Сега да си изплача и аз болката, защото много ми тежи.... Не толкова отношенията със свековците, колкото последствията за нашето семейство, спрямо държанието на мъжа ми.... Първо да кажа, преди да родя свеки ми беше страшна приятелка... Пиехме си кафето, цигарките.... Да не кажа, че и мъжа си заради нея пренебрегвах.... Всичко беше точно.... Но тогава стана тя каквато стана... Появи се бебчето и тя превключи тотално... Започна да съска и да пръска отрова... В началото ме обработваше, тя колко деца била отгледала, колко добра баба била, тя да го храни с шишето, тя да го приспива, тя да го къпе..... Ехоооо, аз кърма имам, ръцете са ми здрави, мисля че съм нормална майка..... Добре... Мълчах си, за пръв път ми е, уча се... Но когато една вечер докато след кърмене, друсаше Моето бебе, ми каза че майка ми не ми влияе добре и трябва да ограничим контактите.... Откачих... Тогава й обясних, че моята майка ще прави погачата за 40 на бебето и всичко се срина тотално.... Детето ще стане на 2 годинки след няколко дни, а ние още не си говорим.... Мъжът ми междувременно изявяваше желание да води детето при тях, но аз отказвах... Той е на мнение, че аз съм виновна за всичко и че "мама" си му е безгрешна.... След всеки скандал до сега си мисля да си взема детето и да се омета от тоя змиярник.... Много го обичам, но просто не бих преглътнала обидата към майка ми.... Знам че е егоистично да не им давам детето, но...... Направиха всичко възможно да постигнат такъв резултат свекито и свекъра.... Вие как бихте постъпили, когато не сте в добри отношения с тези хора, а мъжът ви иска да води детето при тях? Знам, ще кажете че то е и тяхно внуче, но мен кучета ме яли - нали...