- Публикувана: 24 фев. 2020, 21:51 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2020, 01:03 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 71
Учудена съм. Мислех, че младите не се вълнуват от битовизми.
А за готвене при мен говорят такива на възраст.
И аз така. Много мразя с деца и ядене да ме занимават.
А за готвене при мен говорят такива на възраст.
Хаха,аз искам да избягам от битовизма деца-ядене-покупки,та ето не съм аз за този колвйтив😂
И аз така. Много мразя с деца и ядене да ме занимават.
Не готвя и децата ми са големи. По-млади колежки с малки деца могат да ме докарат до лудост - то е едно обясняване кой какво направил, пък на кой какво не му давали да яде ми е любимата тема. Като знам колко са далече в представите си от това, което ги очаква ми е смешно и тъпо, щото....какво да им кажеш?
Та понякога младите колеги са по-зле от по-старите. Всичко си е до човек. И до колектив. Понякога се получава, без значение от възрастта, друг път просто не върви и тва е.
Та понякога младите колеги са по-зле от по-старите. Всичко си е до човек. И до колектив. Понякога се получава, без значение от възрастта, друг път просто не върви и тва е.
За какво си говорите принципно или мълчите в службата?
При нас малко е трудно за разговори, понеже сме с прегради между бюрата, но като цяло си говорим точно за деца и манджи, понякога за пътувания. Не обичам натоварващи разговори и, ако някой почне такъв, просто се изпарявам.... Натоваващи имам предвид - за колеги, които не присъстват, за семейни проблеми, за болести, разни оплаквания от какво ли не и др.
При нас малко е трудно за разговори, понеже сме с прегради между бюрата, но като цяло си говорим точно за деца и манджи, понякога за пътувания. Не обичам натоварващи разговори и, ако някой почне такъв, просто се изпарявам.... Натоваващи имам предвид - за колеги, които не присъстват, за семейни проблеми, за болести, разни оплаквания от какво ли не и др.
Да, това е ясно, че е до колектив, до манталитет. Аз също работя в колектив с по-млади от мен. Фирмата има няколко офиса в страната и чужбина, където има по-възрастни, но в нашият офис аз съм каката Дори прекият ми шеф е с 10 г. по-малък от мен. Ами какво да кажа - при започването ми там, това беше един от страховете ми дали ще се впиша в колектива, дали няма да бъда игнорирана. Към днешна дата се чувствам добре. Върша си работата, приеха ме, смеем се, майтапим се и някак като гледам тези по-млади хора от мен и аз се чувствам такава Не че съм възрастна, имам още много години до пенЦията.
Дори прекият ми шеф е с 10 г. по-малък от мен. Ами какво да кажа - при започването ми там, това беше един от страховете ми дали ще се впиша в колектива, дали няма да бъда игнорирана. Към днешна дата се чувствам добре. Върша си работата, приеха ме, смеем се, майтапим се и някак като гледам тези по-млади хора от мен и аз се чувствам такава Не че съм възрастна, имам още много години до пенЦията. 
При нас разговори не по работа в работно време бяха забранени, а и като цяло работата беше доста напрегната и изискваше концентрация. Но в някои промеждутъци - за музика, събития, някой ако е ходил някъде в чужбинско да разкаже набързо. Разговорите бяха в почивките, когато освен с преките си колеги, можеш да общуваш с още 200 според зависи кой кога си е взел почивката и коя смяна е. Естестевено, че като имаш деца, няма как да не ги споменеш, но не и това единствено да изпълва съзнанието ти. Какво да занимавам аз 26-28-годишни, някои още живеещи при мама и тате, с кандидатстването на дъщеря ми например.
Аз като цяло предпочитам по-отнесени и философски разговори, а и не е казано да говоря, чета си напр. психологически статии в почивката.
Обсъждане на колеги при нас е нямало, обсъждане на началството също не, защото къртици има навсякъде. Но иначе сме роптаели против разни нововъведения, правила и "многопластовата функционалност" на новия софтуеър, т.е. по-скоро сме коментирали спънките при работа.
Аз като цяло предпочитам по-отнесени и философски разговори, а и не е казано да говоря, чета си напр. психологически статии в почивката.
Обсъждане на колеги при нас е нямало, обсъждане на началството също не, защото къртици има навсякъде. Но иначе сме роптаели против разни нововъведения, правила и "многопластовата функционалност" на новия софтуеър, т.е. по-скоро сме коментирали спънките при работа.
Не беше ми се случвало дотогава да съм по-голяма от останалите в стаята колеги и определено разговорите от сутрин до вечер да са кой какво закусвал, готвил, как го сготил, вечерял и кое на какво цени е в Лидл и промоциите в следващата брошура. И да - обсъждане включително и мен, как и с кво си облечен.... Бетер махленски клюкарки.
🤣 Но както се казва, едни живеят, за да ядат. Други, ядем, за да живеем.
🤣 Но както се казва, едни живеят, за да ядат. Други, ядем, за да живеем.
И при нас в така - или за работата, или за битовизми, понякога за политика ... Липсват ми разговори на философски теми ... А аз имам един недостатък - да си недоволствам срещу голямото началство (колко много процедури имаме, колко рядко увеличават заплатите и т.н.), ама не мога да се спра (въпреки че все се заканвам на себе си Мълчи си!, даже си бях сложила една бележка).. вероятно ме мислят за мръкнало
Като бях в майчинство едно време, все се чувствах по–добре в мъжка компания. Мъжете си говореха за политика, икономика, за филми и други интересни неща. Полудявах от разговорите за манджи и бебета, от клюките пък съвсем. На по–предната ми работа имаше няколко колежки, които още с идването сутрин започваха да говорят само за дрехи, направо гледах да ги избягвам. Повечето бяха малко по–млади от мен, максимум 5–6 години. Пак тогава записах бакалавърска степен, колегите ми до един бяха с минимум 20 години по–млади, опасявах се как ще ме приемат, но беше интересно с тях и никога не са ме деляли, имах се със всички. Хората сме различни.
Последните 12 г. бяхме 3 каки от близо 30 служители.
С идването се лепваха за кафе машината, после навън да пушат.
И така на всеки час по 15 мин. Разговори - кой как е облечен, какво е купил, промоциите по веригите, поръчки по сайтове.
Голям проблем им беше какво прави дъщеря ми в чужбина, дали със Скъпия спим в 1 легло и само спим ли. Едната от 3те наборки беше много свястна и раболива жена. Но другата - абсолютна клюкарка, все ходи, подпитва, разнася какво е чула. Моята стая беше срещу тоалетните - редовно идваше да ме пита кой е влизал, че мирише. Ми не знам, не съм аз. В коридора имаше и микровълнова - по цял ден се топлеха разни карфиоли, шкембе и подобни аромати. Направо си отдъхнах като напуснах януари.
Става дума за счетоводство голяма фирма за търговия с горива, не за ЕТ "Пенчо Ганчев".
С идването се лепваха за кафе машината, после навън да пушат.
И така на всеки час по 15 мин. Разговори - кой как е облечен, какво е купил, промоциите по веригите, поръчки по сайтове.
Голям проблем им беше какво прави дъщеря ми в чужбина, дали със Скъпия спим в 1 легло и само спим ли. Едната от 3те наборки беше много свястна и раболива жена. Но другата - абсолютна клюкарка, все ходи, подпитва, разнася какво е чула. Моята стая беше срещу тоалетните - редовно идваше да ме пита кой е влизал, че мирише. Ми не знам, не съм аз. В коридора имаше и микровълнова - по цял ден се топлеха разни карфиоли, шкембе и подобни аромати. Направо си отдъхнах като напуснах януари.
Става дума за счетоводство голяма фирма за търговия с горива, не за ЕТ "Пенчо Ганчев".
И аз предпочитам с мъже да работя, но за жалост последните 3 години бях в женски колектив, голяма гадост!
Само с една колежка се сближихме, с другите нямах какво да си кажа. Манджи и внуци не ме вълнуват.
Тя и работата не позволяваше много приказки, а в почивките се коментираха основно поредните слухове във фирмата.
Сега ще започвам нова работа, силно се надявам да не е пак змиярник.
Само с една колежка се сближихме, с другите нямах какво да си кажа. Манджи и внуци не ме вълнуват.
Тя и работата не позволяваше много приказки, а в почивките се коментираха основно поредните слухове във фирмата.
Сега ще започвам нова работа, силно се надявам да не е пак змиярник.
В моя екип всички сме на една възраст +- 3 години. До тази година аз бях единствената с дете, сега още 2ма станаха татковци. Ами, голям кеф да ви кажа честно-без бебешки, градински и сополиви теми. Цял ден се обсъждат всякакви теми, бъзици, научни спорове, музика, спорт, работа, всичкооо, вкл. мръсни шеги и хумор. Викаме, смеем се, другите екипи се оплакват понякога от нас, но е факт, че сме най-задружният и най-натовареният колектив. Обсъждали сме многократно, че сме във фирмата основно заради хората, а не заради друго.
В предния екип бяхме доста по- мешани и като цяло атмосферата беше по- зряла и скучна. Бях се олелчила там по поведение и приказки, а сега се чувствам още младежки
В предния екип бяхме доста по- мешани и като цяло атмосферата беше по- зряла и скучна. Бях се олелчила там по поведение и приказки, а сега се чувствам още младежки
Не изпитвам и желание да познавам съседите. Това са едни отминали времена на клюки по терасите и на пейката пред блока, където всеки познаваше и знаеше всичко за всеки.
Така ми е идеално - не ме вълнува кой кой е и какви са му житейските постижения и/или драми. По необходимост се срещаме веднъж на няколко месеца за събрание.
Така ми е идеално - не ме вълнува кой кой е и какви са му житейските постижения и/или драми. По необходимост се срещаме веднъж на няколко месеца за събрание.