Публикувана: 22 март 2020, 10:20 ч.
Последно мнение: 26 май 2020, 02:19 ч.

В момента чета ... 64

43 561
748
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да вмъкна изображение в мнение?
Какви са впечатленията от книгите "Кестенът", "Шепнещият мъж" и "Тебеширения човек"?
Какви са впечатленията от книгата „Глад“ на Джамал Уариаши?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да вмъкна изображение в мнение?
  
  За да вмъкнете изображение в мнение, копирайте адреса на изображението между отварящия и затварящия таг за изображение, т.е. между [img] и [/img], поставени в скоби. Можете да намалите размера на изображението, като използвате img height=250 или img height=300, след което адресът и накрая /img, съответно пак със скоби.
- Какви са впечатленията от книгите "Кестенът", "Шепнещият мъж" и "Тебеширения човек"?
  
  Формулярът споделя положителни впечатления от „Кестенът“, описвайки го като увлекателен и типично скандинавски. Участниците оцениха високо качеството на писане, заявявайки, че книгата се чете бавно и с удоволствие. Освен това те похвалиха автора за успешния му дебют. Участниците във форума изразяват положителни впечатления от „Шепнещият мъж“, описвайки я като страхотна книга и впечатляващ дебют. Според тях, книгата не е предвидима и клиширана, а героите са добре развити, което ги кара да се радват и да се ядосват заедно с тях. Един член на форума споделя, че харесва книгата "Тебеширения човек", въпреки някои брутални сцени, и я оценява с 5/5. Той препоръчва да я прочетете.
- Какви са впечатленията от книгата „Глад“ на Джамал Уариаши?
  
  Форумът описва „Глад“ на Джамал Уариаши като провокираща размисъл, добре написана книга, която оспорва много от все още актуалните политкоректни либерални мантри. Според участниците, той е напрегнат и провокиращ размисъл, разглеждайки актуални теми като отношение към децата, мигранти и лицемерието на хуманитарните организации.
- Какви са впечатленията от книгата „Пациент 488“ на Никола Бьогле?
- Какви са впечатленията от книгата "Ако утрото настъпи" на Сидни Шелдън?

# 630 4 май 2020, 21:08 ч.

Мнения: 800

ДюДю, дай шанс на “Тяло под роклята”. “Лисицата” и на мен не ми допадна, но тази много ми хареса.

Аз както и предполагах приемам четенето на немски малко като урок. Въпреки че разбирам смисъла ме гложди да проверявам тази и онази дума. Затова чета това като съм по-отпочинала, а вечер преди да заспя започнах “Манюня” и засега добре ми върви. Някак се сещам за село и детството и ми става мило.

# 631 4 май 2020, 21:11 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

Довърших (и аз не знам защо) нечовешката греда "Ще те защитя" на Питър Мей. Давам една звезда, като даже и нула бих сложила, ако GR позволяваше. Елементарното писане, което звучи дървено дори в превод на Богдан Русев, даже не е най-големият минус на тоя напън за криминален роман. Фабулата е бутафорна, отгатнах убиеца без грам усилие, само дето до финала си мислех, че не може да е толкова тъпа причината за престъплението. Е, точно толква тъпа беше. А краят простооооо, смях се с глас по едно време. Недоумявам как може редактор да получи подобно нещо и да не направи сериозни препоръки към автора поне да си навърже логически основните неща в историята. Такава глупост не бях чела от доста дълго време. Изобщо няма да чета друго на Мей.

За да се свестя започнах най-новата книга на Кинг - If It Bleeds. Само 50 страници съм минала и вече започнах да идвам на себе си Simple Smile

# 632 4 май 2020, 21:20 ч.

Mediterraneo
Мнения: 42 525

Аз попаднах на "И дъхът стана въздух" съвсем скоро след загубата на татко. Може би затова успя да ме докосне по някакъв начин. И то не точно самата книга, а по- скоро послеслова от жената на автора. Някъде сред разхвърляните мисли из книгата успях да открия частици от моята истина за живота и смъртта, та не считам, че съм пропиляла време в четенето й.

На "Лисицата" на Никифоров обаче не успях да открия хубавата страна...

# 633 4 май 2020, 21:21 ч.

Мнения: 141

Прочетох "Птицата убийца" на Джоана Хайнс. Не лошо британско криминале. Явно върви по стъпките на баща си, Лорънс Даръл. Но за съжаление не е закачила нищо от чичо си Simple Smile

# 634 4 май 2020, 22:43 ч.

Мнения: 1 196

Цитат на: МАРИ77 в пн, 04 май 2020, 07:20

Прочетох Каин и Авел.
Запомняща се книга. Като изключим, че по едно време се сетих за тайнствения персонаж. Но като цяло ми хареса.
Продължавам с И дъхът стана въздух. Почти я преполових за 2ч. четене. Със смесени чувства съм. Натоварваща книга. Не я започвайте, ако имате склонност към хипохондрия. Simple Smile

Прочети и продълженията на Каин и Авел Simple Smile

# 635 4 май 2020, 22:45 ч.

Mostly in my mind
Мнения: 9 867

Лу, пак си я прочела. Аз зарязах "Остатъкът от деня" на 25 стр. Е,не ми върви.

# 636 5 май 2020, 07:22 ч.

Мнения: 990

Цитат на: Cioccolata в пн, 04 май 2020, 07:26

Още когато "И дъхът стана въздух" излезе, си го помислих и затова не съм посегнала към нея за момента. Разбира се, сигурно е силна книга, а и такива истории е важно да се познават, но поне за момента предпочитам да си я спестя.

Скрит текст:

Книгата е силна с това, че автора и неговите близки описват периодите на неизлечимата му болест. Но повечето от нас това са го срещали и в ежедневието си. Също са описани много случаи с негови пациенти. Има доста хубави съждения за смисъла на живота. Цитирани са и други автори. Падна ми се да продължа със Споделен живот. Но тези книги залежават от миналия 24 май .

# 637 5 май 2020, 08:00 ч.

София
Мнения: 7 215

Аз пък зарязвам „Нормални хора” на половината. Не мога и не мога да я харесам.

# 638 5 май 2020, 09:21 ч.

Мнения: 347

Здравейте ,
аз завърших "Майските рози" и както предположих до края на самата книга действието си остана все така монотонно . Финалът не ме изненада кой знае колко , но ми харесаха милите сцени в края. Все пак продължавам да твърдя ,че авторката има оригинални идеи , явно изпълнението им не съответства на очакванията ми.
В Storytel изслушах "Уличният котарак Боб" и "Светът в очите на Боб " , но така една след друга ,без пауза ми дойдоха доста еднообразни и не усетих особена разлика между двете книги , историите спокойно можеха да се съберат и в една обща книга.
Тъй като отдавна седеше на ел. ми четец снощи започнах "Кафе под липите " от Джоан Венг Книгата е част от колекция Музи на издателство ЕМАС , а действието се развива в Берлин през 1925г. Може би няма да е от най- запомнящите се истории , но за сега ми харесва.

# 639 5 май 2020, 09:44 ч.

Belgium
Мнения: 7 731

Цитат на: Лолита в пн, 04 май 2020, 22:45

Лу, пак си я прочела. Аз зарязах "Остатъкът от деня" на 25 стр. Е,не ми върви.

Лолита, знаеш ме, че съм от упоритите читатели (по-известни като литературни мазхоисти Stuck Out Tongue

). Не знам дали в целия ми живот съм зарязвала повече от 4-5 книги, но трябва да почна да се отучвам от този си навик.

Жалко, че "Остатъкът от деня" не ти е допаднала, аз много я харесвам. Обаче Ишигуро като цяло си иска специфична нагласа. Може да погледнеш филма, ако все пак ти е интересна идеята на романа.

# 640 5 май 2020, 09:50 ч.

Мнения: 11 704

И аз прочетох една греда - "Разкаянието" - Дан Малакин...
Доста посредствен трилър с донякъде добра идея, но недобро изпълнение, което в крайна сметка е довело до странна микстура, тип "манжа с грозде". Никаква логика в действието, някакви посредствено изградени герои, тичаща насам-натам главна героиня-анорексичка, преследвана от тайнствен психопат ...
Абе , смях, забава и пълен литературен ужас Joy

Преко сили давам оценка 1,5*

# 641 5 май 2020, 10:49 ч.

Мнения: 2 627

Завърших Пазителите и се чудя дали наистина ми е харсвал някога Гришам или просто навремето книжният ми избор е бил ограничен и подобен вид четива са ме завладявали по някакъв начин,не знам,но определено вече ми идва слаб,да ме прощават неговите фенове:)...Малкият приятел веднага започна да ми оправя вкуса,дълго след Щиглецът не съм посягала към Дона Тарт ,въпреки че предишната Коледа още си самоподарих "Малкият приятел" и сега реших да не я бавя повече.

# 642 5 май 2020, 11:13 ч.

София
Мнения: 1 498

Малкият приятел ми е все още тегава, а съм на средата. Иначе съм фен на другите две книги.
Вчера ми попадна Падение и спасение на Весела Тотева. Прочетох я за нула време. Гледала съм филма. То там всичко е смекчено. Но в книгата не е. Честно казано, вместо възхищение и съжаление, изпитах отвращение от тази жена. Може и да не съм права. Знам, че за мъртвите или хубаво, или нищо, но сега обсъждам книга. То не е само хероина. На 12 секс, на 14 друсане с хапчета, изключвана от училища... Докато е била на метадонова терапия е движила с мутри. Твърди, че излизала като компания за вечеря с мъже, без секс, но някак си не е убедителна. Излизала с чужденци, напивала ги и ги обирала. Такива неща. Гнусна работа. Радвам се за нея, че последните години от живота си е живяла нормално, въпреки че 8-те години на хероин си казаха думата. В книгата пише, че до 10 г възраст не е поглеждала дъщеря си, отгледала се е сама почти. След това в едно интервю дъщеря й каза, че била най-добрата майка.