В момента чета ... 64

  • 43 615
  • 748
  •   1
Отговори
# 510
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 536
Завърших Пациент 488. Цялостното ми впечатление е за хубава книга, но някак разделена на две половини. Началото много ме грабна, увлича рязко и не те оставя. От даден момент нататък обаче взе да ми доскучава, въпреки ескалиращото напрежение. Темата, на която попадаш, е изненадваща и интригуваща, вероятно не за голям кръг хора. Философските отклонения са добре преплетени с идеята и не дразнят. Малко ми липсваше доизграждането на основните персонажи, смятам, че би било само в услуга на романа.

Започнах Да се завърнеш на езерото Бътърнът, предполагам някаква романтична драма.

# 511
  • Мнения: 29
Бяха ми подарили една книжка на бг автор,,Чуй щурците'' преди месеци, но не съм фен на трилърите и все я избягвах. Преди няколко дена обаче ѝ дадох шанс и да ви кажа страшно ми хареса, изгълтах я за часове. Сега ми се чете нещо подобно. Можете ли да ми препоръчате психологически трилър, кратък, динамичен, но да не е изчанчен хорър или само криминален роман, нещо по-реалистично?

# 512
  • Мнения: 29
Благодаря за новата тема, Happy Mijjj! 🌹
Аз си продължавам с Ларшон (Милениум 2) и не знам защо съм такава, но една книга ако ми хареса много, не бързам да  я чета. Чета по малко, на порции, да не би да свърши бързо... 😂
"Хала" на Нейтън Хил, много ли е описателна? Не обичам прекалените описания.
     Аз също мислих за ,,Хала'', но май сега съм на друга вълна. Искам по-напрегнати четива и не толкова обемни и описателни. Иначе ако някой я е чел ще се радвам да чуя мнения, защото много ѝ се чудих. Simple Smile

# 513
  • София
  • Мнения: 1 498
"Жертвите, които правим" не е нова. Мисля, че излезе миналата година, април. Хубава е, както и останалите за Бергман. Лошото е, че действа като наркотик. В момента, в който затвориш последната страница, искаш моментално да започнеш да четеш следващата, а следваща още няма 😭
Аз първите 5 ги прочетох, след като бяха излезли всички. Мислех, че след петата няма да има друга, но после излезе.

# 514
  • Мнения: 141
Плюс още 100 лева за коректор (това е точно за два дни работа). И това ако са съвестни.
Наистина ли коректурата, дори на най-тънката книжка, е само 2 дни работа? И за 100 лева? Сериозно???
Е, това обяснява все по-грубите правописни грешки, с които се сблъскваме напоследък в книгите...
А даже не стана дума за редактор...
Това е абсолютно невярна информация. Нито се плаща 100 лева на коректор, нито работата е 2 дни.
Работата е МАКСИМУМ за два дни (освен ако не иде реч за "Одисей" на Джойс). За повечето книги - под един работен ден. Ако един коректор не може да прочете за два дни около 400 страници и да коригира грешките, не заслужава да взема 1200 до 1500 лева заплата. Например - аз днес прочетох "Летният рицар" на Джим Бъчър (четвъртия роман от цикъла "Досиетата на Дрезден" - много приятно фентъзи). В процеса на четене открих 68 грешки (основно такива при сканиране), поправих ги, изградих индекс на бележките под линия и направих някои дребни промени във форматирането на текста. За собствено удоволствие, така че когато си препрочитам тази книга някой ден, грешките да не ме дразнят. Ако за това ми бяха платили 100 лева, щях да си ударя д-то в тавана Grinning

# 515
  • София
  • Мнения: 1 498
Какво са 1200-1500 лв заплата? То вече касиерките в лидл взимат толкова. Чистачките във фирмите са с 1000 лв. Това е интелектуален труд и трябва да се заплаща високо. В България интелектуалния труд не се цени. Всеки ще каже абе какво толкова е правил -лежал и си чел книжка. Да, ама чистачката не може да нанесе корекциите, затова е чистачка и си взима 1000-те лева, а на тези хора, които го правят трябва да се плати повече.

# 516
  • Мнения: 6 425
Когато редактирам собствения си превод, трудно минавам над 30 страници дневно, така че да кажем, че това е един добър брой страници. Вярно, че аз следя и за стила, и дообмислям проблемни моменти. Един коректор може би ще може да чете по 40-50 стр. дневно. Ако книгата е 300 стр., това не означава 2 дни, а малко повече все пак. И пак не съм сигурна, че тази скорост е реалистична.

# 517
  • Bulgaria
  • Мнения: 1 166
Вчера прочетох Ключът от Джеймс Ролинс и започнах Талисман на Стивън Кинг. Какво ви е мнението за двете книги?

# 518
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Работата е МАКСИМУМ за два дни (освен ако не иде реч за "Одисей" на Джойс). За повечето книги - под един работен ден. Ако един коректор не може да прочете за два дни около 400 страници и да коригира грешките, не заслужава да взема 1200 до 1500 лева заплата.

Едно е да прочетеш книга за кеф, съвсем друго е да правиш коректура, превод или редакция професионално. Де да беше толкова просто. Ехеее!

Нявгаш в студентските си години съм го играла коректор/редактор на студентския вестник и въпреки, че бяха кратки нехудожествени текстове си искаха времето и вниманието. Понякога се налагаше да минаваме по няколко пъти един текст. Коректорката във вестника, в който работех по-късно, ѝ трябваха около два-три часа за вестник от 16 страници, които не са изцяло пълни с текст.

Сега помагам от време на време за редактирането на разкази за едни алманаси... Можеш да се съсредоточиш ефективно максимум 3-4 часа на ден. После главата ти лекинко започва да се взривява и буквите да ти се сливат. Simple Smile

Въобще не е толкова лесно да правиш коректура. Има си неща за обмисляне, понякога са си сложни казуси, не просто изпусната буква, твърде много запетайки или грешен член. Трябва да мислиш за времената, за стила и още един куп неща.

На мен редакторски ми трябват около два часа да редактирам разказ от около 1500-2000 думи, при положение, че вече познавам текста и няма много за оправяне. Като при разказите рядко правя редактирането "на вълни", а всичко на куп. При дълги текстове най-ефективно е работата на трите вълни - смислово, структурно, стилово... Тоест един текст се минава ПОНЕ три пъти.

При преводите нещата са сходни...

***
И за да съм по темата - днес започвам да чета "Божигроб" на Джей Кристоф. Нямам търпение и много се вълнувам. Blue Heart

# 519
  • София
  • Мнения: 6 210
Днес завърших If it bleeds на Кинг. Ще си копирам краткото резюме от ГР:
Четири превъзходни новели и нищо по-малко!
Смееш се, тъжиш, разгръщаш страници и вървиш с героите, четеш и потъваш в историите така, както само Кинг може да те накара да го направиш.
Мисля, че новелите ще допаднат не само на заклетите фенове на автора, но и като цяло на читателите.

Лу, милион път сме си говорили с теб как разни дребни препратки към различни неща понякога действат като стреличка в сърцето - е, тук е пълно! Аз си намерих много такива, а за да те погъделичкам, ще споделя част от тях, например Кинг споменава в една от новелите Шейбон, Франзен, Атууд Simple Smile.

# 520
  • Мнения: 2 627
Прочетох”Съпруга на убиец”...добре тръгна и след няколко страници ми заби,много бързо и повърхностно се развиваше всичко,ама грам дълбочина нямаше,един описателен пейзаж нямаше,все едно четеш досие на сериен убиец...превъртах страниците и точно,когато мислех да я зарежа,се разви интересно и краят беше непредсказуем.Но нищо уау ,прекалено много подобни има на пазара и съжалявам,че я купих.Не остави никакъв отпечатък в мен.

# 521
  • Мнения: 12 162
Не знам какво ми става, честно. Не си спомням коя е последната книга, която ме е "отвяла"/ Аз ли съм станала ужасно мрънкало, на такива книги ли попадам, периодът ли не е пoдходящ, или е всичко накуп, но е факт поредната книга, която чета с мъка, насила едва ли не, само от инат. А книгата не е коя да е. "Замразеното време", с Европейска награда за литература през 2012, на благодатна тема - войната в Косово. Обаче - напълно нечетаема стилово за мен. Забързаните безглаголни изречения, разказваческото лице - сигурна съм, че имат своя възвишен замисъл, който въздейства на някои читатели. Не и на мен, за съжаление, не и по замисления начин.

# 522
  • Мнения: 397
Днес завърших If it bleeds на Кинг. Ще си копирам краткото резюме от ГР:
Четири превъзходни новели и нищо по-малко!
Смееш се, тъжиш, разгръщаш страници и вървиш с героите, четеш и потъваш в историите така, както само Кинг може да те накара да го направиш.
Мисля, че новелите ще допаднат не само на заклетите фенове на автора, но и като цяло на читателите.

Лу, милион път сме си говорили с теб как разни дребни препратки към различни неща понякога действат като стреличка в сърцето - е, тук е пълно! Аз си намерих много такива, а за да те погъделичкам, ще споделя част от тях, например Кинг споменава в една от новелите Шейбон, Франзен, Атууд Simple Smile.

... Лу започва книгата веднага 👀📓👀 ...  💕

# 523
  • София
  • Мнения: 7 240
Точно вчера я гледах If it.bleeds да си я.поръчам от bookdepository, но имаше само.твърди корици и цените бяха.....
Момето, разбирам те много добре. Аз се чувствам така след някоя особено силна книга (обикновено след Кинг, в случая след Крехко равновесие). А може и да е от обема четени книги. Вчера гледах гуудрийдс, за 4 месеца съм прочела 22 книги, няма как всички да са уау и да те ударят в сърцето.

# 524
  • София
  • Мнения: 497
Завърших "Щиглецът" и от няколко дни я премислям. Гледах и филма, който смятам за сполучлив. Стилът е прекрасен и изящен, всички герои са характерни и витални; много четивна и увлекателна. Водовъртеж от случки, преживявания и лица, който те поглъща. Към края, обаче си снижих малко оценката и причината не е в обема (слагам в скрит текст, за тези които не са я чели).
Скрит текст:
Не можах съвсем да почувствам Тио близък, да му съчувствам и разбера. Най- неприятна ми беше темата с наркотиците. Мислех в началото, че това ще е само един период от живота му, но зависимостта му се превърна в отличителна характеристика до края. Тежестта за мен се измести от изкуството към дрогата. Твърде много ми дойдоха всичкия алкохол, магистрали, повръщания и т.н.- една мъгла. Целият този нихилизъм при положение, че нямаше физически поражения, беше финансово обезпечен, получи завидно добро отношение и подкрепа от Хоуби и Барбър. Опасявам се, че на места дрогирането беше представено в романтична окраска и като нещо нормално; имаш проблем- хапче. Добре, че във филма беше по- леко щрихирано. Руската гангстерска война в края също ми беше малко неубедителна- все едно четях друга книга. Не успях да харесам Борис- при всяка негова поява ми идеше да го изритам от романа. Всички емоции, които предизвика у мен все пак доказват, че романът е голям.
Паралелно прочетох "Хусарят" на А. П. Реверте- малка, но много ярка книжка за войната. Започва плавно и мудно, но финалът избухва.
"Магьосникът" на Съмърсет Моъм- странна и мрачна книга за черна магия, окултизъм, викане на духове. По- скоро не бих препоръчала, въпреки майсторството на Моъм, освен ако не се интересувате от тематиката.

Общи условия

Активация на акаунт