COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 3

И вкъщи сме в подобна ситуация - 9 клас, 4 клас и 3 група в ДГ. Най-голямата се справя самостоятелно, но другите двама искат постоянно грижи. Откакто въведоха дистанционното обучение и за детската градина, направо ни спряха тока - всеки ден майсторим нещо, разпечатваме задачи, рисуваме, малката разказва приказки, ние ги записваме и ги качваме в класрума. Цялата работа на учителите от детската градина вършим + нашата си собствена, защото в момента и двамата с мъжа ми работим от вкъщи, а работата ни се увеличи неимоверно като обем покрай кризата (при 8-часов работен ден обикновено, от началото на ИП по-малко от 10-12 часа/дневно не съм работила). Освен това трябва да се готви постоянно, защото сме много хора и се яде постоянно - преди с мъжа ми хапвахме навън в работните дни, малката - в градината, и реално трябваше да готвим за вечеря и за обяд само за двамата ни ученика. И за капак - вече месец всички сме затворени в апартамент, при което двамата по-малки, които имат неизчерпаема енергия, търчат и играят на гоненица, криеница, скачат на въже... и други подобни неща, които в ежедневието си не им позволяваме да вършат у дома.  И трите ни деца са активно спортуващи, а сега са затворници. Много повече от нас, възрастните, които поне до магазина ходим. Затова и забраната на разходките в парка, на плажа и в гората много ме ядосва - спазваме я, но я смятам за излишна и безсмислена, дори вредна - защото това е начинът да поддържаме имунитета са добър, с движение, на чист въздух и на слънце. И не, не искам да ги разхождам до магазина, безцелно по улиците или да ги пусна да обикалят до несвяст блока. Много е трудно, но засега се справяме. Това, което ме побърква, е липсата на ясен план за излизане от тази ситуация...