Дистанционно обучение за учениците

При нас дори кръжоците като скаути, флейта и танците минават на дистанционно обучение.
Ще е интересен балета дистанционно с жива връзка с учителите

Класната пита децата (имат си група във вайбъра за бързи дискусии), когато нещо не й се получава - я с някой файл, или свързване, или някоя програма - децата са програмисти и помагат

При нас всичко тръгна добре.Не го очаквах.Децата ще придобият добри дигитални умения покрай тази криза.

Нашата учителка и тя се включи по-активно. Детето много се радва.

Алилуйя! Днес класната се включи някак.. Сега някакъв тест правят он лайн в Уча.се..

Пишете все пак и за кой клас става дума. Мен ми е трудна първолачката.

Моят е в 7ми.

Моето също е първи клас.

С моята първолачка си свикнахме вече, от 9 до 12 е готова с всички уроци и домашни, след обед правят диктовки по вайбъра.

Моят е осми клас. Днес вече всичко е доста организирано. Но не му се учи като цяло. Някак не го взима на сериозно това дистанционно обучение.

Малкият е 5-ти клас. Видео уроците и презентациите си вървят с пълна сила от миналата седмица. Домашните ясно - снимат се и се пращат. Днес обаче са им пуснали онлайн тест - изненадващо Бил е само с избираеми отговори, но без опция да си размаркираш и промениш отговора ако размислиш. Провеждал се е на включени камери (за да не ти подсказва мама отзад) и за време (за да не ровиш за отговор в нет-а). Малко беше стреснат като приключиха, но явно училището се завръща с пълна сила.

Нашият модел на обучение би трябвало да научи младите хора да преценяват и отсяват емоциите си. Учениците се научават да решават сложни математически задачи, но не и житейски проблеми. Умеят да се справят с изпитите, но не и с изпитанията на живота: притесненията, трудностите. В зависимост от степента на напрежение, житейските случаи могат да бъдат „регистрирани“ по извънредно травмиращ начин и да повлияят върху интелекта.

Днес всички ние сме изправени пред една извънредна ситуация. Питам се, дали най-важното за учениците в момента е да научат Питагоровата теорема, квадратното уравнение и т.н., или да получат житейски урок за това как могат да се справят с огромното напрежение, което е легнало на плещите им.

Обучението, от което имаме нужда, не трябва да бъде „онлайн“ или „дистанционно“ обучение. То би трябвало да е обучение в извънредна ситуация. Има ли дефиниция за такова обучение? Знае ли се какво точно трябва да съдържа, как точно трябва да се провежда? Отговорите на всички тези въпроси са отрицателни.

Според мен, първата и основна нужда е да се направи една единна рамка на такова обучение в цялата страна. Самото му име (обучение в извънредна ситуация) ни казва, че то трябва преди всичко да създаде у учениците знания и умения за това, как да се справят с извънредни ситуации. Тук мисля, че трябва да се включат психолози, психиатри и социолози. Това е изключително необходимо за опазване на психическото здраве на подрастващите. Така учениците ще се усъвършенстват в справянето със ситуации, изпълнени със стрес, което в бъдещия им живот ще се окаже незаменимо умение.

Милиони младежи са обсебени от интернет. Те не си доспиват, някои получават психични отклонения, стават раздразнителни, агресивни, несигурни, без цели, без хъс. Така излезе на показ и един следващ проблем при обучението, което провеждаме в момента. Досега, поне шест часа на ден, докато трае обучението в училище (08:00-14:00; 07:30-13:20; 13:30-19:20), учениците биват ограничавани рязко от използването на мобилни телефони, компютри и т.н. А сега? Накарахме ги четири-пет часа непрекъснато да използват тези устройства. Това предизвиква у учениците по-голяма умора, раздразнителност и напрежение. Нужно ли е това?

Необходимо е да се уточни продължителността на учебния час онлайн и на междучасията за всички училища в цялата страна. Ако това бъде направено, ще доведе до умереност и спокойствие в настоящото обучение в извънредна ситуация.

Нека в този тежък не само за нашата страна момент да успеем ние, учителите, да дадем на нашите ученици житейски урок: да не се отказват да бъдат щастливи, защото животът е спектакъл, който не може да бъде пропуснат, а те самите са много специални за нас.

Съжалявам, че в тази тема има толкова много недоволни от учителите родители!
Аз не мога да говоря за всичките си колеги, мога да се изкажа единствено за опита, който имам от учебната седмица в гимназията, където аз преподавам, и в гимназията, където учи моят син.
И на двете места СЕ УЧИ ИСТИНСКИ. Дават се планове на новите уроци, упражнения и задачи, препоръки и разяснения, примери от живия живот, проверяват се домашни работи и есета, публикуват се прикачени файлове в помощ към учебния материал, интензивно се общува с всички ученици /тече усилена комуникация навсякъде, в гугъл класруум, във вайбър, по имейл, по месинджър/. Спазва се учебната програма. Успоредно с това се пишат отчети за извършената дейност по време на дистанционно обучение.
А учителите, които работим от вкъщи, защо се забравя, че сме майки, домакини, съпруги? Че децата ни очакват закуска, обяд, вечеря, изчистен дом? Че не сме някакви био-роботи?
Поне преди, като си на работа - си на работа. Не домакинстваш през това време. Нищо у дома не се забавя. Детето ти не очаква да му помагаш и на него с уроците. Въпреки че и ти преподаваш през същото време. На други деца.
МИР !!!

И нашите деца очакват същите неща от нас като майки..
ама аз лично от сутрин до късен следобед съм им на главите, малки са-не се справят с вайбъри, месинджъри, скайпове, класруми, зумове, школа, снимане на домашни и т.н, плюс трябва да им преподавам нов материал всеки ден, посочен под формата на “за днес стр.../упр...”
Нали разбирате, че всеки гледа от собствения си опит в тази ситуация. Моя не позволява да дам положителна точка на този експеримент.

Ама и другите майки работят от вкъщи и се налага сега и да учат с децата в същото  време...преди това положение след работа пак така. Та те не готвят ли, не чистят...?
Айде да не продължаваме.