Бихте ли пуснали 12 год си дъщеря да...

Ами поздравления. Язък ти за интелигентността и образованията, щом си зарязваш детето да прави каквото си иска, не го натискаш да учи и си готова да я оставиш да гние в Макдоналдс.

Ако наистина толкова си се жертвала - евала - старателна майка си и имаш право да си приписваш заслуги за постиженията на децата си.
Но има и майки (като моята), които не знаят кво съм учила в училище щото "само тъпите ученици учели с родителите си". И после разказваше налево и надесно как  ме изучила виШу, все едно тя  ми е вземали изпитите. Пращала пари - отчела се достатъчно. Само дето на много пращаха, ама не всички завършиха, щото просто си не учиха, а се забавляваха. А аз денем ходех на лекции, а нощем на работа. Защото верно пращаше жената колко има ама делеше на 2 щото 2 студентки едновременно издържаше. И просто си не стигаше. Аз как съм се мъчила с учене, с общежития, с мизерия, с невъзпитани бесни селяндури колеги... тя няма никаква представа и не я интересува. Аз не искам такъв живот за децата си - никой не заслужава тоя ад. Или поне за мен беше такова. Добре че имах все пак късмет и със свестни колеги, които до ден днешен ми липсват, но са се пръснали по света.


Според специалистите - с никакъв. Но аз от малък го виждам,че има проблем с концентрация. Не е тъп, просто му трябва уединение. Сам ми е казвал, че в училище е ходил да учи в тоалетната, защото не може да се концентрира на шум. Разбирам го, защото имам същия - получих го заради дълги години нетретиран здравословен проблем, и пак заради некадърни тукашни специалисти. Но аз съм учила много, имам тренинг и затова се справям с училище, дори и с 300 зора. Но знам, че положението ми не е нормално, щото преди бях друга - буквално в дискотека можех да уча за изпит. Сега трябва да съм сама и муха ако бръмне и край - разсейвам се. Синът ми обаче винаги е бил така и се има за тъп. Но виждам че не е, както и аз не съм. Просто поради някаква причина някъде биохимията се е объркала. При мен знам каква е, но при него - не.


Казва, че споделя, но не съм била свидетел. Те нон стоп си говорят - все някакво споделяне трябва да се случва в тия разговори, знам ли.... Знам обаче, че те на нея и споделят разни неща, защото тя знае. Не ми казва, но понякога успявам да я изнудя. Но само за другите - за себе си дума не обелва.

За да не е толкова захаросано и да си мисли някой , че при нас е всичко цветя и рози, ще споделя.
Едно време, мъжът ми е бил с диагноза в САЩ с хиперактивност, дифицит на внимание и дислексия. Последното още е на лице.
Та когато малкият беше на около 2г беше като торпедо, той не проходи, само бягаше. За да съм сигурна , че няма дислексия започнах много да се занимавам с него, букви, цифри, цветове. Всичко на два езика, защото сме такова семейство.
На 4 години започна да чете сам, не помня кога започна да пише прости думи, някъде пак тогава. Къде огледално, къде правилно.
В предучилищна решаваше на игра математически мандали със задачи за втори клас. Просто винаги гледах да се занимава с нещо. Съответно никаква концентрация в предучилищна група - там му е безумно скучно. Същото и в първи клас - само блееше през прозореца. Започнах работа на 4 часа, за да се занимавам с него. Следобед дописвахме пропуснатото в час и домашните. Училището му беше едно от амбициозните в града.
Във втори клас получи двойка по английски, смях в залата, защото написал три думи грешно на дъската. Започна тренировки по лека атлетика, той бе е групов играч. Дисциплината която му даде спорта и самочувствието, веднага се усетиха. В събота ходеше по няколко часа на роботика.
В трети клас настигна отличниците. Пак казвам, аз не съм бележкар, но в училището държаха на успех. Още първия учебен ден, учителката по английски ме моли да го пратя на състезанието по английски, че бил най-подготвен... Ти да видиш.
В това време ние с баща му търкахме пейките в залата по лека атлетика, в студ с якетата, в жега.
Режима на детето беше ставане в 6, закуска, училище, прибиране, обяд, учене по часовник, тренировки до 8ч вечер, прибиране, вечеря, душ и сън. Единственото свободно време беше събота.
При това моя син ходи само две извън класни дейности. Много негови приятели ходеха на школи по английски, рисуване, балет...
Така, че не е толкова лесно. Не ми се е родил научен. В момента и него го тресе пубертета, мързи го, ако го оставя цял ден ще е на телефона. Само от мен и баща му зависи, те си нямат представа за времето и колко бързо минава.
Големият в първи клас сам се записа на пиано, след три месеца уроци ходи на концерт. Свири с две ръце, без ноти. Тъкмо когато щях да купувам пиано, се отказа. Сега като му пусна клипове и не пита, що бе съм го била да продължи. Да свири на китара, да чете по ноти и да свири на пиано се научи напълно сам.
А, забравих - дребния с дефицит на вниманието, може да се концентрира прекрасно докато снима, за да прави анимации, реди Лего с десетки хиляди части и др приятни за него дейности.

Леле, колко сте подробни. Мен ме мързи да разказвам, че то са едни саги, една Илиада и Одисея...
Голямата е родена един месец по-рано. Поради това / може би/ зацепва нещата към 3 месеца по-късно от останалите.
Математиката все още е мъка.
Малкият е с дислексия. И особено нежелание да ходи на градина и училище. Преди три седмици ревах по случая.

Явно трябваше, за да не смятат, че на нас от лотарията са ни се паднали най-даровитите. Поне с моите всичко е постигнато с много , много труд. От моя и тяхна страна. Когато малкия беше втори клас, дори напуснах работа, за да помагам с ученето. Какво да направя, явно е глупавичък и му трябва помощ. Сега е седми клас, още помагам при нужда по математика, по разказвателни, особено история и география. Химията , биологията и физиката му са лесни, български език му е зор, защото английски език му е първи, така говорим заради баща му, който заради дислексията не може да научи български.
Да не споменавам , че допреди 6г, мъжа ми работеше в чужбина и аз бях сама с две деца, с 5г разлика - сама си говорех от преумора. С количка и бебе по училищните занимания на баткото, уроци по пиано, психолог, щото и той не беше китка.
Но чуждата кокошка, патка... Вижда се само крайния резултат.

С английския е по-зле, защото там често няма съответствие между звук и буква, а са на клъстери. Българският е по-лесен в това отношение. Зависи и дали става въпрос за фонологилен проблем, на кои нива на езиловата структура е, зрително-пространствен или нещо друго.

Говорно е добре. Не може да свърже звук и образ обаче. Не съм го карала да четем на английски, че там ще се обърка още.

Моя мъж е наизустил думите, вижда картини докато чете. Аз не мога да си го представя, той не може да обясни. Затова и български език му е много труден, пък граматиката го побърква 🤨

Нещо не мога да редактирам, затова пиша нов. И професионално го казвам - ключът към успеха са родителите. Ако те са хора на място, упорити и постоянни, нещата се получават и напредък има. Ако родителите не са узрели да работят с децата си, нищо не върви, дори без осъзнават саботират работата, а в същото време очакват чудеса, и то веднага, и то друг да ги направи.

Аз пък няма да давам пример с моите деца, а ще дам два много показателни примера, които съм давала и в други теми

1. Преди 35 години се ражда момче с леко забавяне в развитието. Когато идва време за училище е записан в специализирано училище за деца, като него /по онова време имаше специални училища/. Баща му му взима допълнително частни учители, които да работят с него след училище. И така до края на 8-ми клас той успява да напредне достатъчно, след което да кандидатства в нормална гимназия. В гимназията продължава с допълнителната помощ от частни учители. Завършва гимназията с много добър успех. Приемат го да следва в Лондон, където завърши магистратура. След това се върна в България и миналата година направи докторантура

2. Преди 40 години се ражда съвсем нормално момче. Тръгва на училище, всичко си е наред, до 6-ти клас показва доста голям интерес към математиката, като оценките му винаги са между 5 и 6 по този предмет. С другите предмети също се справя доста добре. Но, тъй като по онова време се ходеше в казарма и всеки се чудеше как да я изкара по-лесно, родителите му го вкараха след 6-ти клас в спортно училище, за да може после да изкара лесна казарма в спортна школа. И така му замина целия потенциал. Завърши спортното с 3,50, защото тренировките бяха по-важни, изкара си така мечтаната лека казарма, а след това??? След това разбира се от него не стана нишо. Започна работа, като разносвач на флаери по блоковете.

Тези два примера винаги ки давам, за да покажа колко е важна ролята на родителите.

А този, първият с докторантурата, какво работи?

Аз попитах заради опит: имахме колежка с дете с дислексия.  Понеже на английски малките деца научават думите като цялост, не по срички, разместването на букви вътре не им пречи толкова да я прочетат. Ето как вижда текст едно дете с дислексия: http://geon.github.io/programming/2016/03/03/dsxyliea. Фонемите пречат, не помагат...

Има счетоводна къща.


Лелееее, това е някакъв кошмар. Племенника ми има дислексия, чела съм доста в интернет по темата заради него. Обаче бях останала с впечатлението, че при четене не виждат определени думи и затова не могат да разберат смисъла на текста. Така ли им се сменят буквите постоянно, докато четат?

А какво правим с българския? И в английския има срички, а не може човек да учи постоянно правописа и да чете наизуст. Това озисква страшно много ресурс. Да, някои думи се учат наизуст като четене "с един поглед", но това са лсновно кратки думи, служебни думи и думи с по-висока честота и които могат да се познаят от контекста. Но непознатите, сложните, рядко срещаните, нмогосрилните и контекстуално необвързаните пак искат съотнасяне на букви към звукове и често се четат буква по буква или сричка по сричка.

Аз някак даже не виждам смисъла да "четем". Примерно както майка ми работи с него. Тя му чете текста. После заедно уж "четат". Всъщност тя го кара да го запомни наизуст и в един момент минават само на реч, без да има особено значение какво пише като текст.  А реално, като срещне проста нова четирибуквена дума, пак не може да я прочете.