В момента чета ... 64

Някога мислех и аз да я чета, но разбрах, че е пълна с конспиративни теории и неверни факти. Та наистина няма да я пипна. Полудявам от такива неща!

"Не пипай тази книга" ще ти допадне, ако си любител на конспиративните теории и идеята, че 1% от населението управлява останалите 99%. Много символики, много илюминати, разкрити масонски ритуали и още доста неща.

Мисля че дълго време книгата беше забранена в някои държави, поради сензационните й открития. Не съм проверявала дали отговаря на истината, но пък ти пожелавам приятно четене.

В последните дни довърших "Всичко е съдбовно" - Кинг и прочетох "Перфектната майка" - Е. Малой и "Несправедливост за всички" - С. Прат. На трите книги оценка 3.5 от 5.0 - допаднаха ми, харесаха ми, прекарах си приятно, докато четях, но някак ми бледнеят. Сигурно се дължи на факта, че преди тях прочетох книга, която много, много ми хареса (визирам If it bleeds) и сега меря всяка друга по нея.

Наскоро започнах да чета разказите на Ангел Каралийчев. Прекрасни са, наистина чудесни

Това ми е любимият български автор. Винаги много съм го харесвала.
Иначе преполових " Тялото под роклята", много ми допада за сега.

"Тяло под роклята"  ми беше харесала много.

Чета от снощи "Шептещия мъж" и много ми харесва- бързо и увлекателно ми върви, историята засега е добре обмислена, добре написана и сюжета е достатъчно заплетен и хваща вниманието.Даже вече я преполових, та мисля че до утре ще съм я приключила. Точно мой тип книга е, определено.

Грета Ей, чак да си ме засегнала - не си. Но се почувствах леко подценен от подозрението, че използвам литературата по същия начин като порнографията - с цел да задоволя определени вътрешни потребности, съпреживявайки с героите от произведението

Относно Тери Пратчет - той пише като Ницше или Луис Карол. Отделни изречения от творбите му са обобщение на цели течения от философията, психологията или социологията. Да вземем само първия абзац от първата му книга - "Килимените хора":

Наричаха себе си Мунрунги. Което ще рече „Хора“ или „Истински човеци“.
Да започнем с това, че повечето племена обикновено се кръщават така. А после идва ден, когато племето се натъква на други хора и ги кръщава Ония Хора, или пък, ако денят се е случил лош — Врага. Само да се бяха сетили за някое друго име, като например Още Истински Човеци, щяха да си спестят сума ти неприятности по-нататък.

Ето ти го в резюме целия семантичен и семиотичен позитивизъм - теорията, че всички социални проблеми се дължат на несъвършенства в използваната езикова или знакова система. Идея, която може да се проследи още от библейския мит за Вавилонската кула, през цялата окултна традиция в средновековието, приемаща връзката между символ и денотат в съвършения "истински" или "ангелски" език, та до изследванията на съвременните социолингвисти като Б. Бернщайн.

Или няколко изречения от "Малки богове":

Един овчар, който търси изгубеното си агънце, го намира сред трънаците и поспира за минута-две, за да построи малка каменна пирамида, най-общо казано, за да благодари на каквито и да са били духовете на това място. Или пък странно оформено дърво започва да се свързва с изцеляването на някаква болест. Или някой издълбава спирала върху единичен камък. Защото това, от което се нуждаят боговете е вяра, а това което искат хората, са богове. Често всичко свършва дотук. Но понякога продължава и по-нататък. Добавят се нови скали, издигат се повече камъни, на мястото, където някога е стояло дърво, сега вече построяват храм. Богът набира мощ, вярата на неговите поклонници го издига нагоре като хиляда тона ракетно гориво. За съвсем малцина границата е небето. А понякога, дори не и то.

Прочитайки го, започваш да се замисляш за феномена "религиозна вяра". За причините за възникването и. Като форма на бягство от екзистенциалния абсурд. Или като следствие на перинаталната травма - митът за изгонването на човека от рая в най-разпространената монотеистична религиозна традиция - юдео-християно-ислямската  - съответства на съществуването на плода в утробата, изхвърлянето му от една защитена среда във враждебен свят, в който самото съществуване изисква от индивида да полага усилия, за да оцелее и непрестанно повишаващите се изисквания, които бащата/отецът предявява към детето. Или за начина, по който се митологизира историята, изследван така добре от Мирча Елиаде. За принципната разлика между възприемането на сакралното и профанното и логическата невъзможност към двете да се подходи с една и съща методология, чудесно описани от Лешек Колаковски. За вътрешната нужда на човешкия индивид от религиозно преживяване, която дава основание на Антон Шандор ла Вей да дефинира здравия егоизъм и рационализма като религия с името "сатанизъм". За институционализирането на вярата под формата на религия - т.е. възникването и развитието на църквата като институция. За конфликтите на църковните догми с науката и резултатите от тях - от католическото "Philosophia ancilla theologiae" до християнския еволюционализъм на Теяр дьо Шарден, разглеждащ бог като иманентен на материята стремеж за намаляване на ентропията и самоосъзнаване... Не случайно самият Тери Пратчет твърди, че ако види тинейджър, който да чете с удоволствие книгите му, сериозно ще се разтревожи за неговото психическо здраве

Още не съм чел Мураками. Струва ми се, че за него човек трябва да е в по-особено състояние на духа. Восток - дело тонкое...

По темата: започнах цикъла на Скот Мариани за Бен Хоуп. Вариант на Дан Браун, Джеймс Ролинс, Клайв Къслър, Крис Картър или Кирил Бенедиктов - клише до клише, написано като сценарий за холивудски екшън. Изтрих всички произведения на автора от четеца си.

Прочетох Каин и Авел.
Запомняща се книга. Като изключим, че по едно време се сетих за тайнствения персонаж. Но като цяло ми хареса.
Продължавам с И дъхът стана въздух. Почти я преполових за 2ч. четене. Със смесени чувства съм. Натоварваща книга. Не я започвайте, ако имате склонност към хипохондрия.

Още когато "И дъхът стана въздух" излезе, си го помислих и затова не съм посегнала към нея за момента. Разбира се, сигурно е силна книга, а и такива истории е важно да се познават, но поне за момента предпочитам да си я спестя.

Прочетох "Хюга ваканция" от Роузи Блейк. Не ми хареса- много захаросана, предвидима и клиширана. Може би в краен случай става за плажа. Оцених я с 2* .
"Музата" от Джеси Бъртън- интересен сюжет с потенциал; редуват се две истории в различен времеви отрязък;  история за любов, изкуство, война. Не можах да разбера докрай героите и мотивите за действията им; не ми допадна финалът. 3* от мен.
Истинско удоволствие ми достави "Знахар" от Мостович. Прекрасна книга за изключителността на лекарската професия. В контекста на обществените порядки от преди един век се разкрива непреходността на човешките добродетели и вярата в доброто. Кара те да се замислиш за понятия и ценности като дълг, любов, семейство, безкористност, вина, отговорност, взаимопомощ и подкрепа. Продължавам с "Морал" от същия автор.

Има едноимен филм по "Знахар". Гледала съм го през тийнейджърските си години. Помня, че много ми беше харесал.

Прочетох "Прилепът" и "Фантомът" на Ю Несбьо. Също така "Да живееш нататък" на Нарине Абгарян.
По принцип, като се влюбя в някой автор, почвам да чета всичките му произведения и рядко съм имала големи разочарования.

Чета "Историята на изгубеното дете" на Елена Феранте,обожавам цялата тетралогия

Редактирах се, защото обърках "И дъхът стана въздух" с "Колибата". Извинявам се. "И дъхът стана въздух" я харесах когато я четох, но нещо не ми достигна, за да я почувствам съвсем, макар че и аз като повечето хора съм доста лично засегната от коварната болест (близки и приятели).
Прочетох "Домът на коприната". Подейства ми приятно носталгично. Почувствах се като в 10 клас в компанията на Холмс и Уотсън. Впечатлена съм от пресъздаването на образите от Хоровиц.
Започнах "Парижката квартира" на Гийом Мюсо.
Иначе в Сторител слушам "Вечерята" на Херман Кох. Препоръчвам я за слушане, подходяща е. В началото се дразнех на незначителните описания и детайли, но после колко много се задълбочиха нещата...
По препоръки от темата мисля после да слушам " Тяло под роклята". Не харесах особено "Лисицата", но ще пробвам тази.