Какво става в Англия? Нали Борис Джонсън беше казал, че ще изграждат стаден имунитет?
- Публикувана: 14 март 2020, 23:05 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2020, 01:12 ч.
COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 2
Никой не прочетох да е казвал да затворят под карантина пенсионерите, а останалите да се разхождат свободно. Извъртат се мнения в удобния контекст, неизвестно защо.
И това, че средно тежките случаи сред млади хора били не малък процент (да кажем, че е вярно) още повече морално задължава тези, които могат да си стоят по домовете, включително пенсионерите, да го изпълняват и да се радват, че са облагодетелствани от тази възможност. Нуждата да си отпуснем душичката с разходка, нека да я оставим за след потопа. На всички ни е стегната душичката, но без да излезем от зоната си на комфорт няма как да се справим в тази борба. Комфорта да го оставим за после, сега да се заемем с оцеляването. И това се отнася за всички възрастови групи.
Ето, че Индия и някои други държави си остават загадка и въпросния вирус се насочи и завзе Европата. Много отдавна аз пък рових в тази загадка Индия...За мен, че Индия не гори не е благодарение само на взети по-рано мерки, някой ден ще разберем, или пък не...
И това, че средно тежките случаи сред млади хора били не малък процент (да кажем, че е вярно) още повече морално задължава тези, които могат да си стоят по домовете, включително пенсионерите, да го изпълняват и да се радват, че са облагодетелствани от тази възможност. Нуждата да си отпуснем душичката с разходка, нека да я оставим за след потопа. На всички ни е стегната душичката, но без да излезем от зоната си на комфорт няма как да се справим в тази борба. Комфорта да го оставим за после, сега да се заемем с оцеляването. И това се отнася за всички възрастови групи.
Ето, че Индия и някои други държави си остават загадка и въпросния вирус се насочи и завзе Европата. Много отдавна аз пък рових в тази загадка Индия...За мен, че Индия не гори не е благодарение само на взети по-рано мерки, някой ден ще разберем, или пък не...
https://www.bbc.com/news/uk-england-london-51929558
Възхищавам се на Лондон - и без локдаун хората са опразнили улиците.
Възхищавам се на Лондон - и без локдаун хората са опразнили улиците.
Интервю с една жена, която е болна от коронавирус:
Анджела У. е на 64 години и е експерт по ранно изкуство, керамика и приложно изкуство. Тя живее в Мюнхен и е тествана положително за новия коронавирус миналата седмица. Все още е в самоизолация. Сега тя ни дава информация за първи път как се е справяла с това заболяване.
1. Как сте в момента?
Симптомите отшумяват, но бързо се изморявам със задух. Учудващо е колко бързо губите сила като спортен тип.
2. Кога регистрирахте кои симптоми?
10 март беше хладен, дъждовен ден и имах много срещи. Следобед се изморих неестествено и имаше лека кашлица. Взех си гореща вана, но това не облекчи вътрешния ми хлад. Тогава през нощта получих силни болки в тялото и леки тръпки, въпреки че не развих температура. Сутринта имаше и силно главоболие.
3. Знаете ли къде сте се заразили?
В моя случай това е трудно да се каже. Вероятно не беше по време на ски ваканцията в Южен Тирол в средата на февруари, защото моите приятели по ски остават без симптоми и до днес. Тогава летях за Глостършир и Лондон по професионални причини. Оттам отидох на голям панаир на изкуствата - можех да получа вируса навсякъде. Въпреки голяма грижа от моя страна да поддържам дистанцията си и да избягвам физически контакт, пътувах с дезинфектант, но също така без ръкавици и ефективна защита на устата. Простите хартиени маски така или иначе не бяха от полза.
4. Кога се тествахте?
В първата нощ на симптомите разбрах, че може да е коронавирусна инфекция, така че останах в леглото веднага. След като изчаках почти час по телефона, стигнах до приятелски оператор на горещата линия в Корона в Мюнхен, който ме регистрира. Два дни по-късно ме повикаха от медицински служител, но вече бях тествана в спешното отделение на болницата в Роткреуз. Лечението от страна на фелдшерите и много претоварения персонал там беше не само високопрофесионално, всички бяха и много дружелюбни и грижовни. Един от синовете ми ме взе от спешното и ме заведе вкъщи. Нямах нито температура, нито пневмония, така че беше много по-добре да не стоя в клиниката.
5. Какво се случи тогава?
Резултатът „Корона положително“ ми беше съобщен на 13 март вечерта. За съжаление синът ми веднага попадна в карантина. Имах две големи вливания в болницата, така че голямата слабост, силното главоболие и болки в тялото започнаха едва на 14 март. След диагнозата бях изпратил циркулярно имейл до всичките си германски контакти, тъй като се срещнах с особено голям брой хора на панаира на изкуствата и считах за свое задължение да предоставя информация незабавно. Това обаче означаваше, че телефонът продължава да звъни в продължение на дни. С главоболието беше много изморително и болезнено. Въпреки това, особено приятните приноси и огромното желание да помогна на мои приятели и познати също бяха голяма емоционална подкрепа за мисълта, че вече две седмици трябва да остана сама.
6. Как премина болестта при теб?
Въпреки сравнително леките ми симптоми, аз ставах все по-слаба и уморена всеки ден. Чак на седмия ден се почувствах малко по-добре. Спях през повечето време и просто лежах там. Четенето беше излишно заради главоболието.
7. Как и от кого получавахте грижи?
Млада двойка живее на същия етаж, очаквайки първото си дете. Купиха всичко за мен и всеки ден питаха какво да направят. Най-големият ми син работи в дигиталната медицинска здравна служба и изясни всички медицински въпроси. Мисля, че той прочете всеки ред изследвания и препоръки от Института „Робърт Кох“. Той стана абсолютен специалист за профилактика със светкавична скорост. Дори инструкциите му да ми се струваха преувеличени, в крайна сметка винаги беше прав. Лекар от здравния отдел се обажда всеки ден, за да разбере как се справям. В началото бях отчаяна, защото никой лекар не се съгласи да ме погледне в практиката си. Но ако пациентът в Корона е бил с лекар, практиката е затворена и всички останали пациенти нямат медицинска помощ. Здравните работници са толкова внимателни и отговорни, че мога да бъда само възхитен. Системата работи тук - дори и в началото да не ми хареса специалното лечение.
8. Кое беше най-голямото ви притеснение през това време?
Нищо, бях твърде изтощена, за да се сетя за нещо.
9. Има ли въпроси относно вируса, на които според вас в момента не се отговаря достатъчно?
При нас в Германия отделът за радио и здраве винаги се отнася към уебсайта на Института „Робърт Кох“. Но това всъщност е писано за медицински обучени хора. Когато ми поставиха диагноза коронавирус, нямаше уебсайт, който да отговаря на прости въпроси. Например, има различни твърдения за това колко дълго е предаден вирусът, дали вирусът може да се предаде без симптоми, дали корона застрашава неродения живот и т.н. Но може би все още няма лесни отговори на простите въпроси.
10. Вече сте оцелели срещу вируса. Какво ни съветвате да правим?
Не се паникьосвайте - повечето хора оцеляват от тази болест и аз също имах късмет с леки симптоми. Трябва да се грижим за тези с предишни заболявания и за възрастните хора. Има толкова много полезни хора. Хубаво е да ви е предписана почивка. Пеенето заедно всяка вечер на балконите и от прозорците на многофамилните къщи в Италия трябва да бъде прекрасен пример за подражание за нас, северноевропейците.
https://www.nzz.ch/international/coronavirus-10-fragen-an-eine-c … zierte-ld.1547265
Малко е “поизлъскано” интервюто, но става за повдигане на духа 👍
Анджела У. е на 64 години и е експерт по ранно изкуство, керамика и приложно изкуство. Тя живее в Мюнхен и е тествана положително за новия коронавирус миналата седмица. Все още е в самоизолация. Сега тя ни дава информация за първи път как се е справяла с това заболяване.
1. Как сте в момента?
Симптомите отшумяват, но бързо се изморявам със задух. Учудващо е колко бързо губите сила като спортен тип.
2. Кога регистрирахте кои симптоми?
10 март беше хладен, дъждовен ден и имах много срещи. Следобед се изморих неестествено и имаше лека кашлица. Взех си гореща вана, но това не облекчи вътрешния ми хлад. Тогава през нощта получих силни болки в тялото и леки тръпки, въпреки че не развих температура. Сутринта имаше и силно главоболие.
3. Знаете ли къде сте се заразили?
В моя случай това е трудно да се каже. Вероятно не беше по време на ски ваканцията в Южен Тирол в средата на февруари, защото моите приятели по ски остават без симптоми и до днес. Тогава летях за Глостършир и Лондон по професионални причини. Оттам отидох на голям панаир на изкуствата - можех да получа вируса навсякъде. Въпреки голяма грижа от моя страна да поддържам дистанцията си и да избягвам физически контакт, пътувах с дезинфектант, но също така без ръкавици и ефективна защита на устата. Простите хартиени маски така или иначе не бяха от полза.
4. Кога се тествахте?
В първата нощ на симптомите разбрах, че може да е коронавирусна инфекция, така че останах в леглото веднага. След като изчаках почти час по телефона, стигнах до приятелски оператор на горещата линия в Корона в Мюнхен, който ме регистрира. Два дни по-късно ме повикаха от медицински служител, но вече бях тествана в спешното отделение на болницата в Роткреуз. Лечението от страна на фелдшерите и много претоварения персонал там беше не само високопрофесионално, всички бяха и много дружелюбни и грижовни. Един от синовете ми ме взе от спешното и ме заведе вкъщи. Нямах нито температура, нито пневмония, така че беше много по-добре да не стоя в клиниката.
5. Какво се случи тогава?
Резултатът „Корона положително“ ми беше съобщен на 13 март вечерта. За съжаление синът ми веднага попадна в карантина. Имах две големи вливания в болницата, така че голямата слабост, силното главоболие и болки в тялото започнаха едва на 14 март. След диагнозата бях изпратил циркулярно имейл до всичките си германски контакти, тъй като се срещнах с особено голям брой хора на панаира на изкуствата и считах за свое задължение да предоставя информация незабавно. Това обаче означаваше, че телефонът продължава да звъни в продължение на дни. С главоболието беше много изморително и болезнено. Въпреки това, особено приятните приноси и огромното желание да помогна на мои приятели и познати също бяха голяма емоционална подкрепа за мисълта, че вече две седмици трябва да остана сама.
6. Как премина болестта при теб?
Въпреки сравнително леките ми симптоми, аз ставах все по-слаба и уморена всеки ден. Чак на седмия ден се почувствах малко по-добре. Спях през повечето време и просто лежах там. Четенето беше излишно заради главоболието.
7. Как и от кого получавахте грижи?
Млада двойка живее на същия етаж, очаквайки първото си дете. Купиха всичко за мен и всеки ден питаха какво да направят. Най-големият ми син работи в дигиталната медицинска здравна служба и изясни всички медицински въпроси. Мисля, че той прочете всеки ред изследвания и препоръки от Института „Робърт Кох“. Той стана абсолютен специалист за профилактика със светкавична скорост. Дори инструкциите му да ми се струваха преувеличени, в крайна сметка винаги беше прав. Лекар от здравния отдел се обажда всеки ден, за да разбере как се справям. В началото бях отчаяна, защото никой лекар не се съгласи да ме погледне в практиката си. Но ако пациентът в Корона е бил с лекар, практиката е затворена и всички останали пациенти нямат медицинска помощ. Здравните работници са толкова внимателни и отговорни, че мога да бъда само възхитен. Системата работи тук - дори и в началото да не ми хареса специалното лечение.
8. Кое беше най-голямото ви притеснение през това време?
Нищо, бях твърде изтощена, за да се сетя за нещо.
9. Има ли въпроси относно вируса, на които според вас в момента не се отговаря достатъчно?
При нас в Германия отделът за радио и здраве винаги се отнася към уебсайта на Института „Робърт Кох“. Но това всъщност е писано за медицински обучени хора. Когато ми поставиха диагноза коронавирус, нямаше уебсайт, който да отговаря на прости въпроси. Например, има различни твърдения за това колко дълго е предаден вирусът, дали вирусът може да се предаде без симптоми, дали корона застрашава неродения живот и т.н. Но може би все още няма лесни отговори на простите въпроси.
10. Вече сте оцелели срещу вируса. Какво ни съветвате да правим?
Не се паникьосвайте - повечето хора оцеляват от тази болест и аз също имах късмет с леки симптоми. Трябва да се грижим за тези с предишни заболявания и за възрастните хора. Има толкова много полезни хора. Хубаво е да ви е предписана почивка. Пеенето заедно всяка вечер на балконите и от прозорците на многофамилните къщи в Италия трябва да бъде прекрасен пример за подражание за нас, северноевропейците.
https://www.nzz.ch/international/coronavirus-10-fragen-an-eine-c … zierte-ld.1547265
Малко е “поизлъскано” интервюто, но става за повдигане на духа 👍
Въобще не е вярно за София, че живота ври и кипи. 2 часа садих сандъчета на балкона и не видях жив човек на улицата, единствено от офиса на кабелен оператор до нас отпред миеха около офиса и си лъскаха служебните коли.
Сигурна съм, че има още какво да се желае, но не могат да сложат на всеки пенсионер по един полицай да го пази да не излиза, или на всеки който не го слуша главата.
А за малките магазинчета нека си работят, особено книжарници, такива за хобита и всякави магазини, в които се продават неща да се занимават хората вкъщи.
Сигурна съм, че има още какво да се желае, но не могат да сложат на всеки пенсионер по един полицай да го пази да не излиза, или на всеки който не го слуша главата.
А за малките магазинчета нека си работят, особено книжарници, такива за хобита и всякави магазини, в които се продават неща да се занимават хората вкъщи.
Днес като разхождах кучето, надникнах към кръстовището - не е голямо, квартално е, но през него минава почти целия град в двете посоки, че е точно преди един от мостовете (Пловдив) - еми имаше 2 коли, обикновено е задръстване по всяко време на деня.
Питах ММ, който ходи на работа - как е из града - казва, че е като августовски ден
Не знам от другите места в града, но покрай нас така..
Питах ММ, който ходи на работа - как е из града - казва, че е като августовски ден
Не знам от другите места в града, но покрай нас така..
И в нашия квартал в София няма хора по улиците.
А мъжът ми трябваше да работи понеделник и вторник. Обикновено по Цариградско е страшно задръстено в 18.30. Каза, че сега било съвсем спокойно, като се е прибирал.
Китай кога обяви карантина?
Края на януари беше.
За два месеца нямат случай.
А мъжът ми трябваше да работи понеделник и вторник. Обикновено по Цариградско е страшно задръстено в 18.30. Каза, че сега било съвсем спокойно, като се е прибирал.
Китай кога обяви карантина?
Края на януари беше.
За два месеца нямат случай.
Днес като разхождах кучето, надникнах към кръстовището - не е голямо, квартално е, но през него минава почти целия град в двете посоки, че е точно преди един от мостовете (Пловдив) - еми имаше 2 коли, обикновено е задръстване по всяко време на деня.
Питах ММ, който ходи на работа - как е из града - казва, че е като августовски ден
Не знам от другите места в града, но покрай нас така..
Питах ММ, който ходи на работа - как е из града - казва, че е като августовски ден
Не знам от другите места в града, но покрай нас така..
Впрочем, надеждата ми е само в ген. Мутафчийски.
Аз съм болна на работа, защото личната каза че не може само за една кашлица и хрема да ми даде повече от седмица.
Днес само дето не плаках за да ми позволят отпуск, а имам достатъчно дни, но не, все някой трябва да работи... И да уточня, много далеч съм от важни производства или услуги.
Мен пък най-много ме вбесява, че много хора продължават да не носят маски и само повтарят оная басня, че не пазели. Ако всички носят маски шанса да се заразим едни други става много по-малък. Даваха се тука 100 пъти колко процента пази всяка маска по видове и всичко. Днес имах пратка, куриера без маска и ръкавици. Тоя си е за уволнение. Обаче какво да го докладвам като е след дъжд качулка. Не разбират хората, че ако всички са с някаква маска, ако ще и направена ръчно, процента на предпазване се покачва! А колкото и да стоим в къщи ще ни се наложи да излезем и до магазина скоро, а там е пълно с кретени, които не носят нищо на тия усти и носове!
Хубаво е, че някъде се наблюдава затишие. Аз не мога кажа това, но може би се дължи на факта, че гледам Гладстон, а там винаги си има движение.
Здравейте, някой да има опит в намирането и да знае откъде онлайн може да се купят маски?
Не знам дали е коментирано (не мога да смогна да преглеждам), но четох една статия, че в Израел правили клетъчно лечение с клетки от плацента за короната..Съвместно с някаква берлинска лаборатория, можели да произведат големи количества от необходимото.. Дали? Нямат един починал там при над 500 заразени.
На Лондон не знам какво се възхищавате. Вече са почнали да чупят и обират супермаркети.
На Лондон не знам какво се възхищавате. Вече са почнали да чупят и обират супермаркети.
Здравейте, някой да има опит в намирането и да знае откъде онлайн може да се купят маски?
По-добре си поръчайте да ви ушият многократни, в шивашките ателиета.