Наскоро взех решение да започна психотерапия и съответно си "набелязах" при кого да отида. Избрах терапевт от мъжки пол, който ми хареса на снимка, чисто визуално, като излъчване, но и като презентация от това, което беше написано за него. Според Вас решаващо ли е от какъв пол е терапевтът ни и това може ли да се окаже проблем? Разбира се, напълно наясно съм, че в отношенията терапевт-клиент има строги граници, но не знам защо изпитвам някакво притеснение от самата себе си дали съм взела правилно решение и дали мотивът ми е грешен. Ще правя всичко възможно, когато споделям теми от личен характер, да подбирам правилните думи, но не знам защо се чувствам така. Объркана съм и все едно се срамувам от себе си. Не мога да обясня повече... благодаря за разбирането! Дано не звучи нелепо. Може би, правилният въпрос е, грешна мотивация ли е да си помислиш, "какъв симпатичен мъж/жена" и така да го/я избереш за терапевт?