Второто ми раждане беше с окситоцин. Преносвах 10 дни, водите бяха намаляли, плодът започваше да страда, не много, но вече си беше време за раждане. Няма от какво да се притесняваш. Пуснат с добре преценен обем, окситоцинът помага много. При мен реално така тръгна раждането, родих за около час, час и малко. Моят лекар преценяваше обаче по колко и кога да пуска окситоцина. После ми водеше раждането. Напъвах само когато ми казваше. По спомени, около 3-4 пъти сериозно напъване и бебето излезе. Безпроблемно.
- Публикувана: 3 март 2020, 17:02 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2022, 15:20 ч.
Подготовка за нормално раждане - информация, въпроси и отговори
Второто ми раждане беше с окситоцин. Преносвах 10 дни, водите бяха намаляли, плодъд започваше да страда, не много, но вече си беше време за раждане. Няма от какво да се притесняваш. Пуснат с добре преценен обем, окситоцинът помага много. При мен реално така тръгна раждането, родих за около час, час и малко. Моят лекар преценяваше обаче по колко и кога да пуска окситоцина. После ми водеше раждането. Напъвах само когато ми казваше. По спомени, около 3-4 пъти сериозно напъване и бебето излезе. Безпроблемно.
А с какво разкритие отидохте в болницата?
Второто ми раждане беше с окситоцин. Преносвах 10 дни, водите бяха намаляли, плодъд започваше да страда, не много, но вече си беше време за раждане. Няма от какво да се притесняваш. Пуснат с добре преценен обем, окситоцинът помага много. При мен реално така тръгна раждането, родих за около час, час и малко. Моят лекар преценяваше обаче по колко и кога да пуска окситоцина. После ми водеше раждането. Напъвах само когато ми казваше. По спомени, около 3-4 пъти сериозно напъване и бебето излезе. Безпроблемно.
А с какво разкритие отидохте в болницата?
Ми не помня точно, с много малко... 2-3..., нещо такова. Никакви нишани за раждане. Не му се излизаше на детето и това е.
Епизиотомия - наложи се пак да ми направят. Не за друго, а защото вече имах една от първото раждане. И когато вече веднъж е рязана кожата, на това място не е еластична, а напротив - твърда. Така че Налбански ме сряза на същото място, на което вече бях рязана. Имах и епидурална упойка, което, трябва да призная, беше много добро решение. Първото дете го раждах без упойка - беше адска мъка. Не искам да си спомням. С второто обаче всичко мина перфектно. Но и лекарят си знаеше работата, аз на това го отдавам предимно.
Здравейте мами,
В 36та седмица и 5дни съм, очаквам момента с нетърпение.
Но тъй като ми е 1ва бременност и ми е доста притеснено как протича всичко. Знам, че при всеки е различно, но все пак.. Попринцип не искам упойки и тен подобни, за нормално раждане съм.
В 36та седмица и 5дни съм, очаквам момента с нетърпение.
Но тъй като ми е 1ва бременност и ми е доста притеснено как протича всичко. Знам, че при всеки е различно, но все пак.. Попринцип не искам упойки и тен подобни, за нормално раждане съм.
решавай на момента от какво имаш нужда. Едни жени не искат упойка, а после броят минутите до появата на анестезиолога, други са обратно минава, забравя се и после се гушкаш с любимото човече 
А как разбрахте, че момента е дошъл. Смисъл какво се усеща, как ще разбера че раждането настъпва
Повярвайте няма как да го изпуснете. Аз първоначалните контракции успях да ги проспя и в просъница ги усещах. Болката се разпознава веднага.
Аз трябваше да родя нормално, нямаше време за упойка и адски съжалявам, че не станаха нещата. Не се настройвате от сега какво и как ще мине. При мен всичко се обърка.
Единствено не се паникьосвайте, опитайте се да останете позитивна, слушайте напътствията и съветите, които ви дават екипа. Успех! 
Разбираш като започне да те стяга и боли корема (мен даже към края повече кръста ме боля). Започваш да си засичаш контракциите и като зачестят най-добре отиди да те видят за разкритие. Болката е като менструална, при всеки е с различна сила. Успех! При всяка болка си кажи "И това ще мине!" помага. 🙂
Здравейте мами,
В 36та седмица и 5дни съм, очаквам момента с нетърпение.
Но тъй като ми е 1ва бременност и ми е доста притеснено как протича всичко. Знам, че при всеки е различно, но все пак.. Попринцип не искам упойки и тен подобни, за нормално раждане съм.
В 36та седмица и 5дни съм, очаквам момента с нетърпение.
Но тъй като ми е 1ва бременност и ми е доста притеснено как протича всичко. Знам, че при всеки е различно, но все пак.. Попринцип не искам упойки и тен подобни, за нормално раждане съм.
решавай на момента от какво имаш нужда. Едни жени не искат упойка, а после броят минутите до появата на анестезиолога, други са обратно минава, забравя се и после се гушкаш с любимото човече Сега за второто раждане нямам нагласа, освен, че се надявам да се стече по нормален път. С или без упойка, индуциране или не.. както ситуацията го изисква.