У дома ОСМОКЛАСНИКЪТ стои, мама и татко се молят училище да поднови

  • 27 432
  • 742
  •   1
Отговори
# 600
  • Sofia
  • Мнения: 5 099
Ceco, след ИП форумската сбирка в твоя двор на морето Wink Чудесно ти се е получило всичко Hands Plus1

На мен нещо яко ми писна дезинфекцирането и всичките тия строги предпазни мерки Confounded Жал ми е за децата - затворени по къщите - от малки до големи страдат това положение по различен начин Sad

# 601
  • Мнения: 4 889
И неустно, наред с отърсването от психозата, разхлабваме дезинфекционните мерки. В един момент на всички ще ни писне и ще раздадем УВО! Гледах интервю на Сашо Дикоффф с Милен Цветков. В Швеция, без никакви ограничения, заболеваемостта и смъртността били същите като в Норвегия и Дания, в които мерките били драконовски. И въпреки това н смея на своя глава да проявя своеволие

# 602
  • София
  • Мнения: 1 401
Ceco1, саксиите са ти се получили много добре, ама защо зяносваш материала, а не го ползваш по предназначение?!? Laughing

# 603
  • София
  • Мнения: 16 196
И неустно, наред с отърсването от психозата, разхлабваме дезинфекционните мерки. В един момент на всички ще ни писне и ще раздадем УВО! Гледах интервю на Сашо Дикоффф с Милен Цветков. В Швеция, без никакви ограничения, заболеваемостта и смъртността били същите като в Норвегия и Дания, в които мерките били драконовски. И въпреки това н смея на своя глава да проявя своеволие

Ами, не е точно така, не знам как и къде ги гледа тези данни Диков. Швеция има 192 смъртни случая на всеки 1 милион от населението. За сравнение, Дания има 66 на 1 милион, а Норвегия - 34. Съвсем не е същото /Италия има 408 на 1 милион/. Наред с това, след въвеждане на мерките, Дания и Норвегия бележат траен и все по-голям спад, както в заболеваемостта, така и в смъртността /Норвегия има епизодични пикове на смъртността/, докато Швеция не може да прескочи платото, а смрътността расте прогресивно. Данните днес за смъртните случаи: Швеция +172, Дания + 14, Норвегия +1. Та, говорят си така, малко на ангро и съобразно избраната теза.
Не коментирам коя е по-правилната стратегия /лично аз съм малко раздвоена/, но свободното и твърде литературно боравене с данни дразни юридическата ми душа. Joy

# 604
  • Мнения: 4 889
Не съм поглеждала статистики и писах в преизказно наклонение. Преглеждам последните изяви на Милен Определено в началото на кризата треперех много повече за всичко - маска, ръкавици, очила..... А може и поведението ни да е започнало да става стереотипно и затова да ни се струва по-лежерно.

# 605
  • Мнения: 287
Ceco1, саксиите са ти се получили много добре, ама защо зяносваш материала, а не го ползваш по предназначение?!? Laughing

Щото минах на по-висок клас оборудване - италиански иноксиви съдове са вино...пък и тия бъчви отдавна са си изпълнили работата. Даже имам още 2 и тях ще делна на саксии някой хубав ден Grinning
А една съм я направил на масичка на терасата, та сме като в пиратски бар

# 606
  • София
  • Мнения: 16 196
Тези, италианските съдове, кога ги купува? Joy

Шарлот, за добро или за лошо /вероятно и за двете/, човекът е така устроен, че свиква с всичко, а страхът е с краткосрочно действие, защото иначе животът ще е невъзможен.
А българинът ще оцелее така, както винаги е оцелявал - с черен хумор, с чесън и с ракия. Laughing

Последна редакция: ср, 22 апр 2020, 20:38 от sanaka

# 607
  • Мнения: 4 889


Може ли такава да е корицата на следващата тема?

# 608
  • Мнения: 817
Приятели, много ми е мъката! Преди час погребахме един от домашните ни любимци - Тоби, морското ни свинче. Винаги съм си мислела, че морските свинчета си отиват прави, свити на топка, не знам защо. Последните двайсетина минути си полегна на една страна, а аз го галех. Не помръдваше и само по коремчето разбирах , че все още е с нас. В това време се прибра мъжо. Погали го и Тоби изправи главица и го погледна. Това никога няма да го забравя! След няколко минути отлетя. Погребахме го в близката гора под дъб.
Децата са много разстроени. Първо, голямата щеше да идва с нас, а малката - не. После стана обратното.
 За първи път видях мъжа ми да плаче. Изключвам погребения на близките му хора. Копа, копа и по едно време Дея му каза, че е достатъчно. Искал да е дълбоко за да не го разровят животните. После 15 минути трупа камъни отгоре.
Припомних си защо не искам домашни любимци, въпреки че се поддадох на молбите на децата. Имаме си и Тара - йорки, която обичам толкова много, че не знам...
На връщане плачейки само повтарях, че никога повече няма да си вземем друго животинче. Мъжо ме прегърна и попита: " А любовта и радостта, която споделяхте през годините! Добре гледан и обичан."

# 609
  • Мнения: 287
Sanaka преди 2-3 години...ама и скоро да беше, с тоя алкохол вътре, никакъв шанс за вирусчета и прочие гадинки...иначе шегичката я приемам де, нема се плашим

# 610
  • София
  • Мнения: 2 814
Petenka,
Много ме натъжи вашата загуба Sad. Ние също имахме навремето морско свинче , което почина, и до ден днешен си спомням със сестра ми що рев изревахме тогава. Всяка загуба и прощаване с живинка е тежък удар, но както казва по-горе и Санака, човек се научава да живее и със страха, и с болката, и остава само хубавите спомени накрая, които да ни топлят.

# 611
  • София
  • Мнения: 5 683
Петенка, не страдай, дошло си му е времето. Днес на комшийчето умря заека. Цял ден горкото стоя вкъщи само с умрял заек. Синът ми му каза, че е герой.
Ние също имаме заек и сме категорични, че това е последната животинка, която гледаме. Загубите са много тежки и трудни.

# 612
  • Sofia
  • Мнения: 5 099
petenka Heartpulse Това е най-голямата причина да продължавам да не искам домашен любимец. Не искам да преживяваме такава мъка Sad Прегръщам ви!

# 613
  • София
  • Мнения: 1 287
Petenka, много мъчно ми стана и на мен. Прегръщам те.Heart
 
Както и другите са споделили, това е една от причините, поради която и ние отказвахме досега домашен любимец. Само като се сетя какъв рев съм ревала като малка за котките, които имахме, а и майка ми с мен, направо ми е останало като травматичен спомен.
Въпреки това, за първи път обмисляме съвсем сериозно идеята да вземем куче. Мъжът ми се дърпа, аз съм вече готова. Малкият има рожден ден лятото и ми се иска да сбъднем съкровената му мечта. То е ясно, че ще е трудно, но пък кога е лесно?

# 614
  • Мнения: 4 889
Когато децата бяха малки, пуснаха издание на най-популярните приказки, с преработен край. Ловецът не убива вълка от "Червената шапчица", а го прогонва. Бабата щастливо излиза от гардероба, където се е укрила от звяра... За всяка приказка имаше решение, различно от заложеното в първообраза. Изданието беше двутомно, под редакцията на испански авторски колектив. В предговора обясняваха това, че са избегнати всички моменти с насилие и злост, които биха плашили децата, а като далечна последица - биха им дали изход в критична ситуация.

Тогава се проведоха  интердисциплинарни  конференции с участие на психолози, етнолози, филолози...Реши се, че не случайно векове наред в почти всички приказки е имало добър и лош герой, като лошият е получавал заслужено възмездие. Благодарение на тази постановка за децата, навлизайки в живота, злото спира да е шоково. Те са възприели неговото съществуване, а имат и подсъзнателната убеденост, че то е по-слабо и е обречено.

Пиша това по повод смъртта на домашните любимци. Първите срещи с нея са крайно травмиращи. С времето - в дом, в който винаги е имало по някой пернат/опашат разделите се омекотяват. Убедена съм, че това ще помогне на децата да са подготвени /доколкото някой може да е подготвен изобщо/ за по-сериозните раздели - с баба, дядо.....Пак ще има травма, пак ще има срив, но всичко ще е по-различно, вече отработено. За умрелия четириног приятел се говори с много обич, припомнят се забавни случки с него, визират се черти от характера му и някак се поддържа надбитийното му присъствие в дома.

Общи условия

Активация на акаунт