Лично аз още имам усещането за това, че съм зрител.
И за някакво ограбване, бунт и какво ли още не.
Според мен, хората, които искат да се върнат в предишната реалност, са в голяма лична грешка, защото не е възможно. Да, нещата ще се случват, не сме фаталисти и некрофили. Но по друг сценарий , или ред. Досегашният е кауза пердута.
Аз съм подготвена донякъде. Не в пълна степен, но имам нагласата. Да, чувството, че си ограбен, те кара са се бунтуваш, но разбираш, че бунтът ти е обречен още преди да е започнал. Безсилие е името на чувството.С него е трудно.
Новият ред или друг сценарий, по който ще тече всичко?
Не знам кой как си го представя. Аз си го представям така, както го живея. Минимум социални контакти по принуда. Минимизиране на целия живот по принуда. В началото е адски трудно, после психиката се пречупва. Променяш се и...свикваш. След това...вече не можеш да се върнеш към стария живот. Нямаш стимул, сили и желание. Пускаш се по течението и живееш механично.
На всички, които ще кажат аз не мога, така не може... какво да им кажа...може и още как. Живее се. Не е същото, но караш. Защото....имаш близки. Имаш деца. Какво да правиш? Е, някои може би няма да издържат и ще намерят някакво друго решение.....Повечето ще свикнат. В матрицата правилата явно ще се променят. Извън нея не знам.