Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10

  • 51 528
  • 457
  •   1
Отговори
# 450
  • София
  • Мнения: 10 672
Ще се впишеш. Малко по малко ще свикнат, ще приемат, че може и иначе Simple Smile .
А и така малко ще разчистиш около себе си, буквално - ще разбереш кои хора наистина държат на теб.

# 451
  • софия
  • Мнения: 2 932
Аз също съм в подобна ситуация, цялото ми обкръжение е щастливо женено. Тази ситуация, в която ме постави бившия ми съпруг, всъщност се оказа доста ценна за мен, оказа се, че много хора, които съм смятала за близки, всъщност са лицемери.

# 452
  • Мнения: 2
Здравейте.
Разведена съм от близо 3 години. Режимът за лични контакти на децата с баща им е стандартния (два уикенда в месеца, редуване за празниците и един месец през лятото). На делото той го прие без възражения, въпреки, че преди това се опитваше да ме шантажира с искане за изцяло негови родителски права или 50/50. От самото начало не се възползваше от даденото му време с децата, все зает и както преди, не се усеща как минава времето. Виждах, че децата страдат и имат нужда от него, но не го търсеха. Промениха си поведението. Усещах, че в очите им аз съм изгонила тати от вкъщи. Сърдеха ми се някак. Реших аз да инициирам срещите им, като го питах предварително дали ще ги взима следващия уикенд, така го подсещах да направи някакви планове специално за тях. Ситуацията леко се подобри като цяло, но аз забравях винаги да подсещам покрай всички други ангажименти. За себе си не можех да планирам никакво време, тъй като в него никога не мога да съм сигурна дали ще дойде и колко ще закъснее. Той винаги има "основателни" причини. Срещите им и досега са нередовни (недостатъчни) и нерегулярни (по всяко време и извън графика по споразумение). Не ги спирам, за да не намалеят съвсем. Всеки път се опитвам да обясня, че трябва да планира навреме, а не в последния момент и да ме уведомява навреме, тъй като имам право да планирам малкото си лично време, а не винаги да съм резервен вариант, в случай че му се променят плановете. Както и да не стоим да го чакаме вкъщи в неговия уикенд, в случай че нещо измисли, при положение че не се е обадил до последно.
Наскоро се скарахме като ми ги връщаше и започна пред тях да се държи изключително грубо вербално със заплахи за физическа саморазправа на място пред децата, пъдене, обиди... Накрая ги поведе със себе си, вместо да ги върне. Казах му, че след половин час ще дойда да ги взема. Дадох му малко време да се успокои, разчитах близките му да му повлияят. Звъннах, като поисках да чуя децата. Каза, че ще ги доведе ей сега и го направи все едно нищо не се е случило. Знам, че в разказа ми липсват много детайли относно обстоятелствата, но мисля, че такова поведение е недопустимо. Знам, че мога да пускам жалби в такива случаи в полицията, той също го знае, но аз искам да имаме нормални отношения заради децата, а не да водя война, от която всички ще са губещи.
Благодаря, че ме изчетохте.

# 453
  • София
  • Мнения: 1 647
Здравейте,
Отдавна не съм писала. Да припомня за себе си- отглеждам сама децата си - две момчета на 7 и 4 и половина. От различни бащи са. Като първия въобще не присъства в живота ни от бебешка възраст на детето. Втория е активен. Тук идва и въпроса ми в момента. Той и семейството м, като цяло приемат и първото дете, вдимат го за някой уикенд и тн. Но идва един тънък момент, в който сега просто е пълен хаус. Според мен точно в тази възраст - 4-5г е доста трудно при раздяла, доста по- неразбираемо- защо се случва, - доста - по емоционално. Та това което попринцип правим е аз Не отказавм виждане на бащата и детето, но имаме доста доста различни радбирания за възпитанието като цяло и усещам, че това започва да ме напряга адски много. Ето пример- взе го миналия петък- седя там до понеделник- закарал го е на детска- вечерта го взе от детска- вчера. демек аз съм го виждала сумарно 2 часа за 4 дни- Сега ми звънни да го вземел четвъртък и петък, зашото събота и неделя е на работа.. Първо че не ми харесва нон стоп да дели братята, второ не мисля че всеки път аз трябва да се съобрадявам с това - кога той е на работа. Трето - лигавщината, това че детето там е на пиедестал и думата му е закон- а при мен е точно обратоно идва момента в който той идвайки при мен - реве, защото аз съм му се била карала или просто защото има задължения и то елементарни... Снощи ми двънни бащата и казва ела го вземи ти в 19ч.. казавм нямам как.. докарай го- реално живеем на 10 минути с кола.. и той казва - детето иска ти да го вземеш иначе се разстройва.... смисълл--- детето командва ???? Не знам питайте ако нещо не е ясно, честно не знам как да постъпя.. или пък аз нещо съм врътнала....
Била съм свидетел на такава ситуация. Бащата на сина ми я създаваше с другия си син и майка му. Виждах как му се угажда на това дете във всяко отношение и се поставя на пиедестал. Години по-късно когато разговарях с майката се потвърди усещането ми, че това страшни проблеми във възпитанието на сина й е създало. Тя ми обясни, че е дошъл момент, в който самото дете се е уляло. Свикнал да получава там всичко е поискал, не е получил и тогава е настъпил разрива. Бъди сигурна, че безвъзмездно безкрайно даване няма, всичко има определена цел и най-лесно тя се постига чрез привличане на детето с материални неща и позволяване. Не дадат ли в един момент - ще стане страшно. Манипулацията е нож с две остриета и има голям шанс да приключи рано или късно. Въпроса е да не се държиш като жертва и да не се отказваш. Със сигурност ще ти коства много нерви и говорене с детето, но и с бащата и родата ако може да се говори с тях. Не се отказваш и не падаш духом защото децата усещат и инстинктивно отиват там където им е по-изгодно и спокойно. Няма да мине без скандали, но не може да се реши от самосебе си.

# 454
  • Мнения: 22
Здравейте и от мен Simple Smile На 34г съм . Майка съм на  един малък господинчо на 2г и половина. Той е осиновен само от мен. Т.е нямаме си татко въобще Simple Smile Това разбира се има своите плюсове и минуси Simple Smile

# 455
  • Мнения: 768
Здравейте и от мен Simple Smile На 34г съм . Майка съм на  един малък господинчо на 2г и половина. Той е осиновен само от мен. Т.е нямаме си татко въобще Simple Smile Това разбира се има своите плюсове и минуси Simple Smile
Шапка ти свалям! За мен си герой! Че даваш шанс на това дете за друг живот и топлина, от която е лишено! Здрава да си и всичко да е наред!

# 456
  • София
  • Мнения: 4 445
Здравейте и от мен Simple Smile На 34г съм . Майка съм на  един малък господинчо на 2г и половина. Той е осиновен само от мен. Т.е нямаме си татко въобще Simple Smile Това разбира се има своите плюсове и минуси Simple Smile
Шапка ти свалям! За мен си герой! Че даваш шанс на това дете за друг живот и топлина, от която е лишено! Здрава да си и всичко да е наред!


Сутринта като "харесах" поста точно това исках да напиша, но се замотах и едва сега сварвам.
Браво, момиче!

# 457
  • София
  • Мнения: 118
Здравейте и от мен Simple Smile На 34г съм . Майка съм на  един малък господинчо на 2г и половина. Той е осиновен само от мен. Т.е нямаме си татко въобще Simple Smile Това разбира се има своите плюсове и минуси Simple Smile
Шапка ти свалям! За мен си герой! Че даваш шанс на това дете за друг живот и топлина, от която е лишено! Здрава да си и всичко да е наред!


Сутринта като "харесах" поста точно това исках да напиша, но се замотах и едва сега сварвам.
Браво, момиче!


Поздравления за смелостта!
Бъдете здрави и споделени радости да имате

Общи условия

Активация на акаунт