Психологът Людмил Стефанов предлага стратегия за справяне със ситуация, в която майката на една жена има обсебващо поведение.
Людмил Стефанов, психолог и психитерапевт
Психологически център "Аз и ние"
Когато майка ни сякаш разменя ролите и се държи като малко дете – търси внимание, непрестанно напомня за себе си, звъни прекалено често по телефона, нормално ли е порасналата ѝ дъщеря да се дразни? Психологът Людмил Стефанов, който в продължение на пет години поддържаше своя тема с въпроси и отговори в BG-Mamma, е потърсен именно с такъв казус.
"Най-често майките се държат за децата си по този начин, защото се чувстват емоционално недохранени от собствените си майки", пише в своя отговор Людмил. Вижте по-долу какво е споделила жената, която търси съвет, и прочетете целия отговор на психолога и съветите му:
Въпрос от потребител:
"Колкото и да ми е неприятно да го напиша, си дадох сметка, че често чувствам как присъствието на майка ми просто ме дразни. Непрестанно ме държи на телефона. Особено когато съм ѝ оставила децата. Трябва все да балансирам между телефона и друга дейност.
Наред с това често се държи с мен все едно аз просто не съм в час. Така се държи от ранното ми детство. Каквото кажа аз, бива оборвано веднага и влизаме в спор. Какво мога да направя, за да не се дразня и нормално ли е това дразнене при така описаните ситуации?"
Отговорът на Людмил:
Щом имате дете и съпруг, вече сте голям човек и е нормално да стоите с лице към вашето собствено семейство и с гръб към родителското си семейство, от което произхождате. И няма нищо по-естествено от това да се дразните на майка ви, която не ви пуска да бъдете там, където ви е мястото, а ви държи на мястото, което вече не ви отива на статуса на съпруга и майка.
Каква е по принцип причината да се случва това, което описвате?
Най-често майките се държат за децата си по този начин, защото се чувстват емоционално недохранени от собствените си майки. Мама им липсва, защото не е била на разположение, била е твърде сурова или незряла, или невротична, или си е тръгнала твърде рано и т.н. И те искат да получат от дъщеря си вниманието, което не са получили от мама.
Представям си, следователно, че когато ви се обажда непрестанно, майка ви иска от вас всичко това, с което е недохранена от детството си. А когато "сте ѝ оставили детето уж за да го гледа за няколко часа", тя ви се обажда още повече, за да ви напомни за себе си. Сякаш иска да ви каже: "Ти си родила едно дете и ми го водиш да го гледам. Но помни, че всъщност аз съм детето, което има нужда от грижа и внимание." Или ако си говорите по телефона със съпруга ви, тя се обажда отстрани и напомня за себе си като 3-4 годишно дете, което ви подръпва за полата и не дава мама да си говори с някой друг. (А пък на всичкото отгоре във вашия случай този някой друг я е отвлякъл на друго място и тя вече не присъства по цял ден...)
Но тук е интересно и как стои баща ви в тази картина? И моята представа е, че той е съвсем загърбен и изтласкан и тя не се интересува от него...
Прочетете още: За любовта и призраците от миналото
Какво бихте могла да направите?
Можете постепенно да увеличавате дистанцията и да намалявате честотата на тези разговори.
Как да стане това?
1. Започнете да не вдигате, когато тя ви звъни, а връщайте обаждането след известно време. Например след 18:00 часа. Допускам, че това ще ви бъде трудно, защото е много вероятно вие от малка да се страхувате за майка си. Треперили сте, че може да ѝ стане нещо и да си отиде от този свят. И заради това и на вас да ви е трудно да заставате на дистанция от нея. Искате да я държите под око, за да можете да я спасите, ако стане нещо.
2. Затова ви предлагам като първа стъпка по-лек вариант: не вдигайте на първо-второ позвъняване, а на трето-пето. Забавяйте се колкото може повече.
3. Дръжте се с нея понякога като малко детенце, за да ѝ напомните, че вие сте детето, а не тя. Например, казвайте ѝ: "Мамо, ще мина да ти оставя детето за три часа. Ама много ти се моля, направи ми от онези макарони на фурна, дето ми ги правеше като бях малка". Или я карайте да ви припомня някакви истории от времето, когато сте били на възраст до 3 годинки... Така ѝ изпращате посланието: "Ти си голяма, а аз съм малка".
4. Ако се чувствате за нещо много виновна пред майка си, ходете на терапия. Защото който се чувства виновен пред майка си, се чувства виновен и пред целия свят. А това е чувство, с което трудно се живее.
Още статии от Людмил Стефанов:
Железните ботуши (история с трансгенерационен страх)
Любов и война
За детския страх от умирането
За психологическия смисъл на наднорменото тегло при жените
За интровертните, необщителни и притеснителни деца
Людмил Стефанов, психолог и психитерапевт
Психологически център "Аз и ние"
Когато майка ни сякаш разменя ролите и се държи като малко дете – търси внимание, непрестанно напомня за себе си, звъни прекалено често по телефона, нормално ли е порасналата ѝ дъщеря да се дразни? Психологът Людмил Стефанов, който в продължение на пет години поддържаше своя тема с въпроси и отговори в BG-Mamma, е потърсен именно с такъв казус.
"Най-често майките се държат за децата си по този начин, защото се чувстват емоционално недохранени от собствените си майки", пише в своя отговор Людмил. Вижте по-долу какво е споделила жената, която търси съвет, и прочетете целия отговор на психолога и съветите му:
Въпрос от потребител:
"Колкото и да ми е неприятно да го напиша, си дадох сметка, че често чувствам как присъствието на майка ми просто ме дразни. Непрестанно ме държи на телефона. Особено когато съм ѝ оставила децата. Трябва все да балансирам между телефона и друга дейност.
Наред с това често се държи с мен все едно аз просто не съм в час. Така се държи от ранното ми детство. Каквото кажа аз, бива оборвано веднага и влизаме в спор. Какво мога да направя, за да не се дразня и нормално ли е това дразнене при така описаните ситуации?"
Отговорът на Людмил:
Щом имате дете и съпруг, вече сте голям човек и е нормално да стоите с лице към вашето собствено семейство и с гръб към родителското си семейство, от което произхождате. И няма нищо по-естествено от това да се дразните на майка ви, която не ви пуска да бъдете там, където ви е мястото, а ви държи на мястото, което вече не ви отива на статуса на съпруга и майка.
Каква е по принцип причината да се случва това, което описвате?
Най-често майките се държат за децата си по този начин, защото се чувстват емоционално недохранени от собствените си майки. Мама им липсва, защото не е била на разположение, била е твърде сурова или незряла, или невротична, или си е тръгнала твърде рано и т.н. И те искат да получат от дъщеря си вниманието, което не са получили от мама.
Представям си, следователно, че когато ви се обажда непрестанно, майка ви иска от вас всичко това, с което е недохранена от детството си. А когато "сте ѝ оставили детето уж за да го гледа за няколко часа", тя ви се обажда още повече, за да ви напомни за себе си. Сякаш иска да ви каже: "Ти си родила едно дете и ми го водиш да го гледам. Но помни, че всъщност аз съм детето, което има нужда от грижа и внимание." Или ако си говорите по телефона със съпруга ви, тя се обажда отстрани и напомня за себе си като 3-4 годишно дете, което ви подръпва за полата и не дава мама да си говори с някой друг. (А пък на всичкото отгоре във вашия случай този някой друг я е отвлякъл на друго място и тя вече не присъства по цял ден...)
Но тук е интересно и как стои баща ви в тази картина? И моята представа е, че той е съвсем загърбен и изтласкан и тя не се интересува от него...
Прочетете още: За любовта и призраците от миналото
Какво бихте могла да направите?
Можете постепенно да увеличавате дистанцията и да намалявате честотата на тези разговори.
Как да стане това?
1. Започнете да не вдигате, когато тя ви звъни, а връщайте обаждането след известно време. Например след 18:00 часа. Допускам, че това ще ви бъде трудно, защото е много вероятно вие от малка да се страхувате за майка си. Треперили сте, че може да ѝ стане нещо и да си отиде от този свят. И заради това и на вас да ви е трудно да заставате на дистанция от нея. Искате да я държите под око, за да можете да я спасите, ако стане нещо.
2. Затова ви предлагам като първа стъпка по-лек вариант: не вдигайте на първо-второ позвъняване, а на трето-пето. Забавяйте се колкото може повече.
3. Дръжте се с нея понякога като малко детенце, за да ѝ напомните, че вие сте детето, а не тя. Например, казвайте ѝ: "Мамо, ще мина да ти оставя детето за три часа. Ама много ти се моля, направи ми от онези макарони на фурна, дето ми ги правеше като бях малка". Или я карайте да ви припомня някакви истории от времето, когато сте били на възраст до 3 годинки... Така ѝ изпращате посланието: "Ти си голяма, а аз съм малка".
4. Ако се чувствате за нещо много виновна пред майка си, ходете на терапия. Защото който се чувства виновен пред майка си, се чувства виновен и пред целия свят. А това е чувство, с което трудно се живее.
Още статии от Людмил Стефанов:
Железните ботуши (история с трансгенерационен страх)
Любов и война
За детския страх от умирането
За психологическия смисъл на наднорменото тегло при жените
За интровертните, необщителни и притеснителни деца