Паническо разстройство - 42

Този спор не може да е градивен. Приемете че сте на различни полюси и това е. А Георги тук е най-здравомислещия и най-стъпилия на земята. Какво е сега това напускане на темата. Аааааа, да ги нямаме такива 😟

Чета и се чудя да се смея ли, да плача ли... Не виждам защо е цялата тази драма с тези хапчета.
Валидол ?! WTF .. Че то това дори за лукче не става 😀 Спомням си, че на една от ПА ми взех сигурно за 30 минути  4 хапчета, иии ... греда  😀 (само да вметна, че това беше преди изобщо да пия каквито и да било успокоителни).
Йога, хапчетата не винаги се пият до живот. Както каза Георги и други в тази тема, те са патерица, особено когато не знаеш какво се случва с теб. Аз лично пих АД 6 месеца, като още на първият потърсих психотирапевт , и не защото им вярвам много, а защото се чувствам добре с моята. Повечето от така наречените от Георги "шамани", наистина не помагат, а гледат как да вземат парите на хората.
И ако си мислиш, че всеки би успял да се излекува с йога, спорт, село, и терапия се лъжеш.
Ако това е твоят път, продължавай да вървиш по него, но не прекалявай с критиките и с натрапването на мнението си по този въпрос.
Нали търсиш душевния баланс и мир, така ли го намираш ? По-добре ли се чувстваш ?
Темата за "наркотиците"  май ще е вечна 😀

Без хапчета не ставааааа. Говоря от личен опит и този на познати. Години изгубени в агония. И не ми развивайте тезата, че не помагат, просто не е нацелен точния за вас. Аз съм разбрала кой ми действа и си пия него. Пробвала съм няколко, но не ми помогнаха. Та на въроса защо пиете хапове и пак се оплаквате-не са си намерили хората точния. И малко помощ от наша страна с излизане, разходки, колкото и да не ти се иска.

Salii за вируса и аз това не разбирам. Хем 4% смъртност, хем 6 болни -1 умрял. Но цялата теза е грешна защото няма как да определиш смъртност по време на разпространяване на вируса.
За психичното ми състояние категорично мога да кажа, че въпреки всички мои страхове и състояния понякога нищо не помага- ни хапчета, ни психолози, ни психиатри. Трябва време, спокойствие и да изживееш проблема. Ние нямаме времето от забързания живот и ни налагат другото - лекарството, наркотикът, само и само да ни оправят временно до следващата криза. Но все пак състоянията не трябва да се неглижират, защото има хора които имат сила да се справят сами но има и такива които не могат. Борете се, търсете това които ви прави щастливи- може да са пари, близки и друго. Може днес да е едно утре друго. И не се оставяйте да ви командват и манипулират, да ви обиждат и мачкат. Защото хората са станали много лоши, те са тези които ни депресират в презрянието си обидите и унижението, а тези от нас тук сме по-раними, по-чувствителни и това ни се отразява. Нека имаме сила, ние сме добрите, те са лоши и те не стават.
Пиша от личен опит, не съм психолог, всичко е лично изживяно и осъзнато.
На мен пък истерията от коронавируса ми действа отрезвяващо. Стискам всички да сме добре и да се борим, защото животът е борба.

Опелче, съгласна съм с теб. Аз съм го казвала тук няколко пъти, че смятам че можех да се справя и без АД, но нямах време. Когато ме връхлетя ПР заедно с агорафобия бях в болнични и се чувствах буквално като в капан. Болничният ми беше с продължение от комисия, но броях дните и знаех че няма да ми стигне времето да се оттласна сама от дъното. Защото бях там. А и не можех да кажа в работата какво ми е.  Болничният ми беше за физическо заболяване. Чувството е ужасно, чувство на безсилие и загуба на контрол. Така отидох на психиатър и започнах АД. Ето защо мисля че ако имах времето и спокойствието да обмисля всичко, да си почина, да се откъсна от средата, щях да се справя сама. Но... не го знам със сигурност. Няма как да го знам, защото нямах време да опитам. Можеше да съм затънала още повече без АД. С изключение на първите месец-два от началото на приема, когато изпитвах страничните ефекти, през останалото време до сега се чувствах добре. Не се чувствах като зеленчук, както някои казват, или като безчувствена или дрогирана. АД ми помогна. Едновременно работих и с психотерапевт. Всичко е комплексно. Но живеем в такова забързано време, всеки ден е борба за оцеляване, трябва да сме в кондиция, да умеем да мислим бързо и ефективно, да сме конкурентни. Хайде сега да не спорим , че не работим за пари. Георги е 100% прав за това. Искаме да сме материално задоволени, нормално е. Искаме да изпитаме всички удоволствия на живота, бързо и сега. Не в друг живот, не на друго място. Нещото което най-много ме дразнеше в моето състояние когато бях най-зле беше че животът минава , а аз губя време да се страхувам, да мисля, да не живея пълноценно. Няма време хора, трябва да живеем сега, че кой знае какво ни чака.

П.п. Стана много дълго и рискувам никой да не ме прочете 😀
Али извинявай мила, имах нужда да е дълго. 😊

И аз  се чудя как слагате в тази тема смело диагнози на хора с хипохондрия. Дойдохте, оплакахте се, надявам се, че ви е олекнало, темата е затова, за взаимопомощ. Защо обаче трябва да затягате примката около чуждия врат.
 Аз съм се оправила от ПР без лекарства и без психолог. Четох много,  борех се със себе си, но го надмогнах . Нямам рецидив много години. Както пишеше в блога на младежа, който публикува Лирена , не трябва да се допуска епизод. Допусне ли се, измъкването е трудно. Но и то се случва. Има  пълна победа над ПР, но трябва и собствено участие в надмогването. Лекарствата са наистина патерица, която може да те прикрепи към болестта за много време, а понякога и доживот. Но има хора, които обичат да са на лекарства. Това им носи спокойствие, че правят нещо за себе си.

Писах, писах и накрая без да искам го изтрих. Чудно. Исках да споделя, че тези препирни изключително много загрозяват темата. А също така и да отговоря на съвета за посещаване на психиатър. Посетих миналата година, предписа ми някакви леки успокоителни на билкова основа, които пих около месец. Но ми помогна това, че поговорих с някой. Още с влизането си в кабинета, разбрах, че докторката е чисто луда. Хареса ми Аз вече 20г се боря със себе си. Познавам се добре и съм успяла да се справя с немалко от страховете си. С нагласа, работа със себе си. Освен това усетих какво е да си на дъното, заобиколен единствено от собствените си демони. Ами.. не умрях и не полудях. Просто миналата година смъртта на мама ме удари силно. Бях се поуспокоила, но в момента е трудно да се измъкна от тревожните мисли, тъй като много здравословни проблеми ми се струпаха наведнъж, а момента не е много подходящ на ходя по болници. Макар че все пак го правя, за да работя за разрешаването им. Коронавируса не ме плаши толкова, плаши ме, че аз сега не съм здрава. Надявам се скоро да започне за отшумява, за да мога да се погрижа по-адекватно за себе си. Но за съжаление не се прави достатъчно за овладяването му. И все пак... гледам да не се заразявам в мислите си предварително

Знам, че има такива теми, но са много отдавна, много объркани и нищо не намерих за ципралекс.
Моля всяка да сподели своя опит !!
Аз лично вече правим опити, а съм на АД от 5г, от една съм на ципрслекс. Не мога да го спра, става нещо страшно, опитвала съм много пъти... мнение и опит за АД преди, по време и след бреченност ???? Благодаря !

Аз съм на ципралекс. Не съм го спряла , но съм на път. Имам две деца, но не съм го пила около бременността, пия го от една година. Според мен не бива да се пие от бременни. Има един млад мъж , четох негови съвети за спиране в интернет, но за жалост не си спомням как се казваше. Ако се поровиш, може и да го намериш. Той е дал схема как бавно и много продължително се спира АД. Дозите се намаляват със съвсем малко и след всяко намаление се изчаква 2-3 месеца до следващото. Като ако се усети и най-малкото неразположение се връщате на предходната доза. И чак след 2-3 месеца се опитва пак. Така спирането може да продължи повече от година. На мен ми се вижда твърде много. Аз го пих от февруари-март миналата година до ноември по 10 мг. След това вече 4 месеца по 5 мг. Ще деля хапчето обаче още. Ще пия около 6 седмици 1/2 от 5 и така постепенно ще го спра. За сега нямам никакъв проблем. Може би продължителният прием на АД от няколко години прави нещата по-трудни,  но не се отказвай. Просто го направи много много бавно. Успех!

В най-скорошното изследване, проведено в Италия са установени следните параметри:
Психиатрично отделение и ДЕГРА Център, Обединени болници и Академичния департамент по експериментална и клинична медицина, Политехнически университет на Марш, Анкона, Италия са провели проучване върху 7 родилки с ГТР и ПР, като 4 от тях освен есциталопрам са приемали ксанакс и/или клонарекс. При всички от тях в препоръчаните дози се е наблюдавала безпроблемна бременност, без отклонения, и плода при раждане е бил в стандартите по Апгар. Единствено е забелязано при приемащите бензодиазепин мека зависимост при новороденото, която е отшумяла при хранене с адаптирано мляко за 12-15 дена. Това показва, че лекарството е почти безопасно в препоръчаните дози и контролирано приемане и следене на бременността.



Толкова от мен!

Във форум бг.мама има доста бременни жени пили психотропни включително и бензодиазепини под лекарско наблюдение.. и в темите за ривотрил има такива . В тежки крайности  се изпада тук. В крайна сметка си има лекари, който и човек да го има или няма тук,
те са налице.
Абсолютно безмислени спорове да,........ цитирам на "обучението на мозъка" му се казва психотерапия. Та за какво бяха споровете!
Както между всички останали хора има религиозни, атеисти и агностици, същото е и при психотерапевтите. Измежду тях има и крайни атеисти дори, мога да цитирам и имена. Психотерапия и религия/езотерика не са синоними. За създалата се грозна ситуация не може да е виновна само едната страна. Темата се е превърнала в личен чат на няколко души, който авно не трабва да бъде нарушаван.
Ако искате ме замервайте с камъни или докладвайте на когото си искате.

Трета седмица съм на дулокси 30 мг + клонарекс. Не мога да кажа, че се чувствам в нормалното ми състояние, но съм значително по-добре. Започнах да си мисля и за отказване на цигарите и дали АД може да ми помогне да съм по-мотивирана в това отношение, щом така или иначе се налага да ги пия. Чета листовката - серотонин, допаминов отговор, но не разбирам, би ли повлияло на това този препарат след време!?

Дулоксетин е страхотно лекарство, браво на лекаря който го е изписал. Много смело! Това е според мен най добрия АД, но и най-особения. При него странични ефекти настъпват след 6 месеца поне употреба, както и има сериозен синдром на отнемането. Иначе като медикамент е много добър, справя се отлично с овладяването на ГТР. Малко лекари обаче го предписват, едно е скъп, друго, че е като последна линия, като нищо друго не работи. Следи как го пиеш, и говори с лекаря ти за странични ефекти и спирането?

Има група в фейса 'Бременност с тревожност', там съм чела доста момичета изкарали бременност на есциталопрам. Дават го най-безвреден за такова състояние. Щом не можеш без него пий си го, иначе е по-лошо за бебето като си тревожна.

Не забеляавам странични ефекти засега от по 2 таблетки на ден. Лекарят ми изрази мнение, че до лятото ще съм добре вече. Другата седмица ще съм на контрола.