
Гале, споко бе жена
Я и на теб
Разказвай си, нали затова сме тук - да си казваме и споделяме и проблемите, и радостите 
Ради тръгна на ясла малко скоропостижно (на 1г.1м.) и без да сме решили да го пускаме точно тогава. Бях решила да изчакам да проходи, да го пусна на ясла на есен и тогава да си търся работа (току-що завършила инженер-ка). Видях обявата, точно по специалността ми беше, хората казаха - ела на интервю, започваш веднага. И аз
Майка ми дойде в София (беше безработна тогава), записа Ради на ясла, води го по изследвания, тя го вземаше на обяд една седмица. От там нататък - сами. Мъжът ми работеше по-често до 7-8, и събота, и неделя, и нощни имаше понякога. Аз не смея да мръдна от работа - първа ми е в живота, изпитателен срок... Добре, че Ради в яслата почти не е боледувал. Започна с болестите в градината. Тогава какви ли не еквилибристики сме правили и кой ли не го е гледал. Може би заради това разсъждавам така - щом тогава сме се справили, ще се справим и сега, и когато и да е. Може би и тогава съм станала малко по-коравосърдечна (не съм сигурна дали това е точната дума) от повечето от вас. Нямах време да мисля дали ми е мъчно за детето.Не знам защо пиша всичко това, но имах нужда да го кажа.
дано и така си остане. От вчера сутрин не е повръщал. Аз все пак и вчера го заведох на лекар и тя каза, че няма никаква инфекция
много ми беше мъчно. За първи път е така.
. Доволно влизам в трийсетте и си чакам тазгодишния подарък по Коледа
Много радост, здраве и леко бременеене и раждане 


