Становище на Американската академия по педиатрия относно соковете

Извадки от становището на Американската академия по педиатрия относно употребата и злоупотребата с плодовите сокове в педиатричната практика
(със съкращения)

(RE0047)
01 Май 2001

Въведение
В историята на педиатрията, плодовите сокове се препоръчваха от педиатрите като източник на витамин С и на допълнителен източник на вода за здравите бебета и малки деца. Плодовите сокове се представят като здравословен, естествен източник на витамини и в някои случаи калций. Соковете имат приятен вкус и децата с готовност ги приемат. Въпреки че консумацията на сокове има някои предимства, тя носи и потенциални вредни ефекти. Педиатрите трябва да са добре запознати със соковете и да информират родителите и пациентите за правилната им употреба.

Състав на плодовия сок
Основната съставна част на соковете е водата. Въглехидратите, вкл. захароза, фруктоза, глюкоза и сорбитол, са следващата най-голяма съставна част на соковете. Съдържанието на въглехидрати варира от 11 гр на 100 мл (0,44 ккал/мл) до над 16 гр на 100 мл (0,64 ккал/мл). Кърмата и повечето адаптирани млека съдържат 7 гр въглехидрати на 100 мл.

Соковете съдържат малко протеини и минерали. Соковете, обогатени с калций (каквито у нас няма), съдържат приблизително толкова калций, колкото млякото, но не съдържат другите хранителни вещества, намиращи се в млякото. Някои сокове съдържат голямо количество калий, витамин А и витамин С. Някои сокове са обогатени с витамин С. Витамин С и флавоноидите в соковете могат да имат дългосрочен здравословен ефект като намаляване на риска от рак и болести на сърцето. Соковете, съдържащи аскорбинова киселина, могат да увеличат усвояването на желязото до два пъти.

Усвояване на въглехидрати от плодовия сок
Четирите основни захари в соковете са захароза, глюкоза, фруктоза и сорбитол. Захаозата се разпада на глюкоза и фруктоза. Глюкозата се усвоява от организма лесно в тънките черва. Усвояването на фруктозата се подпомага от подходяща концентрация на глюкоза в сока. Максимално усвояване има, когато фруктозата и глюкозата са в съотношение 1:1. Сорбитолът се усвоява бавно чрез пасивна дифузия. Резултатът е невъзможност, той да бъде абсорбиран. Въглехидрат, който не бъде усвоен в тънките черва, ферментира в част от дебелото черво, наречена колон. В резултат от ферментацията се получават водород, въглероден диоксид, метан и късоверижни мастни киселини. Част от тях се реабсорбират в дебелото черво, но неусвоените натоварват храносмилателния тракт. Недоброто усвояване на въглехидратите в соковете може да доведе до хронична диария, метеоризъм, подуване и коремни болки. Най-често срещаната причина за това са фруктозата и сорбитолът, но е важно и съотношението на различните въглехидрати. По тази причина много лекари препоръчват соковете за лечение на запек.


Сокът в хранителната пирамида
Плодовете са една от петте големи хранителни групи в Хранителната пирамида. Препоръчва се децата, консумиращи приблизително 1600 ккал/ден (в зависимост от ръста, 1-4 години) трябва да получават 2 порции плод и тези, консумиращи 2800 ккал/ден (в зависимост от ръста, 10-18 години) трябва да консумират 4 порции плод. Половината от тези порции могат да се осигурят под формата на плодов сок (не плодови напитки). 170 мл плодов сок е еквивалентът на цял плод. Килокалория след килокалория, плодовият сок може да бъде изконсумиран по-бързо от целия плод. Да се разчита на плодовия сок, вместо на цял плод, да осигури препоръчителния дневен прием на плодове, не насърчава поведение при хранене, което се асоциира с консумацията на цели плодове.

Бебета под годинка
Американската академия по педиатрия (ААП) препоръчва, на деца до 4-6 месечна възраст да се дава само кърма. За майки, които не могат да кърмят или са избрали да не кърмят, може да се използва готово адаптирано мляко и то е пълноценен източник на храна. Няма нужда от допълнителни хранителни вещества. Няма показания да се дават плодови сокове на деца под шестмесечна възраст. Даването на сокове преди захранването с каши и пюрета може да доведе до заместване на кърмата със сок и в резултат от това – до намален прием на протеини, мазнини, витамини и минерали (желязо, калций и цинк). Недохранването, прехранването и ниският ръст се свързват с прекомерната употреба на сок.

На приблизително 4-6 месеца храната на бебето може да бъде обогатена с каши и пюрета. Добър избор за първа храна са обогатените с желязо каши или пюрираното месо. Кариесът също е свързан с употребата на сок. В миналото съществуваше загриженост, че бебета, на които се дава портокалов сок, могат да развият алергия от него. Появата на обриви при някои бебета след приемане на прясно изцеден портокалов сок е по-вероятно реакция на контактен дерматит, който може да се отдаде на маслата в корите. Причина за диарията и за други гастроинтестинални симптоми е вероятно недоброто абсорбиране на въглехидратите. Въпреки че в ранните години от живота могат да се развият алергии към плодове, те са рядкост.


ЗАКЛЮЧЕНИЯ

1. Плодовите сокове нямат хранителна стойност (не носят ползи) за бебетата под 6 месеца.
2. Плодовите сокове нямат хранителна стойност по-висока от тази на плодовете за децата над 6 месеца (да се предпочитат целите плодове – на пюре или малки парченца – пред соковете).
3. Натуралният сок (100%, без добавки) може да бъде здравословна част от добре балансирана диета. Плодовите сокове с добавки (от захар и др.) обаче не са равностойни по хранителната си стойност на 100% плодови сокове.
4. Соковете не са подходящи при лечение на обезводняване или диария.
5. Прекомерната употреба на сокове може да бъде свързана с проблеми в храненето (прехранване или недохранване).
6. Прекомерната употреба на сокове може да бъде свързана с диария, метеоризъм, подуване на корема и зъбен кариес.
7. Непастьоризираният сок може да съдържа патогени, които могат да причинят сериозни заболявания.
8. Разнообразието от плодови сокове, дадени в подходящо за възрастта на детето количество, е малко вероятно да причини някакви проблеми.
9. Соковете, обогатени с калций, са биоекивалентен източник на калций, но в тях липсват другите хранителни вещества, намиращи се в кърмата, адаптираните млека или кравето мляко.


ПРЕПОРЪКИ

1. Соковете не трябва да бъдат включвани в диетата на бебетата преди навършване на шест месеца.
2. На децата не трябва да се дава сок от шише или в лесно преносими покрити чаши, които им позволяват лесно да пият сок през целия ден. На бебетата не трябва да се дава сок преди заспиване.
3. Приемът на плодови сокове за децата от 1 до 6 години трябва да бъде ограничен до 120-180 мл на ден. За децата от 7 до 18 години, приемът на сокове трябва да бъде ограничен до 220-360 мл.
4. Децата трябва да бъдат насърчавани да ядат цели плодове, за да покриват дневните си нужди от плодве (2 порции на ден).
5. Бебетата, децата и възрастните не трябва да консумират непастьоризиран сок.
6. При оценяване на положението при деца с проблеми в храненето (прехранване или недохранване), здравният работник трябва да определи количеството сок, което те консумират.
7. При оценката на деца с хронична диария, силно изявен метеоризъм, абдоминални болки и подуване, здравният работник трябва да определи количеството сок, което те консумират.
8. При оценка на зъбния кариес, трябва да бъдат определени количеството и начините (от шише и др.) на консумиране на плодов сок.
9. Педиатрите трябва да обсъждат проблема с плодовите сокове и плодовите напитки и трябва да образоват родителите за разликите между двата вида.


Материалът е преведен (със съкращения) от Петя Личкова и предоставен от tedi_b
http://aappolicy.aappublications.org/cgi/content/full/pediatrics;107/5/1210