дом?? бизнес???) пред възможността да е с уж сериозната си прияелка във Варна?!?
Ако не разполагах със споменатите горни две и имах гадже във Варна, нямаше да се чудя и две секунди да се преместя от София там!. Твоят, според мен, е инертен и кара по най-малкото съпротивление, неминуемо ще се разминете в бъдеще и по други въпроси.
Ако не разполагах със споменатите горни две и имах гадже във Варна, нямаше да се чудя и две секунди да се преместя от София там!. Твоят, според мен, е инертен и кара по най-малкото съпротивление, неминуемо ще се разминете в бъдеще и по други въпроси.
Бих останала в големия град.
Щом не иска да си " разваля" рахатлъка, да си седи и тъпче на едно място.
Явно няма переспектива в този човек, и е хубаво, че рано се разкрива, кажи речи в началото на връзката ви.
Двама души са заедно, за да теглят заедно каруцата напред, а не единият да се старае само.
Той просто живурка, а не живее.
Щом не иска да си " разваля" рахатлъка, да си седи и тъпче на едно място.
Явно няма переспектива в този човек, и е хубаво, че рано се разкрива, кажи речи в началото на връзката ви.
Двама души са заедно, за да теглят заедно каруцата напред, а не единият да се старае само.
Той просто живурка, а не живее.
Пещера е гига-тъпо градче на майната си, откъснато от света от едната страна заради свлачище, дето не го оправят от години. Освен обувни фабрики друго няма. А, и пещерата Снежанка, която се разглежда за 20 минути. Даже и природата не е толкова красива, особено като се забиеш в дълбоките Родопи и няма нищо интересно наоколо.
Не че няма случаи на момичета от големия град, забили се в родопчанския бит, че даже и в Смолян, ама после си оплакват съдбата.
Не че няма случаи на момичета от големия град, забили се в родопчанския бит, че даже и в Смолян, ама после си оплакват съдбата.
Бих направила такъв компромис, само ако работата ми позволява да живея където пожелая, или ако в новият град има бъдеще за мен и без този човек.
Знам, че изборът е труден, но помисли си - той явно вече го е направил. Едва ли седи и се чуди кой път да хваща, оставил е съдбата на вашата връзка само в твоите ръце. Той е просто един зрител с нагласа "квот стане".
Знам, че изборът е труден, но помисли си - той явно вече го е направил. Едва ли седи и се чуди кой път да хваща, оставил е съдбата на вашата връзка само в твоите ръце. Той е просто един зрител с нагласа "квот стане".
Точно това ме притеснява, че без разговори, той е взел решение. За себе си. А уж сме двама. Явно въпреки всиките разговори до момента, той е променил представите си и нагласите си, а това не е добре. Той така утре може да реши и нещо друго и аз да се окажа в ситуация , в която съм от стол на земята. Лесно бих казала - оставам тук, но тогава, когато не изпитвам тази обич. Ами ако с това решение сложа край на нещо истинско? Ами ако никога повече в живота ми не срещна човек, който да се държи по същия прекрасен начин с мен? Въпросите са много и наистина решението е трудно. Но трябва да го взема. Объркана съм.
Да се върнеш в Пещера, ще е като да направиш крачка назад и да изтриеш с гумичка всичко, за което си се борила досега.
Заради мъж, едва ли си заслужава.
А, и си наясно какъв живот те очаква в малкия, провинциален град.
Заради мъж, едва ли си заслужава.
А, и си наясно какъв живот те очаква в малкия, провинциален град.
"Ами ако никога повече в живота ми не срещна човек, който да се държи по същия прекрасен начин с мен?"
Хахахаха....не бъркай туризма с емиграцията. Всички се държат мазно в началото. И мога да ти кажа, че той отдавна си е съставил план да си стои в Пещера, ама малко се е правил, заради теб, да лапнеш повече.
Колко пък прекрасно да се държи? Повечето мъже следва да се държат добре, все пак не излизаме с питекантропи и тук-таме някой рядко срещан хомо сапиенс.
Хахахаха....не бъркай туризма с емиграцията. Всички се държат мазно в началото. И мога да ти кажа, че той отдавна си е съставил план да си стои в Пещера, ама малко се е правил, заради теб, да лапнеш повече.
Колко пък прекрасно да се държи? Повечето мъже следва да се държат добре, все пак не излизаме с питекантропи и тук-таме някой рядко срещан хомо сапиенс.
Била съм в твоето положение два пъти. Двата пъти аз правя един и същ компромис с един и същ мъж. Първият път се преместих от Пловдив в Стара Загора, за да заживеем заедно, беше трудно. Тъкмо свикнах в по-малкия град, замъкна ме в Лондон!!!! Какво да ти кажа, просто знаех с цялата си душа, че това е човека за мен и интуицията ми говореше да го следвам. Не съжалявам, че не съм направила голямата кариера, имаме дъщеря 
и животът е пред нас . Сега и двамата сме студенти за кой ли път и мечтаем за второ дете ...
Съветът ми е да слушаш сърцето си и да не правиш компромис, ако не си абсолютно сигурна. Да не се окаже, че след време ще му натякваш ти колко си жертвала, защото това не води до нищо добро!
Дано вземеш правилното решение
и животът е пред нас . Сега и двамата сме студенти за кой ли път и мечтаем за второ дете ...Съветът ми е да слушаш сърцето си и да не правиш компромис, ако не си абсолютно сигурна. Да не се окаже, че след време ще му натякваш ти колко си жертвала, защото това не води до нищо добро!
Дано вземеш правилното решение
Обаче той да не търси някоя оправна мадама да му налее пари да стегне старата къща и да си циментира двора? Че е модно напоследък...
Аз не разбирам какъв е проблемът да си заявите позицията пред него и каквото сабя покаже. Има хора обичат да живеят в спокойни градчета, има такива, които ги влече големия град. Нито единия от двама Ви греши. Просто се разминавате кардинално в нещо, което е от съществено значение. Аз мисля, че той е наясно, че има голяма вероятност за раздяла и не би Ви съдил за това решение, ако наистина Ви обича. Направете го и Вие. Всеки е свободен да си избира живота.
Или е спрял да те обича, или подминавайки 37 и живот на спокойствие, вече се е вкоренил в познатото и не му се разправя и напъва за промяна.