Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10

  • 5 845
  • 134
  •   1
Отговори
  • Мнения: 396
Линк към старата ни тема:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1103225



П.С. Пробвам да пусна нова тема, с благодарности към Wonder_woman__  за старата такава
Simple Smile

# 1
  • Мнения: 3 944
На всички самотни родители от тази тема ви желая преди всичко да сте здрави! Има светлина в тунела да знаете!

# 2
  • София
  • Мнения: 5 384
Хоп, троп.

В кофти ситуация сама се поставям. Лошото е, че хем осъзнавам, че допускам огромна грешка, хем не мога да прекратя.... нещото, даже не знам какво е. Връзка не е. И само секс не е.... 🙄

# 3
  • Мнения: 8 029
Благодаря за темата!
При мен нищо ново.
Малкия го " карантинирахме" при баща му още в началото на ситуацията, аз от седмица съм принудителен отпуск, скука, и така. Да минава и заминава всичко.

# 4
  • София
  • Мнения: 3 698
Момичета, да сте живи и здрави. И децата и близките ви. Мноого е тежко положението.......от днес удължиха до 13.05. извънредното, което според мен ще го удължат до края на май. И според мен от началото на юни ще почне разхлабване на положението. Децата ще си довършат годината в училище според мен до средата на юли.....но как всички ще изкарат още месец с децата вкъщи не знам. Мнооого тежка ситуация. Особено тези, които ви се налага принудително да сте в отпуск, а той реално е до време, а после? С неплатен как ще се справите никой не го мисли....
За пореден път се убеждавам в каква тъпа държава живеем....

# 5
  • Мнения: 396
Оф, другия неадекватен министър 😲 Ами мадам, ако характера ми на работа не позволява работа от вкъщи как по-точно работодателя ще ми осигури работа от разстояние, или пък кое ще го принуди да го направи, а не да ми драсне освобождаването?! Направо не мога да спра да им се възмущавам. Засега я карам някак си полуработно, но за после не знам какво ме очаква. Допълнително, съм супер изнервена с това стоене вкъщи - да не можеш да излезеш на площадка, с деца, то и детето ще психяса вече от тая изолация 😭

# 6
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 5 367
Момичета, да сте живи и здрави. И децата и близките ви. Мноого е тежко положението.......от днес удължиха до 13.05. извънредното, което според мен ще го удължат до края на май. И според мен от началото на юни ще почне разхлабване на положението. Децата ще си довършат годината в училище според мен до средата на юли.....но как всички ще изкарат още месец с децата вкъщи не знам. Мнооого тежка ситуация. Особено тези, които ви се налага принудително да сте в отпуск, а той реално е до време, а после? С неплатен как ще се справите никой не го мисли....
За пореден път се убеждавам в каква тъпа държава живеем....
не са го удължили бре. утре Парламента ще се събира да решава това.

# 7
  • Мнения: 109
Хоп, троп.

В кофти ситуация сама се поставям. Лошото е, че хем осъзнавам, че допускам огромна грешка, хем не мога да прекратя.... нещото, даже не знам какво е. Връзка не е. И само секс не е.... 🙄

Звучи ми като да си залюбила семеен мъж 😏
Как се виждате в тази ситуация, много трудно ми се вижда...

Аз предполагам, че няма да удължат годината и малките ще си завършат дистанционно

Хората отсега започнаха да стават агресивни едни към други 🤨

# 8
  • София
  • Мнения: 5 384
Не е семеен. Просто сме много сбъркани и двамата.
Трудно.

# 9
  • София
  • Мнения: 1 113
На всички самотни родители от тази тема ви желая преди всичко да сте здрави! Има светлина в тунела да знаете!
В коя посока на тунела- оглеждам се, ама....тц.

Не е семеен. Просто сме много сбъркани и двамата. Трудно.[/quote

Как успявате да намерите такива човеци-мъжете като разберат че насреща им стои е самотна майка ..и дим да ги няма.

# 10
  • София
  • Мнения: 5 384
BU2
😂 😂 😂
Ма как пишете, колкото да се намирате на работа, да чешате клавиатурите...

# 11
  • София
  • Мнения: 3 779
На мен пък ми се струва точно обратното - като разберат, че съм "самотна майка" не просто не бягат, а ми се лепят веднага , но целта им е само секс. Явно с имислят, че сме разюздени и пускаме на всеки. Като ги отрежа, защото не искам секс за една нощ, често ги избива на вербална агресия. Затова вече внимавам пред кого какво казвам.
Може би само аз попадам на такива. Не знам.  Цял живот имам таланта да привличам неподходящите мъже.

# 12
  • Мнения: 109
И на мен ми е много странно това схващане за самотната майка... Много ми беше набивано от семейството ми, като тръгнах да се разсаждам и до толкова го бях приела, че когато се сблъсках с реалността, направо не ми се вярваше.
Може би точно защото бях убедена, че ще си гледам сама децата и не искам на никой да разчитам, все не допусках никой до децата ми. И може би точно защото се показвах силна, мъжете много даваха зор да се грижат за мен и за децата ми, едва ли не да се докажат, че са достойни, да им се оставя да бъда слаба и нежна жена...
Имаше мъже без деца, които бяха готови да приемат моите, но искаха да раждането и на тях, които директно отпадаха още на първо класиране, имаше такива с по 1, които уж бяха ок да не раждам, ама си искаха още 1... Имаше и разведени с деца, с които си бяхме удобни, но нямаше любов... Говоря за сериозни мераклии, хора които ме познават от години и като се разведох се активизираха в охажването...
Имаше, разбира се и от разгонените само за секс, но поне не се преструваха.
Когато рязко станах сериозна със сегашния, на никой не му се вярваше 🤣 че съм го допускала до дома ми и децата ми... За щастие не ме е разочаровал до момента 😊

# 13
  • София
  • Мнения: 5 384
Аз пък си търся само секс за една нощ и не ми случва. Все се превръщат в някакви... връзки, и започват да ми тежат тези емоции.
Но в момента съм адски силно привлечена. Хем нямам сили и за него, хем не мога да се откъсна.
За сериозна връзка изобщо не съм готова, а за ново съжителство едва ли скоро ще си помисля.

# 14
  • Мнения: 109
Аз никога не съм била фен на секса за една вечер, най-вече защото аз много трудно се отпускам...както и мъжът в повечето случаи. И хубавото идва чак, когато се опознаем. Първите пъти често са големи сакатлъци и по - добре без никакъв секс, отколкото такъв 😁

Дайс, щом ти харесва този човек, защо не ви дадеш шанс? От какво се пазиш? То както ви е писано, така ще ви се развият нещата

# 15
  • София
  • Мнения: 5 384
Ще видим какво ще стане.
Доста ни е ограничено времето така или иначе.

# 16
  • София
  • Мнения: 3 779

Дайс, щом ти харесва този човек, защо не ви дадеш шанс? От какво се пазиш? То както ви е писано, така ще ви се развият нещата

И аз това си мислех да предложа. Явно не сте си безразлични.С времето нещата понякога се нареждат сами , а друг път се появяват отговорите, които ни трябват, за да наредим нещата  и да вземем решения.

# 17
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 5 367
... Много ми беше набивано от семейството ми, като тръгнах да се разсаждам и до толкова го бях приела...
бая разсад е паднало rotfImbo

# 18
  • Мнения: 109

бая разсад е паднало rotfImbo
[/quote]
Хахахаха развеждам 🤣🤣🤣

Дайс, често сами се настройваме, че това не е нашето и не му даваме шанс да ни направи щастливи😊

# 19
  • Мнения: 396
А като му дадем шанс, в повечето случаи не излизаме наранени 🤔 По принцип ..., иначе на Дайс й пожелавам само приятни и изненадващи емоции в това, което се е впуснала 🙂

# 20
  • София
  • Мнения: 5 384
Всъщност, точно това се случва рано или късно. Преди имах чудна връзка, година и малко. Обаче в някакъв момент се разминахме - за мен невъобразима глупост, за него беше животоопределящо.

Точно по тия глупости за щастието се подведох. Не искам повече. Взех си 5те лв любов.

# 21
  • Мнения: 396
Дайс, все едно за себе си чета..на мен ми отне около година да разбера, че пак съм дала шанс на поредния неподходящ, до последно намирах оправдание за поведението му, докато един ден не се блъснах в стена....Сега живея с убеждението, че всъщност нямам нужда от мъж, за да съм щастлива.

# 22
  • Мнения: 109
Аз също съм против да си с някой, само, за да не си сам. Но съм и против умишлено да избягваме нещо, което има потенциал... Колко пък да боли, мен никога не ме е страх... Каквото - такова 😊

# 23
  • Мнения: 1 761
Децата ви как приеха раздялата, момичета? Плач, истерии имаше ли? Страхувате ли се как ще им се отрази? Аз съм много притеснена.

# 24
  • София
  • Мнения: 5 384
На малката й беше все тая, тя беше мъничка и почти не виждашв баща си. Като го видеше вкъщи, се криеше зад мен.
Големият да кажем доста тежко го прие.
Но всичко минава.
Отвреме навреме им се иска да живеем заедно. Говорим си за това и вече доста по-спокойно приемат нещата.
Почти 2 години сме разделени.

# 25
  • Мнения: 396
Моят беше на 4г. при развода, нямало е драми, ревове и подобни. Но той си ходи при баща си, запази приятелствата с дечицата, с които отрасна и нямаше такова рязко отделяне. Може би чак след петата година дойде въпроса защо не живеем заедно, а сега -вече почти на 7 ме втрещява понякога с нещата, които ми разказва като спомени.  Ако си мислим "децата са малки и нищо не разбират" много грешим, всичко остава като отпечатък в съзнанието им. Но все пак, всяко дете е индивидуално и по различен начин преживяват еднотипните ситуации. Преди развода, а и след него, съм търсила консултации с психолог, които много ми помогнаха.

# 26
  • Мнения: 109
Мойте го приеха неочаквано добре. Голямата ревна веднъж, като им съобщихме и веднъж, като баща им се изнесе. Малката не разбираш нищо.
Скоро след раздялата, веднъж докато се къпехме голямата ми каза "мамо, радвам се, че се разделихте с тате. Вече не се карате, ти не плачеш и вече си много по-спокойна и ни обръщаш повече внимание"... Бях без думи. Беше на 8г.

# 27
  • София
  • Мнения: 3 779
При моето дете нямаше драми, защото беше още бебе. Към днешна дата е на  6 г и понякога ме пита защо не се събера пак с баща й. Като й кажа, че с него много се караме и е по-добре да не сме заено, тя отговаря, че няма да ни позволява да се караме и така всичко ще бъде наред. Simple Smile

Сега живея с убеждението, че всъщност нямам нужда от мъж, за да съм щастлива.

И аз също. Но скоро посещавах психотерапевт и тя успя да ми насади мисълта, че имам нужда от мъж. Казваше ми да мисля положително и да си повтарям, че този път ще срещна правилния човек.  Много мисля по въпроса, но според мен не е права да ми внушава такова нещо. Аз не съм затворила напълно вратата зад гърба си. Готова съм да дам шанс на някого, но защо да живея с мисълта, че имам нужда от мъж, щом знам, че далеч не е задължително да го имам в живота си?!

# 28
  • Мнения: 109
Нещо чувам, че сега на много мами бившите не им дават издръжка, заради положението... Вчера  и моя бивш си направи устата, че сигурно нямало никаква заплата да вземе 🙄
Той уж от вкъщи работи, аз не работя изобщо и на 60те процента даже нямаме право в нашия бранш каза счетоводителката 🤨

Верно, че в това положение, разходите по децата са далеч по - малко... Само за храна и то домашн приготвена излиза евтино... Няма допълнителни занимания, няма джобни, няма излизане... Тези, които си получават пълна издръжка сега са си добре, аз и на част от нея ще съм доволна (минималната ми дава)

# 29
  • Мнения: 3 944
Издръжка се дължи независимо от положението в момента. Каквито и да са обстоятелствата бащата дължи издръжка.

# 30
  • Мнения: 396
Точно, издръжка се дължи. Правите опит със заплаха, че ще го дадете на частен съдебен изпълнител и че при тях таксите не са малки, които ще му бъдат принудително събрани, заедно с дължимата сума за издръжка. Ако не се стресне, си взимате решението за развод и отивате при ЧСИ. Издръжката се дължи, защото е родител, а не с оглед разходите на детето. Сигурно, през другото време издръжката, която дава, Ви е достатъчна да покриете всички разходи на детето. Да ходи на полето, като не работи обичайната си работа, за него си сигурно има, ама за детето си - нямал 😠

Последна редакция: чт, 09 апр 2020, 22:03 от metome

# 31
  • Мнения: 40
Какво за вас е най-трудното нещо в отглеждането на деца от един родител?

Задавайки въпрос е редно първо аз да отговоря..... мен ме тормози най-много вземането на решения за тях и тяхното бъдеще без да има с кой да обсъдя, без да има още едно мнение, без да имам никакъв коректив на разсъжденията си..... все пак никой не е вездесъщ  и  понякога ми е адски напрегнато. Ставам колеблива и те го усещат. Някак е по-трудно да са ясни ролите на родител и дете в нашите семейства. Сякаш непрекъснато изпитвам чувство на вина, че живеят само с мен и се опитвам всячески да компенсирам..... тежи ми много това.
.
.
Чета ви понякога, но не съм писала ....   сега някак ей така ми дойде, че искам да напиша... аз нямам приятелки точно в моето положение, а има неща които ако не са на гърба му, човек не ги разбира.
Малко за мен - на почти 38 съм, имам две момчета на 7 и 10. Този месец стават 5 години от както с баща им сме разделени. За това време минах през най-различни периоди - през еуфорията от изстраданата свобода, трудното ново начало, през моментите на самота..... разбирате, сигурна съм. 

Споделеното тук ми е помагало и ако аз също мога да съм някому от помощ, ще се радвам!

# 32
  • София
  • Мнения: 5 384
Малинче, добре дошла.

На мен най-трудно ми е чисто физически и нагласяне на всички графици, че в 99%от времето съм сама. Майка минсе включва само при крайна, крайна необходимост. Сега ги гледа, когато съм на работа и все едно оставям 3 деца вкъщи...

По твоите терзания ще ти споделя моите мисли, защото и аз минах през тях. На кратко възприех мисълта "Каквото и да направя, все ще съм виновна". Затова правя това, което смятам за правилно В МОМЕНТА без излишни Ами ако?...
И съм си забранила всякакво натякване на вина сама на себе си.
Аз доста споделям с близки до мен хора, с богат житейски опит, които ми дават безценни съвети. Или поне си изливам душата в моменти на безсилие.
И другото, което постоянно си повтарям "И това ще мине".
Важното е да сме живи и здрави.

# 33
  • Мнения: 109
На мен ми е най - трудно воденето на всички активности, на които искат да ходят. Не мога да си позволя да им откажа спорт в днешния заседнал начин на живот. Не съм шофьор, работя по график, който сама си организирам, но или трябва да работя много до късно, за да компенсирам, или да взема по - малко пари. Добре, че и майка ми се включва от време на време

# 34
  • София
  • Мнения: 3 779
При мен е по-лесно отколкото при останалите, защото с детето живеем при родителите ми. Благословена съм с това, че я гледат когато аз работя. Но напоследък срещам все по-голяма трудност в това, че възрастта си казва думата и както някой по-горе написа, сякаш оставям 3 деца вкъщи. За щастие щерката е вече на 6 г  и от родителите ми се изисква само да й сложат да се нахрани, да я подсетят да мине през банята преди лягане и да я приберат от ДГ когато положението не е извънредно. (Това последното е огромна помощ).
Но въпреки всички трудности, да са ми живи и здрави родителите. Много съм благодарна и ценя високо помощта им. Надявам се някой ден да мога да им се отблагодаря подобаващо. Винаги съм си представяла, че на този етап от живота аз ще бъда тяхна опора и ще помагам, а сега се оказа, че те помагат на мен. Разбира се аз помагам с това, че поемам домакинската работа (не и готвенето обаче, защото майка ми не търпи друг да готви), също и финансово давам рамо и т.н., но не е това, което бих искала.

# 35
  • Мнения: 206
Здравейте!Аз имам две породени деца,3 и 4 клас са.Не изпитвам затруднения да ги гледам,нито физически,нито финансово.Има кой да ми помага в екстремни ситуации,но засега се справям.Дразни ме обаче постоянното присъствие на баща им,с който от 7 месеца сме разведени.Това не му пречи да минава всеки ден покрай нас,с оправданието,че е минал да ги види.Диша ни във врата, иначе казано!Не прави нищо лошо,но се чувствам наблюдавана....не ми е приятно.!

# 36
  • Мнения: 8 029
За ИП не е ли чувал? Поне сега имаш причина.
Може да му е мъчно на човека, поговорете си.

# 37
  • Мнения: 206
За ИП не е ли чувал? Поне сега имаш причина.
Може да му е мъчно на човека, поговорете си.
Говорих.Не става.Преструва се на загрижен родител и само дебне да стъпя накриво.Гледам да не се заяждам.....

# 38
  • Мнения: 109
Да не би да иска да се събирате?

# 39
  • Мнения: 206
И други хора ме питат същото.Не го е казвал,но от моя страна няма как да стане.Не знам защо се унижава така,за мен мача е свирен,гледам напред и съм склонна друг човек да допусна в живота ни.Както казах,преструва се пред хората около нас,че се е променил.Но аз не вярвам в това.Иска ми се да избягам по-далеч,но за момента няма изход от ситуацията.

# 40
  • Мнения: 40
Този период и за мен беше отвратителен. Не е идвал у нас всеки ден, защото няма как - макари близо, не сме в един град. Обаче се обаждаше нон-стоп на децата и ги разпитваше къде сме, какво правим, аз какво правя ...… в колко се прибирам.... както казваш, дишаше ми във врата непрекъснато.....
Както коментирахме, нещата се променят когато си намерят някого.

# 41
  • Мнения: 206
Този период и за мен беше отвратителен. Не е идвал у нас всеки ден, защото няма как - макари близо, не сме в един град. Обаче се обаждаше нон-стоп на децата и ги разпитваше къде сме, какво правим, аз какво правя ...… в колко се прибирам.... както казваш, дишаше ми във врата непрекъснато.....
Както коментирахме, нещата се променят когато си намерят някого.
Много искам да си намери някой,и преди не проявяваше особен интерес към живота ни,а ако си намери човек, съвсем ще се откаже, предполагам.Което ми е добре дошло,свикнала съм аз да се грижа и възпитавам,не ми тежи.Стига да си плаща издръжката 😉😉😉

# 42
  • Мнения: 40
Мен ми тежи възпитанието .... големият ми син става на 11. Идват сложни времена. Трябва им и мъжки пример. Моят баща им обръща доста внимание, но не е същото.  Следващите години, докато изтикаме пубертета, няма да е лесно.
Не съм се тръшнала, но определено съм напрегната.
Съчувствам на всички, които от скоро са в положение единствен родител. Началото е много трудно. Дори да си го искал  (А аз го исках много), докато изградиш нова рутина за нещата и станеш пак "аз" вместо "ние" си е тегаво.... но минава време и всичко се подрежда🙂

# 43
  • София
  • Мнения: 5 384
И моят вече е в предпубертетно състояние. Доста своенравен и опак. Но той от баща си няма респект. Почти никакво внимание не му е обръщал преди, както и сега. Така, че по-добре да го няма.

Чудно ми е сама. Давам си сметка от ден на ден колко прекрасно е човек да е щастлив със себе си.

# 44
  • София
  • Мнения: 3 779
И аз му се чудя на БНД защо се унижава още. Той в прав текст си ме моли да се върна при него. Когато за пореден път му припомня, че това няма да се случи и че вече сме обсъждали темата, винаги се вайка как съм му се подиграла. Само където нито думите ми са подигравателни, нито вътре в себе си му се подигравам. Затова предприех нова тактика. Просто подминавам любовните му обяснения. Сега пък мрънка, че съм била хладна. Той си е такъв. Вечната жертва. Кяквото и да предприема, няма да е доволен. Хубавото в нашия случай е, че той живе е в противоположния край на БГ и обикновено тези разговори се водят по вайбър. Поне не ми се изтърсва всекидневно  у дома.
От пубертета и аз се притеснявам. Моето дете е момиче, но пак си мисля, че една мъжка ръка в онази възраст ще е от полза (тя и сега понякога има нужда от повече дисциплина, която аз не успявам да внеса колкото и да се опитвам). До тогава още вода ще изтече. Не знам какво ще ми предложи живота. Не съм се отказала от това да създам нова връзка, но и не се стремя към това.

# 45
  • Мнения: 109
Така, че по-добре да го няма.


Не вярвам да го мислиш в буквален смисъл... Дори лош пример да е, пак е пример. Родителите сме пример на "какъв Искам да стана" или "какъв НЕ ИСКАМ да стана"
Аз се радвам, че бившия е жив и здрав и все пак съществува в живота на децата, въпреки че възпитанието е изцяло моя отговорност и той винаги е одобрявал как се справям и ме е подкрепял пред децата. То е много лесно да обвиняваш другия, че ти не си се справил. Мерило е колко ти се чува думата. Никоя майка не може да ме убеди, че таткото е виновен, че децата й не й чуват думата. Тук е й както си го направи... Да, пубертета може да промени нещата, но тогава ще се молим да имаме повече сили, за да сме ДО децата си в този труден за тях период, не срещу тях.
Скоро питах голямата "добре де, мамо, защо така ми говориш, с какво съм го заслужил?" и тя милата (на 10) "не знам, мамо, нещо ме кара, по-силно е от мен, съжалявам...и аз не мога да се позная"
Помня, че бях на ръба да я шамаросам, но реших да действам с дипломация и се получи. Наясно съм, че най - страшното предстои.
Бъдете силни, момичета! Никой няма силата на майката... Тя е само една. И ние сме благословени да сме тази единствена 🥰

# 46
  • Мнения: 40
Абсолютно съм съгласна с това, че човек и от добър и от лош пример може да се поучи.
На бившия и аз му желая само доброто, защото всичко друго би се отразило  на децата ми.
..... Колкото до пубертета - ясно, неизбежно е, само се моля да успяваме да задържим добрия тон и откровената комуникация.   Сега сме много близки. Аз самата никога не съм била толко близка с моите родители, особено пък с майка ми. Винаги е имало някаква бариера в общуването, каквато при нас няма. Големият ми споделя всичко, чак ми идва в повече на моменти. Ако нещата се запазят в този дух, вярвам всичко ще е наред. Най-лошо е отчуждението. Ако не знаеш какво става с детето и не те допуска до себе си, няма как да си му полезен. Много е деликатно - хем трябва да подпомагаш неговата независимост и личностно израстване без да се месиш, без да съдиш (а това колко ми е трудно на мен), хем да знае че си там, то продължава да е най-важното нещо за теб и ще го подкрепиш във всичко.
Усещам как следващите няколко години (да не кажа грубо 10.... докато стане и малкият на едни 17 години), приоритет ще е именно това...… трудно ще мисля за себе си на преден план.

# 47
  • София
  • Мнения: 5 384
Ред, грозно си ми извъртяла смисъла на думите. Разбира се, че не искам да умре. Как ти е минало през ума... Просто не искам да е ежедневно около децата.

# 48
  • Мнения: 109
Ред, грозно си ми извъртяла смисъла на думите. Разбира се, че не искам да умре. Как ти е минало през ума... Просто не искам да е ежедневно около децата.
Извинявам се за грешното тълкуване, просто ми прозвуча, че предпочиташ изобщо да не съществува
Явно твоят случай не е такъв, но съм чувала и от приятелки такива изказвания. То от тях и много обиди пред децата съм чувала за бащата, което е много грозно и не съм им спестявала, че според мен това е признак на емоционална и психическа нестабилност. Аз никога не съм си позволявала да го обиждам пред децата

# 49
  • Мнения: 850
Преди време молех баща им да ги взема и да им обръща внимание. Две момчета са, трябва си и мъжко влияние ако щете дори и мъжка гледна точка. Бях отсвирена,  децата също не можел - нямал време, пари и тъй нататък. Аз трябваше да обяснявам на големия ми син как да си бръсне лицето и куп други неща. Наложи се да съчетавам 4 в едно - да съм майка, баща, приятел, авторитет. Не знам точно как и до колко съм успяла - с големият ми син нещата минаха леко.  Той беше на 14 години когато се разведохме. Беше ме страх от предстоящия пубертет, но детето сякаш порасна изведнъж. Не ,че не сме имали проблеми, беше се отпуснал в 8 и 9 клас, търкаляше по половината предмети едни слаби оценки, но никога не ми се е отговарял, тръшкал, обиждал, нарушавал ограничения за излизане или час за прибиране, който съм определила, не е прекалявал с алкохол - един път само се прибра пиян и то беше в 12 клас. Имаше един период в който пушеше - слава Богу обикновени цигари. Доста споделяше  - косата ми се изправяше, като ми разказвал колко от неговите съучениции пушат трева, а вземат и по-твърда дрога. Винаги съм се стремяла да му показвам и доказвам с държанието си, че неговото мнение за мен е важно, винаги съм го изслушвала и съм обяснявала защо налагам някои забрани и ограничения. Защо се налага да правим това или онова, защо се лишаваме от определени неща. Явно виждаше и оценяваше какво аз правя за да осигуря средства за живот, да имат една нормална среда и относително спокойно ежедневие, не съм обсъждала никога баща им и неговите действия и изказвания. Та пубертета мина и отмина , даже той се превърна неусетно  в мъжкия авторитет за по-малкия си брат. На моменти ми е било много гадно, че той едва ли не беше и брат и баща за по-малкия си брат.Той и баща ми и  до ден днешен са моделите за подражание на малкия ми син. Сега на него му предстои да навлезе в пубертета. Сега тръпна и се чудя, ще имам ли за втори път щастието да мина през този период без значителни сътресения и проблеми. Засега е кротък, разумен, учи се и с него лесно се комуникира.  Брат му вече е трета година студент, учи в друг град и в началото малкият понесе много тежко раздялата с брат си.
 Сега наблюдавам обрат - баща им мрънка, че  не споделят нищо с него, че не зачитат мнението му, доста често големият син   не си  вдига телефона, когато го търси и не му връща обаждане./ Малкият все още е жаден за вниманието на баща си и би вдигал телефона, ако баща му благоволи да му се обади, но това се случва 1-2 пъти в годината. Да не говорим, че след редица действия на баща им дори от малкия съм чувала думите "на него не му пука за нас"./ Честно казано не разбирам какво се чуди, той какво е очаквал, дори му го казах в прав текст - ти прекъсна връзката с тях, ти се подигра с доверието и обичта им. И да не си помислите, че ги делят стотици километри - живеем в един град.

# 50
  • Мнения: 40
Явно добре се справяте с момчетата. Браво на вас!
И аз съм решила да говоря с баща им, пък да видим. При нас стана сложно .... той има друга жена, тя има дете, а сега имат и бебе.... смятайте стават общо четири броя. Те като идат там не им се обръща никакво внимание. С другото дете не се разбират, особено големият. Обиди, подигравки, баща им трудно взема отношение в тази ситуация. Според тях даже защитава другото дете. Може и да не е точно така, не съм свидетел, но те така го разбират и усещат явно.
Та мисля да го помоля, да ги взема за един ден и да ги води някъде само тях, за да са заедно.  Не знам как ще реагира, ама не ми хрумва по-добър вариант. Те в тази къща (неговата) се чувстват зле - уж е на баща им, а другото дете си е вкъщи....
Мислите ли, че е добра идея?
Може и да си навлека малко гняв, ама по-разумно ми се струва.  Сигурна съм даже, че и на онази жена и е много трудно като са всички там.  Според мен всички биха се разтоварили.

# 51
  • Мнения: 109
Аз на моя бивш така му бях споделила, че децата не е чувстват комфортно като са с детето на новата му жена. Първоначално уж щеше да измисли нещо, после почна да ги лъже, че то няма да е там. Те се връщаха много напрегнати. Като ги взима, в повечето случаи ходят на вилата, където е бившия ми свекър, който е страхотен човек и децата много го бичат, обаче бяха почнали да намразват ходенето заради другото дете. Той явно е много лигави и не му се правят забележки (първи клас е). Дядото му е правел няколко пъти, но не взима от дума.
Когато бившия взимаше мойте в апартамента им, разбрах, че спяли заедно тримата на един разпънат диван. Те са момичета, все пак,много им беше неприятно. Казах му или той да спи заедно с тях, или няма да ги взима с преспиване.
Момичетата почнаха много да ми плачат, че баща им не се интересувал от тяхното мнение. Казах им, че аз повече няма какво да направя, само от тях зависи, ако не искат, да не ходят. Казах му веднъж, че ако момчето ще ходи с тях на село, те не искат и сам ще ги загуби. Той каза, това е положението, ако искат. Не разбирам каква е драмата да отиде само с децата една вечер на вилата

Сега момчето е при баща си в друг град, докато е извънредното положение, защото майката работи и няма кой да го гледа. И децата са много спокойни баща им като ги взима. Но това е временно, нямаме трайно решение на проблема.
. Тъпото е, че на вилата има едно единично легло, което е само високо втори етаж, там спи голямата. Докато бяхме заедно, малката беше в кошара, явно като е пораснала, не й е взел друго. Та малката преди спеше при баща си на спалнята. Сега на спалнята спи новата жена и нейното дете и бившия. Малката се чувства изритана. Редуват се едната спи горе, другата при дядото, после се сменят

# 52
  • Мнения: 40
Едно към едно сме с вашата ситуация....   При нас поне всичко е момчета, но иначе същата работа - спяха на разпънат диван и …… абе всичко същото.....направо не повярвах.  Свекървичка ги е отрязала да ходят на вилата, защото много се дразни на другото дете и явно стават конфликти..... 
Аз съм в нормални отношения с нея. Даже ми прави мили очи, защото е сама, а и няма кой друг да и води да вижда децата - те с маминия не са в добри отношения и то в голяма степен заради новата жена и нейното дете. Макарче това е поводът в случая, никога не са се много разбирали.
Сега ми се струва че ще назрее друг конфликт, защото ние (аз включително) сме добре дошли на въпросната вила, а те с целия им антураж не са...… изобщо по "италиански", ама не съвсем Wink
Радвам се, че някой мисли като мен.... чудех се дали аз не си нещо въобразявам.
А колко съм била в грешка да си мисля - в началото като заживя с тази жена  си бях въобразила, че те сега много ще искат да ходят и  там ще им е по-добре, защото ето виж те са цяло семейство - майка, баща, деца..... а то баш обратно стана. Само  обясняваха как принципно искат да ходят, ама ако може тези новите да ги няма. Сега вече с бебето спряха - ясно им е, че няма да стане.

Светъл празник, момичета!
Да прекратим злободневието;)

# 53
  • Мнения: 109
Аз съм в много добри отношения със свекъра. Винаги много сме се уважавали. Сега даже ни направи балконска пейка, без да ни иска пари... Разбира се, ние вече сме решили как ще се компенсираме.

На нас веднъж ни се наложи да седнем на вечеря с бившия ми и новата му и моя новия 😁 абсолютно по италиански.

# 54
  • Мнения: 56
Здравейте и аз съм вече почти  в групата.10 години гаджета на 3 годинки детенце и семейство. И 3 годишна  изневяра.В началото разбрах разделихме се кълнеше се че е само единичен случай а се оказа че продължава и до днес.До преди 3 дни като чух всичко. Много е гадно лъжата,предателството ,чувствам се виновна и към детенцето ми. Първите 2 дни яд ,злоба към него а сега рев. Малкия само тати тати..
Сега взел да ми обяснява че не можел да живее без мен
Просто имах необходимост да споделя с някого

# 55
  • Мнения: 396
Честито Възкресение Христово !
Нека животът Ви бъде изпълнен с радост, топлина и надежда, а сърцата - с вяра и любов ! Бъдете благословени, Вие и Вашите семейства !

П.С. foxy-, съжелявам за това, което ти се случва и преживяваш в момента, звучиш много емоционално. За да взимаш правилни решения, умът и сърцето ти трябва да са спокойни, затова ти го пожелавам.

# 56
  • София
  • Мнения: 3 779
Честито Възкресение! Желая здраве и хармония на вас и любимите ви хора!

foxy-, минаваш през много неприятен период. Наистина трябва първо да се успокоиш и  после ще видиш как нещата ще започнат да се подреждат постепенно. Нормално е да си емоционална в момента. Боли от преживяното. Нормално е и детето да търси баща си. В малката главица сте си тримата заедно. То не познава друга действителност и е твърде малко, за да проумее света на възрастните със сложните взаимоотношения в него. Давай му цялата си любов. Обяснявай, че  и тати го обича и винаги ще го обича. Че ще се вижда и с тати. Постепенно ще свикне  и детето, но не трябва да спира да чувства любов и подкрепа. Плачи си когато ти се плаче, но скришно, за да не разстройваш детето.

# 57
  • Мнения: 40
foxy-   неприятна ситуация, но далеч не края на света. Първо се успокой и наспи, с хапче ако трябва...на всяка цена го направи. Няма нужда никакво решение да се взема нито днес, нито утре, нито другата седмица.
Много неща трябва да се вземат предвид. Като цяло добре ли живеете, какви са ви отношенията? И най-важното - дай си сметка с какво можеш и с какво не можеш да живееш. Ако е истина - 3 години паралелна връзка, това отдавна не е само секс и проблем има и между вас. Корабът не потъва от водата в морето, а от водата вътре в него.
Ако решиш да даваш шансове, бъди наясно че в 9 от 10 случая това се повтаря. Като цяло верните мъжете не са много, но 3 години е друго нещо, не е единична случка.
Ако пък прецениш, че не ти е там мястото, бъди сигурна, че ще справиш. 
Дай си време.... ще изкристализира решението.
И в двата случая няма да е лесно ❤

# 58
  • Мнения: 665
Здравейте, на вас редовно ли ви изплащат издръжката за децата? Аз не съм получавала вече за два месеца. То няма и как да го питам затруднения ли има или какво се случва. Ще почакам още, защото не съм опряла до неговите пари. И да ви питам вашите бивши мъже/жени интерсуват ли се по някакъв начин от децата? Моето освен, че не го взима да го види и поканата за приятеслтво във фейсбук не му прие. Покрай това онлайн обучение направил профил на детето. То пък взело, че искало приятелство на баща си, но пък той не му дава. Grinning

# 59
  • София
  • Мнения: 5 384
Издръжката засега си я получавам.
Взима ги в уредените дни.

# 60
  • Мнения: 109
Засега си получавам издръжката. Последния месец беше ме подготвил отдалеч, че може и да няма пари, аз не съм го врънкала, въпреки че беше минала датата и после изведнъж я преведе, за моя почуда и цялата (минималната)
Според мен новата му жена му налива мозък. Преди ми даваше пари на ръка, много често и непълна издръжка и съм му казвала на майтап "така като няма черно на бяло, че си давал, утре може да реша да те съдя" и той се хилеше, но винаги е  знаел, че не съм такъв човек. До декември получавах 250, по минималната от годината на споразумението ни. Ноември му казах, че искам да я актуализираме на 300лв, защото вече ще е толкова минималната, първо се опъна, но после сам реши от януари да ми преведе новата. Предполагам, че тя му е казала, че така е редно и тя е разведена с дете. И вече само по банка превежда... Та, доволна съм от новата, добре му влияе😁

Взима си децата почти всеки уикенд, както се разберем, не сме по график. Постоянно поддържат връзка по телефона. Аз му пращам снимки. Информирам го за всичко, което се случва с тях

# 61
  • София
  • Мнения: 3 779
Нашият плаща редовно издръжката в размер на 100 лв. През съд не сме минавали, брак нямаме, издръжката сами я определихме в този размер преди 6 г когато се разделяхме. Чат-пат дава пари отгоре по 50 лв. Участва в покупки на дрехи и обувки.
Сега като прочетох в горния пост, че минималната става 300 лв си дадох сметка за пореден път колко широко го оставям да диша. Но знам, че ако го подгоня за повече пари, ще се стигне до съд и до скандали, които не искам да причинявам нито на себе си, нито на детето, защото когато бащата е сърдит на мен става студен в отношението си към детето. Трудно свързвам двата края и +200 лв издръжка няма да са никак зле, но сякаш за момента приоритет ми е спокойствието.
Иначе идва да я види когато поиска. Той живее в друг град, доста далеч. Когато поиска да я види и има път към София, не съм му отказала.

Редактирам се. RedAngelBG сигурно е с две деца. За едно дете минималната става 152 лв. Сега прочетох в интернет.

Последна редакция: ср, 22 апр 2020, 15:08 от Pandachina

# 62
  • София
  • Мнения: 5 384
300 е за две деца
За 1 е 150 лв.
Но издръжката се определя според нуждите. Нуждите на едно дете на 6 г са доста по-малко от нуждите на дете на 12-13,та дори и на 10. Курсове, уроци.

# 63
  • Мнения: 1 761
100 лв са наистина много малко...

# 64
  • Мнения: 109
Преди 6г за едно дете 100лв са били прилични, сега и инфлацията ги е изяла и детето е пораснало и има повече нужди.
И 50лв отгоре няма да са ви зле, за година са +600... Това си е едно скромно моренце 😏
Разходите за децата е редно да се делят що - годе по равно. Той смята ли, че като дава 100 и вие като дадете 100, за това дете стигат 200лв на месец... Зависи колко е голямо де и какви са разходите и допълнителните занимания. Ако е детска градина и не ходи на допълнителни занимания, само таксата е 60лв, ще стигнат, ама тръгне ли на училище става по - сложно.

# 65
  • София
  • Мнения: 5 384
Моите в градината ходят на 3 неща. Големият вече в училище само на футбол не ходи.
Не, че някой може да те задължи да се грижиш за детето си.

# 66
  • Мнения: 396
И преди съм споделяла тук, че издръжката за моето дете е 100лв., определена преди три години, при развода. Плаща я редовно, но не дава нищо над нея и не поема никакви други разходи за детето. Даже не ми се говори за коментарите на този "баща", когато съм се опитвала да обясня, че разходите за детето не са 200лв. на месец и те са в повече, от това, което са били преди три години. Повдига ми се от такива "бащи", които си мислят, че ще карат със 100лв. издръжка до 18 години! Да съм жива и здрава да си го гледам, от него нищо не искам, проличало си е какъв баща е.

# 67
  • София
  • Мнения: 5 384
Заведи дело за поне минималната. Ще ти я увелиат със сигурност и ще ти изплати разходите по делото. Що му играеш по свирката? За детето му са, не за гримовете ти!
Бяс ме хваща от такива мекотели.

# 68
  • Мнения: 396
Още дълго със сигурност няма да го трая, макар че като си направя сметка излиза, че през следващите 10години трябва все с дела да се занимавам, а ми се ще да се пощадя емоционално колкото може.

# 69
  • Мнения: 380
Момичета, при всяко положение ли минималната издръжка е 150лв? Имам предвид без значение колко деца има въпросният?

# 70
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 5 367
минималната издръжка е 1/4 от мин.раб.заплата. тя е променлива величина.
това означава, че не може да се присъди по-малка издръжка от минималната за момента.
от минималната издръжка нагоре може да нараства според потребностите на детето. може да окаже влияние родителя грижи ли се и за други деца. всичко е по преценка на съда.

# 71
  • София
  • Мнения: 5 384
И е по 150 за всяко от децата. Ако имаш 3 деца ще е 450.

# 72
  • Мнения: 380
Благодаря за отговорите.

# 73
  • София
  • Мнения: 3 698
Моята е 140 лв., а се разведохме 2019 г. всичко зависи какво се договорите.

# 74
  • Мнения: 40
Как я карате?... Аз нещо бая се сдухах..... изнемогвам 😪
Моите деца, в момента в който не ги организирам нещо да правим, са веднагически на компютър, телефон, плей стейшън....каквото там.... Е не успявам цялото време да съм налична, адски е трудно. През седмицата се прибирам към 3.30, проверяваме уроците и излизаме малко - или в гората, или наблизо до едно село, където имаме място и може да се прекара време на въздух..... направо се скапвам,  уморявам се безкрайно......
Днес лежах половината ден и ги оставих на самотек. Съвестно ми е, ама......  Не издържам....

Колкото до режима на виждане - нашият татко каза, че много се чакало на проверките и така....не ги взе тази седмица. А имах нужда от почивка, определено🥵

# 75
  • Мнения: 8 029
Не бих се бутала да ги давам децата, лично мнение.

# 76
  • София
  • Мнения: 5 384
Малинче, не е и нужно да си 24/7 100% на тяхно разположение.
Аз им скалъпвам наказание без телефони и пр., изсипвам играчките и ги оставям сами да се забавляват.
Освен това имаме голям плюс, че са две, ако не друго, поне ше намерят за какво да се скарат🤣.

# 77
  • София
  • Мнения: 3 779
Малинче, не е и нужно да си 24/7 100% на тяхно разположение.


Подкрепям! Ако постоянно се опитваме ние да ги забавляваме, те ще бъдат неспособни да се забавляват сами в един момент. Мен лично таблет и компютър не ме плашат. Преди извънредното положение щерката  изкарваше по 1-2 часа максимум на тези устройства. В сегашната ситуация е  по-дълго. Тя е на 6 г и вече сама се справя успешно с търсенето на игри, клипчета в ютуб и др. Смятам, че така развива умения, които така или иначе ще й бъдат необходими в бъдеще, защото светът ни изцяло е погълнат от компютрите. А игрите, които играе в една или друга степен са все такива, че развиват някакъв вид мислене или поне реакции, няма насилие в тях. И не е целодневно на компютър/таблет. До известна степен компютърът стана повод тя сама да прояви интерес към буквите като ме гледаше как аз пиша на клавиатурата и излиза филмчето, което търсим. Постепенно по свое желание се научи да чете без аз да съм проявявала инициатива.  Чете кратки книжки от 4-годишна (на периоди е, не винаги й се чете, понякога предпочита аз да й почета или не пипва книга). Играем настолни игри. Има купища играчки. Често си говори по вайбър с една приятелка от групата й в ДГ. За разходки тя сама отказва, защото казва, че не иска да нарушава изолацията, но се опитвам от време на време да я примамя с мен до магазина, за да се разходи. Село нямаме, така че това ни е варианта.

# 78
  • Мнения: 109
Вкъщи, да си призная, аз се бутам при децата да си играя с тях 🤣 много ми е забавно. И на тях с мен. Казват ми, че съм най - щурата майка и често трите се залива е от смях от това какви щуротии измислям. Ми, много ми е хубаво да съм около тях и честно казано донякъде се радвам за това положение, защото си давам сметка, че те растат много бързо и в забързаното ежедневие нямаме достатъчно време заедно.
Когато кажа, че трябва да готвя или искам да чета книга, ме оставят без проблем на спокойствие. Както някой написа по-горе, добре че са две...дори да се карат, пак се занимават едно с друго

Аз пък "се бутам" таткото да ги вземе. И те искат разнообразие, и аз имам нужда от почивка, за да съм пълноценна и спокойна майка 😊

# 79
  • София
  • Мнения: 3 779
Да, това, че имаме време за децата е безспорен плюс на изолацията. Аз въсщност продължавам да ходя на работа, но понеже съм на график, заради който половината съботно-неделни дни и част от празниците са ми работни дни, преди изолацията имах изключително малко време за детето. Повечето хора работят на 5-дневна седмица и уикендите твърдо са почивка, а при мен не винаги е така и губех много от времето с детето, защото работех когато тя почива. Сега тя си е вкъщи и се радвам, че наваксваме поне малко.
А с нея играя само на настолни игри и на компютърни понякога. Някак ми е досадно с играчките й да вземем да играем заедно, но и това правя понякога, особено когато искам чрез ролева игра да изкопча от нея причината за тъжно настроение. Иначе книжки много четем заедно, оцветяваме заедно.
Играем една игра с оцветяване, при която принтирам два пъти еднаква картинка за оцветяване. После вяка от нас със затворени очи си изтегла 5 цвята моливи и има право да оцвети картинката само с тези цветове, които са й се паднали. Много интересни резултати се получават в някои случаи.
Играем и на настолни игри, редим пъзели, игрем на топло-студено, на асоциации, на думи и т.н.

Споделете с какво се забавлявате заедно с децата? Може да обменим полезни идеи за разнообразие.

# 80
  • Мнения: 40
Ееее хора, в какво приключение се вкарахме у нас.... Бях разказала, че децата ми не искат да ходят у баща си. Все е  с кандърми. Сега и бебе имат там, та съвсем ..... Принципно мислех да говоря с него да ги вижда извън къщата, просто тримата да прекарват време заедно. Цяла седмица ги навивам да говорят с него искрено като мъже и да му кажат какво мислят,.... Каквото казват на мен - че искат да го виждат,  но там им е неприятно ... и да му изложат причините.... Ако кажа аз, ще го изтълкува, че аз така мисля.... а не те.
Е какъв скандал направи.... що помия и простотия се изсипа... каза на големия ми син, че бил лош човек и не си обичал семейството... абе чудеса.....  накрая каза на децата, че щом не го били уважавали нямало да им се моли и им спря телефоните    ( единственото дето редовно плащаше).
Още съм като гръмната.... сума простотии и заплахи ми наприказва и на мен.... А си мислех, че тези времена са история.
Големият ми син даже е доза самодоволен, защото беше убеден, че няма смисъл да говори с него и че така ще стане..... та сега вика "аз казах ли ти".... И такива ми ги рекна.... Да съм се вземала в ръце, защото аз съм била виновна, задето трябвало да го осъдя баща му до сега, а не егото му да пораствало толкова и да се държал така.... щях да припадна, честно.... на 11 години е.....

# 81
  • Мнения: 109
Малинче, на 11 вече хич не са малки... Осмислят вече нещата. Щом детето ти го казва, значи трябва да се замислиш 😏 приятеликите и роднините може да ни дават съвети, каквито ни се иска да чуем, но децата са искрени.
Прави ми впечатление, че децата на разделени родители съзряват по-бързо... За добро ли е, за лошо ли, ще видим след години. Едно цяло поколение сега израства с голем процент такива деца.
Вашият случай също е "всяко зло-за добро" 😘

# 82
  • София
  • Мнения: 3 779
Малинче, по-добре да ви се маха от живота този "баща". То е ясно, че само проблеми може да създава. Добре е станало, че децата са го видели окончателно що за стока е. Кофти, ако страдат от това, но какво да се прави.

Вчера дъщеря ми говори през вайбър с баща си. Той живее в друг град и не я е виждал откакто е извънредното положение. Доста време ми трябваше да убедя детето да говори с татко си. Накрая кандиса. Изкара 25 минути разговор и го отряза - "Тате, ти писа на мама да си поговориш с мен 5 минути. Минаха 25 мин. Чао.". На 6 г е детето. Дожаля ми за татко й, защото демонстрира интерес към нея и редовно праща издръжка. Използва удобните възможности за пътуване до София, за да я види. Но така и не успя да създаде емоционална връзка с нея. От друга страна аз му обяснявах още на времето, че като напуска сигурна и добре платена работа в София и напуска и самата София, си губи възможностите да създаде връзка с детето. Тогава му позволявах да я вижда всеки уикенд, а и през седмицата, ако поиска. Сега и да иска, не може да я вижда повече от няколко пъти в годината. Той обаче хукна през глава да прави големи пари зад граница и след няколко месеца се върна с овесен нос. Вече нямаше работа в София и се наложи да се върне в родното си градче и да работи за мизерно заплащане. Чудя си се и на моя акъл защо му съчувствам сега. Сам си е крив.

# 83
  • Мнения: 40
Pandachina  съчувстваш му, защото явно имаш насреща читав човек.
При нас проблемът не е раздялата.. И двамата сме я искали, никой не е бил зарязан.. много хора си гледат децата така..... проблемът е, че този човек  е неуравновесен, недорасъл и т.н. (меко казано).... то това  ни е и разделило де .... май си противореча🤣малко..
Децата не страдат  никак, доволни са, че няма да ходят. Даже казаха, че и да им се обади няма да му вдигат, щото само викал... което не е хубаво, ама ги разбирам.
Аз съм се чалнала напоследък, всичко приемам надълбоко, разсъждавам много....  Днес си мислех, че не мога да създам на децата никакъв модел на семейство и взаимоотношения.... покрай мен също е трагично - моите родители са разделени, другите баба и дядо са разведени от 30 години  .... изобщо покрай тях здраво семейство за пример няма.....
Трябва да се взема в ръце, на никой не помагам с такива размисли, ама е толко трудно😔

# 84
  • Мнения: 206
И моите деца не искат да общуват с баща си,но това не му пречи да досажда почти всеки ден,"да ги види".Те не го отразяват въобще,питам се обаче,ще му писне ли?Кога ще му омръзне?Плаща иначе, засега,половин година сме разведени.Какво да направя,за да не досажда всеки ден?Опитах няколко пъти с разговори,но ефекта е нулев.

# 85
  • Мнения: 3 995
Момичета,щастието обича тишината,но не се въздържам.Имам среща,истинска среща.Взех да се притеснявам да не оплескам нещата.Забравила съм изобщо какво се прави.Най-много да съм като неадекватна и да изплаша човека😀
 малинче, обикновено думите и действията на децата бившите мъже считат,че са наши.Почти в аналогична ситуация съм на твоята,само дето бебето още не се е появило.Никога не остава сам с тях,явно държат да ги интегрират в нивите си семейства,за да свикнат с половинките им.Моите деца това не го желаят и в рядкото пъти,когато отиват там се нафяват баща им да отдели време само за тях,но уви.Аз се отказах да предвиждам всичко в аванс и да се опитвам да ги предпазя.За съжаление сами ще влачат на гърба си т.нар си баща и щетите от сбърканите им отношения.Исках да им спестя разочарования,които аз съм преживяла заради него,Но....ще трябва да си ги изтърпят.И нашите телефони щели да се спрат,понеже рядко му вдигали.Да ги спира.Как пък на повечето репертоара е един и същ....
papashka, сигурно му липсват по някакъв начин.За отказване—не се отказват,по—скоро се отдръпват когато се завърти жена и нешата там станат по—сериозни.

Последна редакция: пт, 01 май 2020, 08:58 от Мила

# 86
  • София
  • Мнения: 5 384
Мила, много свежо звучиш!
Успех!

Бившият сега си има достатъчно на главата и не ме занимава с нищо.
Големият често му звъни, баща му често не му вдига. Иначе са в добри отношения.

# 87
  • Мнения: 665
Моето пък иска да общува с баща си, но той не иска. Не го е виждал от не знам колко време. Може би от миналото лято последно го взе. Даже приятелство във фейсбук не му дава. Блокирал е детето и не може да му се обади. А пък приятелката му даде приятелство във фейса и след няколко дена и тя го блокира. А детето си мислеше чрез нея да се чуят.

# 88
  • София
  • Мнения: 3 779
Pandachina  съчувстваш му, защото явно имаш насреща читав човек.


Изобщо нямам читав човек насреща си, но  ако го сравнявам с твоя бивш и някои други, коментирани тук, е по-малко нечитав. Има си доста трески, но поне с детето  подържа контакт и плаща.  А му съчувствам, защото съм такава. Така са ме възпитали. Винги да влизам в положение на човека отсреща. От това възпитание го докарах до сегашното си положение. Опитвам се да се уча да мисля повече за себе си отколкото за другите, но бавно ми се случват нещата.

# 89
  • Мнения: 109
Здравейте мамчета! Как сте вече без извънредното положение, по - спокойни ли са децата, като излизате?
Върнахте ли се на работа? Аз имам сериозен проблем, като няма детски градини и училище 😔 майка ми работи, може да се включа само вечер, ама аз няма как да работя вечер. Питах таткото дали той може да ги поема поне по няколко часа от време на време, каза ми, че няма как... Направо ми се плаче

И друго да ви питам... Събирате ли вече децата с други деца? Вчера мойте навън засякоха една тяхна приятелка и тя ги покани на рожден ден у тях... На мен още не ми се ще да ги събирам, ама те ми извадиха душата... Още не знам какво да правя

# 90
  • София
  • Мнения: 5 384
Мъка ми е и на мен липсата на градина. Не знам как точно ще се случи... Реве ми се!

Ние ще ходим на РД, но ще сме само ние, навън в двора. Вкъщи не бих.

# 91
  • София
  • Мнения: 608
Аз лично за себе си съм решила все още да не се събираме с никого. Най-вече вече заради детето, че е много гушлива и социална. Като си я познавам, ще се изпопрегръща със всички, а хич не ми е спокойно. За момента излизаме в горда самота, без други хора и деца покрай нас. За момента до края на месеца, пък после ще видим. Нещо не ми харесва много ситуацията с отворените МОЛ-ове и предпочитам да пазя известно време социалната дистанция. Имам възрастна майка вкъщи и не ми се рискува да довлечем нещо. Тъй че отказваме всякакви покани, но около нас, слава богу, са основно доста разумни родители, които също предпочитат да поизчакат със социалните контакти. Иначе като ги гледам по детските площадки, човек ще реши, че животът им зависи, ако не се заврат един в друг. И не говоря за децата, а за родителите им.

# 92
  • София
  • Мнения: 3 779
А детските площадки разрешени ли са вече за посещение? И аз гледам, че водят децата по тях, но моето не го водя все още. Щеше ми се и около мен да са разумни родителите в това отношение, но уви - заобиколена съм от хора, които дори преди да падне извънредното положение се събираха с приятели, правеха детски партита за РД и т.н. Понякога ме карат да се чувствам като пълен идиот, че спазвам мерките. Но аз съм си такава, не само в тази ситуация. По принцип гледам да спазвам правилата, дори и в тях нещо да не ми отърва. Все пак са правила, наложени за всички, а не само за тези, които ги харесват.

Само с най-добрата ми приятелка сме от едно тесто. Тя също спазва всичко стриктно. Има три деца около възрастта на моето и само с тях съм склонна да събера детето си в момента (но отново навън някъде), защото съм сигурна, че и тя като мен е правила всичко необходимо за предпазване.
Имам подозрения, че ще се окажат прави тези, които твърдят, че короната не е много по-страшна от повечето грипове, които ни морят ежегодно, но за всеки случай предпочитам да спазвам дистанция все още. Не съм паникьосана, но съм предпазлива.

# 93
  • София
  • Мнения: 5 384
От края на миналата седмица е разрешено да сме на площадките.

# 94
  • Мнения: 396
Детските площадки НЕ са разрешени все още. Качвам снимка на Заповед № РД-01-272/20.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването, 11точка.

# 95
  • София
  • Мнения: 5 384
Пише от ясно по-ясно "на закрити обществени места".
Четене с разбиране му викаха в училище.

# 96
  • София
  • Мнения: 3 779
Да, но детски площадки на закрито ... Освен да имат предвид детските кътове...

# 97
  • Мнения: 396
закрити обществени места е пояснение към съоръженията, не за детски площадки на закрити обществени места. Твърде ясно го пише. Отделно, всеки може да чете и разбира, както намери за добре.
Редактирам се, за да допълня, че чисто граматически, ако се имаше предвид "детски площадки на закрити обществени места", то след думите "спортни" щеше да има запетайка, сочеща изброяване,  а не "и", за площадки, и после пак "и" за съоръжения.
Но всъщност това се учеше около 6 клас в училище.

Последна редакция: чт, 21 май 2020, 20:25 от metome

# 98
  • София
  • Мнения: 5 384
А се вижда, че си пропуснала уроците.
Ясно и недвусмислен е написано. А това дали хората имат капацитет да го разберат, е отделна тема.

# 99
  • Мнения: 206
Здравейте!Искам да попитам нещо.Ако си гледам децата прекрасно,ако ги възпитам добре,ако им дам основата за един хубав и достоен живот и им изградя добра ценностна система,каква е вероятността да останат в жилището,в което са израснали с мен,но което аз ще напусна, тъй като е на баща им, когато станат пълнолетни? Той си мечтае да останат при него,но тъй като не прави кой знае какво да заслужи обичта им,аз се съмнявам,че ще го предпочетат.И все пак, като станат тийнейджъри,ще се променят.

# 100
  • София
  • Мнения: 5 384
За съжаление, човек не винаги прави правилни избори, дори сам за себе си, после често съжалява.
Каквото и да решат, за теб винаги ще остава утехата, че си направила най-доброто за децата си.
Колко време има, докато настъпи този момент?

# 101
  • Мнения: 206
Малкото е на 10, момчето.Момичето е на 11.Наближава момента,в който ще започнат да бушуват хормони.

# 102
  • Мнения: 380
Момичета, за да не отварям нова тема ще попитам тук. Някой знае ли какви помощи получава една самотна майка в България и от какво се определят те?
В конкретният случай - разделени родители (без брак) с дете на 4г.

# 103
  • Мнения: 29 566
Никакви. Освен ако се вкара в дохода за детски надбавки.

# 104
  • София
  • Мнения: 5 384
Само издръжка и детски. Мин. издръжка е 152 лв, детските 37 лв.
Ако сте социално слаби, там можеш да търсиш вратички. Ако работиш - забрави!

# 105
  • Мнения: 29 566
40 лева са детските за едно дете.

# 106
  • Мнения: 380
Благодаря за отговорите, мислех, че може да има някаква помощ като в други страни.

# 107
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 5 367
има помощи, но са обвързани с условия.

# 108
  • Мнения: 659
Добър вечер на всички.Извинявам се,че така нахлувам,но моля някой да ми даде отговор на въпрос-ако искам да започна развод,как протича процедурата?В мисъл ,отивам при адвокат и какво следва?Може и на лично да ми пишете да не спамим темата.Благодаря ви предварително!

# 109
  • София
  • Мнения: 5 384
Ако е по вина - това разбирам от въпроса, обясняваш фактите, поради които искаш развод, казваш каква издръжка искаш и какъв режим за децата, адвокатът ти дава съвети и т.н. После пише искова молба, ти я одобряваш или редактирате заедно, след това той я внася в съда и чакате дата за делото.
Ако е по взаимно съгласие, по-добре. Че другата история може да стане много грозна.

# 110
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 5 367
Добър вечер на всички.Извинявам се,че така нахлувам,но моля някой да ми даде отговор на въпрос-ако искам да започна развод,как протича процедурата?В мисъл ,отивам при адвокат и какво следва?Може и на лично да ми пишете да не спамим темата.Благодаря ви предварително!
към написаното по-горе може да добавиш и насрещен иск от другата страна.
той също има право да поиска това, което и ти.

# 111
  • София
  • Мнения: 5 384
Той е задължен да представи отговор в 1месечен срок. Ако не го направи преди заседанието, ще трябва да го направи по време на заседанието,или след. Така,че правото му на защита/ иск няма кой да му наруши.

# 112
  • Мнения: 659
А съм чувала само,че има срок от месец,в който има вариант двете страни да размислят например...Т.е. ,ако е внесена тая искова молба все пак нещата след този месец могат ли да бъдат стопирани или връщане назад няма?
Относно таксите-кога се заплаща?

# 113
  • София
  • Мнения: 5 384
Делото може да бъде прекратено по всяко време.
Можете да се споразумеете по всяко време.
Може делото да се спре за определен период, 6м примерно, за да изясните някакви отношения.
Плащаш си консултацията.
След това, както се разберете с адвоката.
И в исковата молба се претендират разходите. Т.е. бнд да плати всички разноски, включително и адвокатски хонорар.

# 114
  • Мнения: 396
Развода по взаимно съгласие не става с искова молба. За развод по взаимно съгласие двамата съпрузи подписват молба, с искане съдът да постанови решение за развод, придружена със споразумение по чл.51 от Семейния кодекс. В първото по делото заседание съдът пита двете страни поддържат ли молбата, наясно ли са с последиците от развода и поддържат ли споразумението. Делото се обявява за решено и съдът постановява решение в едномесечен срок (много често и по-рано). В решението се определят таксите и техния размер - зависят от това има ли движмо и недвижимо имущество, което се дели между съпрузите, и има ли предварителна уговорка между тях кой ще ги поеме. Развод по исков ред започва с предявяване на искова молба и производството се развива като общ исков процес - събиране на доказателства, слушане на свидетели и т.н. Срок - никой не знае, може година, може и две. С решението съдът задължително се произнася и по въпроса за вината - тоест кой от съпрузите има вина за разтрогване на брака. По взаимно съгласие адвокат не Ви трябва, можете сами да си напишете документите. При исков процес е препоръчително, даже според мен задължително, за да имате някаква сигурност, че правата Ви ще бъдат защитени.

Последна редакция: чт, 02 юли 2020, 08:50 от metome

# 115
  • Мнения: 109
Хей, здравейте, мамчета? Как сте? Как върви лятото при вас? Имате ли повече забавления с децата, като е топло и сте навън, морета, а-у? Татковците взимат ли го повече, те морета с децата, а-у?
Страхувате ли се още от короната?

При нас малката си ходи на детска, тя самата много иска. Голямата до скоро ходеше на полудневна занималня организирана в училище. Сега са на море с таткото, аз ще ги водя края на Август.
Много често ходим на басейн, понякога и следобед само за няколко часа, да има разнообразие 😊

Искам да ви питам, някоя ходила ли е на аквапарка Възраждане (в София), дали е отворен вече и кви пари е, че никъде никакво инфо

# 116
  • София
  • Мнения: 5 384
Ред, миналия уикенд аквапаркът не работеше.
Ходим на басейнче през седмицата, че е по-спокойно.
На Панчарево са вдигнали цените непоносимо.
Август ще са при баща си. Но май и той няма да ги води на море.

# 117
  • София
  • Мнения: 3 779
Здравейте!
Ние ще пропуснем морето тази година, защото се притеснявам от коронавируса. Вкъщи живеем с двамата ми възрастни родители с хронични заболявания и ако ги коронясаме, няма да си го простя. Ако си бяхме само двете, щях да я заведа на море. Баща й живее на морето и ходим при него по принцип, но той лятно време кара такси и това допълнително увеличава риска от коронавирус, защото не знаем какви хора вози.
Иначе вече не ме е толкова страх от този вирус. Притеснението ми е по отношение на родителите ми и е същото, което имам всяка зима когато се появят грипните щамове, защото с всеки грип могат да имат проблеми покрай заболяванията си.

Не знам кой е аквапарка на Възраждане. Има един до МОЛа на бул Стамболийски, който не работи. За него ли става въпрос, или има и друг, който не знам?

Старая се да намеря на детето някакви занимания когато не е на градина, а аз не съм на работа. Обикновено залагам на парковете и срещи с приятели. Открихме и едно приятно кафене близо до нас, в което си купуваш нещо за консумация и детето ползва батут неограничено време. Обаче става неприятно когато се съберат повечко деца - не могат да се разберат кой кога да скача, а повечето родители не ги интересува и ги оставят сами да се оправят, настъпва анархия и който е по-нахален си скача постоянно докато другите стоят и гледат жално. Така че подбирам часовете с по-малко хора когато ходим там.

Dicewithoutnumbers, на кой басейн ходите и какви са цените?

# 118
  • Мнения: 8 029
Моя замина вчера с баща си за няколко дни на море. Аз не се наемам да тръгна сама с него. Едно, че ме е страх да не се разболее, второ- ще побелея докато е в морето, аз не мога да плувам.
Иначе, ходи на занималня- почти само момчета са. Сутрин имат тенис, борба, аеробика, разходка. Следобед са диктовка, математика, четене на книга. След 16.30 игра в близкото училище. Учудващо му харесва.

# 119
  • Мнения: 109
Ред, миналия уикенд аквапаркът не работеше.


Еее.. Много ме разочарова... Трябваше вече да е отворил, така се надявах🤨
Ще отскочим явно да Пловдив, че този на Конца не си заслужава, а ми се ходи на аквапарк😏
Панда, за същия става въпрос, толкова му се ндявах

# 120
  • София
  • Мнения: 5 384
Изглежда много хубав, даже басейните са пълни.... Обаче не работи. И вчера минахме да проверим.

# 121
  • София
  • Мнения: 3 698
Здравейте момичета,

Ние в неделя се върнахме от морето. Бяхме 8 нощувки. 2 големи и 1 бебе. Направо нервите ми се опънаха до краен предел с тяхните мрънкания......иначе беше мнооого спокойно, приятно. Времето беше сууупер топло. Бебето си беше най добре и нямахме никакви драми с нея. Ама каките направо ме съсипаха. Хахахах
Иначе бяхме в Китен. През седмицата почти нямаше хора - на плажа, по заведенията. Уикендите беше ад.
Вече сме си в София и влизаме в ритъм....

Я дайте инфо за цените на басейните в и около София? И аз мисля да ги водя по басейни през седмицата, че поне ще е по спокойно...

# 122
  • Мнения: 109
Здравейте момичета,

Я дайте инфо за цените на басейните в и около София? И аз мисля да ги водя по басейни през седмицата, че поне ще е по спокойно...

Аз ги водя основно в Банкя на централния, защото водата е минерална и топла. През седмицата е 15лв, уикенд 20 за възрастен и за деца над 140см, до 110см е на половин цена. През седмицата може да се влиза с карти мултиспорт и уикенда след 15ч също

# 123
  • София
  • Мнения: 3 779
А в Банкя на басейна през седмицата има ли много хора?

# 124
  • София
  • Мнения: 5 384
Момичета, информация за Аквапарк Възраждане
https://nova.bg/news/view/2020/07/27/294894/5-%D0%B2%D1%8A%D0%BD … 1%84%D0%B8%D1%8F/

# 125
  • Мнения: 109

Ще чакам отзиви. Скъпичко ми идва за 4ма през уикенда 😏
Трябва да е супер Мега яко и сигурно макс веднъж в лятото ще го направим

# 126
  • София
  • Мнения: 5 384
За деца до 130 см е по-малко, мисля,че беше 17 лв., под 90 см - безплатно. На сайта на центъра има цени.

П.с., ето, ценоразписа

# 127
  • Мнения: 109
За деца до 130 см е по-малко, мисля,че беше 17 лв., под 90 см - безплатно. На сайта на центъра има цени.
Мойте и двете бройки са над 130см 😁
Трябва да отделя стотаче само за вход🙄
Пък ще караме на слънце и минерална вода от басейна цял ден, без да ядем 😅

# 128
  • Добрич
  • Мнения: 30
Здравейте, присъединявам се и аз към вас. Моята история накратко.... Женихме се доста млади 21-22 годишни, скоро след това и 2 деца (породени). В началото всичко си беше наред, разбирахме се добре, естествено имаше и кавги, но то няма как да ги няма Simple Smile Не много дълго след появата на 2рото дете, започнаха проблеми със "съкровището", както и да е игнорирах в началото, после обаче взех да й се опълчвам, обаче ММ, така и не пое някакви действия, за да я кротне малко и да стане ясно, че ние вече сме големи хорам, а не деца! С течение на времето, проблемите ми с нея се задълбочаваха. Започнаха и проблеми с ММ, много скандали.... всички под влиянието на алкохола, прекалено много неуважение към и използване на обидни думи. В последните 2 години доста често си мислех за развод, ама все ми се искаше да дам още шанс на брака ни, не заради друго, а заради децата (банално нали! Simple Smile ).

След последния скандал, в края на миналия месец, когато за пореден път реши, че ще ме гони с децата, реших, че повече няма да го бъде и се изнесох наистина, а и няма и да се върна повече. Стигнахме до консенсус за развода, да е по взаимно съгласие, уговоихме и условията на споразумението. Обаче тоя човек, продължава да се държи зле с мен, въобразява си някакви неща, че влияя на децата, да не му се обаждат или да говорят по-малко с него, когато са с мен. Имаше и неприлични предложения в чат, както и разни други глупости, като това, че нямам право нищо и с никой да правя, докато нося неговата фамилия.... и не знам си какво още.

Едната вечер час и нещо ме държа на телефона и ми държа тон и ми ги говори какви ли не.... като една от "заплахите" му беше, че няма да подпише документите (бях му дала споразумението) и ако решал щяла съм да остана женена за него цял живот. Аз говоря, обяснявам, но той не ме чува....и така час, накрая уж поомекна, донесе ми на другия ден разписано всичко..... ииииии вечерта пак....

Аз от всичко най-искам, въпреки обиди и всичко останало, което понесох, не отричам, че и аз сигурно съм имала вина.... най-много искам да се разбираме, това, че се развеждаме не значи, че трябва да се мразим или да не си говорим. Нали общи деца имаме!

Извинявам се май дълго стана.....

# 129
  • София
  • Мнения: 5 384
Здравей, Теди.
Свиквай. Ще отшуми някога бурята, но още е прясно.
Ние година и половина бяхме на нож, ей, така, да ме тормози.
Сега не си говорим изобщо, дори за децата.
Много малоумно се държи, но не можеш да го промениш.

# 130
  • София
  • Мнения: 3 779
Dicewithoutnumbers, полезна информация. Не знам дали ще се възползвам, защото цените не са ми много ОК, но може пък поне веднъжда отидем да се топне детето. Ако някой вече е бил, нека сподели водата топла ли е?

Teddy_m, добре дошла в темата, макар и по не добър повод.

Личното ми впечатление е, че повечето мъже (а  и жени) в началото на раздялата са по-резки, дори заядливи с екс половинката си. Постепенно сякаш емоциите влизат в релси.Е, има изключения, разбира се, но се надавям и при вас всичко постепенно да се успокои.

С нас може да споделяш, да получиш съвет и подкрепа.

Колко големи са децата?

# 131
  • Мнения: 396
Teddy_m, бившият ми мъж и мен така ме тормозеше, викаше и обиждаше по телефона. В началото все започвах да му се обяснявам само и само да е "мирно и тихо", да постигаме разбирателство все пак някакво, но това само го надъхваше още повече. След такива дълги и натоварващи разговори съм ревяла после по един ден и не можех да дойда на себе си. После предприех друго- почнат ли заплахи, обиди, викане по телефона - затварям. Той звъни, вдигам и обяснявам, че няма  да ми говори така, ако има нещо да казва свързано с детето - да казва, ако не - затварям. Нормализираха се нащата, е, пак се случва понякога да се обърка и да ме заплашва и обижда, но аз вече съм по-спокойна, и не му обръщам внимание, или тънко го нареждам. Хич не му се давай. Покажи му, че не може да те обижда и да упражнява емоционален тормоз над теб.

# 132
  • Добрич
  • Мнения: 30
Dicewithoutnumbers, Pandachina, metome момичета, благодаря ви за споделеното мнение и опит, искам просто и тоя развод да мине без проблеми и спънки, пък после, каквото такова, ако иска да се разбираме при все, че аз искам, ще се разбираме, просто се дразня, че точно от нещо, което бягам, продължава да се повтаря.

Pandachina децата са на 8 и 9 години, момиче и момче. Като малката много ме усеща и тия неща ме е страх, че  може да й повлияят негативно.

# 133
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 5 367
..... пък после, каквото такова, ако иска да се разбираме при все, че аз искам, ще се разбираме, просто се дразня, че точно от нещо, което бягам, продължава да се повтаря.
всичко е до време, дори и желанието ти да се разбирате. Smiley
нема се пуашиш

# 134
  • Мнения: 19
Аз пък не търся секс за една нощ или даже за много нощи. Но пък търся да изпия с някой приятен човек едно кафе, да изям един сладолед, да изгледаме филм, да покараме колело, да поиграем и т.н. Сексът през последните хилядолетия беше толкова дъвкан, предъвкван, комерсиализиран, принизен, възвеличен, анализиран, институциолизиран и така до безкрай, че вече е толкова, ама толкова изтъркана разменна монета, че повече няма накъде. Ама някой предприемчив ще измисли. Една досада. Или става или не става. И ако не става, не е голяма драма, не е пожар в Амазония или в Сибир.

Общи условия

Активация на акаунт