Моята възрастна котка - гериатрична тема

Аз да ъпдейтна моя пост: след 6 дни ходене по болници, инжекции, стационар и лекарства, повърна 12 см сноп косми!!!! 12 см !!! и му олекна… на мен също….
Сега пък все едно има нещо в носа и често киха и преглъща, дали нещо не е настинал?! хрема?!  мога ли да му сложа някакви капки или физиологичен разтвор в носа? няма сополи, само все едно се “издухва” и търка с лапичка все едно го сърби и киха, много странно …

Уау! От тук нататък просто ще трябва да му помагаш със сресването.

Това дето сега описваш е или е хванал някакъв вирус от стационара или му се е реактивирал някакъв латентен вирус. Кога последно е ваксиниран?
Не му капвай нищо в носа. Просто му е паднал имунитета от целия стрес от стационара. Осигури му на топличко и на спокойно, прясна вода и хубава храна за да му се подсили имунитета. За предпочитане е месото. Можеш и витамини да му даваш.
Може и третия клепач да му се покаже, не се стряскай, просто му трябва спокойствие.
Стационарите са малко нож с две остриета. Ако може да не се оставя на стационар, винаги е за предпочитане да не се оставя. Дори и да е добра хигиената, животинките от стрес могат да отключат някои болежки.

и аз така мисля… за ваксините отдавна съм спряла да ги правя и за 13 години никога не ми е боледувал от нищо, сега заради тези косми и се разболя… яд ме е на себе си… дано само да не трябват антибиотици нещо… все едно има хрема очето му започна да сълзи и се чудя как да му помогна в домашни условия… витамини му давам

Сбогувах се с най-умната котка, която познавах - 12-годишната ми Съни! Родена на Велика събота 2013 г., Съни не беше просто котка, тя беше човек, говореше, чувстваше и действаше като човек. До последно не се предаде и мъркаше като багер за да се самолекува, но уви... Множество тумори, жестоки рани, разядена от образуванията става и кост, които я оставиха като "половин" котка... 4 седмици по мъките и прегледите, от както ѝ се подуха задните лапи... Вчера спря да се храни, замърка със всичка сила от болка и тази сутрин внезапно, след като не успя да се изходи и ревахме от болка и немощ заедно, просто се извъртя и спря да диша. Предполагам, че получи емболия. Болките ѝ стихнаха, Господ си я прибра...



Исках да споделя не само загубата си, но и всичко полезно, което научих за лечението на рани, по неволя.
Имало специална пяна за почистване на дупе и замърсявания от изпускания на урина.
Имало специални превръзки - хидрофилни, с колоидно сребро, мазеви, хидратиращи, абсорбиращи - цял един свят от превръзки на марката Хартман (да са живи и здрави, хората, които са ги създали и произвеждат), но трябва да се знае за всеки един етап от заздравяване на раната каква точно превръзка ти трябва.
Имало най-различни антисептични и антибактериални спрейове за безболезнено почистване на рани - със сребро, с озон, с рингер, с епителизиращи агенти... Отново цял един свят. Разбрах, че за рани на големи повърхности и на трудни места (сгъвки, коремче, дупе) само спрейовете имат най-добро покритие.
Научих се да правя дебридман (нова дума, която добавих в речника си). За съжаление, се оказа, че ветовете не се занимават с дебридман, освен ако не е хирургичен. И за съжаление, се оказа, че когато става въпрос за възрастна котка и палиативни грижи, отново ветовете вдигат рамене и си нямат идея какво е това "палиативни грижи" и как трябва да се изпълни. Грубо казано е "чакаш да умре", ама не! И се наложи да гледам и чета как се чисти и превързва рана, с кой спрей, с коя марля, с коя превръзка... Стопаните на възрастни котки удряме на греда ако изберем опция "палиативни грижи", вместо опция "евтаназия". А искам да кажа, също, защо аз не избрах опция "евтаназия". Защото на Съни ѝ се живееше! До последно. Защото имаше апетит, защото нямаше метастази в белите дробове. Единствено тези пусти, гадни възпалени и прокървяващи рани и разядената става и кост, заради които стана "половин" котка (демек от кръста надолу осакатена котка). Какво се оплеска накрая...? Тъкмо завърших аз поредното си "висше" в раздел "мед. сестра" и се научих как да третирам пустите рани, когато от целия стрес, водене по клиники, пътуване с часове в гадната за нея кола, ѝ падна имунитета и тръгнаха сополките, реактивира се калицивирус и само това ѝ липсваше към останалите дертове, с които се бореше като великденско яйце. Докато аз се молех да не загине нелепо от сепсис, затова, че никой вет не се ангажира да ѝ почисти раните или да ми покаже на мен как да стане тая работа, милата получи още един удар (този път над кръста) с това вирусче. Почна лепкава слюнка и да не може да преглъща и край... Отиде апетит, отиде всичко... За капак болките от разядената кост и става се усилиха... Едвам ѝ давах обезболяващото и антибиотика през устата... Тази сутрин беше бодра, чиста, суха, говореща ми, изяде една хапка лаврак на скара и след това почна да я напира до тоалетна. Обаче как, за Бога, да ѝ помогна да се изходи... Тя не може да стъпва на задни лапи, не може да заеме позиция, а ми мяука съвсем на разбираем език, че иска в тоалетната. Ревахме от яд, че няма как да се изходи и че аз не знам как да я изходя. Пък аз от къде да знам, че съм можела да ѝ понатисна дебелото черво около опашката и да ѝ помогна да избута изпражненията... Втурнах се да търся в нета нещо, с което да я придържам над тоалетната и тъкмо поръчах кенгуру с дръжки от Емаг и се зарадвах, че още утре ще е тук, чух отново рев. Втурнах се да видя какво става. Съни лежи на земята, заклещила си предната лапа - закачен нокът в кашончето и тялото ѝ извито извън кашончето. Веднага я освободих от позицията и тогава внезапно почна да се изпъва, да реве от болка, извъртя си главата, все едно си счупи врата сама и край - спря да диша, спря да тупти... Поплаках си, но се успокоих при мисълта, че всичко се случи внезапно, за секунди...

Почивай в мир, мила Съни!

Много съжалявам, amy_nka! Вече нищо не я боли!

Да, Танче... И ще си я погреба на собствена земя. Това поне няма да го мисля (знаеш за другите ми звездички какво беше с погребването)... И аз като Доня мисля да си засадя една розичка на мястото...

amy_nka прегръдки за теб и лекота и светъл път на Съни!

Прегръдки, amy_nka. Благодарение на теб моят дядо днес навършва 16. Няма да го снимам, защото повечето време си лежи в закътаното местенце, което си е избрал и става само за ядене и тоалетна.

Птица, да е много здрав твоят дядо! Със сигурност не благодарение на мен, ами на теб!

amy_nka, съболезнования! Ти правиш чудеса за котките, мога само да ти се възхищавам. Вярвам, че това добро ще ти се върне. Прегръдки!!

Много съжалявам, amy_nka, прегръдки.
Лек път на Съни!
Благодаря, че си толкова отзивчива и помагаш на всички.

Днес Дон Томазо навършва 14 години (по паспорт, защото не знаем кога е роден).

Много отслабна, но се храни и днес е ден за радост

Жив и здрав да е Томито!

След сумати време лекарства, се оказа, че не сме успяли да овладеем хипертироидизма на моята сениорка. Вместо надолу, се е качил нагоре, към 6+. Вет каза да увеличим дозата на Фелизола, но взе да ѝ се гади от новата доза и сега правим почивка от него. В интерес на истината, не виждам някаква промяна в поведението ѝ и с него и без него, но може би заради фактора "лято" не мога да определя.
Ляга на хладно по ламината и е активна през нощта, през деня спинка и е намалила храненето.
Но имаме и нови диагнози... И съм се хванала за главата кое по-първо да следя...

Преди малко без да искам се оказа, че съм откъснал едното зърно (не знам как се казва) на котката. Сега има съвсем малко кръв, не изглежда нещо особено, но зърното го няма. Това повод за притеснение ли е? Направо не мога да повярвам, че го направих, помислих, че е едно топчесто бодилче, каквито обира често от треволяците и съм я чистил много пъти. Обикновено ако е отдолу поглеждам да не е точно някое от зърната, но сега ми се стори, че е отстрани и просто дръпнах. Много лесно се откъсна, тя измяука кратко, после не изглеждаше особено притеснена.

Не би трябвало да можеш да откъснеш така зърно. Според мен ще е добре, да го покажеш на вет, включително това, което си откъснал.

Избърши мястото с тампонче с кислородна вода или друго антисептично средство.