Подготовка за нормално раждане - информация, въпроси и отговори

Аз раждах без упойка. Окситоцин в системата, като в началото беше по-бавна капката, но после я увеличиха и контракциите станаха зверски. Може би и без него е така, когато се стигне до активна фаза /няма почивка от болката/. Болката беше такава, че изобщо не помня да съм усещала нещо друго, не съм усещала напъни. Просто казаха, че е достигнато разкритие и бебето е вече долу и да напъвам и аз ги слушах.

Аз също съм раждала четири пъти с епидермална. Първият път завърши със секцио и не знам за напъни, но вторият път родих нормално и ги усещах. Третият - не ги усещах, болките бяха зверски, защото бебето беше задно тилно, четвъртият път - ги усетих също ясно и отчетливо.

При второто ми раждане без окситоцин болките в активната фаза изобщо не станаха толкова силни, колкото при първото раждане след поставяне на системата. Също така, контракциите си останаха на интервали и докрай си имах почивка от болката. От цялото раждане помня само 2-3 по-екстремни контракции.

Момичета, относно епидуралната упойка, освен че притъпява усещането за напъни, другото което прави е, че ускорява получаването на разкритие. Това от една страна е добре, но от друга, може да се получи така че да има пълно разкритие, а бебето да не е слязло достатъчно ниско и оттам да не е съвсем готово за излизане. В този случай пак може да не се усетят напъни, защото те се получават, когато бебето слезе много ниско и притисне ректума. Затова и много често с епидурална може да се пришпори раждането, а всъщност още да не е време за напъване. Но ако болките са нетърпими или разкритието се бави твърде много, то епидуралната е добър вариант. Така че в хода на раждането се преценява ситуацията.

Аз, например, при първото раждане нямах избор защото от окситоцина болките станаха много силни и не можех да ги изтърпя. Упойката също така ми помогна и за ускоряване на разкритието, което въпреки окситоцина и зверските болки, изобщо не напредваше. Упойката ме спаси, но накрая нямах никакви напъни, нито усещане къде е бебето. Докрая си имах контракции(усещах ги, защото упойката ме хвана само от едната страна), което говори за изкуствено ускорено раждане. При естественото протичане на раждането, при готовност на бебето да излезе, би трябвало контракциите да спрат и постепенно да започнат да се усещат напъни. Второто раждане имах щастието да родя без окситоцин и епидурална упойка, и усещах всичко и имах контрол над раждането. Контракциите постепенно утихнаха и лека полека се изостри чувството за напън. Усещах и главичката на бебето, че е ниско долу, усетих и как излиза, което е много хубаво преживяване. Но когато има пришпорени с окситоцин контракции и/или епидурална тези усещания се притъпяват.

Като чуя Окситоцин и тръпки ме побиват, а ми включиха системата накрая. Забелязах, че се предлага на всяка една родилка. Естествената болка според мен се търпи, колкото и да е силна, а тази със системата никак не е естествена... Всеки обаче си преценя дали иска система.
И аз не усещах напъните, само болка. Казваха ми като усетя контракция да напъвам.

При първото раждане три банки ми вляха на мен.
Вторият път упойка ,чиста работа.

Аз пък с окситоцин родих за 5 часа от пускането на системата, имаше болка,но с упойка е поносима. Аз преносвах 6 дни ако има някакво значение.

Ако окситоцинът се сложи в подходящшия момент и в подходящото количество, повярвайте, само помага. Но АГ трябва да е много опитен и да каже точно в кой момент иска да се включи системата и с какъв обем да тече. Моят АГ (Налбански) включи, когато вече разкритието беше към 6-7 см (май), той прецени точно момента. Помня че следеше много зорко анестезиоложката, извика я бързичко в даденото време, тя нещо се замота, ама той я спеши да побърза, да не закъснеем. И я инструктира точно как иска вливането да се случи. Болката беше поносима, защото имах и епидурална, пълното разкритие стана за около час и половина-два. С няколко по-сериозни напъвания, дерижирани изключително от моя лекар, без намеса на акушерки, раждането се случи супер бързо и доста безболезнено. И след два часа бях на крак и обикалях из коридорите. Направо не можех да повярвам, тъй карто след първото, при друг лекар, две седмици след раждане бях като пребита.

И аз съм на мнение, че, ако епидуралната се сложи в точния момент, може само да помогне. Аз поисках упойка на 4см, като ми правиха две или три вливания, докато получа пълно разкритие и напъни. След това си усещах всичко, без да ми притъпява болките.

Здравейте! Включвам се да съобщя какво се случи с нас. Надявах се на естествено раждане след секцио, но бебето остана седалищно. В 37г.с. ми изтекоха водите, след което започнаха силни и мощни контракции. Ппмъчих се 4-5 часа с тях, докато ме подготвят за секциото, защото беба си беше с дупето напред. И така се роди нашата дъщеричка. Добре сме, всичко е наред, аз се възстанових изключително бързо.
Опитах и малко от нормалното раждане, както се казва, мами, вие сте героини! Пожелавам успех на всички!

Вики, честито бебе! Явно наистина имаш някаква особеност на матката, заради която бебетата не се обръщат главично. Важното е, че имаш здраво бебе. Бързо възстановяване!

Честити,важното е ,че всичко е наред!

Честито бебче, Вики. Да е живо и здраво и на теб бързо възстановяване!

Здравейте!!!Предстои ми раждане скоро ,но се чудя на каква упойка да се спра?Първоначално се спрях на епидурална,но акушерката в болница в която ще раждам се опита да ме разубеди.Моля споделете вашият опит!!!Вие на какъв вид анестезия се спряхте?Благодаря ви предварително!!!

Няма друг вид анестезия, която да е пълноценна. Говори с лекаря си, а не с акушерката и нека кажат мотивите си. Моята гинеколожка почти не дава жена да ражда без епидурална. Специализирала е дълги години във Франция и там почти всяко раждане е със спинална/епидурална упойка.

Права сте,в Европа тази упойка се използва на първо място.Аргументите бяха ,че често бебета се раждали като парцал,родилките нямали сетивност,не може ли да напъват имало вероятност и то голяма да се стигне до секцио, общо взе единият плюс беше ,че води до по-бързо разкритие.