Психологически консултации с Детелина Стаменова

Здравейте! Бих искала да задам един доста странен въпрос, който може да Ви се стори дори смешен. Леко се притеснявам дори да го изкажа "на глас", но се надявам да ме разберете.
Наскоро взех решение да започна психотерапия и съответно си "набелязах" при кого да отида. Избрах терапевт от мъжки пол, който ми хареса на снимка, чисто визуално, като излъчване, но и като презентация от това, което беше написано за него. Според Вас решаващо ли е от какъв пол е терапевтът ни и това може ли да се окаже проблем? Разбира се, напълно наясно съм, че в отношенията терапевт-клиент има строги граници, но не знам защо изпитвам някакво притеснение от самата себе си дали съм взела правилно решение и дали мотивът ми е грешен. Ще правя всичко възможно, когато споделям теми от личен характер, да подбирам правилните думи, но не знам защо се чувствам така. Объркана съм и все едно се срамувам от себе си. Не мога да обясня повече... благодаря за разбирането! Дано не звучи нелепо. Може би, правилният въпрос е, грешна мотивация ли е да си помислиш, "какъв симпатичен мъж/жена" и така да го/я избереш за терапевт?

Здравейте,
Дали има значение пола на терапевта, когото избираме? Дали това говори нещо за нас; за проблемите ни, за темите, които имаме да обсъдим или търсим интерес от другия пол? 
Би било доста повърхностно, ако отговорим с "да", защото това би ни вкарало в диви разсъждения, които да не са подкрепени по никакъв начин от личната Ви история. Би било повърхностно, ако се каже отривисто и "не", защото отново - не знаем, а вероятно и Вие още не знаете какво имате да разбирате за случилото се във Вашата душа и преживявания.
Терапевтите преди всичко са хора и желанието Ви да се срещнете с някого може да е онази магична съставка, описана от Джейкъб Морено като "феномена теле", а е магична, защото може да е искрата, която да Ви подтикне да влезете във вълнуващия личен и отговорен процес на лична психотерапия - и да останете в нея, когато е трудно.
Затова приемете предизвикателството на това да се доверите на интуицията си - и вижте какво ще се случи.
Пожелавам Ви ползотворни срещи,
Детелина

Здравейте,Детелина!
Преди време писах в темата за ревността на големия ми син към по-малкото си братче,което вече е на 6 месеца.Определям нещата сякаш като утихващи,макар от време на време пак да чувам сравнението-вие повече обичате него,а мен не...Пита ме кой обичам повече от двамата,като всеки път обяснявам,че ги обичам по равно...Това ли е правилния отговор се питам?
В края на учебната година стана доста щурав.Коментирахме с класната,че вероятно го прави ,защото търси внимание в резултат на тази ревност .Но забелязвам и още нещо- започна да ни лъже.Водим спокойни разговори с него на тази тема,чете приказката за лъжливото овчарче,но нещата не се променят.И става дума за такива елементарни неща,ето един пример-всяка сутрин пие на гладно имуностимуланти и понеже все забравя,аз все напомням - той казва "да ,направих го!"...След проверка от моя страна виждам,че не го е направил...Това според вас отново ли е свързано с тази ревност и внимание ли търси?
Само да вметна,че му отделяме достатъчно внимание,излизам само аз с него,скоро го водих на концерт,на куклен театър,ходи на тренировки,получи така желаното парти за рд ,посещава лунапарк ,не мисля,че може да се оплаче от липса на внимание.

Здравейте, Детелина,

Моят случай е по- особен и имам чувството,че е единствен по рода си,което ме депресира и отчайва допълнително. В момента съм на 26 години, всичко започна в тивейджърските ми години, 12- ти клас излизах( криех се от майка ми) с момче, което тя ни одобряваше, беше по- голям от мен имаше и жена и дете, но бяхме любов необяснима, та тя постоянно ме дебнеше,следеше, ограничаваше,  а аз чного го обичах и когато трябваше да се виждаме всеки петък аз изпитвах  може би тревожност или вълнение не знам не помня вече добре, но приятелките ми казват, че аз съм чакала тази емоция, изпитвах притеснение от факта,че ще съм с него, но и  досада, че после ще имам скандал с майка ми ( отначало лъжех момчето,че съм по- голяма, за да ми обърне внимание, живеех в пълна лъжа правех се на голяма и се страхувах  да не разбере за годините ми, това притеснение обаче отмина след като признах истинските ми години. До тук детска история нищо кой знае какво притеснително, но една вечер в очакване на срещата ни, аз изпитах по- силна тревожност и повърнах, уплаших се, приятелката ми каза,че може би имам булемия или анорексия защото бях и отслабнала, реших да не давам голям фокус върху това, но то взе че започна да напомня за себе си постоянно, нямах нормална абитуриентска не можех да спя треперех, повръщах от най- малкият стрес или ако трябва да отида на рожден ден, на дискотека, на море дори с приятели , повръщам, след това в главата ми  преминават мисли, които реално аз не мисля, може би това се нарича нанрапливи мисли. Ходих ня психиатър  изписа ми серопрам и деансит пих ги имаше някакъв минимален ефект,но не задоволява,ходех и на психотерапевт същото. В момента имам чувството че цялата тази тревожност е хронифицирала чувствам постоянна умора, постоянно опитвам да намеря решение на този проблем, но уви не намирам, чувствам се изтощена, обезверена. Моля ми посъветвайте ме

Здравейте Детелина,
от 4 години съм с гадене, което с течение на времето се задълбочи (в началото беше по-леко и по-нарядко,а сега вече е постоянно).През първите години с този проблем обиколих доста лекари,правих си изследвания,но нищо не излезе.От една година съм спряла да обикалям.Сега от близо месец освен това досадно гадене се появи и главоболие и непрекъснато се притеснявам.
Как мога да си помогна според Вас?
Благодаря предварително за отделеното време!!!

Здравейте, Детелина Стаменова!
Имам нужда от съвет и подкрепа ❤️.
На 37г съм, майка на три дечица. На 14г,на 8 и на 1г и 1 месец.
Два пъти съм страдала от депресия.
Мисля че съм хипохондрик. Все си намирам нещо, за което да се тревожа. Все някой симптом търся в Интернет и прочетеното ме стресира. Особено се задълбочи около пандемията. Изпитвах ужасен страх да не се разболея от ковид. Накрая се разболях, мина леко, Слава Богу и страхът изчезна.
Добре, но от скоро ме измъчва мисълта за рак. Все това мисля. Напълно осъзнавам, че страхът не ми помага. Че тревогата ограбва щастието ми. Старая се да мисля положително и да си повтарям укоражаващи фрази... Но, не винаги се получава. Дайте ми съвет за някакви техники или упражнения, ще съм ви благодарна. Хубав ден ви желая!

Здравейте,  donitoneva!
Отглеждането на три деца за някои може да не изглежда геройство, но дори те предполагат, че не е лесно. Децата изискват своето и като родител вероятно има моменти, в които нямате време за себе си.
Ковид провокира в нас много страхове - за здравето и живота на нас и близките ни. Тогава колеги, както и аз говорехме (и се надявам, че е имало някаква полза от това), че тази тревожност е обяснима с необичайната заплаха, пред която бяхме поставени.

Сега сме в нова фаза, която макар и с идваща нова вълна на заболяваемост, вероятно ще бъде по-различна с това, че се притесняваме не за живота си след разболяване, а за това какви други болести може да ни атакуват. По свой начин мисълта за болест поставя въпроса за смъртността ни, за ефимерното ни присъствие на този свят, вечният въпрос на смисъла на съществуването ни - това е продължение на онзи страх, който ковид така сложи като голяма табелка пред очите ни - Quo Vadis // накъде отиваш?

Какво ще се случи с децата, какво ще се случи с живота, как ще продължите напред? Всички тези мисли нямат особена логика, ако нещо се случи с вас - и тогава, без нашето участие, става трудно на чисто емоционално ниво, да бъдем спокойни за другите. По някакъв начин изглежда сякаш тази Ваша "хипохондрия" е свързана с усещането за безмерна тъга.

Да правите "нещо" не знам какво би могло да бъде, но доброто старо "намирайте време за себе си" е единственот, което със сигурност има ефект. Не Ви трябват тайландски масажорки или програма за йога. Пронякога просто 5 минути дневно, в които не правите нищо и околните не ви безпокоят, може да има въздействие върху общото ви състояние. А ако намерите цели 20 минути просто да гледате залези, тогава ще добавите и малко от красотата на Вселената.

Здравейте,дали е възможно да получа съвет?
Хубав ден! 🍀

Благодаря за отговора и успокоителните думи! ❤️

Believe, знаете ли, има вероятност тази ревност да не отмине, а) цял живот б) поне докато е сигурен, че поведението Ви на внимание не е изключение, а е константна в живота му.
Лъжата в детските години е тема на детските психолози, но като изключим някакви тежки патологии, това е един вид креативност, творчество - би ли била толкова интересна Пипи, без нейните истории - тя лъжливо овчарче ли е или щураво дете с добро въображение и неподражаемо чувство за хумор?
За витамините: човешките същества са опортюнисти и сравнително рядко избират да бъдат в неизгодно за тях положение.
Кажете, какво очаквате да направи сина ви, когато е забравил да си изпие имуностимулантите (това е по-важно за Вас, отколкото за него, в неговата глава)? Да намери пепел от огнището и да си поръси главата? Да се извини и никога да не прави така? Такива деца, ще си позволя да споделя лично мнение, има само в книгите. Вместо да го превръщате в проблем, който има повече връзка с навиците, отколкото с лъжата, се опитайте да създадете така ежедневието му, че да не може да прескочи добавката - дори да е до четката и пастата за зъби или до компютъра му. Мисля, че как да не я пропусне той има повече точни идеи, отколкота аз.
Дали обичате децата си по равно? Вероятно, но дали няма да е по-точно да споделите какво в него намирате на най-уникално и различно от това на другото дете. "Обичам, че си пълен с идеи и намирам какво да кажеш" или "Завинаги ще си моя първи син и моята първа гордост" или каквото е вярно за Вас.
Извинете за забавянето. Надявам се да има нещо в отговорите, което ще Ви отдалечи от ревност/обич и лъжа/истина и ще Ви доближи повече до спокойствие/разбиране

Здравейте, Детелина,

Моят случай е по- особен и имам чувството,че е единствен по рода си,което ме депресира и отчайва допълнително. В момента съм на 26 години, всичко започна в тивейджърските ми години, 12- ти клас излизах( криех се от майка ми) с момче, което тя ни одобряваше, беше по- голям от мен имаше и жена и дете, но бяхме любов необяснима, та тя постоянно ме дебнеше,следеше, ограничаваше,  а аз чного го обичах и когато трябваше да се виждаме всеки петък аз изпитвах  може би тревожност или вълнение не знам не помня вече добре, но приятелките ми казват, че аз съм чакала тази емоция, изпитвах притеснение от факта,че ще съм с него, но и  досада, че после ще имам скандал с майка ми ( отначало лъжех момчето,че съм по- голяма, за да ми обърне внимание, живеех в пълна лъжа правех се на голяма и се страхувах  да не разбере за годините ми, това притеснение обаче отмина след като признах истинските ми години. До тук детска история нищо кой знае какво притеснително, но една вечер в очакване на срещата ни, аз изпитах по- силна тревожност и повърнах, уплаших се, приятелката ми каза,че може би имам булемия или анорексия защото бях и отслабнала, реших да не давам голям фокус върху това, но то взе че започна да напомня за себе си постоянно, нямах нормална абитуриентска не можех да спя треперех, повръщах от най- малкият стрес или ако трябва да отида на рожден ден, на дискотека, на море дори с приятели , повръщам, след това в главата ми  преминават мисли, които реално аз не мисля, може би това се нарича нанрапливи мисли. Ходих ня психиатър  изписа ми серопрам и деансит пих ги имаше някакъв минимален ефект,но не задоволява,ходех и на психотерапевт същото. В момента имам чувството че цялата тази тревожност е хронифицирала чувствам постоянна умора, постоянно опитвам да намеря решение на този проблем, но уви не намирам, чувствам се изтощена, обезверена. Моля ми посъветвайте ме

Не разбирам от поста Ви, Елизабет, следното
- продължавате ли да повръщате и колко често?
- колко време продължиха консултациите Ви с психотерапевта и психиатъра? колко време продължи приема на лекарства?
- в какви отношения сте с родителите си в момента?
- имате ли връзка сега и след този мъж, за когото споменавате?

Здравейте Детелина,
от 4 години съм с гадене, което с течение на времето се задълбочи (в началото беше по-леко и по-нарядко,а сега вече е постоянно).През първите години с този проблем обиколих доста лекари,правих си изследвания,но нищо не излезе.От една година съм спряла да обикалям.Сега от близо месец освен това досадно гадене се появи и главоболие и непрекъснато се притеснявам.Страх ме е все от сериозни заболявания,не спирам да мисля,че имам нещо лошо.Толкова съм вглъбена в този мой проблем,че не мога да обърна нужното внимание на съпруга си и дъщеричката ми, която е на 8г.
Как мога да си помогна според Вас?
Благодаря предварително за отделеното време!!!

Здравейте,

От две седмици имам проблем,с който не мога да се справя.На 25 години съм,активен шофьор от 7 години,шофирах всеки ден и във всякакви условия.Преди 2 седмици докато карах колата ми прилоша,най вероятно защото ми беше паднало кръвното.Мина ми за 2 минутки,успях да спра,нямаше проблем,но проблема дойде после.От тогава щом се кача в автомобила и зад мен има друга кола изпитвам страх,че ще ми прилошее,започвам да треперя и цялата изтръпвам,а всъщност няма никаква опасност и прекрасно знам това,но въпреки всичко страха е там.Страх ме е,че ще ми стане лошо и няма да имам къде да отбия колата.Когато няма кола зад мен,няма проблем.Активен шофьор съм,на работа ходя с кола и наистина много искам да се справя с този проблем.Моля за съвет,защото не виждам изход от тази ситуация.
Благодаря предварително.

Здравейте, pet_m,
гаденето е доста неприятен симптом, както и главоболието, но все пак е добре, че няма физическа причина за тяп.
Честно казано, не мога да предположа нищо близо до конкретно, без да познавам личната Ви история, а доста често тя стои зад тези телесни симптоми, това е т.нар. "соматизация". Появата и задълбочаването на темата за смъртта чрез мисленето за сериозни заболявания и оттам невъзможността да обърнете внимание на близщите си също насочват мисълта, че може би има нещо, което ви притеснява, но не искате да кажете на глас от страх, че може да го предизвикате.... Като начална точка в търсенията Ви препоръчвам книгата на Габор Мате "Когато тялото казва "Не" - наскоро беше преиздадена на български и която от книгите на Луиз Бурбо Ви се стори подходяща за Вас.
Разбира се дневника за терапия РАЗниМисли, който направих, в който да попълвате кога чувствате тези прилошавания и главоболия също може да ви ориентира дали има някаква вътрешна логика в тези преживявания, кое ги провокира и т.н. Такива записки, дори да са на обикновена тетрадка могат да Ви ориентират къде стои нещо от проблема, който "излиза" през тялото Ви.
Надявам се, да хванете нишка и да стигнете до края на своя лабиринт - и да преборите своя Минотавър.
Поздрави,
Детелина