У дома ОСМОКЛАСНИКЪТ стои, мама и татко се молят училище да поднови

Воистина воскресе!
Светъл и прекрасен празник!

Христос воскресе! Мир и светлина в домовете ни! Бъдете здрави!

Христос Воскресе!
Здраве,светлина и любов за всички вас!

Воистина воскресе! Здраве и благоденствие на всички ни, мир и разбирателство в домовете ни и по света.

Воистина Воскресе!  Да запазим вярата, силата и любовта в тези трудни времена!

Во истина воскресе! Истински свободен си, когато сам осъзнаваш и си поставяш границите🤗 Желая на всички ни това съзнание.

Сутринта гледах интервю с Кали. Много от изказванията и ми харесаха. Едното е, че за нея не само днес е Великден, а има много такива дни, намирайки ги дори в най-дребните ежедневни неща, които ни носят приятна емоция. По повод на това, че тази година ходенето на църква не е препоръчително, каза, че Бог не е в църквите, а вътре в нас и че всеки вътрешно си има и Бог и Дявол и трябва да влезе в мир с тях.

Изгубих надежда!
 
Великден, първи ден. На вила в чертите на голяма София сме. В съседското място  разглезени хлапета истерясват. Не е проблем, че дечица крещят. Проблем са думите, които си разменят, начинът, по който общуват, удрят се, псуват се, не знаят граница. Явно така комуникират в техния си малък социум.  Големият социум,  2-3 родителски семейства, не забелязва нередност. Зает е със софра, под асма. Периодично изригва в спиртосан смях. Празнуват хората. Не са сменили регистрационните номера на колите и вероятно нямат адресна регистрация в баровския софийски квартал.  

От другата страна на улицата  обитателите  са различни - лекарско семейство, живяло в чужбина, с обноски, финес.... Пред тях тихо паркират една след друга две коли. Синовете. Наследили професията, вече задомени. Всички доктори. Слизат. Преливат от жизнерадост. Прегръщат се и влизат в къщата. Навярно и там е чакала маса - не върху шарена мушама. Говорели са тихо, смели са се на вицове за социалната изолация...След няколко часа младите тръгват. Прегръщат се за довиждане и потеглят.

Връщаме се и ние. Къщата ни е една от единичните соц. вили в района. Негазифицирана, не става за нощуване в този сезон, а и водата още е спряна.

Съдим заминалите извън КПП. А останалите в чертите?!

Отварям "дир". Удря ме новината за Милен Цветков.  Спряла кола, пометена на светофар в опустяла София. Загинал!!! Сещам се как предния ден пътувах по "Дондуков". Присветна ми кола, на има-няма 20 см. зад задната броня. Минавай, му казвам, но виждам пресичащ човек. Подавам ляв мигач. Бабанката ме псува - ясно разчитам устните му. Отминавам пешеходната пътека и се изтеглям в дясно. Юнакът форсира, изпреварва ме и рязко набива спирачки. Спасява ме АБС и бързата реакция. Преди да скоча на клаксона, се изнизва с мръсна газ. Дано не уцели пешеходец, надценил празните улици!

И това - когато никой не знае дали няма да е част от анонимната статистика, която следим, когато смъртта диша близо до нас. А какви сме, когато не се чувстваме застрашени?!

Помогнете ми да стана позитивна! Да оправдая първите, разлели се, незнаещи що правят; вторите, интелигентните, респектиращи, че са в битката, третия, надрусания, отнел живота на надарен журналист, четвъртия - кой знае той какъв беше...

Простете за мрачните краски. Търся повод да ги разредя!

Мдаа, защото е Милен Цветков. А ако беше нормален човечец, интересно ми е на колко години ще осъдят младежа. На 3 или на 15 г.? Както и какво в накарало млад човек, завършил престижна гимназия, учи в Германия, с бляскаво бъдеще, да се дрогира до степен на безпаметност и да подкара мощната машина из улиците на СФ?

Шарлот, не си сама.
У дома настроението също е в ниските регистри .
Не е нужна пандемия за да се види какво се случва около нас. Поради безсилие, в нормална обстановка, защитната реакция е отхвърляне, омаловажаване и маскиране на проблем, който няма изгледи да намери решение, не само в нашето общество. Нихилизмът и породената от него несигурност при младите раждат цинизъм и пълна липса на  традиционни ценности. Колко години наблюдаваме до какво води поощрение без реални заслуги. Пустата душа има други нужди, а те лесно се задоволяват и поради това са привлекателни. Покварата е по - страшна и опасна от коронавируса и повече прилича на пандемия.
Ние останахме в родината си, но от двете ми деца нито едно не иска да живее тук. Причините, които изтъкват не са финансови.
Тъжно.

Съдим тези извън очертанията на София, защото ще разнесат заразата от огнището по цялата страна. После дедковците и стринките по селата да се оправят. Че там и лекар дали има.
Всички останали лекета винаги си ги е имало. Вероятно ги има по цял свят. Сега се сещам за англичанина със семейството, дошли на Банско.

Съгласна съм, проблемът далеч не е в България, а навсякъде, където се търси бързото удоволствие, сега и веднага, където по редица причини човек не осъзнава, дори не се замисля, че всяко негово решение има последствия и те надхвърлят собствения му свят, че има отговорности, че свободата е и това да уважаваш правото на другите....

Ами във Вашингтон 2000 се събрали да протестират въпреки забраната за такива масови мероприятия, защото искали да си им върви бизнеса, че да си хранят семействата. Логично, но тясно егоистично и елементарно поведение. Чак пък толкова да няма какво да им ядат семействата известно време при това разхищение на ресурси там...
Не е само тук шарено. Животът се крепи на разнообразието.
Човек отговаря за това, което му влиза в работата, Шарлот (засяга те+зависи от теб+можеш да направиш нещо). Когато се вместиш в това пространство, ще се почувстваш по-добре.😃

Като лична отговорност /всякаква - юридическа, духовна.../ - несъмнено, но в социален аспект - като част от цялото, безотговорността на едни навлиза в територията на отговорността на други. Ако ги изобразим графично - едното "изяжда" другото, похабява го. В този план няма значение, че нечия съвест е чиста. Като част от социума се чувствам не само застрашена, но действително - обезсърчена. А сме социални същества. Пълната духовна имиграция, с поглед, насочен само навътре, е крайно състояние, до което дай Боже да не ни се налага да стигнем.

Имам предвид, че не можем да избираме поведението на другите. Можем да изберем дали да се гневим или пък да направим забележка, или да подадем сигнал, ако някой нарушава правилата, респективно интересите ни. Днес отново чух по тв разказ за това как в страна (от тези към които много наши млади хора се стремят) някой вижда коли с хора сякаш тръгнали за BBQ, обажда се на полиция и кефът на хората с колите е осуетен. Тук все още това не стои много добре като поведение, нали?