
Ябълката на раздора – красивата Хилял като Зюлейха.
След това някои разсъждения за двамата съперници във войната за нея.

В образа на Йълмаз като носител на технически умения, които са водещи за епохата на индустриализация и го характеризират като модерен човек, от една страна, и едновременно придържащ се към традиционни норми на поведение, от друга, има противоречие. Неговият основен път дотук е отмъщение за погазена чест, но вместо убийство, то е изпълнено от стопанско-икономическа дейност. Това противоречие се получи, може би, защото досега се позоваваме само на едно измерение на традиционните норми, на мисленето за тях чрез отношението старо - ново. На нормите обаче може да се погледне и чрез друго тяхно не по-малко значимо измерение, а именно като продукт на културата, което ние не сме правили. Културата е обратното на природата; тя е продукт на човешкия разум, който укротява, подрежда и контролира природното в човека и взаимоотношенията в обществото. Така в цялостния образ на Йълмаз доминира разумът, проявяващ се чрез неговите умения и поведение по правила. Всъщност всички герои живеят в средата на тези норми и ги спазват. Но в конфликтната точка, поставила началото на процеса – Йълмаз влиза в затвора, а Демир решава да се ожени за Зюлейха, тримата главни герои тръгват по два различни пътя: Йълмаз - на разума, а Зюлейха и Демир – на чувствата, прекрачвайки границите на позволеното от културните норми. Без да забравяме, че и като брачна двойка, Зюлейха и Демир се движат по един път, но в различни посоки: той към нея, тя – към Йълмаз. Всеки от тримата герои притежава предостатъчно и любов, и разум. В хода на действието всеки от тях се отклонява за малко от основния си път, за да се върне към чувствата си или за да бъде за малко разумен, но после продължава по основния избран път. Очевидно това разделение от самото начало има някаква цел. Изборът на път е проблем и за останалите герои. В един разговор между Мюжгян и Фекели след раняването на Йълмаз Фекели подробно обясни важността на избора кое да води: разумът или сърцето. Рационален, придържащ се към реда, голяма доза индивидуализъм, който изправя срещу случващото се силно наранена гордост - особеностите в характера на Йълмаз, формиран в големия град, заглушават гласа на сърцето.
Конфликтът е за една жена: Йълмаз преследва Демир, защото я е отнел от него, а Демир я държи и чака да го обикне. През това време Йълмаз създава, докато засега Демир успява само донякъде да задържа позициите си. Какво ще стане нататък, вероятно ще зависи от това как Йълмаз ще постъпи в момента, когато разбере, че предател е не само Демир, а предателите са двама. Зюлейха и Демир прекрачиха границите на реда в началото, докато Йълмаз вероятно ще бъде изправен пред такова изпитание в някакъв момент нататък. Дали ще може тогава да превключи от пътя на разума към пътя на чувствата, както това отчасти направи Фекели?
В сравнение със Западния свят, където процесът започва още през 18 в. и постепенно обхваща цивилизования свят, индустриализацията в Чукурова е много закъсняла. Това създава специфичния облик на процеса, в който технологичните промени съвпадат по време с друга голяма обществена промяна, обхванала модерния свят, тази от 60-те години на миналия век. Така в Чукурова разумът на индустриализацията се среща с освободената чувственост. Предполагам, че идеите от тези две иначе различни по време епохи, които се срещат в индустриализацията на Чукурова през 70-те, са използвани за изграждане на образите.
Изборът на имената вероятно също има връзка с дилемата разум – чувства. Двете мъжки имена са метали, а металът е символ на индустриалната епоха. Йълмаз е идващият отвън, действа веднага и точно, безкомпромисно, бих казала и безмилостно, уверен като хирург в това, което прави, сякаш го е правил цял живот. Името му говори за всичко това, елмазът е най-твърдият метал, рядък и ценен, труден за обработка, използва се за най-фини режещи елементи в стъкларството, за борчетата в зъболечението. Елмазът в името Йълмаз е израз на „режещ“ ум, символ на епохата.
Демир означава желязо, а желязото е метал, който преди всичко е широко разпространен в природата; Демир е местното, масовото, нещо като футбола, който се играе от голям отбор, а на играта се наслаждават всички. Желязото има и друга отличителна характеристика: то е меко и подлежи на обработка и промяна. Това е идеалният материал за местното, което трябва да добие нова форма след промяната. Закаляването с огън и вода, удрянето и всички операции с различни инструменти върху него, обаче, носят „болка“, затова героят Демир е пуснат по пътя на емоциите, на страданията. Дали от този къс желязо в нашия сериал ще се получи добро оръдие на труда, което само да започне да създава?
Двамата герои са показани и чрез други две метафори. На дъската на изтънчената игра за двама – шах, Йълмаз стои до офицера, а Демир до коня. Офицерът е човек на реда, всяка служба за защита на постигнатото от човека възлага управленската функция на офицер. Офицерът трябва да мисли. Докато конят говори за близост до земята, до природното, връзката с коня събужда чувствата.
Визуално през втори сезон виждаме различни комбинации от противопоставянето разум – чувства чрез произведено от човешкия ум: метална врата, решетка и живо, изпитващо чувства: кон, цветя. Подсъзнателно тези образи и картини внушават идеята за трудната епоха на разума, съпътствана от сложни емоционални преживявания на хората, докато траят промените.
Йълмаз и Демир вървят един към друг от две различни посоки: единият от техническото към земята и нейните плодове, другият се движи в обратна посока. Местното е готово за промяна върху промишлена основа, дори то я извиква в Чукурова, но промяната идва с друг мащаб и непознати неща, които докато се случват, чистото земеделско „търпи“, „страда“ и продължава да е „влюбено“ в новото, събира сили, наблюдава и прави изводи, преустройва се в подготовка за собственото си израстване. В крайна сметка разумът и чувствата трябва да се съберат, но дали и как ще ни покажат това...
Фасадата на конака, изпълнена от дърво, конят, който ни показват зад сградата, градините наоколо; дървото преобладава и в интериора. Индустриализацията в Чукурова тръгва от един близък до природата свят, в какъвто живее и най-изявената фамилия на това място.


Сполучливи образи на новата епоха, изпълнени чрез контраста метал – символ на епохата, и нещо живо;
контраста разум - чувства.


Мурат Сарачоолу беше сложил този текст над кадъра с коня:
"Ако има кон, има мир."
Дали ще стигнем и в сериала до омиротворяване на Чукурова?
Прочетох, че индустриализацията обхваща от три до пет поколения, значи няма да е скоро.

Този плакат е вече много познат, но сега е интересен, защото фигурите в него са като направени от метал.
Заедно със сивото небе тези фигури създават особено „метално“ усещане – внушение за епохата,
контрастиращо със земята и човешките фигури, стоящи директно върху нея.


Разбира се, зависи как сценаристите са решили той да научи истината. Но, имайки предвид реакцията му при научаване истината за женитбата на Зюлейха и това, което сам той е видял и опознал у Демир и Хюнкяр, не смятам, че дълго би се заблуждавал. Още по-малко очаквам да намрази жената на живота си. Има и хора близо до него, които знаят истината за Аднан и детайли от живота на Зюлейха в конака на Демир. Не очаквам Йълмаз да се превърне в жесток човек, мразещ и нанасящ болка на жената, която обичаше, дори и когато правеше грешки от рода на женитбата си с Мюжгян. Името му "Йълмаз" (елмаз - другото име на диаманта) означава минерал, алотроп на неметала въглерод, най-твърдото природно вещество, устойчиво на корозия. Що се отнася до свойствата му да се променя пред погледа на хората, това зависи от светлината, а до него стои един много силен източник на светлина - Фекели. Фекели може и да мълчи в името на мира, но в критичните моменти действа мъдро и Йълмаз го чува, осмисля събитията и обуздава отрицателните си емоции. Всъщност, това е и модерното в него - израсъл без родители, се е научил на труд и не се срамува от никакъв труд. Борбен е и е чувствителен към човешката болка. Достойнство се гради с активност, съвест и култура. И като дойдохме до културата, да спомена, че думичката възниква преди повече от 2 000 години в древен Рим и първоначално означава обработка, подобрение на почвата, свързва се със земеделския труд. От там нататък тя обединява всички явления, свързани с човека - човешката дейност, създаването на оръдия на труда, плодовете от нея. В резултат се създава една втора, човешка природа. По-късно Цицерон трансформира тази земеделска метафора в метафора на духа (разума, въображението, творчеството). И чувствата са човешки емоции, защото се формират във взаимоотношение с другите хора в човешкия живот (общности, общества, народи, нации ...). Ние можем и да ги приписваме на животни и растения, но те не са самовъзникнали (природни). Любовта е човешко чувство, то има своите природни (телесни) измерения, но не е изолирано от душата и духа на човека нито в пространството, нито във времето. А как ще обича (егоист или емпатиен), зависи от възпитанието и характера му. Аз до тук мога да определя само една постъпка на Йълмаз като егоизтична - преместването на новото семейство в малкия конак, защото не вникна в чувствата на Мюжгян и задълбочи грешката си със сватбата. Обяснявам си я със самозаблудата - първо, че една любов може да бъде заменена и второ, че външното уважение и грижа за съпругата и детето е достатъчно условие за устойчивостта на едно семейство. Е това, последното правило (в Чукурова много се грижат за спазването му
) му изигра лоша шега, имайки предвид в какво се превърна Мюжгян, за което вина има и той. Шахматната игра, която са построили сценаристите, може и да е най-логичната от игрите на човека, но когато фигурите са човешки същества, логиката на движение на фигурите (точно определена) не се подчинява само и единствено на разума. Затова има и грешки, и болка, и катурнати като пешки хора, и ... сложнотия... в изборите, особено ако изборът опира и до деца. Мисля си даже, че постерът с шахматните и човешки фигури е находчива метафора - самоирония на труда на самите сценаристи.





















