Бихте ли пуснали 12 год си дъщеря да...

струва ми се че дислексията развива паметта щото като не можеш да си запишеш се налага да запомниш. По мое време като че ли нямаше толкова дислексия. Сега всяко пето дете с дислексия. Много ми е странно

Едно време беше просто: Пепи е тъп и не може да чете.

Едно време за хиперактивност и аутизъм не се говореше . Едните бяха калпазани , другите особняци.

Не е баш така за паметта, но не е за това темата.

Ами отговорът ба “Какво правим с българския?” Трябва да го дадат специалистите, аз само “подадох сламка” как го решават някои хора около мен. Иначе си мисля, че решението е както учат машините (machine learning via computer vision): както работи Google Translate. Машината четв цели думи, а не срички.

Аналогията между машините и хората си остава само аналагои в това отношение. При човешкото четене има различни стратегии и механизми, които се използват, а и както споменах, има значение на какво ниво на езика се случват пробойните. Хубаво подаде сламката, аз обясних защо е само сламка и дори при английския проблемът си остава. Пак го пиша - няма как човек да научи няколко десетки и стотици хиляди думи наизуст, защото това е невероятно претоварване на вниманието и оперативната памет. Не можем да оставим човека да наизустява, той трябва да се научи, да развие стратегии за четене, които да компенсират изначалните проблеми, иначе ще го оставим зависим само от това, което чуе и ще затворим цяла писана вселена. Все още и занапред хората ще продължават да четат и да пишат, какъвто и софтуер да се измисли за вербализиране, все пак четенето е културен феномен, то е важно и за личността. Затова се работи по развиване на стратегии за четене, но то не е само четенето, то е и езиков проблем в повечето случаи, също и на ниво слухово-вербална оперативна памет, защото този процесор (на компютърен език) трябва да може да обработва лингвистичните единици, а за това е нужно внимание, а пак за да стане, трябва да включим както слухово-вербалното, така и зрително-пространственото, плюс езиковото разбиране. Те хубаво са симулирали мърдането на буквите, ефектно е, но дава само една малка частица от проблема, а и често изобщо не им мърдат буквите така, поне не го описват така. Ако изключим бъркането на буквите по оптичен признак, при много дислексици проблемът е още на ниво осъзнаване на структурата на езика, за да може тази структура да се прехвърле към процеса на четене. И също е проблем оперативната памет, която работи с езиковите единици - фонеми, срички, думи, изречения. То е цяла йерархия, не е като при машинете - хоп, и чете целите думи! Бъркането на буквите по оптичен признак е цял друг раздел. А като казахме машините, има няколко класически и нови направени модели на четене, които поне аз съм ги учила, но в друга специалност. Просто трябва да се знае, че аналогията не е сравнение, а моделите са модели, те моделират една страна, много са полезни, но и те имат ограничения. Използват се методи като eye-tracking, които при различни експериментални постановки са показали доста  относно техникити на четене и разбиране, за сакадичните движения на очите, честотата и точните места на фиксация на погледа при четене според дължина на думите и контекст и т.н. Също писах за критериите при четене като word frequency, което пък, е обект на психолингвистиката и също трябва да го зная и да го имам предвид. Изобщо, нещата са достатъчно сложни и изследователите никога не са спирали да работят по въпроса, включително такива като мен, защото аз също трупам някакви данни, опит, които се връзват. (всъщност твоят пост за пореден път ми напомни, че правилно съм се захванала с още една специалност, която макар и ужасно трудна, малко хора изобщо се захващат с нея, ми върши чудесна работа и ме развива, а бях на косъм да обмислям дали да продължа . мерси!)

Skrekkeliq,
Като детето не може да се съсредоточи в училище да учи, ползвате ли слушалки там? В немското училище при самостоятелна работа ( контролни, домашни, упражнения в клас) има деца, които ползват, за да се изолират от шума и да се съсредоточат. Не става въпрос за всички деца и за обикновени слушалки, а за шумоизолиращи.

Ако човек иска, всичко може да опита. Досега е трябвало вече да изтъркат по един-два чифта обувки родителите, за да намерят начини децата да вървят напред с ученето, особено детето с вниманието. Ако сега е тийн, значи поне шест-седем години са пропиляни, а е можело всичко да се реши отдавна.

Анди, машините “имитират” нашия мозък и нашия процес на учене, а не обратното. Аз само илюстрирах как може да се ползват “методи” от една сфера в друга.

И аз мисля, че това е страхотно (полезно) поле за развитие на социално-отговорен бизнес.

Andariel,
Ние знаем, че ти и някои други списващи сте всеотдайни майки и децата ви са гении. Но все пак за тези, които не са, е добре да се предложи и друг вариант. Може пък да помогне.

Моите не са гении.

Няма друг вариант - с работа става! Казвам го не като родител, а професионално. Работата ми е такава - работя с деца с проблеми. Няма магичен път, а този който обещава на родителите лесни начини, ги лъже най-безотговорно. Няма лесни начини - всичко става с работа. Ако работата със специалиста е една-трета, работата на родителите е две-трети. Ако вкъщи не се работи, язък за всички други усилия и ресурси.

Не знам и в целият форум да има такива деца. Но има упорити и работливи деца и всеотдайни родители. Наистина никой не сяда да пише колко му е трудно и накрая се вижда само крайният резултат. Аз и на личните си приятели рядко споделям такива неща, все пак се събираме да ни е приятно.
Много лесно мога да сваля летвата и да оставя малкия да се шматка. Може и шофьор да стане, все пак и от такива има нужда. Обаче той откакто е проговорил иска да е пилот, луд е по самолети. Значи мн ще работим до сбъдване на мечтата. Защото като шофьор няма да е щастлив.

За работата с децата съм съгласна, но дори и вие виждате, че не всеки родител полага еднакви усилия. Авторката, ако смята, че датската и рода е успешна, да ги помоли да научат децата, как става това. Явно с нейния модел не става. Колкото и да обяснявате, че трябва да натиска децата, тя толкова повече се отбранява и обяснява, че не може. Имала 5 висши едва ли не, ама пак не е доволна от живота си, явно милиони не може да изкара. Да пробва тогава по датската система. Нито съм богата, нито ще стана някога, но и на мен ми е ясно, че тук, където живея, ако учиш и избереш правилната професия, ще живееш по-добре, от другите. Но не е нужно да можеш да четеш и пишеш на 4 години или да се явяваш на олимпиади по 10 предмета.

Затова възрастните са възрастни - да си правят сметката какво са готови да направят и да си поемат отговорността. Ако те самите се ослушват, нищо не може да се направи.

Това за олимпиадите явно е по повод моето писане за олимпиадите. Не съм ги написала тези неща, за да се хваля, а отговорих на въпрос, на предизвикателство относно това как едва ли не идеални деца са се паднали на другите. Все пак, имам професионална етика и не мога да давам примери от практиката си, не обсъждам хора, с които работя, затова остава личният опит. Илюстрирах това, че повечето неща се възпитават и е работа на родителите, а не са спуснати от Господ.  Дали ще е дете с проблеми, дете на средно ниво или полугениално, винаги се вижда основната роля на родителите - те са тези, които възпитават и поставят ценностите. Ако на родителите не им е ценност ученето, поне да им е ценност работата, ама то няма как да стане да не поощряват ученето,  да оставят разхайтено поведение, а децата им да излязат работяги. Дори това, което авторката писа за другата рода, явно там все пак бащата е от работягите, има дисциплина, която би могъл да възпита и у децата си, дори да не са по ученето. Обаче оставам с впечатлението, че авторката полага всички усилия, за да пречи на този процес.