Любители на кучета - 103

  • 24 681
  • 742
  •   1
Отговори
# 255
  • Варна
  • Мнения: 12 799
Ех,моята първа кучешка любов си отиде без време. Казват, Господ дал, Господ взел. Вярно е, че сега получавам двойна доза любов и не ме мислете за луда, но понякога си мисля, че душичката на Майло е в Каду, много си приличат, много.

# 256
  • Мнения: 3 049
Аз цял живот исках куче, но все не ми взимаха, все мачоци гледахме. Като се изнесох сама пак исках, ама а наляво, а надясно, а много работа, а другия месец, другата година и пак котка си прибрах от улицата хахха. Рейн не беше грам обмислено решение, напротив, свръх спонтанно, просто го видях мокро и премръзнало, изхвърлено на улицата и не можах да го оставя, може би момичетата помнят как дойдох в темата с едно 50 дневно бебе, тотално ошашавена и незнаеща какво да правя Joy
Първата вечер, като го прибрах, беше късно, хванах аха да затворят Добро Хрумване, за да ми го прегледат и обезпаразитят, нямаше ни легло, ни нищо, подариха ми 1 пакетче храна в клиниката, направих му легло от кърпи, подарих му първата плюшена играчка (още е здрава! Носи си я насам натам) и му обещах, че няма да го оставя никога и ще му дам най-доброто, което мога. На другия ден му накупих всичко необходимо, вече сменено хиляди пъти естествено, освен овцата, тя е жива, той нея не я къса и е много внимателен. Животът ми се промени и завъртя на 180 градуса с него и учудващо, не ми е тежало, нито ми е пречило дори за секунда. Пропускам кафета, вечери, какво ли не, за да се прибера да се погрижа за него - който иска, ме чака, който не, жив и здрав да е. Някакси неподготвено си се подготвих хахах.
Колкото до Рейн, той ми е голямата любов в живота, семейство, любимо и мило, най - хубавото нещо, което ми се е случвало през последните 2 години. Понякога животът ти дава това, от което имаш нужда, без да си подозирал. Аз си го приемам като изненадващ подарък от съдбата.
Да си призная, ми без вас вероятно нямаше да се оправя толкова добре, колкото успях сега. Златни сте ми всички тук и ви благодаря Heart Heart

А с него все ей така си се гледаме, с мнооого любов :


# 257
  • София
  • Мнения: 9 850
Да честитя на всички, че ви изпуснах!
Някой питаше за проблем с дупе, анални жлези - ветеринар. Знам, че сте го завели кучето, но ако мислите, че не помага лечението - потърсете второ мнение, трето ако трябва.
Да покажа и една черно-бяла Лиличка

# 258
  • Мнения: X
Аз съм твърдо За едно дете да расте с куче или коте. Учи на отговорност, на грижи. Но и много случаи има, когато на детето или родителите им писне, не им се занимава повече и животното е на улицата. Или го подаряват. Не се ли привързват тези хора, не им ли е болно и мъчно, не знам...как им дава сърце.
Арчи е първото ми куче. Той е член на семейството, като детенце е.

# 259
  • sf
  • Мнения: 11 948
И на мен Нейо ми е първо куче. Обичам го наравно с децата си. Даже синът ми казваше "Мамо, ти за него повече се притесняваш, отколкото за нас!" . "Ама, казвам аз, ти можеш и сам да си вземеш ядене, вода, ако се загубиш, да си кажеш адреса, а той , миличкия, за всичко на мен разчита"

Последна редакция: пт, 10 апр 2020, 09:15 от donsita

# 260
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 544
Здравейте, пиша за първи път.

Имам нужда от помощ и съвет!

Имам померан на 1.6 год. През декември започна да си търка и влачи дупето и хапе предните лапи. ....
Някой сблъсквал ли се е с такъв проблем и как го решихте?

Присъединявам се към съвета за ветеринар. Потърсете и друго мнение. Обърнете внимание храната да води до  по-твърдо изхождане. Това е естествен способ за саморегулиране и самоизстискване на жлезата. Имали сме проблеми с женската ни кокерка преди години, но бяха два-три случая, и то преди доста време. Не мога да помогна с друг съвет.

# 261
  • Sliven
  • Мнения: 268
Оле, как ме разтопихте с вашите докосващи "истории с куче", насълзих се! Няма такава любов като тяхната! Нашата история не е с осиновяване на бездомниче. Винаги сме искали куче със съпруга ми и бяхме се спрели на лабрадор. Съвсем случайно джакчето на колежка имаше бебета и така се поинтересувахме от тази порода и на следващото раждане на женската й вече имахме нашата Роузи. Предлога беше подарък за рожден ден на малката дъщеря, като бяхме с ясно съзнание, че подаръка ще я зарадва изключително много и до там. От там нататък отговорността ще е наша Wink Та така после и Роузи роди и си знаехме, че ще си оставим бебе  и сега сме с две. Винаги казвам, че от както съм с куче вкъщи искам да осиновя всички мили бездомни душички. И сега си мисля, че ако не бяхме вече с две (които не се понасят с други животни Disappointed Relieved), до сега да сме си осиновили.

# 262
  • София
  • Мнения: 2 957
Швепс, извиняеай, че с такова закъснение, но..... ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! Желаем ти много здраве и безброй отмъкнати баклави, баници, салами... каквото успееш да докопаш!

Слънчогледке, здрава, усмихната и щастлива да бъде малката бонбонка!
Нямам търпение да пуснеш снимки от запознанството! Още едно бебе ще ме умилява със своите кученца! Честити бъдете цялото семейство!

Лола на времето я взехме, защото дъщеря ми буквално спираше да диша, когато види куче! Обожаваше ги! Съвсем случайно видях обява за кокер и се обадих, но жената беше намерила дом близо до тях и предпочиташе да ѝ е пред погледа. Започнах да гледам породи и да търся нашата. Влюбих се в черните териери, а по щастлива случайност тъкмо се бяха родили първите клубни мечоци. Срещнахме се с развъдчика и седмица по-късно пътувахме към Благоевград, за да си вземем пухеното бебе. Освен, че Лола ни донесе много радост и любов, ни донесе и приятели в лицето на развъдчиците. Продължаваме да се чуваме за празници и да се виждаме, когато сме близо до тях! Детето беше на 1.6г. тогава и не съм си и помисляла, че тя ще се грижи за Лола. Бяха голяма партия❣️ Бека дойде 5 месеца след като Лола ни напусна. Дъщеря ми ни е забранила да произнасяме името на Лола! Две години по-късно продължава да плаче при спомена за първата ѝ истинска и чиста любов. Сега само се моля Бека да е здрава и дъългии години да ни радва, защото този път и Малчо ще страда много.

Добре дошли на новите попълнения!

# 263
  • Мнения: 1 503
ЧРД на празнуващите.
Да, едно дете трябва да расте с куче. Ние така избегнахме страха. Никога не се е плашил от животни. Като гледам другатчетата му, голям страх, голямо нещо. А и алергиите.. 2 пъти е тестван, много добри резултати за почти всички алергени.

# 264
  • София
  • Мнения: 9 850
Снощи в бърза ето не поздравих, както подобава.
Швепс, да си газиран още много време, да радваш стопани и околни!
Слънчогледка, честита рожба! Жива и здрава, да расте спокойна и щастлива!
Да ви покажа един Балу с какво се е обзавел, а? Щели сме да го правим полицейско куче!

# 265
  • Мнения: 3 361
Слънчогледка забравих вчера, ама и от мен честита рожба! Много здрави и щастливи да сте цялата глутница у дома! 🤗

# 266
  • Sliven
  • Мнения: 268
Оффф, аз съм на работа ама от вкъщи не спират да ме дразнят децата с нашите сладури. И сега ей това ми пратиха и ми направиха деня Blush

"Нататък няма да четем Stuck Out Tongue Winking Eye"

# 267
  • Мнения: 213
И аз на това се учудвам как някой разчита, че едно дете ще полага всички нужни грижи и родителите разчитат на това?
Относно привързването...ми стигнах извода, че някой хора са привързани само към себе си.
Ние харесахме Спайк в една обява в о*х и се влюбихме, обадихме се и понеже не е "софиянец" бившите му стопани ни предложиха веднага да дойдат да ни го докарат (в 8 вечерта). Видяхме се, дадоха ни "багажа"му две-три изречения и довиждане.
По странно ми беше как Спайк тръгна с нас и дори не се обърна назад, за да ги погледне...
Чудя се дали е било, защотото е бил прекалено малък ли?

# 268
  • София
  • Мнения: 69
Ей как ме върнахте преди около година, когато се навих на пияна глава да си вземем куче. Присетих се за първоначалните трепети от новото нещо вкъщи. Как спи в краката ти уморено от хубавата разходка, но и от това да не си оставяш пантофите, зарядното и салфетки на лесно достъпни места, аве въобще нищо да не си оставяш никъде. Всъщност винаги съм знаел, че някой ден ще имам куче, но в моите представи трябваше да има двор да тича на воля. Съвсем пък не съм си представял, че кучето няма да е мое, а ще трябва да им го връщам. Но ето второ гледам вече
Явно за мойте 2/3 (в живота) е било дълго обмисляно решение и преди е споменавала, но винаги съм се дърпал с довода "ама как? ще се привържем, сърце няма да ни даде да го върнем, ще ревем като магарета и тн." Докато една вечер не ме хвана малко подпийнал и се навих с идеята, че и тя е пийнала. Да ама не. Още на другия ден звънала във фондацията и ни уговорила среща. Следващата вечер прекарахме в обсъждане какво куче ще ни дадът, дали ще можем да избираме мъжко или женско и дали ще му отива името Прокопи(щото нали Р трябвало да има в името), дали освен всичките работи като служебно куче ще можем да го научим да търси трюфели. На третия ден отидохме и ни представиха Рой. Както се казва любов от първо облизване. От тогава не мога да си представя да нямам куче.

# 269
  • Пловдив
  • Мнения: 2 573
Когато взехме котката подготовка нямаше, проучване също - сигурно ако знаех какво ме чака никога нямаше да го вземем дон Томазо. Просто един топъл септемврийски ден седяхме цял ден на двора с комшиите и той се появи. Стоя цял ден при нас - децата: Да го вземем, мамо, моля те. И аз хоп.
Саске обаче си го търсихме. Уж на шега. Аз най вече исках да преместя малкия синковец от плейстейшъна навън.Писах вече веднъж, че го харесахме, но трябваше да пътуваме за Болоня и някак го прежалихме. После съвсем импулсивно вместо до Болоня до Банско. Не ми е голяма мъка за мебели, паркети, стени, защото всичко е старо и плаче за ремонт.
Като поотрасне, мине карантината и ме удари торба с пари ще си оправя къщата.
Иначе си е ангажимент, но пък е сърчице.Heart

Общи условия

Активация на акаунт