С какво ви дразнят свекървите? – 121

Знаеш ли колко им дреме на потребителите за твоите простотии?
Ти си патиш от тях и на твоята глава се трупа.
Още някой и друг ден, мъжът ти ще спре съвсем да се съобразява с теб, ще ти тегли шута и ще отидеш да правиш фасони на майка си.
Язък, че детето ще подлудите.

Кое точно е фасон? Това, че се е обидила защото свекървата е наредила да не контактува с майка си ли?

Ок, нищо против хейтърите нямам. Аз само споделям, много други изпатили си, също...
Само се надявам, някой ден и от теб като свеки, ако си такава, да не се оплачат

DreamCatcher1,
А ти някакъв план имаш ли? Не се живее в такава изолация, та ти си игнорирала и вашите и "нашите". Детето скоро ще започне самО да прекосява двора, свекърва ти ще го прикотка и ще има да се самоизяждяш. Че не е била права да ти се бута и да коментира вашите, не е . Но и твоята реакция е прекалена. Намери начин да запазиш дистанция, но поне в някакви отношения да си. Аз не бих могла да живея така. Колко по-лесно щеше да е да те отменя свекърва ти, щом е в същия двор, а ти да разпуснеш някъде- я маникюр, я приятелка, а тя да го обгрижва. И още по-лесно- да идват и вашите на гости, а не да се солидаризират с твоите сръдни. Казвам всичко това, защото за теб би било по-лесно, а и детето расте. Ще му забраниш да ходи при баба си ли, когато само започне да щъка около дома и.

За другото момиче, не знам. Сложна работа. Две деца, властна свекърва, безобразен мъж. Но явно не е готова за крачка. Има още път на осъзнаване да мине. Дано го мине.

Тайс,
Да ти кажа, опитвала съм се да говоря с нея, да изясним нещата... Не, тя започва да ми обеснява как не могло така, аз от какво съм била обидена, защо не й казвам майко, до кога аз съм щяла да ги подминава.... Неща които ги прави тя, ги вменява на мен... И край, връцва се и си заОжда.... Или ми се накрещи и готово.... Опитвала съм да говоря, не става... Предпочитам да си трая и да се подминаваме, отколкото да ми се крещи.... В началото съм оставяла точно 3 пъти детето си при нея за по час, два, документи туй онуй.... Звъня по телефона, пиша по вайбър, никой не ми отговаря... Аз на тръни през цялото време, кво свърша, кво не и тичам бързо вкъщи и какво намирам -  тя обикаля и друса детето, то се къса да реве и вече хълца... Така се заласваше... Гушкам го и се прибирам, успокоява се и заспива.... Отивам и питам защо не ми звъни като не може да се справи, та ми казва че щяло да пореве пък щяло да му мине на детето... След това ми изпраща снимки на детето преди да се разреве, значи телефона й е бил при нея, може да снима, не може да ми отговори как е детето.... И това всичките 3 пъти... Едно й също... Голямата гледачка... Леле, вика, детето е почервеняло, да не се задави... Е, нали имаш претенции, че само ти знаеш как се гледат деца, залъжи го... Не... И от тогава, това беше преди погачата, реших че няма да се напрягам, да мисля детето добре ли е.... Ще се прежаля и ще си я гледам, докато почне да разбира, белким бащата реши да ме отмени... Пфф, къде ти... Той си има работа и изчезва, да викна майка му.... Айде мерси! Сега вече ми натежава, признавам си, работа, дете от ясла, готвене, чистене..... От скоро я оставям при майка за по два, три часа... Но когато се обадя и ми се отговори, дори с две думи, съм споко... Но с нея лесно се разбирам, казвам искам да ми се вдига телефона и се прави.... А и детето не плаче при нея... Просто мога да разчитам, все пак ми е майка, чувствам се по сигурна за детето... План... Нямам все още... Ще ми щракне някой ден и ще се върна вкъщи... Просто още не ми е преляла чашата, явно... На етап съм само да си го обмислям, не и да го правя

Добре де, като правите планове за деца с някой мъж, не обсъждате ли как го виждат на бащинство? Предварително. Един мъж, ако смята да си гледа децата когато се появят, не ги праща после при майка си. И обратно, ако смята, че майка му ще му отгледа децата си го казва много гордо предварително, защото е единствения вариант който изобщо допуска.

Абе аз като видя, че с мъжа не върви поне не правя второ...

DreamCatcher1,
              Ти го караш по спомени от преди детето да стане на 40 дни, а оттогава са минали две години почти.
Явно си и набрала много , но нещата се менят. Малко здравословен егоизъм ти трябва. Знам ли.
Така, както описа нещата, направо е див ужас. Друсане и ревове. За 40 дни големи негативи си си създала, ама явно и следродилна и т.н.
Аз съм имала две свекърви, да не мислиш, че особено първата, е била лесна. Но гледах себе си да пазя, защото от нерви , когато ходехме на гости, се поболявах. Решихх да я приема каквато е , да дудня там, нали ще спре в някой момент. И досега помня индиректните и намеци , както и че с бебето ми хич не се оправяше, ама философстваше. Но си сложих бариера да не се ядосвам. Все пак, не съм си я избирала.  Сина и съм избрала . По служба ми е, не по дружба тя. И така.
При теб идват нови времена и трябва да мислиш как ще я бъде. За свое добро най- вече.

Две неща - какво значи да започне да разбира детето, за да го гледа и таткото? Таткото е такъв от първия ден, и би трябвало съвсем спокойно да се оправя с детето си, и да участва активно в гледането му.

Второто - какво значи, че ще се “прежалиш” да си я гледаш, щом свекървата не ти допада как я гледа, да си гледате детето с баща му не е прежалване, а ваше задължение. Бабите помагат на добра воля.

Нещо в тоя казус ми изниква най-вече “търкулнало се гърнето, намерило си похлупака”...


 

Да се "прежаля" в отговор на питането за излизания, приятелки, маникюр... Естествено, че е задължение, кога казах че не е...
Аз не съм и искала някой да ми гледа детето, особено тази госпожа, всичко съм правила, за да няма сърдене от страна на таткото и пак излизам аз виновна Ужас...
А таткото, той живее в друг свят и представа за семейство... Нещо от сорта: Хвърляме на майка му детето и изчезвам за седмица..... Да, ама не!
Не знам какви гърнета се търкалят, но...
Тва е положението...
Може би от любов към него, съм се заблудила, че е готов за семейство, различно от досегашното му

И ти не можеш една седмица да си глредаш детето ли?Предполагам, че нещо прави  в това време таткото, но дори да е за риба, после той може да го гледа ти да си някъде.Оставам с впечатление, че съвременните жени  приемат децата като бреме, но не си признават и се  напъват да доказват противното.Да е  по равно всичко искат, ти преобуваш сега,  аз след теб и после пък ти.Майката е дето е най-близо до детето в първите му години, бащата поема достатъчно, но тя е на първо място, за това е мама.Но какво ли разбирам аз, свекървата...

Боряна, изобщо не помага таткото, казва й да се обърне към майка му когато от него се очаква да го гледа

Таткото сигурно само чака да й види гърба за да го връчи на майка си...

Е, това е проблем.

Свеки ми е сърдита, че не съм и честитила вчера. Ами не съм. Не ми дойде отвътре. Синът и пък не ми честити на мен, нито на нея, обаче тя не се сърди на сина си, а само на мен.