Отговори
# 435
  • софия
  • Мнения: 5 150
Детето ми е на възраст, в която хоум офис е невъзможен. Не се е научило да се самоотглежда все още.
Не се сещам за такава възраст ? Имам достатъчно опит. Нищо няма да ти стане, ако спиш с 5 часа по-малко от едно малко дете. Освен това предполагам, че имаш партньор, с когото си поделяте отглеждането. Хич не искам да нравоучавам, за това се самоцензурирам.
Хубава работа! Да беше замълчала, нали уж се самоцензурираш!?

Твоя опит много често ще е непотребен другаде. Не случайно го има лафа “в моите/твоите обувки”

По темата с таксите, дори не ми беше хрумнало евентуално да не плащам част от таксата..накратко на мнението на Фенси съм, ама не ми се пише сега...

Таксата от общежитието на голямата в Англия ни я връщат и също отпада последната вноска. Но все пак това е съвсем различна услуга и не може да се сравнява с училищна услуга.

# 436
  • Мнения: 17 426
Думите миза държавното и престъпника не са измислица, проиграхте го този вариант.
На мен пък това ми е странно. Сама пишеш, че сте избирали хубав квартал с идеята училището да е хубаво. Как прецени (че не ми се рови назад), в периода 1 - 4 клас, че детето ти ще стане престъпник, ако остане в кварталното училище?
Така е, заради скул дистрикта купихме тази къща, и кварталното училище е на 3 минути от вкъщи. Т.к. Тук данъците за имотите вкл около 50% , които отиват за училището, и скул дистрикта е добър, решихме детето да е в държавно училище. Да но не знаехме, че децата на квартала масово са в частни училища и за да си запъл бройките карат деца от близо 10 мили. Първи клас, първи ден, 5 деца причакват сина ми в тоалетната и го понабиват. И така седмица, докато разбера какво става. Това беше само началото...научи за една седмица да псува, обясниха му за секса, вкл и са искали да му покажат, обясниха му, че не може да отиде на съд защото е малолетен. Нивото на обучение, клонящо към нула. Само, че на майка му на детето, по-специално на баща му, му трябваше година, за да разбере какво наистина се случва.

# 437
  • В офиса
  • Мнения: 4 196
Амели, нали отчиташ че това съм го написала от личен опит с четири деца, две от които породени, и с доста интензивна умствена работа. Самоцензурирам се за епитетите, които бих употребила за някой който при форсмажорни обстоятелства мрънка че не може да си гледа 3-годишното (нямам идея за възрастта) и да работи от вкъщи.
Между другото учителката на сина ми по английски гледа бебе и 4-годишно и си подготвя и провежда уроците блестящо, проверява домашни и есета и чете всичките н на брой канали, по които й пишат децата.

# 438
  • Мнения: 852
Това е последният отговор, който давам - аз работя в екип, и ако дадено нещо се иска в 4 следобед няма как да го пратя в 3 през нощта, защото така ми е удобно. Отделно, че не съм единственият родител в екипа, ако всеки върши работата когато на него му е удобно докъде ще я докараме?
Ежко, болничен за карантина се полага само и единствено на хората, на които им е наложена медицинска карантина, а не защото аз съм си решила.

Радвам се, че имате деца, които по 8 часа на ден се занимават сами с тихи и кротки занимания от 2-годишна възраст. Simple Smile

Отделно, че не говоря за себе си, а за всички родители в такава позиция.

Последна редакция: нд, 29 мар 2020, 21:14 от bebolilina

# 439
  • Мнения: 6 424
Всички сме така. Не е нещо изключително. Обстоятелствата са извънредни. В тази ситуация и ние трябва да се приспособяваме, и работодателите.

# 440
  • В офиса
  • Мнения: 4 196
Имам колежка и приятелка на умерено ръководна позиция с две деца, едното малко, а другото ужасно талантлив музикант, но с дислексия. Те много често пътуват по конкурси, отделно усилието да помагаш на дете с дислексия. Плюс грижите за малкото дете, което не ходи на ДГ. Та, тя никога не забавя задача и много често помага за неща, които не са от преките й задължения. Има и поне 2 хобита. И това не е от сега, а от години.
Или друга, на много висока ръководна позиция, която има 1-вокласник и 7-мокласник, но сега в хоум офис и задаващата се криза успява и да си върши работата и да прави домашни торти, да спортува и да обръща достатъчно внимание на децата. Щом те могат, защо ние да не можем.

# 441
  • софия
  • Мнения: 5 150
Точно защото го отчитам (теов опит, Тинки) смятам, че е некоректно. Ти си герой, явно си била винаги герой. Твоите привтелки също. Аз или човека х не сме. Просто е.
Между другото не съм чела дискусията довела до самоцензурирането. Идея нямам дали е прав/крив човека. Просто ми направи впечатление теоето смело изказване и не ми хареса. Мога подробно да ти обясня защо твоят опит и съвет звучат цинично на фона моя опит. Има толкова много фактори...
В сегашната ситуация всеки трябва да се опита да се приспособи максимално, както казва Фенси -и работодателите и служителите.
Аз отдавна искам нещо да ви питам за сегсшната ситуация с вируса. Бих се радвала ако отговорите кратко:
Страх ли ви е?

# 442
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 859
Беболина, и аз за последно по темата- моето беше наистина ужасно като бебе/тодлър, нон стоп внимание искаше (то и сега не е много различно). Във важни срещи стм пускаша филмче (много върл противник съм, но има такива обстоятелства), през другото бе паркиран до мен и с една ръка подавах играчки/материали, се друга работех. Повтарям- не работех на максимума си, а и от моята рабора не зависят човешки животи, не се стресирам прекалено. Мрънкала съм, ревала съм, ама това е, нямаше кой да го гледа. Просто се пречупи за да кажем една седмица, ще се получи някак.
И аз подготвям уроци с 5 годишно и бебе, ама ако някой казва, че е лесно и не полудявам- не му вярвам. А и мъжът ги поема понякога.
По въпроса за страха, напълно честно- не. Но вероятно още съм във фазата на отричането и депресията, не на приемането. Имам само един близък в рисковите групи, който се е изолирал достатъчно добре. Имаме резервен фонд, ако се срутят служебно нещата.
Това не значи, че не съм в ужасна фаза, потисната, изнервена, без надежда, но не е страх.

# 443
  • Мнения: 7 677
Думите миза държавното и престъпника не са измислица, проиграхте го този вариант.
На мен пък това ми е странно. Сама пишеш, че сте избирали хубав квартал с идеята училището да е хубаво. Как прецени (че не ми се рови назад), в периода 1 - 4 клас, че детето ти ще стане престъпник, ако остане в кварталното училище?
Така е, заради скул дистрикта купихме тази къща, и кварталното училище е на 3 минути от вкъщи. Т.к. Тук данъците за имотите вкл около 50% , които отиват за училището, и скул дистрикта е добър, решихме детето да е в държавно училище. Да но не знаехме, че децата на квартала масово са в частни училища и за да си запъл бройките карат деца от близо 10 мили. Първи клас, първи ден, 5 деца причакват сина ми в тоалетната и го понабиват. И така седмица, докато разбера какво става. Това беше само началото...научи за една седмица да псува, обясниха му за секса, вкл и са искали да му покажат, обясниха му, че не може да отиде на съд защото е малолетен. Нивото на обучение, клонящо към нула. Само, че на майка му на детето, по-специално на баща му, му трябваше година, за да разбере какво наистина се случва.

Еми... кво да ти кажа... освен за трети път в последните дни да кажа, че очевидно тук е по- добре от САЩ. Въпреки многото мрънкалници, което пък е национална черта -лоша!- и все тревата е по-зелена другаде за нас, българите.
Смятам, че решението ви да се върнете тук е много правилно, лично мнение, с което не ангажирам никого, а най-малко теб. Вие сами сте си решили, последно ви е било да гледате някакъв си форум. От мен - само адмирации за решението ви.

# 444
  • Мнения: 5 425
Беболина, нали не смяташ, че сме си самоналожили сегашната карантина?

Амели, тревожа се. Но не от вируса.

# 445
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 666
Време е за служба. Не за мрън Simple Smile
Не, не ме е страх от сегашната ситуация. Малко съм напрегната от неизвестността. Но хората са градили от нулата държави, умирали са във войни, а някои живеят в Китай и са бедни.
Единственото от което ме е страх е да не изтрещи Доналд Тръмп, щото там ще е страшно.

Пс. Титина, обмисляте ли да се върнете в по-спешен ред?

Последна редакция: нд, 29 мар 2020, 22:50 от Leika_moja

# 446
  • В офиса
  • Мнения: 4 196
Чух те Амели и разбрах! Мерси!
На въпроса ти - Гледам да съм рационална и може би това че разбирам от статистически данни ми помага. Но понякога ме хваща страх. Не толкова че някой близък ще се разболее от ковид. А че ще се случи нещо непредвидено, което ще изисква спешна помощ и няма да има кой да я окаже. Или, ако недай боже се случи с родителите ни, няма да можем да стигнем при тях, за да помагаме. Майка ми е алергична към пчели, вчера я беше ужилила една, добре че е подготвена и не се е наложило да ходи до спешното. Но си представям едно такова елементарно нещо в условия на колапс на здравната система. Ще си стоиш в спешното и никой няма да те поглежда, защото има още по-спешни случаи. Икономическата страна сякаш не ме плаши толкова. Били сме 6 човека с 1800 лв общ доход, и пак възкръснахме, това го можем.
Лейка, какво мислиш, че може да изтрещи Тръмп?

# 447
  • Мнения: 852
Беболина, нали не смяташ, че сме си самоналожили сегашната карантина?
Медицинска карантина се дава, когато си болен, в контакт с болен или идваш от боледуваща страна.

# 448
  • Мнения: 7 677

Аз отдавна искам нещо да ви питам за сегсшната ситуация с вируса. Бих се радвала ако отговорите кратко:
Страх ли ви е?

Страх ме е. Много.

И всяка нощ сънувам кошмари.

# 449
  • Мнения: 17 426
Беше ме страх в началото. Спрях да чета за вируса и ми мина.
Спазваме ограниченията и до там. Притеснявам се за родителите си и брат ми. Първите се самоизолираха на село, там нямат никакви контакти.

Общи условия

Активация на акаунт