В момента чета ... 64

  • 44 133
  • 748
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 3 871
"Кажи на вълците, че съм си у дома",  харесва ми чувството предадено чрез героите. Взаимоотношения - самота, отчуждение, романтика, любов, съзряване,  житейски избори.

# 301
  • Мнения: 5 776
И аз си мислех, че не харесвам биографии, докато не прочетох биографията на Ози Озбърн "Аз съм Ози". Толкова през живота си не съм се смяла на книга. Човекът, на който я препоръчах, я прочете 2 пъти. Преди това ме питаше "А тоя кой беше?" Simple Smile

Благодаря за препоръката, аз много харесвам биографии и я добавих за четене.

Чета тематично "Сблъсък" на Кинг.

# 302
  • Мнения: 1 453
Спрямо "Съседката" как са тези романи дето ми ги препоръчвате? Тази беше последната "травмираща", която прочетох, и все още не мога да се отърся от факта, че става въпрос за реална история.

# 303
  • Мнения: 6 645
И аз още цикля на Сблъсък. Почнах и друга за някаква сватбена агентка на Майорка, но много глупава и я зарязах. Върнах се на Кинг, вече втората книга, но с тези ужасяващо дълги глави е мъка велика. Миналата година за седмица глътнах Под купола, но там бяха кратички и бързо се четеше. Иначе е интересна, но да бяха го орязали още.

# 304
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 860
И аз си мислех, че не харесвам биографии, докато не прочетох биографията на Ози Озбърн "Аз съм Ози". Толкова през живота си не съм се смяла на книга. Човекът, на който я препоръчах, я прочете 2 пъти. Преди това ме питаше "А тоя кой беше?" Simple Smile
Автобиография е много различно от биография. Личното чувство е незаменимо."Аз съм Ози" не е ли автобиография?

# 305
  • Бургас
  • Мнения: 2 008
Прочетох отново "Бомбената вечеря" на Греъм Грийн, и отново - с удоволствие.

# 306
  • София
  • Мнения: 35 140
Прочетох Щиглецът на Дона Тарт.

Хареса ми, въпреки че е тежка книга и не е за всеки. Признавам си, че на моменти ми бе тегаво и скучно, но Тарт е голяма майсторка на боравенето с думите. Житейска, социална драма с елементи на трилър. Докосна ме и ме трогна още с началото си, защото имам не малко сходства с малкия Тио Декър...
И имаше една толкова красива и невъзможна любов между Тио и Пипа, уф.
Но не искам да се впускам в прекалено много словоизлияния.
Краят бе логичен и силен също, няма и да пиша повече, за да не издавам.
Сега си дръпнах и филма и мисля да го гледам тези дни.

Следващата книга, която почвам е Норвежка гора на Мураками. Simple Smile

# 307
  • Мнения: 1 001
От няколко дни чета тази книга и вчера изпадна от нея това пожълтяло листче.
Книгата е от библиотеката . Бях приятно изненадана от посланието.
Още повече, че след няколко страници, по-точно на 99стр. , пишеше за поп, който починал на 102г.
След като я прочета ще оставя посланието за следващия читател.Simple Smile
Скрит текст:

Не знам дали е интервю или цитат от книга на втората снимка. Виждам автор Йонков, но не съм сигурна.

# 308
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Вчера дочетох "На брега". Много ми хареса! Екстра ми дойде.
Извадих да си прехвърля набързо "Нивганощ" (Джей Кристоф) и да си припомня някои любими моменти. След което захващам втората част - "Божигроб". Нямам търпение и се надявам да ми допадне също като първата книга.

# 309
  • Мнения: 364
Чета втората част от трилогията Милениум - "Момичето, което си играеше с огъня". Също като първата част започва  сякаш супер отдалечено от основната тематика. Да видим. Първата част впоследствие много ме грабна и се разгърна с пълна сила. Очаквам същото и от втората част.

# 310
  • Мнения: 2 171
За мен втората част на Милениум е най-силна. Навлиза се много в живота на моята любимка Лисбет, за мен беше истинско удоволствие.

# 311
  • София
  • Мнения: 1 498
И аз си мислех, че не харесвам биографии, докато не прочетох биографията на Ози Озбърн "Аз съм Ози". Толкова през живота си не съм се смяла на книга. Човекът, на който я препоръчах, я прочете 2 пъти. Преди това ме питаше "А тоя кой беше?" Simple Smile
Автобиография е много различно от биография. Личното чувство е незаменимо."Аз съм Ози" не е ли автобиография?
Автобиография е, извинявам се! Грешка на ръката. Пише я той от първо лице. След като я прочетох, въпреки че се смях доста, се питах как е възможно да е оживял след всичко. Да е жив и здрав още дълги години. Обожавам творчеството му.
Като засегнахме темата за авто/биографии, една много любима моя биографична книга е тази за Клиф Бъртън - "To live is to die", не знам на БГ дали е преведено заглавието, може би да - "Да живееш значи да умреш." Тя определено е за ценители. Това е книгата, на която най-много съм плакала - след средата, където описват катастрофата и дават интервютата с близките му след това. Може би е свързано с факта, че преди да почине баба ми е била приготвила едни пари за подарък за рождения ми ден, но така се получи, че не ми ги даде лично, а майка ми ги даде. Аз си купих тази книга с част от парите и ми остана като последния подарък от баба ми.

Последна редакция: пн, 13 апр 2020, 11:37 от Spastik Children

# 312
  • Sofia
  • Мнения: 6 841
Започвам „Библиотеката на въглен връх“ на Скот Хокинс, съвсем в началото съм, но определено съм заинтригувана, пък да видим.  Имам книгата от доста време, но сега просто дойде момента за нея.  Искам нещо различно, дори странно, като сюжет и повествование, неочаквано и чоплещо мозъчни гънки и тн. 
За протоколаExpressionless Последно прочетени книги:  „Лабиринти – Ема Юнг“, която се отнася за бракът й с К. Г. Юнг. (на Юнг съм фен от момента, в който прочетох неговата „Автобиография“.) За мен си беше много интересна, разширяваща картината на житейския и професионален път на психолога, човека, а и мъжа Карл Юнг, но поднесен от гледната точка на неговата съпруга.
„Три ябълки паднаха от небето“, приказно пасторална книжка, временно те потапя в сюжета и пъстрите характери и героите, но не е моят книга.
Класиката на Достоевски „Идиот“…тук си е руска класика и психологизъм на човешката душа, нравственост и морални идеали през 19 век. Спрях се на нея, почиствайки и подреждайки библиотеката…и от факта, че всъщност не е четена Sad.

# 313
  • София
  • Мнения: 1 498
Видях, че е обсъждана "Щиглецът" на Дона Тарт. Книгата печели Пулицър. Наистина е доста увлекателна и няма типичния сюжет. Дона Тарт си има свой уникален стил на писане и поднасяне на историите. Близо 1000 страници е, но ми се стори по-кратка. След нея прочетох "Невероятната история". Характерно за Дона Тарт е, че пише една книга по 10 години, но излизат шедьоври. Трудно ми е да определя коя книга е по-увлекателна. Сякаш в "Невероятната история" имаше повече обрати и загадки. Третата й книга (която всъщност е втора хронологично)  "Малкият приятел" я имам, но не съм я почвала, точно заради прочетени отзиви по темата, че била доста по-слаба от другите й две книги. Ако някой я е чел, моля да сподели мнение.

Последна редакция: пн, 13 апр 2020, 12:20 от Spastik Children

# 314
  • Мнения: 834
Снощи довърших “Тъмна материя” - хареса ми много. Замислих се и аз как животът ни се определя от всеки избор, който правим и колко различни версии на животите ни биха съществували ако в даден момент бяхме постъпили по друг начин.

Продължавам с “Институтът” на Кинг.

Общи условия

Активация на акаунт