В глобален мащаб ли? Защото за тукашния мащаб дори онова приложение със следенето нещо се сгромоляса, май хората не го искаха. Истинско цифрово следене и ограничаване имаше в държавите със задължителните приложения на телефоните и разрешенията за излизане с СМС.
- Публикувана: 12 март 2020, 20:23 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2020, 15:23 ч.
Паниката Ковид-19 - как да се справим?
Парадоксът при нас се оказа, че който си учи, си учи и при дистанционното. Според мен съвсем спокойно може част от учебния процес да е дистанционен, особено за по-големите ученици.
Бих ти задала същия въпрос: Не виждаш ли какво се случва? 
Е, това вече, че училището е основен социален компонент в живота им е истинският проблем - къде остана семейството? За мен съвсем човешки не е редно някаква изкуствена структура като училището (и детските заведения) да е основното място за социален живот и възпитание и прекарване на децата. Къде остава семейството, то е само провайдър на физическите нужди ли? Семейството е мястото, което в обичайното човешко развитие е основен социален компонент. По-скоро сега се видя, че нещата са отишли твърде далеч в "делегирането" на възпитанието и проседяването на децата извън семейството. Видя се и колко малко родители и деца се познават, как нямат почти нищо общо за правене, ако не могат да излязат навън и "да се забавляват". Не е това, че децата се били изолирали от другите деца, а че в много къщи стана малък семеен ад, защото триъгълникът родител-родител-деца стана като Бермудски триъгълник, в който почти никой не е свързан с почти никой или връзките са хлабави.
Аз мога да мина през много теми, но цифрите говорят достатъчно. Няма нужда от такива мерки. А защо се случват и колко често ще се случват, оставям на вас да размислите.
Моето мнение съм си го съставила отдавна.
Напълно съгласна.
Моето мнение съм си го съставила отдавна.
Е, това вече, че училището е основен социален компонент в живота им е истинският проблем - къде остана семейството? За мен съвсем човешки не е редно някаква изкуствена структура като училището (и детските заведения) да е основното място за социален живот и възпитание и прекарване на децата. Къде остава семейството, то е само провайдър на физическите нужди ли? Семейството е мястото, което в обичайното човешко развитие е основен социален компонент. По-скоро сега се видя, че нещата са отишли твърде далеч в "делегирането" на възпитанието и проседяването на децата извън семейството. Видя се и колко малко родители и деца се познават, как нямат почти нищо общо за правене, ако не могат да излязат навън и "да се забавляват". Не е това, че децата се били изолирали от другите деца, а че в много къщи стана малък семеен ад, защото триъгълникът родител-родител-деца стана като Бермудски триъгълник, в който почти никой не е свързан с почти никой или връзките са хлабави.
Е, това вече, че училището е основен социален компонент в живота им е истинският проблем - къде остана семейството?
Аз мога да мина през много теми, но цифрите говорят достатъчно. Няма нужда от такива мерки. А защо се случват и колко често ще се случват, оставям на вас да размислите.
Моето мнение съм си го съставила отдавна.
Моето мнение съм си го съставила отдавна.
Това е несериозно.
Все едно да размислям /да мисля/ кога ще се случи земетресение, наводнение, кога ще ме блъсне кола, кога ще ми падне тухла на главата и все такива хипотетични ситуации. Само защото вече веднъж /или повече/ това се е случило на някого някъде. И на мен в частност, преживяла съм няколко земетресения, които съм усетила все пак.
И да търся в тези неща конспирация.
Кото нещо се случи, ще го мисля тогава, според ситуацията. Да хабя сега излишна енергия заради евентуалности, в които не вярвам, за мен е напълно излишно и не си го причинявам. Има толкова неща, за които да мисля сега, случващи се сега, другото са хипотези. А аз съм реалист, определено.
Аз мога да мина през много теми, но цифрите говорят достатъчно. Няма нужда от такива мерки. А защо се случват и колко често ще се случват, оставям на вас да размислите.
Моето мнение съм си го съставила отдавна.
Моето мнение съм си го съставила отдавна.
Това е несериозно.
Все едно да размислям /да мисля/ кога ще се случи земетресение, наводнение, кога ще ме блъсне кола, кога ще ми падне тухла на главата и все такива хипотетични ситуации. Само защото вече веднъж /или повече/ това се е случило на някого някъде. И на мен в частност, преживяла съм няколко земетресения, които съм усетила все пак.
И да търся в тези неща конспирация.
Кото нещо се случи, ще го мисля тогава, според ситуацията. Да хабя сега излишна енергия заради евентуалности, в които не вярвам, за мен е напълно излишно и не си го причинявам. Има толкова неща, за които да мисля сега, случващи се сега, другото са хипотези. А аз съм реалист, определено.
И аз като Уши мисля и за соц аспект на училището. Освен за нещата, които аз или баща й не можем да й преподадем самите ние, а са й важни за гимназията след 2 години.
Напротив, твърде голяма, дори както ти го написа - основна роля има училището, което вече е отвъд здравословното. Училището е станало важно за тях, защото прекарват там дванайсет години от живота си, пет дни в седмицата, почти по цял ден. Това е много повече време, отколкото са вкъщи, защото вкъщи 8 часа спят и я им останат три часа будни, я не, а през тези три часа поне един час родителите правят някакви свои неща и в най-добрия случай остават 2 часа заедно родители и деца. Срещу 8 часа в училище.
Когато отидат в гимназията, добре е да се отделят от крилото на мама. Даже е повече от добре.
които носят отговорност за цели държави
Еха! Откога?
Разбира се, но не е редно знанията да бъдат за сметка на психическото им здраве и социалната им адекватност.
Принципно тук приключиха годината на 20ти март, а летните лагери и занимания ще са отложени или онлайн.
А какво пречи на учениците, особено ако не говорим за малките класове, да се срещат с приятели? Не е люта зима все пак, възможности за срещи на открито, където рискът от заразяване е най-малък, не е като да липсват. Щерката сега завършва пети клас, определено не страда от липса на социални контакти. Може да не са толкова интензивни, колкото в училищно време, но пък и да не общуваш редовно, с който искаш и с който не искаш, също си има позитиви.