Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №18

Спокойна неделя!

Ябълката на раздора – красивата Хилял като Зюлейха.
След това някои разсъждения за двамата съперници във войната за нея.
 

 
В образа на Йълмаз като носител на технически умения, които са водещи за епохата на индустриализация и го характеризират като модерен човек, от една страна,  и едновременно придържащ се към традиционни норми на поведение, от друга, има противоречие. Неговият основен път дотук е отмъщение за погазена чест, но вместо убийство, то е изпълнено от стопанско-икономическа дейност. Това противоречие се получи, може би, защото досега се позоваваме само на едно измерение на традиционните норми, на мисленето за тях чрез отношението  старо - ново. На нормите обаче може да се погледне и чрез друго тяхно не по-малко значимо измерение, а именно като продукт на културата, което ние не сме правили. Културата е обратното на природата; тя е продукт на човешкия разум, който укротява, подрежда и контролира природното в човека и взаимоотношенията в обществото. Така в цялостния образ на Йълмаз доминира разумът, проявяващ се чрез неговите умения и поведение по правила. Всъщност всички герои живеят в средата на тези норми и ги спазват. Но в конфликтната точка, поставила началото на процеса – Йълмаз влиза в затвора, а Демир решава да се ожени за Зюлейха, тримата главни герои тръгват по два различни пътя: Йълмаз - на разума, а Зюлейха и Демир – на чувствата, прекрачвайки границите на позволеното от културните норми. Без да забравяме, че и като брачна двойка, Зюлейха и Демир се движат по един път, но в различни посоки: той към нея, тя – към Йълмаз. Всеки от тримата герои притежава предостатъчно и любов, и разум. В хода на действието всеки от тях се отклонява за малко от основния си път, за да се върне към чувствата си или за да бъде за малко разумен, но после продължава по основния избран път. Очевидно  това разделение от самото начало има някаква цел. Изборът на път е проблем и за останалите герои. В един разговор между Мюжгян и Фекели след раняването на Йълмаз Фекели подробно обясни важността на избора кое да води: разумът или сърцето. Рационален, придържащ се към реда, голяма доза индивидуализъм, който изправя  срещу случващото се силно наранена гордост - особеностите в характера на Йълмаз, формиран в  големия град, заглушават гласа на сърцето.
Конфликтът е за една жена: Йълмаз преследва Демир, защото я е отнел от него, а Демир я държи и чака да го обикне. През това време Йълмаз създава, докато засега Демир успява само донякъде да задържа позициите си. Какво ще стане нататък, вероятно ще зависи от това как Йълмаз ще постъпи в момента, когато разбере, че предател е не само Демир, а предателите са двама.  Зюлейха и Демир прекрачиха границите на реда в началото, докато Йълмаз вероятно ще бъде изправен пред такова изпитание в някакъв момент нататък. Дали ще може тогава да превключи от пътя на разума към пътя на чувствата, както това отчасти направи Фекели? 
В сравнение със Западния свят, където процесът започва още през 18 в. и постепенно обхваща цивилизования свят, индустриализацията в Чукурова е много закъсняла. Това създава специфичния облик на процеса, в който технологичните промени съвпадат по време с друга голяма обществена промяна, обхванала модерния свят, тази от 60-те години на миналия век. Така в Чукурова разумът на индустриализацията се среща с освободената  чувственост.  Предполагам, че идеите от тези две  иначе различни по време епохи, които се срещат в индустриализацията на Чукурова през 70-те, са използвани за изграждане на образите.

Изборът на имената вероятно също има връзка с дилемата разум – чувства. Двете мъжки имена са метали, а металът е символ на индустриалната епоха. Йълмаз е идващият отвън, действа веднага и точно, безкомпромисно, бих казала и безмилостно, уверен като хирург в това, което прави, сякаш го е правил цял живот. Името му говори за всичко това, елмазът е най-твърдият метал, рядък и ценен, труден за обработка, използва се за най-фини режещи елементи в стъкларството, за борчетата в зъболечението. Елмазът в името Йълмаз е израз на „режещ“ ум, символ на епохата.
Демир означава желязо, а желязото е метал, който преди всичко е широко разпространен в природата; Демир е местното, масовото, нещо като футбола, който се играе от голям отбор, а на играта се наслаждават всички. Желязото има и друга отличителна характеристика: то е меко и подлежи на обработка и промяна. Това е идеалният материал за местното, което трябва да добие нова форма след промяната. Закаляването с огън и вода, удрянето и всички операции с различни инструменти върху него, обаче, носят „болка“, затова героят Демир е пуснат по пътя на емоциите, на страданията. Дали от този къс желязо в нашия сериал ще се получи добро оръдие на труда, което само да започне да създава?
Двамата герои са показани и чрез други две метафори. На дъската на изтънчената игра за двама – шах, Йълмаз стои до офицера, а Демир до коня. Офицерът е човек на реда, всяка служба за защита на постигнатото от човека възлага управленската функция на офицер. Офицерът трябва да мисли. Докато конят говори за близост до земята, до природното, връзката с коня събужда чувствата.
Визуално през втори сезон виждаме различни комбинации от противопоставянето разум – чувства чрез произведено от човешкия ум:  метална врата, решетка и живо, изпитващо чувства: кон, цветя. Подсъзнателно тези образи и картини внушават идеята за трудната епоха на разума, съпътствана от сложни емоционални преживявания на хората, докато траят промените.
Йълмаз и Демир вървят един към друг от две различни посоки: единият от техническото към земята и нейните плодове, другият се движи в обратна посока. Местното е готово за промяна върху промишлена основа, дори то я извиква в Чукурова, но промяната идва с друг мащаб и непознати неща, които докато се случват, чистото земеделско „търпи“, „страда“ и продължава да е „влюбено“ в новото, събира сили, наблюдава и прави изводи, преустройва се в подготовка за собственото си израстване. В крайна сметка разумът и чувствата трябва да се съберат, но дали и как ще ни покажат това...
 
Фасадата на конака, изпълнена от дърво, конят, който ни показват зад сградата, градините наоколо; дървото преобладава и в интериора. Индустриализацията в Чукурова тръгва от един близък до природата свят, в какъвто живее и най-изявената фамилия на това място.
 

Здравейте🍀,
Благодаря за споделеното! С интерес изчетох анализа за сравнението между двамата герои.
Според мен, реакцията на Йълмаз, когато разбере цялата истина отново ще е свързана с разума и някаква логическа подредба, отколкото следване на чувствата. Йълмаз несъмнено ще си зададе онази въпроси, които и ние сме коментирали и въпросът е как ще отговори Зюлейха на тях или отново ще остави Йълмаз да си отговаря сам. Ще възникне и същественият въпрос: как Зюлейха е "дала" твърде много, за да получи твърде малко и дали действително е била толкова наивна и шокирана или е следвала някакъв свой инстинктивно начертан път, който се е объркал от намесата на Хюнкяр. Действията на Зюлейха тогава бяха водени изцяло от чувствата, а разумът й сякаш беше изключил, независимо от емоциите. За това и не очаквам Йълмаз да я разбере, точно както и Мюжгян изказа друга версия за действията на Зюлейха. Това усеща и самата Зюлейха и точно за това отлага да каже за детето. Защото тогава ще започнат въпросите и доуточняването. Именно там има неточности и много въпросителни, които могат да накарат Йълмаз да не повярва на версията на Зюлейха. Разумът трудно ще може да оцени онези моменти в миналото и ще търси обяснения на неща, които може би нямат такива или пък отговорите ще разочароват.
В оптимистичен вариант (без жертви) аз си мисля, че и Йълмаз и Зюлейха ще осъзнаят, че само любовта не е достатъчна, за съжаление. Може би Йълмаз ще замине със сина си (евентуално и с Мюжгян) за Истанбул...към нови възможности. В Чукурова ще останат променените вече съпрузи Яман с децата си, за да продължат нововъведенията. Йълмаз ще е свършил своето "предназначение" в онези земи. Ще остави и нещо трайно като кръв - Аднан, който може би ще продължи започнатото. Лично за мен...модерността трябва да я има и на финала като заряд. Новият начин на мислене, промяната в традицията, в мисленето и реакциите. Именно за това се надявам и на подобаващ финал от друг стил, финал с оптимизъм, а не на типичния...с убити и т.н....Но не забравям, че все пак турската публика харесва точно такива драми накрая и всичко е възможно.
😊

Привет
Аз сигурно тук съм единствената, която не се притеснява за Зюлейха от реакцията на Йълмаз при научаване истината за малкия Аднан. Разбира се, зависи как сценаристите са решили той да научи истината. Но, имайки предвид реакцията му при научаване истината за женитбата на Зюлейха и това, което сам той е видял и опознал у Демир и Хюнкяр, не смятам, че дълго би се заблуждавал. Още по-малко очаквам да намрази жената на живота си. Има и  хора близо до него, които знаят истината за Аднан и детайли от живота на Зюлейха в конака на Демир. Не очаквам Йълмаз да се превърне в жесток човек, мразещ и нанасящ болка на жената, която обичаше, дори и когато правеше грешки от рода на женитбата си с Мюжгян. Името му "Йълмаз" (елмаз - другото име на диаманта) означава минерал, алотроп на неметала въглерод, най-твърдото природно вещество, устойчиво на корозия. Що се отнася до свойствата му да се променя пред погледа на хората, това зависи от светлината, а до него стои един много силен източник на светлина - Фекели. Фекели може и да мълчи в името на мира, но в критичните моменти действа мъдро и Йълмаз го чува, осмисля събитията и обуздава отрицателните си емоции. Всъщност, това е и модерното в него - израсъл без родители, се е научил на труд и не се срамува от никакъв труд. Борбен е и е чувствителен към човешката болка. Достойнство се гради с активност, съвест и култура. И като дойдохме до културата, да спомена, че думичката възниква преди повече от 2 000 години в древен Рим и първоначално означава обработка, подобрение на почвата, свързва се със земеделския труд. От там нататък тя обединява всички явления, свързани с човека  - човешката дейност, създаването на оръдия на труда, плодовете от нея. В резултат се създава една втора, човешка природа. По-късно Цицерон трансформира тази земеделска метафора в метафора на духа (разума, въображението, творчеството). И чувствата са човешки емоции, защото се формират във взаимоотношение с другите хора в човешкия живот (общности, общества, народи, нации ...). Ние можем и да ги приписваме на животни и растения, но те не са самовъзникнали (природни). Любовта е човешко чувство, то има своите природни (телесни) измерения, но не е изолирано от душата и духа на човека нито в пространството, нито във времето. А как ще обича (егоист или емпатиен), зависи от възпитанието и характера му. Аз до тук мога да определя само една постъпка на Йълмаз като егоизтична - преместването на новото семейство в малкия конак, защото не вникна в чувствата на Мюжгян и задълбочи грешката си със сватбата. Обяснявам си я със самозаблудата - първо, че една любов може да бъде заменена  и второ, че външното уважение и грижа за съпругата и детето е достатъчно условие за устойчивостта на едно семейство. Е това, последното правило (в Чукурова много се грижат за спазването му ) му изигра лоша шега, имайки предвид в какво се превърна Мюжгян, за което вина има и той. Шахматната игра, която са построили сценаристите, може и да е най-логичната от игрите на човека, но когато фигурите са човешки същества, логиката на движение на фигурите (точно определена) не се подчинява само и единствено на разума. Затова има и грешки, и болка, и катурнати като пешки хора, и ... сложнотия... в изборите, особено ако изборът опира и до деца. Мисля си даже, че постерът с шахматните и човешки фигури е находчива метафора - самоирония на труда на самите сценаристи. Като опитни шахматисти те подреждат героите и техните действия в определени рамки (културни, социални, икономически), но ... животът  изненадва и самите тях. Което ... не е лошо за зрителя.
Здраве и спокойствие ви желая!

Здравейте!
Благодаря за споделеното!

След Света София искат и халифат
https://news.bg/world/tursko-spisanie-zove-za-osnovavane-na-hali … a-v-dzhamiya.html

А на мен ми се иска Sevda zamani да е не само времето на Севда, а да има и по-широк смисъл, който да съпътства появата на новата героиня. Чрез нея да се поставят въпроси за любовта. И в онази епоха, и в тази на 70-те хората са се карали не само за земя, а сигурно и за любов. А може би и едновременно за двете. Докато си мислех нещо в такава посока, най-неочаквано гугъл преведе това като „време за любов“.

Помня една интересна сцена с двусмислен диалог, който отговаря на поведението на Зюлейха. Зюлейха живее в две семейства едновременно: това с Демир и другото, основно за нея, това, за събирането на което е подчинено цялостното и поведение – семейството с Йълмаз и тяхното дете Йълмаз. Само в това семейство, което е в сърцето и, тя присъства с чувствата си. Когато говори с Хюнкяр, Зюлейха не я лъже. Зюлейха никога не е предала любовта си към Йълмаз, както и физически никога не е предала Демир. Защото това са двете различни неща, с които тя присъства във всяко от семействата си. Струва ми се, че Хюнкяр добре разбира това двусмислие.

„Ты способна предать моего сына?
- Вы понимаете, насколько тяжёлым является понятие слова "предать"? К тому же для замужней женщины с ребёнком!
- Отвечай.
- Не предам. Я не такая женщина, которая способна предать своего мужа! Что бы я ни сделала, Вы никогда не поверите в то, что я действительно люблю свою семью, правда?
- Когда человек теряет к кому-то доверие, потом бывает сложно его вернуть.
- Хорошо. Мне достаточно того, что Демир мне доверяет.
- Ни в коем случае не думай, что если Демир любит тебя, то точно простит, если совершишь ошибку.“

Фекели вреди на Йълмаз, защото от самото начало го подкрепя по пътя на отмъщението: независимо от различното съдържание, то си остава отмъщение за поругана чест, свързано е с определени очаквания от Зюлейха, в които Йълмаз я вижда като пасивна фигура, поставянето на бащинството над любовта, „завитото в хартия сърце“, което трябва да бъде замразено, а всичко в тази посока почива върху материално-телесното разбиране. Фекели не прави това нарочно и съзнателно, такива са неговите разбирания. Но Фекели имаше предвид още от началото и направи доста усилия да го върне и на пътя на любовта, особено с дадената благословия за бягство, но те бяха безуспешни. Разбиранията на Йълмаз и Фекели са различни от тези на Зюлейха и това раздалечава двамата влюбени във времето. В последните епизоди Зюлейха е във война с Мюжгян. Но не Мюжгян я разделя от Йълмаз, защото любовта в Йълмаз е още много силна. Такава роля ще изиграе може би Керем Али. Детето се роди и оцеля трудно, Йълмаз е непрекъснато край него, а много често го виждаме в ръцете му, то е „Моята душа“; Йълмаз преживява с него това, което Демир с бременността и раждането на Аднан; това е естественият път на бащинството. Йълмаз прие Аднан и нероденото като деца на Зюлейха, но при този мироглед, който той дотук проявява, не ми е ясно как би приел Аднан като свой син. Когато прочете запазеното писмо, Йълмаз даде воля на любовта в себе си. На мен ми се струва обаче, че това, което му даде енергия да се върне на стария път на любовта, беше не само това, че разбра, че Зюлейха го е обичала,  когато се е омъжила за Демир и че ще го обича винаги; нейната любов той вижда в очите и при всяка среща. В писмото по-важен ми се струва отговорът на въпроса, който Йълмаз зададе многократно в началото и дотогава не беше получил: доброволен ли е бил бракът? В концепцията, която Йълмаз следва, на него му е нужно да има насилие от страна на Демир и Хюнкяр, които са главни негови врагове. До края на втори сезон Йълмаз живее с идеята, че писмото му е дало  правилния отговор, потвърден и от Зюлейха, когато спря брака на Хюнкяр и Фекели. В залата на съда по време на процеса на Зюлейха, Йълмаз подвикна към Демир да каже как се е оженил за Зюлейха, имаше отново предвид същото, което питаше Гюлтен, Сабахеттин, Назире в самото начало, сега убеден, че знае отговора. Но този отговор е по-сложен, той е комплекс от въпроси и вътре в него са затворени поведението на Зюлейха и чий син е Аднан. Самият въпрос се задава, когато се следват разбиранията, които следва Йълмаз. Проявата на тези разбирания предхожда известието за това, че Зюлейха се е омъжила за Демир. Още при бягството от затвора, когато Демир жеското го би, в самото начало, когато само се досещаше кой е този, за когото Гафур му говори, Йълмаз се закани, че и след 1000 години смъртта на Демир ще е от него. Фекели затвърди този основен избор да тръгне Йълмаз по пътя на отмъщението. Независимо от промененото съдържание и от постигнатите успехи, този път си остава път на отмъщението.       


 
Паспортите, с които можеха да избягат и да се спасят, Йълмаз зарови в земята.
Паспортите, с които можеха да избягат втори път, Йълмаз остави неизползвани. Сега в земята на Чукурова „заровена“  се чувства самата Зюлейха: „Чукурова е моята съдба. Чукурова е моят гроб.“ , а тя самата  - „жив труп“.
И в двата случая решението е на Йълмаз.

Здравейте🌸,
Благодаря за коментарите, четох с интерес!🍀
Момичета, явно вече много неща ще спрат да ни учудват що се отнася до политиката на Ердоган. Идеята за халифата не е случайна и явно се дава някаква заявка - нали имамът на Истанбул е извършвал религиозната церемония с ятаган в ръка, а самата първа молитва от години в Св. София е на годишнина от Лозанската конференция и мирния договор. Ердоган от доста време иска ревизия на договора.🤨🤐 Добре, че гледахме "ВВ Кьосем" преди това фиаско. Иначе щях да имам "горчив вкус" при гледането и коментирането на сериала🙄.
Катя 😊 напълно възможен е и твоят прочит на евентуалното поведение на Йълмаз вбъдеще. Благодаря за увлекателния и интересен пост! Радвам се да те "видя"😊.
Лично за мен, нито един от мъжките образи, независимо от модерните виждания по един или друг въпрос и в един или друг момент, не може да "избяга" от времето, в което се е родил и регионът, в който живее; не може да "надскочи" в пълна степен културата, в която е отгледан и възпитан.
В този смисъл, според мен, нито Йълмаз имаше възможност за друг ход, нито Фекели. Няма път към Зюлейха без "преминаване" по някакъв начин през Демир, още повече, че Зюлейха остана пасивна по отношение на комуникация с Йълмаз след провала на намерението й с бележката и след поредицата от изнудвания с детето и заплахи за живота на Йълмаз от Яман. Нека не забравяме, че Йълмаз иска сметка от Демир и за своята си лична чест. Това е много важен момент и е част от културата на региона и днес. Мъжете дори и в днешно време са насочени към телесното и материалното, а какво да говорим за преди 50 години и то в региона на Турция. Значимостта и важността на емоциите и чувствата встрани от телесното се оценява по-късно във времето и годините, но винаги телесното остава като една неразривна част от любовните чувства. Точно за това, няма как на героя Йълмаз да му е все тая и да му е безразлично, че той открива годеницата си омъжена за друг и с дете от него, докато той е лежал в затвора и се е измъкнал по чудо след амнистия. Няма как той да остане безразличен и към човека, на когото се е предоверил за Зюлейха и за истината между тях и който го преби почти до смърт в ареста. Демир беше здрав и въоръжен, а Йълмаз - тежко ранен и без оръжие. Унижението и демонстрирането на превъзходство от страна на Демир започна оттам и продължи във времето - и физически и чрез думи и заявки. Нито един уважаващ себе си мъж по онова време и при онези традиции, а дори и сега там в Турция, не би оставил това без ответна реакция. Това е свързано и с религията в известна степен. Бях коментирала това в темата преди, след разговор с мои приятели турци. Ще обобщя отново, защото мисля, че това е важно за разбирането ни и за възприемане на мотивацията на някои герои.
Честта е голям дар от Аллах и тя трябва да се брани, защитава и цени. Ако честта е опетнена или поругана, то се насърчават действия по "изчистване" на този дар. Иначе, ако човек остане с поругана чест, това е срам за самия него и показва неуважение към дара от Висшите сили. Наясно сме за действията при "измиване" на чест и от мъжка страна и от женска и в семейство.
Йълмаз би имал възможност за друг път и да преглътне своята лична чест, ако Зюлейха беше активна в опитите си за комуникация с него още в началото, изясняване на ситуацията и подготвяне на някакъв общ план с него. Лъжите, страхът и премълчаването имаха своите последици.
Демир също в типичния за региона и времето културен мироглед постави Зюлейха в пасивна позиция при саморазправата си с Йълмаз в самото начало. Демир не знаеше за "плана Хюнкяр" и независимо от факта, че Зюлейха му "да" без никакви негативни действия от негова страна, а само думи за любов, Демир не остави Зюлейха сама да даде обяснение на бившия си годеник за взетото решение. Демир отне правото на Зюлейха да защити собствената си позицията и съгласието си за този брак и я принуди да бъде пасивна. Естествено, че Демир знаеше, че Зюлейха не го обича, а обича Йълмаз, но вярваше, че тя се е омъжила за него от отчаяние...,но все пак взела самостоятелно решение, казала "да" и сега вече омъжена жена. Вместо да я остави да защити това свое решение, Демир започна офанзива срещу живота на Йълмаз още в затвора при информацията за амнистия. Това е типичното традиционно поведение и в животинския свят, свързано с опазване на "женската" от другия мъжки и отстраняване трайно на конкурента чрез отнемане на живота му.
Така че, не само Йълмаз и Фекели имат типичното традиционно поведение на мъже от онова време, но и Демир не прави изключение. Неслучайно той реагира по най-жесток начин и с тежки наказания на мъст, когато честта му на съпруг бе наранена. Неслучайно се напи и посети проститутка. Всичко това е типично и характерно. Заложена в мъжкия пол е насочеността към телесното притежание на жената и чувството на гняв, когато то бъде отнето или конкурирано.
Демир мечтае за любовта на Зюлейха, защото тя тялом вече е негова. Но, той реагира остро и според исконните традиции и разбирания, ако има опасност това тяло да бъде предложено и на друг в рамките на брачната обвързаност.
С една дума - за мен и тримата герои са рожби на времето си с нормалните мъжки разбирания, оценка на честта си и съответни реакции по нейната защита.  
И още нещо: лично за мен, достигането до решение никога не може да бъде взето без конкретните фактори и намесата на други лица, събития и случки. Йълмаз не е над ситуацията, времето и случващото се. Той е повлиян от всичко това, и решенията му също. Те са плод на много фактори. Йълмаз взе паспортите, в деня, когато го арестуваха, като нямаше друг изход, освен да ги зарови. Ако Зюлейха му беше казала за снимката, то той можеше да плати още пари на фалшификатора и те да бъдат готови предния ден...когато Демир още не беше заминал...и те да избягат по-рано. Никой не знае, до каква друга развръзка би довело решението на Зюлейха да каже за снимката, да каже за ухажването на Демир или за бременността си. Така че, много от решенията Йълмазови бяха свързани с реакции или липса на такива и от Зюлейха.
Видяхме, че тя съко в един следващ момент, подобно на Йълмаз, избра своите кръвни деца пред любовта им. От едната страна на избора беше любовта, а от другата майчинството и присъствието при отглеждане на собствените деца. Същият избор стоеше и пред Йълмаз. И двамата взеха решение в полза на родителството.
Приятни емоции и здраве пожелавам!😊
П.П. Някъде четох, че снимките започват от 1 август. Явно някои вече са започнали, а може ци се и спазват правила по заснемане на сцени предвид ситуацията с вируса.🤔
Кога се очаква да започне излъчването на 3 сезон? 🙂

Сибел днес има рожден ден. Да е честита!
Разкошна е нейната Шермин, мразя я от сърце.
Много добра актриса е, желая и здраве!


 
Фотосесия в началото на сезона с Есра, Мурат и Ууур:

https://vk.com/birzamanlarcukur?z=video-82230597_456241384%2Fa81 … pl_wall_-82230597

https://vk.com/birzamanlarcukur?z=video-82230597_456241385%2F30e … pl_wall_-82230597


 

Още една от плажа, че дойде ли август, се вижда края на лятото:

Привет🌷
Момичета, благодаря за интересната информация, снимките и видеата! Честита да е Сибел! Страхотна актриса, много я харесвам!
Лучия, благодаря! Май имаше информация за старт на сериите в началото на септември. Дали може да се надяваме на по-ранна дата, не знам🤔.
Питам се и как ще се отрази новото повишаване на случаите с вируса върху снимачния процес ...а иде и есен.
Слънчев следобед!🤩

Здравейте отново
Върнах се днес към 5-ти, 6-ти, 7-ми и 8-ми епизоди набързо с мишката, за да си изясня аз ли нещо съм забравила или на онзи етап не съм осмислила казаното от героите. Спомням си, че в началото Йълмаз и Фекели говореха за отмъщение, но в последващото развитие аз такова не откривам. И ... се натъкнах на интересен диалог от 8-ми епизод между двамата. Фекели пита Йълмаз, какво е за него отмъщението, на което последният отговаря: "Да убия". Следва въпрос от Фекели: "А възмездието? Днес ти показа на Демир Яман какво означава страха да изгориш (визира оставянето на Демир в горящата колиба завързан, но и с нож пред него да се освободи, ако може, като реципрочно на страха на селяните от колибите, които Демир заповяда да подпалят, защото крият Йълмаз). Това е мъст... Ще изсушим рода им. Ще направим така, че сами на себе си ще станат врагове. Ще се боят от собствената си сянка. Защото са способни само на предателство. Ще направим така, че да не могат вече да предават..."
 Тогава хич не ми е присветнала червената лампичка, че макар и синоними, понятията: отмъщение, мъст и възмездие (разплата), не съвпадат тъждествено, както е при всяка синонимия, между впрочем. Общото между тях е, че са: ре-акция на несправедливо действие с цел възстановяване на определен ред в човешките отношения, а първите две са и извън съдопроизводството. Става дума за предателството като несправедливост. За това говори Йълмаз в 6-ти еп., когато го влачеха вързан за трактора. ("Аз си мислех, че си мъж с принципи. Оставих ти жена си да се погрижиш за нея. А ти отговори, да не се вълнувам и си отиде.... Мъжество ли е според теб предателството на този, който ти е оставали най-скъпото си?"). За това говори и Фекели в цитираното по-горе.
Отмъщението наистина се свързва с убийство и така е от митологичните времена. Мъст показва начина на осъществяване на ответното действие. То е според правилото:"Око за око, зъб за зъб, кръв за кръв" и е на основата на реципрочност - с каквото си ощетен, с това отговаряш. Възмездието е получаване на заслуженото и първо се осъществява от боговете, а после преминава към съдопроизводството. Но винаги е извън спорещите страни, отгоре, от името на една всеобща справедливост. Това за мен обяснява, защо Фекели възпираше Йълмаз при всяко вадене на оръжие,  а също - когато Демир беше несправедливо арестуван или подозиран в престъпление. Затова и го насочи към пазарната борба. Възмездието е целта от самото начало и си мисля, че ще му се случи нещо на Демир нататък, но то няма да е от ръката на Йълмаз.
Сега... може да се притесни човек от това: "Ще изсушим рода им." Но, само ако е извадено от контекста на разговора, в който целта е ясно заявена - да не могат вече да предават.

Здравейте🍀
Катя😊 споделям написаното от теб...така усещам и аз нещата.
Отмъщението е целенасочен акт, силно мотивиран от негативни емоции и по характеристика и правило, обикновено, не се влияе от чувства на емпатия, съжаление, справедливост, милост и т.н. При отмъщението целта оправдава средствата, няма невинни хора, няма жал. В тази връзка, действията на Фекели-Йълмаз не съответстват на тези елементи на отмъщението като стил и агресивност. Може да се види разликата между тях и действията, например, на Шермин и Хатип ага, които са типичен пример за мотивирани личности, с цел отмъщение...но друг е въпросът колко обоснована от реалните събития е тази тяхна мотивация. Те използват пълно всеки момент, за да нанесат удар, без оглед на каквито и да е морални и етични задръжки.
По отношение на "сушенето на корени", лично за мен, както вече съм писала, това са само драматични думи на Фекели, който има тази склонност на изказа, повлиян от Мевляна 😁. Нищо такова до момента не видяхме. Един отмъстител, който иска да "суши род" щеше да да се възползва още в началото от изчезването но бебето Аднан и намирайки детето, нямаше да го върне на Яман, които са враг. Така щеше да отнеме наследника на врага си и да го унищожи психически и емоционално. Това е най-тежкото унищожение. Психическата разруха щеше да доведе и вероятно и до стопанска такава за фамилията. Да не говорим за динамиката в двойката Зюлейха-Демир.
Ако следваме линията за уж отмъщението за честта Йълмазова - то, разочарован от Зюлейха, Йълмаз би трябвало да иска да я накаже за това, че е избрала богатството на Яман, а него е оставила "без вест и кост" от нея да гние в затвора. Оттам, Йълмаз би трябвало да отнеме без задръжки, емоции и жал детето на Зюлейха и така да я накара да страда и съответно да постигне желаното отмъщение. Така, Йълмаз би постигнал пълно отмъщение над врага си и "предалата" го годеница, отнемайки "плода" на връзката им и бъдещето на рода им.
Но, Йълмаз и Фекели реагираха коренно различно. Те помислиха и за Зюлейха и за почерненото семейство, което беше взело бебето. Именно и затова Йълмаз избърза да намери детето преди гневът Демиров да се е изсипал над онези хора, които и не бяха на себе си психически. Фекели-Йълмаз не посмяха и да навредят на врага им Демир чрез детето му, въпреки гръмките слова за "сушене на род, корен" и т.н. Тяхната реакция не е част от елементите на отмъщението, което не "познава" правила и морални устои. С един удар, те можеха да съсипят Яман. Това ги различава от типичните отмъстители и мотивацията им е някак си различна.
Същото се отнася и за думите "ще направим така, че сами на себе си ще станат врагове". Фекели имаше много възможности да противопостави Демир на Хюнкяр - от различния начин, по който можеше да "изкара" наяве истината за убийството на Аднан, през истината за това, кой стои в основата на стрелбата по него, когато там беше и Хюнкяр, та до историите с покушенията над Йълмаз и помощта с парите, земята и т.н. Тоест, чрез предаване на точна информация в определени моменти, Фекели можеше да опита да скара Демир и Хюнкяр, но не го стори. Дори не Шермин, а той можеше да прати снимка на вестника, чрез подставени лица.
Та, лично за мен, действията на Фекели-Йълмаз, са подчинени на някаква подобна, на отмъщението мотивация, но чрез зачитане на определени етични правила и норми. И оттам, свързването на действията им просто с термина - отмъщение...., на мен нещо не ми се връзва логиката. Защото, ако бяха отмъстители в реалния и пълния смисъл на тази дума, то досега да бяха отмъстили на Яман многократно, имайки сумати ценни възможности. А, да не говорим, ако искаха да "играят мръсно".
🏵🌸💮

Здравейте!
Благодаря за всичко споделено, за новините и за уточненията!
Раздвижиха се, дано вирусът не обича турски сериали и да ги остави да снимат.
Имах усещането, че не ми е много ясна логиката на събитията през втори сезон. Преди началото на новия се опитвам да подредя за себе си показаното и главно поведението на Зюлейха. Това сега ще споделя с вас.

Зюлейха разбра, че е влязла в играта с невярна преценка. Вижда виновна основно Хюнкяр, а стигналото до Йълмаз писмо направи Хюнкяр виновна и пред другите. Това писмо даде нова сила на гнева, натрупан в Зюлейха от собствената и лоша преценка за нещата. Оттук нататък всички ще са виновни, единствената невинна е Зюлейха – чухме това много пъти. Зюлейха разбра, че не може да избяга, поне не може с детето, Демир обича нея и Аднан, а се оказа и бременна, Йълмаз се ожени – така завърши първи сезон.
Колкото безизходицата расте, толкова повече виждаме една различна Зюлейха. Настъпва към Хюнкяр с отделни атаки, които целят изолирането и отслабване на съюза майка – син, такава е тенденцията и към Демир – от искането да останат в Истанбул, а така той да се откъсне от корена, през съпротива на бягството с него, следва двойната игра с Йълмаз зад гърба на Демир до трите куршума. Неуспешен опит за бягство с Йълмаз, но той „ще се събужда всяка сутрин, за да види лицето и“, а тя не иска да си тръгнат, „за да вижда поне лицето му“ и е ясно, че нишката не се е скъсала. Появяват се нови моменти в поведението на Зюлейха: демонстрации на отношенията и с Демир с цел да предизвика ревността на Йълмаз, шифровани или откровени обяснения в любов между двамата при всеки подходящ повод. Започват ударите срещу Мюжгян. Мюжгян е лекар и е бременна. Идеята за обновяването на детската клиника и табелата „Зюлейха Яман“ са принос на Зюлейха на страната на Демир, но нейната по-важна цел е друга: присъствието на Зюлейха на работното място на Мюжгян, по-късно ще видим същото в дома на Мюжгян и Йълмаз. Зюлейха се заявява, Мюжгян и дава своя отговор: ръцете на корема. Зюлейха се подготвя, непрекъснато следи за информация, интересува се от делото на Демир, среща се с Йълмаз, за да е в крак с новините, мисленето и намеренията на всеки от двамата, търси и опитва, но в началото на сезона още не е осъзнала как точно да действа нататък. Това ще стане след срещата за примирие в дома на Фекели. 
Срещата у Фекели: Зюлейха сама пожела да присъства – информацията е предимство,  и използва докрай възможностите. За няколко минути в началото видяхме две различни Зюлейха: в хола - съпругата на Демир, познаваща вкусовете му, това за него действа успокояващо, но едновременно  тази невинна бележка събужда ревността в Йълмаз. Най-важната част тук е заключителната с казаното от Йълмаз: то е като програма за ориентиране и действие, която ще следват всички присъстващи. Всички ще знаят, че крайната цел на Йълмаз е унищожаване на Демир и Яман – това е казвано и ще бъде казано още много пъти и пред конака на Яман, а победителят ще бъде един. Воден от тази програма всеки от присъстващите ще търси своя начин на действие. В кухнята отива другата Зюлейха, тази, която вече е във война с Мюжгян. Зюлейха знае, че там е Назире – тя е свидетел, пред когото е много подходящо да се каже, че Зюлейха и Йълмаз имат стара история, когато там в бараките са живели с Йълмаз. Това е същото като жеста на Мюжгян на корема; сега Зюлейха и казва, че от живота заедно имат дете, но Мюжгян ще разбере точния смисъл малко по-късно. В хола са стигнали до ръкостискане като знак за примирие, зад което виждаме само Зюлейха. Така е отбелязано основно различие в поведението на двете жени нататък. Докато Мюжгян ще иска мир и запазване на статуквото, Зюлейха със свои средства ще поддържа войната, защото за нея войната и евентуалната победа на Йълмаз, когато завладее големия конак, могат да донесат освобождаване от Демир. Поводът за срещата дойде от земята, която присъства през цялото време, вплетена в различни теми: покупко-продажбата между Хюнкяр и Фекели, отваряща и темата за земята и миналото, земя срещу акции за комбината, земята в завещанието на Демир. След изброяване на това, което Демир му е причинил, Йълмаз заявява: “Едно парченце земя няма да видиш от мен. Тук съм, докато не изтребя вас двамата. Ще бъда в Чукурова. Чукурова ще стане гроб или за теб, или за мен.“ По-ясно от това не може да бъде казано: Йълмаз ще унищожи Демир и Яман; победителят ще е един. Йълмаз е „придружаван“ от двете жени: Мюжгян е законна съпруга, очакват дете, тя многократно е наричана от него помощ – „клонка“, „сламка“..., за която той се държи, тя му е нужна, за да не рухне той, докато унищожава Демир. От другата му страна, скрито за другите, го придружава Зюлейха, поддържа го с  чувства и помощ, и двете скрити от погледите на другите. И двете жени нямат изрични споразумения с Йълмаз какво ги очаква на финала. А и самият финал не е сигурен. Но и двете се надяват, победител да е Йълмаз и всяка иска тя да е до него. Всяка разполага с набор от различни ценности, които се стреми да запази, за да ги предаде на победителя на финала. Ролята на Зюлейха е по-сложна, защото поддържайки Йълмаз, тя трябва да играе и ролята на вярна съпруга на Демир, която  него поддържа в двубоя на живот и смърт. И тя добре играе тази роля, възползвайки се от неговата любов и желание да и показва, че и има доверие. Но, без да иска, Зюлейха се издаде и така сложи край на този ход от играта на шах, за да започне някакъв следващ ход, който ще видим нататък. 
 
Докато следват Йълмаз, едната открито, а другата скрито, Зюлейха и Мюжгян също водят война. Мюжгян има две сетива, които другите нямат: на влюбена жена, която усеща всеки миг този, когото обича и това, което получи, когато разбра истината за Аднан. Затова Мюжгян много добре разчита всяко действие на Зюлейха и докато другите, вкл. Йълмаз, си обясняват случките с хранене, авария, Аднан дотичал след топката..., говорят за реалната и хуманната страна на случващото се, Мюжгян „превежда“ всичко на езика, на който говори Зюлейха, само дето Зюлейха не знае, че Мюжгян разбира този език, защото Зюлейха не знае какво знае Мюжгян. Мюжгян разпознава смисъла на действията на Зюлейха. Докато войната между Йълмаз и Демир е явна и се разбира от всички, войната между Зюлейха и Мюжгян е затворена между двете; другите не знаят какво става между тях, не го разбират и си обясняват Мюжгян само с болна психика. Според мен, проблеми с психиката има Зюлейха, не Мюжгян. Никой не знае за натиска, който Зюлейха упражнява върху Мюжгян. След като разбра истината за Аднан борбата на Мюжгян е почти безнадеждна и много трудна, но Мюжгян е силно и умно момиче, тя се бори както за любовта на Йълмаз, така за бъдещето на своето дете и Йълмаз като негов баща. През втори сезон изпитвам симпатия към Мюжгян, не към Зюлейха. Особено ме отблъсква нейното желание да бъде приятелка или да е мила с мъжа си, когато зад гърба и на двамата прави точно обратното. По същия начин неприятно за мен е и поведението на Йълмаз към Мюжгян. Безброй пъти той и каза, че Зюлейха е в миналото, поиска от Мюжгян подкрепа във войната си с Демир и тя живее в постоянно напрежение от номерата на Зюлейха, докато той тайно не пропуска любовни моменти със Зюлейха, които хранят душата и поддържат духа му. Зюлейха обаче трябва да стигне до края, да извърви целия възможен път до Йълмаз и тогава ще получи неговия отговор. Йълмаз фактически още нищо не знае.   
Двете жени имат различна тактика. Мюжгян поставя бариера между двата конака и в общуването,  иска да стоят отделно като семейство и дом и така да стигнат до края, за нея ще бъде добре, когато победен ще бъде Демир, а заедно с него и Зюлейха. За Мюжгян е добре да се запази статуквото, затова подкрепи брака на Хюнкяр и Фекели, като не пропусна да подскаже на Зюлейха, че се досеща, че може би бракът и с Демир не е само заради спасяването на Йълмаз. Докато Мюжгян разделя като поставя граница, Зюлейха постоянно свързва: с храна, кърма, присъствие. Със символични действия Зюлейха приобщава малкия конак и всички в него към големия; като стопанка на конака на Демир, когато той бъде унищожен, тя се готви да посрещне  Йълмаз като победител. Заедно с нея там Зюлейха подготвя да бъдат синът на Йълмаз Аднан, но и Керем Али. Мюжгян много добре разчита другия смисъл на кърменето, което Зюлейха се опита да направи. Създаването на символично родство като млечно родство е добре познато, млякото за жените е съответствие на това, което е кръвта за мъжете. Непосредствено преди неслучилото се закърмяне присъства сцена, в която Зюлейха се пита дали Аднан и Керем Али ще се знаят като братя – в смисъл деца на един и същи баща. Междувременно Зюлейха през цялото време нарича Аднан „моят син“ и така го отделя от Демир, приобщава го към Йълмаз, пред когото детето случайно произнася за първи път думичката „татко“ и това радва вътрешно Зюлейха, която скри постижение на детето от Демир, за да е баща Йълмаз, докато по същото време възпрепятства да каже същото на Демир. Ако беше закърмила Керем Али, Зюлейха символично ставаше майка на всички деца: на двете от Демир с реално майчинство, а на Кереми Али със символично. Другото важно последствие от този акт е изолирането на Мюжгян. Мюжгян, и не само тя, а и Хюнкяр и Демир, разбраха много добре значението на това действие, независимо от измисления гняв на Зюлейха да обяснява хуманността на своето действие. Не е необходимо да се отрича човешкото желание да се нахрани едно гладно бебе, но не трябва да се отрича и символичната страна, която в случая е само един момент от цялостно поведение на Зюлейха.  По-широкият контекст: предходната сцена и последователното поведение към децата, които Зюлейха първо отделя от Демир, наричайки ги в степени „мое“ и „твое“, а после символично се опитва да събере с детето на Йълмаз, издават нейните намерения. Зюлейха се готви за деня на победата на Йълмаз. От нея се изисква голямо търпение, защото за да е пълно, отмъщението трябва да продължи до окончателната победа - само тогава Демир няма да го има, а това означава бракът на Хюнкяр и Фекели да се спре, което тя и прави. Това, което Зюлейха се опитваше, но не успя сама да направи – да се отърве от Демир, Зюлейха очаква да направи Йълмаз като победи Демир. Зюлейха е женското съответствие на крепостта на Яман, на земята на Чукурова, на това, което Йълмаз иска да отнеме, а Демир не иска да изгуби. Затова дългата линия от шахматната игра на Зюлейха след срещата за примирие е в благоприятна посока за Зюлейха. За деня на победата тя се готви и чака Йълмаз, изолира Мюжгян, трови атмосферата в семейството им, но играе и с Демир като го заблуждава, използва чувствата му, не допуска провал, защото все пак не е ясно какви изненади може да има и победителят не е напълно сигурен. Играта е двойна и рискована. Хюнкяр беше грубо отстранена, но се завърна и продължава да наблюдава. Проблемът на Зюлейха е в това, че от Йълмаз, който се движи по основния път към големия конак, Зюлейха стои като трофей за финала. Там вероятно той си представя как я отвоюва обратно и я освобождава от врага, злодея, жестокия Демир. Това е краят на неговото отмъщение за поругана чест, което Фекели формулира като причина за войната. А Зюлейха ще се окаже доброволно дала се, при това дала и сина му на Демир. Това обезсмисля действията и поведението на Йълмаз.

В последния етап на войната силите са изравнени, сключено е примирие, Демир и Йълмаз са съдружници наполовина. Капанът е в участието на двамата поравно в плащането за честта на Зюлейха, което при това е направено с чукуровска земя. Филмът на Мюжгян наруши равновесието. До този момент Зюлейха криеше успешно своята игра на два фронта, но филмът я издаде. Демир разбра, че се е самозаблуждавал и че Зюлейха е на страната на Йълмаз във войната между двамата, в края на която „Твоят живот ще бъде моят живот!“ - думи на Йълмаз към Демир в затвора.
След видяното на филма Демир взе децата от Зюлейха, а нея изгони. Настойчиво ни връщат към началото: Зюлейха стои отвън на оградата, там, където припадна, когато пристигнаха; сега на същото място ще чуе, че Йълмаз иска да говори с нея, след като  Демир и каза, че е свободна. Вратата дели на вътре и вън, две възможности, сега Зюлейха трябва да решава. Всички виждат и съжаляват майката Зюлейха, разделена от своите деца. Но майката ли в Зюлейха е тази, която отиде по тъмно в горската къща, която играе двойната игра, която стреля в Демир? Ако Демир беше умрял, Зюлейха щеше да прекара живота си в затвора, завинаги разделена от децата си. Зюлейха много добре знае как може да получи децата си обратно. Но тя не иска децата си, за да им бъде само майка; тя иска да ги заведе, особено Аднан, при Йълмаз. Във войната между двамата тя поставя себе си и децата на Демир на страната на Йълмаз. В екстремната част на тази отсечка от шахматната партия действа не майката, а влюбената жена в Зюлейха. Но другите не знаят това, знае го Демир, знае го и Мюжгян. Демир и отне двете най-важните ценности, с които тя може да участва: децата и статута на стопанка на „крепостта на Яман“. Докато Йълмаз държи Мюжгян при себе си само като майка на детето, Демир направи този път нещо, което досега не беше правил. Демир не само взе децата, но затвори за Зюлейха пътя на майчинството като обратен път. Ако ги е завел при бившата любовница на баща си, Демир е прекъснал и Хюнкяр като канал, по който Зюлейха се  държеше за майчинството, Хюнкяр и правеше контакт с децата. Така Зюлейха получава това, което заслужава: тя беше издигната до етажа на господарите чрез любовта на Демир, но Зюлейха отказва тази любов и той я върна там, откъдето я пое. Зюлейха стана г-жа Яман и не обяви детето, което носеше в себе си – не можеш да вземеш на тръгване нещо, което не си обявил на входа. Свалена там, откъдето тръгна, тя не е без избор: пътят и към Йълмаз е отворен, при него тя може да отиде сама и, ако има кураж, да му разкаже за Аднан; или по един единствен начин - да се върне към Демир, но това може да стане само по път към него самия. Сега само чрез Демир може да стигне до децата. Когато влезе в затвора, Зюлейха веднага си каза, че трябва да каже на Йълмаз за Аднан. После пред Сабахеттин каза, че е щяла да направи това, ако Демир беше умрял. Нейният страх от разкриването на истината е много голям. Има основание да се страхува. Да видим какво ще произлезе от различния начин, по който подхождат Демир и Йълмаз на този етап на войната. Сега Зюлейха е извадена от участие, защото тя няма това, с което се конкурира с Мюжгян и смята за ценно: детето. Демир направи символни крачки по пътя за развод със Зюлейха; но тя все пак е под покрива на неговия конак, въпреки и на външната врата. Не възприемам тези  крачки като свързани с честта. Според мен Демир знае, че Зюлейха и Йълмаз не са имали интимни отношения. Смятам, че тези стъпки са по-скоро насочени към самия него, ролята им е да сложи сам пред себе си бариера, да спре чувствата си, сам да убеди себе си, че не обича Зюлейха и така да го да предпазят от действия, продиктувани от любовта му. Едно такова, свързано със силни чувства, на които той може и да не издържи, е да и върне децата. Това, разбира се, е много рисково поведение, защото вратата е отворена, а Зюлейха много притисната: както от страна на Демир, така и от страна на върналата се Мюжгян. Мюжгян разбра, че Зюлейха е в дома им и се върна, за да продължи войната с нея; така, както се върна в конака след раждането, за да продължи да подкрепя Йълмаз и по този начин да продължи участието си във войната между двамата мъже като подкрепя страната на Йълмаз – само това дава надежда в деня на очакваната победа тя да е с  Йълмаз. Мюжгян се върна, всички там се радват на Керем Али, вкл. и в разговора между Зюлейха и Йълмаз двамата си говорят за децата. Но Йълмаз не каза, че съжалява, че не успя да стане баща на нейните деца, а говори за своето...Зюлейха разбра, че е много закъсняла и няма полезен ход, когато децата не са при нея. Затова стреля в Демир със страшна сила. Това е последният опит да се отърве от Демир, за да върне Аднан на Йълмаз и стрелбата става по пътя на любовта, не на майчинството, независимо какво Зюлейха говори. Въпросът сега не е Зюлейха да бъде с децата, а да отведе Аднан при Йълмаз. Така както любовта към Йълмаз я накара да даде детето му на Демир, така отново тази любов сега я кара да отстрани физически Демир – по никакъв друг начин тя не успя да направи това досега, за да върне Аднан обратно на Йълмаз. Стрелбата в Демир е отчаяна стъпка по пътя на любовта към Йълмаз.

Основният терен на втори сезон. В началото на сериала това са двата конака, в които живеят наследниците  на братята Яман. Промяната в собствеността на малкия конак – израз на промените в обществото; мястото на роднините се заема от новите хора, свързани с новите производства и институции, които играят все по-голяма роля в обществото. Тук се събират представители на образованата прослойка, млади хора с градски манталитет. Тук, на терена на Яман, новото, несвързано директно със земята, чрез Керем Али е пуснало коренче и напредва към земята на Чукурова.
Оградата, белязала промяната в роднинските отношения, беше съборена, когато новото  е вече на терена на местното и постепенно наближава изравняване на силите. Движението от малкия конак към големия, което е пътят на Йълмаз и Фекели за завладяване на „крепостта на Яман“ е белязано от пожари. Първият пожар Демир запали в селището на сезонните работници. Следващият, вече на територията на Яман, когато Шермин се опита да убие детето му. Моментът е специален: местният човек вече не е безплоден, може да създава, засега – дете, нататък – своите идеи за новото време. После пожарът се премести в големия конак, където пак Демир запали имуществото на майка си. Предполагам, че това няма да е последният пожар. Горяха стопанската постройка, където можеше да загине Аднан, Йълмаз остави в запалената постройка Демир...много пъти в този сериал ни показаха пламъци. Пожари виждаме и в интрото. Прочетох, че сценаристката Йълдъз Тунч е използвала в нейна книга пожар като символ на унищожаване на стария, за да се роди на негово място  един нов свят. Вероятно нещо такова ни показват и в сериала, защото върху изгорелите останки на конака от старото време се появи конакът на Йълмаз: новото идва в синьо.   
Зюлейха се прикрива. Тя следи войната между Йълмаз и Демир и със сърцето си, а и с действия,  иска победата да бъде за Йълмаз. Но не смее да скъса с Демир. Не само, защото се страхува от него, а защото Йълмаз трябва да стигне до финала, за да освободи и нея, освен това, победителят не е сигурен. И точно затова тази част от нейната шахматна игра много ми напомня началото. Тогава Йълмаз влиза в затвора, Зюлейха става жена на Демир, за да живее Йълмаз, но когато получи смъртна присъда и Демир я върна от Истанбул, тя пак не му каза, че са мъж и жена. Следващата присъда би била за много години, в които Зюлейха трябва да го чака при Демир. Но когато обявиха Йълмаз за загинал в пожара, тя остана отново при Демир. Зюлейха и тогава е била в ситуация да бъде или с единия, или с другия в зависимост от развоя на събитията, ако не е с Йълмаз, ще бъде с Демир заради сина на Йълмаз. Досега много пъти съм си задавала въпроса кой от героите си прави сметка чрез любовта - това във връзка със сватбените покани на Мюжгян и Йълмаз: „Любовта е посвещение, а не търсене. Любовта е съдба, а не сметка.“ Посветен на любовта за мен е Демир, за него любовта е и съдба; търсещ е Йълмаз; все повече ми се струва, че Зюлейха е тази, която безспорно също е посветена на любовта си, но си прави и сметка.

Привет🐚🐳,
Благодаря за интересните коментари!🌻
Интригуващо и полезно като хронология и анализ е споделеното от Ваня.
Само да доуточня, че смъртната присъда беше заменена с доживотна на следващото заседание. Новият адвокат, ангажиран от Яман след скандала от страна на Зюлейха (разбрала от Гюлтен, че е излъгана от Хюнкяр), обясни, че е честа и нормална практика тази замяна на присъди...защото..."кой беси в днешно време". Така че, лично за мен, Зюлейха оттам нататък е нямало как да чака събиране с Йълмаз, защото той е щял да излезе от затвора в ковчег.

Преди информацията за смъртната присъда Хюнкяр говореше за минимум 15-20 години, което също не е малък период от време.
След доживотната присъда, Зюлейха остава при Демир, заради сигурността и възможностите за детето. Но, тя е можела и да реши друго...да рискува и да каже истината на Демир (който вече я е знаел - и за Йълмаз и за детето), като така да се опита да се разведе и да бъде до Йълмаз предвид ситуацията. Да, Зюлейха си направи сметка...защото именно тук беше момента да изясни позиции, при условие, че стана ясна измамата от страна на Хюнкяр. След "смъртта" на Йълмаз, за Зюлейха вече беше важно единствено детето. Тук интересна е ролята на Демир. Лично за мен, той е имал усещане за намеса на Хюнкар, поради несвойственото й поведение към Зюлейха (вече съм коментирала това преди), както и за бременността на Зюлейха (надали Демир би бил толкова жесток, за да предложи брак на млада жена, без да я информира за състоянието си и да я обрече на живот без деца). Оттам и неговият стремеж Зюлейха да си остане "сестра" на Йълмаз възможно най-дълго, защото именно този статут гарантира протичането на брака по неговата схема. Именно за това, той заплашваше Зюлейха с живота на "брат" й - чрез властта си той можеше да му навреди не само като преживяване в затвора, но и юридически. И ако Зюлейха е послушна съпруга, напротив, да помогне на "брата" и за улеснение на живота му като затворник и в юридически план. И Хюнкяр и Демир, както вече веднъж коментирах, използваха образа на "брата", когато това им утърваше, но наказваха Зюлейха за действията й към този "брат" от гледната точка на истината за връзката им. За тях беше удобен "брата" Йълмаз, но когато Зюлейха искаше да го види и да говори с него, изведнъж отношението към "брата" се измени в отношение към неговата реална личност, заради заплаха за двата преплетени плана на Яман. И макар че, Зюлейха обеща да не споменава името на "брат" си, Демир му отне адвоката, следвайки действията на Хюнкяр, която оттегли подкрепата за Йълмаз веднага след сватбата. Този, който не разбираше какво се случва с него, но търпеше негативи беше Йълмаз. Не знам, дали Зюлейха в един или друг момент си е дала сметка за капана, в който попадна. Но истината е, че самите Яман отделно един от друг сплашваха Зюлейха по един или друг начин за живота Йълмазов до момента на "смъртта" на Йълмаз. Лъжата за смъртта, както вече бях коментирала, беше много нужна на Демир, защото му даде време....и възможност да ликвидира Йълмъз впоследствие, когато си поиска. Наивната Зюлейха нямаше много възможности да се ориентира в сложните схеми на Яман и затова се люшкаше насам-натам.
Лично аз, смятам, че Зюлейха допусна втората си грешка именно, когато разбра за смъртната присъда и коментара на адвоката. Тогава трябваше да се усети, че е била измамена от Хюнкяр - без намесата на Яман, дори и със служебен адвокат, Йълмаз е щял да получи същата присъда. Първата й грешка беше лъжата. Защото дори и като брат и сестра, паспортите им пак бяха поискани от Хюнкяр. Йълмаз обясни нещо за липсата им, което си спомням, че можеше да използва и за обяснение на липсата и на брачното свидетелство. Реално, лъжата на Зюлейха нямаше смисъл, защото и в двата случая те нямаше как да представят документи. Грешка на двамата беше, че по пътя към имението, знаейки за Гафур, те не измислиха някаква логична история, при условие, че биха очаквали редица въпроси.
Аз лично, не мога да кажа кой как следва любовта, защото пътят на всеки е различен. Например, Йълмаз на прекалено ранен етап остана с разбито сърце и премина през доста сериозни катаклизми сам, без помощ и подкрепа. А, както Фекели се изрази...разбитото сърце не функционира правилно и излиза от строя. Демир може да се е посветил на любовта, но за това беше готов са стане убиец на невинен човек и не самият той (чрез отказ от намерение), а съдбата (в образа на хора и събития) не го направи такъв; тази любов изкарва от него лоши неща и ако той ще "ходи през трупове" заради тази любов, то посвещението е компрометирано и нечисто, поне за мен. Подобно и за Мюжгян, ако извърши опит за убийство на Зюлейха. Зюлейха за мен, трудно се ориентира правилно в ситуациите. Но това може би е нормално с "играч" като Хюнкяр отсреща. Зюлейха трябваше да рискува и да направи контакт с Йълмаз и Фекели чрез Саббахатин. Тя сгреши като се довери на Гюлтен след появата на Йълмаз, имайки предвид, че най-вероятно тя ще бъде поставена под наблюдение, както и стана. Зюлейха наистина е посветена на любовта, но направи грешни преценки в ключови моменти и после нещата още повече се усложниха.
Ето и в крайната сцена от 2 сезон,...ако тя наистина е отишла в тъмното в отговор на молба уж на Йълмаз. Тя трябваше да се досети, че Йълмаз не би искал са я притеснява точно в такъв момент и да застрашава положението й. И, ако е искал да я види, щеше да дойде или сам или да изпрати познат човек...Гюлтен или Четин или Саббахатин. Това можеше и да е капан от Хюнкяр или Демир. Именно за такъв тип грешки става дума...които не са ми логични вече за нея.
🌞