Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10

Ще се впишеш. Малко по малко ще свикнат, ще приемат, че може и иначе .
А и така малко ще разчистиш около себе си, буквално - ще разбереш кои хора наистина държат на теб.

Аз също съм в подобна ситуация, цялото ми обкръжение е щастливо женено. Тази ситуация, в която ме постави бившия ми съпруг, всъщност се оказа доста ценна за мен, оказа се, че много хора, които съм смятала за близки, всъщност са лицемери.

Здравейте.
Разведена съм от близо 3 години. Режимът за лични контакти на децата с баща им е стандартния (два уикенда в месеца, редуване за празниците и един месец през лятото). На делото той го прие без възражения, въпреки, че преди това се опитваше да ме шантажира с искане за изцяло негови родителски права или 50/50. От самото начало не се възползваше от даденото му време с децата, все зает и както преди, не се усеща как минава времето. Виждах, че децата страдат и имат нужда от него, но не го търсеха. Промениха си поведението. Усещах, че в очите им аз съм изгонила тати от вкъщи. Сърдеха ми се някак. Реших аз да инициирам срещите им, като го питах предварително дали ще ги взима следващия уикенд, така го подсещах да направи някакви планове специално за тях. Ситуацията леко се подобри като цяло, но аз забравях винаги да подсещам покрай всички други ангажименти. За себе си не можех да планирам никакво време, тъй като в него никога не мога да съм сигурна дали ще дойде и колко ще закъснее. Той винаги има "основателни" причини. Срещите им и досега са нередовни (недостатъчни) и нерегулярни (по всяко време и извън графика по споразумение). Не ги спирам, за да не намалеят съвсем. Всеки път се опитвам да обясня, че трябва да планира навреме, а не в последния момент и да ме уведомява навреме, тъй като имам право да планирам малкото си лично време, а не винаги да съм резервен вариант, в случай че му се променят плановете. Както и да не стоим да го чакаме вкъщи в неговия уикенд, в случай че нещо измисли, при положение че не се е обадил до последно.
Наскоро се скарахме като ми ги връщаше и започна пред тях да се държи изключително грубо вербално със заплахи за физическа саморазправа на място пред децата, пъдене, обиди... Накрая ги поведе със себе си, вместо да ги върне. Казах му, че след половин час ще дойда да ги взема. Дадох му малко време да се успокои, разчитах близките му да му повлияят. Звъннах, като поисках да чуя децата. Каза, че ще ги доведе ей сега и го направи все едно нищо не се е случило. Знам, че в разказа ми липсват много детайли относно обстоятелствата, но мисля, че такова поведение е недопустимо. Знам, че мога да пускам жалби в такива случаи в полицията, той също го знае, но аз искам да имаме нормални отношения заради децата, а не да водя война, от която всички ще са губещи.
Благодаря, че ме изчетохте.

Била съм свидетел на такава ситуация. Бащата на сина ми я създаваше с другия си син и майка му. Виждах как му се угажда на това дете във всяко отношение и се поставя на пиедестал. Години по-късно когато разговарях с майката се потвърди усещането ми, че това страшни проблеми във възпитанието на сина й е създало. Тя ми обясни, че е дошъл момент, в който самото дете се е уляло. Свикнал да получава там всичко е поискал, не е получил и тогава е настъпил разрива. Бъди сигурна, че безвъзмездно безкрайно даване няма, всичко има определена цел и най-лесно тя се постига чрез привличане на детето с материални неща и позволяване. Не дадат ли в един момент - ще стане страшно. Манипулацията е нож с две остриета и има голям шанс да приключи рано или късно. Въпроса е да не се държиш като жертва и да не се отказваш. Със сигурност ще ти коства много нерви и говорене с детето, но и с бащата и родата ако може да се говори с тях. Не се отказваш и не падаш духом защото децата усещат и инстинктивно отиват там където им е по-изгодно и спокойно. Няма да мине без скандали, но не може да се реши от самосебе си.

Здравейте и от мен На 34г съм . Майка съм на  един малък господинчо на 2г и половина. Той е осиновен само от мен. Т.е нямаме си татко въобще Това разбира се има своите плюсове и минуси

Шапка ти свалям! За мен си герой! Че даваш шанс на това дете за друг живот и топлина, от която е лишено! Здрава да си и всичко да е наред!

Сутринта като "харесах" поста точно това исках да напиша, но се замотах и едва сега сварвам.
Браво, момиче!

Поздравления за смелостта!
Бъдете здрави и споделени радости да имате

Момичета,  много ми е трудно да пиша за това. Но явно трябва. Мъжът ми иска да се разделим, а аз съм супер притеснена за детето - момиче на 6 г., което е много привързано към него и е свръхчувствителна. Страхувам се как ще възприеме всичко това и дали аз ще мога да се справя с тази ситуация. На мен също ми е много тежко. Но според него на този етап няма връщане назад и вече си е наел друга квартира, но не се е изнесъл от вкъщи. Изпитвам страх и ужас как ще преминем през всичко това. Той иска да присъства постоянно в живота на детето и й разправя, че нищо няма да се промени само ще спи на друго място. Но аз се чудя тази схема дали е добре за нея? А и за мен не мисля, че по този начин ще мога да се освободя емоционално от него. А за нея да я подхвърляме постоянно днес аз ще те взема от градина, утре татко ти не ми се струва вариант, защото няма никаква предвидимост. И до кога ще е така, не знам. Моля споделете опит.

Пипи, децата са много адаптивни.
Няма лошо да участва в живота й. Нищо лошо няма да я взима и води на градина. Просто може сутрин да й казвате кой ще я вземе.
А пък в динамичния живот, който живеем, няма предвидимост.
Моят съвет към теб е да си дадеш време да се адаптираш към ситуацията. Ще стане, просто не си давай зор. Сигурно ти е много тежко в момента, особено ако ти е дошло изневиделица, но всичко ще се подреди!
С малки стъпки, едно по едно.
Ако нещо трябва да се свърши, но нямаш сили, отложи го!!
Опитът ми е с две малки деца, мизерна заплата и смазана психика. Имаше моменти, мислех си, че всеки дъх ми е последен. Минава, всичко минава, че и се подрежда много добре.
На детето е достатъчно да не го натоварваш с твоите страхове и да не говориш против баща й. Всеки има право да е щастлив.
Кураж и горе главата!

За теб ще е по-трудно, но по-добре за детето е бащата да участва в живота й. Малкият ми син беше на същата възраст, когато се разведохме. Седеше и питаше кога ще дойде да ги вземе/види баща им. Гледаше жално, жално на площадката татковците, които идваха и играеха с децата си.
Децата имат нужда и от двамата си родители.

Пипи, съчувствам за настоящата ситуация.
 Подкрепям мнението, че за детето най-добре е именно да има ежедневни контакти и с таткото, и с теб. И да направите всичко по силите си да не става свидетел на конфликти между вас. Ежедневието на всички ви ще се промени неизбежно, но в живота няма константи. Учим се да живеем с всяка нова промяна и сме щастливци, ако като деца имаме до себе си двама любящи родителя, които да ни помогнат да преминем през промените.

Вие сте една от не многото щастливки в случая! Дай Боже повече деца да имат привилегията да имат баща и майка всеки ден , а не като предмети да им е позволено само в определени дни в месеца да виждат единя от двамата.
Това без съмнение е най-добрия вариянт за детето ви, може би на този етап, за вас няма да е добре , защото имате чувства към бащата , но в случая мислете първо за детето , за него е най-перфектното положение!
Вече над две десетилетия живея “измежду” семейства със споделено родителство , и мога да кажа с ръка на сърцето, че децата им израснаха здрави(емоционално и физически ) хора. Щастливи деца , да не са лишени от някой от двамата родители.
В България е някак нещо ново , но ако и двамата родители мислят за детето/ децата си, в утрешния ден ще имат емоционално здрави деца.
За вас е добре да потърсите помощ, емоционалното ви здраве е също толкова важно, както и въпроса как ще се “оправите”.
Поздравления още веднъж, вие сте рядко срещани родители, които мислят за детето си🌹.

Ще си позволя и аз да дойда тук, най-накрая.
Историята е много дълга и оплетена, с две думи от юни насам сме си само аз и сина ми. Чакам да мине делото за издръжка, поне съда да принуди баща му да даде някой лев, че нещо забрави че има дете. 15 септември мина и замина, без гък да се чуе.
По принцип момчето е голямо, има телефон, има ключове от при баща си, но не иска да го вижда.

Опитахме споделено родителство около една година. При нас се получи така, че въобще не се получи. Бащата беше прекалено нервен, прекалено говореше на децата против мен, всеки път, т,е през седмица, правеше проблеми при идването при мен.

Браво и от мен. Децата не са ядрена централа, няма причина да не се справиш! Жените винаги ще имате обществена подкрепа като самотни родители, можеш да си сигурна. Мен тук ме изядоха при въпроса ми да си отглеждам сам дете родено от сурогатна майка. Аз съм обратен, в сериозна връзка от 11 години и вече е назрял момента за деца. Но както виждаш  за теб "браво", а за мен беше дъжд от обиди, че съм чудовище, ще отгледам чудовище, че родителите ми не са си свършили работата....