Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 4 апр. 2020, 18:39 ч.

Стигнахме до развод но...

  • 8 186
  • 121
  •   1
Отговори
  • Мнения: 62
Здравейте, историята е дълга. Някои от вас имат представа за развитието й.  Започнах да пиша тук откакто разбрах за връзка на съпруга ми с по- млада  жена.В последните четири години съм публикувала две теми .Втората беше през януари тази год- " секс с проститутка или..." . Споменавам , за да не се налага отново да припомням поведението на мъжа ми. Сега вече има развитие относно ситуацията вкъщи. Истината е , че след като посещавах психолог в продължение на 5 месеца , реших окончателно,  че трябва да се разведа. Психологът направи и две срещи с мъжа ми ( по негово желание -  обясняваше й колко съм "калпава " , че и аз съм правила грешки , а той винаги ми бил прощавал и  колко ме обича )   в едната от които бяхме двамата. Само ще вметна, че никога през годините не съм му изневерявала. Общо взето се опита да каже колко много ме  е обичал, а не получавал отношение. Психоложката му обясни, че това че се държа хладно и недостъпно с него е нормална реакция след изпълнението му в бара с компаньонките и историята с бившата му любовница. И това също не е оправдание за агресивното му поведение. Имаше сълзи, имаше шамари, имаше крясъци и заплахи, имаше цветя, имаше всичко.
След това на персоналната ми среща психоложката каза, че той може да се промени единствено ако той осъзнае какво върши и ако дам реши, разбира се с помощ от професионалист. Но според нея у него няма такъв потенциал защото той не вижда нищо грешно в поведението си. Тоест силно са размити понятията му за добро и зло и не съзнава как злоупотребява с мен постоянно - с доверието ми, със заплатата ми, със здравето ми и т.н. Тоест обрекла съм живота си на една психопатична личност.
И така : не ме питайте какво ми струваше да го заведа при адвокатката и да го накарам да подпише споразумение за разв.по взаимно съгласие. Според споразумението аз трябва да напусна жилището . Така пожелах аз. То и без това е на майка му. НО точно преди да внесем споразумението в съда ? обявиха тази карантина и сега вече около 20 дни седим вкъщи тримата с детето. И първите дни той ужасно цинично и безскрупулно ми вика- хайде няма ли да си ходиш ? На другия ден почва да се държи добре и да ме нарича - котенце и незнам си какво още. Вика ми - аз няма да се моля за любов във собствената си къща. А аз не знам на кой свят съм наистина. Лека полека в последните дни уж постихна напрежението и караме някакси. Сега съдилищата не гледат подобни дела. И аз честно казано се притеснявам че ако сега  си тръгна, както предния път след прибирането му от компаньонките, пак ще ме затрупа с една камара глупости- че съм напуснала сем.жилище, че съм изоставила детето(17г.) Изобщо отвратително.Всъщност истината е , че и аз се двоумя в момента. Дали пък той не е прав като казва, че ме е обичал цял живот. НО фактите крещят срещу мен - любовница, заеми на мой и него гръб, компаньонки, безразборно харчене на пари , слаб самоконтрол, склонност към търсените на емоции и адреналин,  постоянно насаждане на вина у мен за неудачите му - финансови , искал любов , издига в култ майка си, тормози ме заради нея- не съм показвала достатъчно уважение. Иначе не мога да кажа че не се е грижил за семейството и децата, но винаги аз съм била филтъра.
Разберете - много ми е трудно и тежко.
Вие как виждате нещата отстрани. Трябва ми поглед отвън.

# 1
  • Мнения: 309
Изнася се, ако имаш възможност. Вие сте сложили край вече. Той няма да се промени. Ако се откажеш сега, след година ще минеш през това на ново. Освен ако си чиста мазихистка.

# 2
  • Мнения: 803
Виждам ги така: РАЗВОД! Това "но" в заглавието е излишно.

# 3
  • Мнения: 1 339
Моето некомпетенто мнение е, че не си приключила с терапията. Пиша, защото ти съчувствам, не те познавам, но знам донякъде какво е да живееш така.
Ти трябва да промениш своите стратегии за справяне. Ако сте говорили за това с твоя терапевт, ако не сте - важно е.
Ти нямаш нови стратегии, тези които имаш, вече не те правят щастлива. Но аз не съм специалист, за да ти помогна.
Не се отказвай от щастието, в него е смисълът, за малко сме тук и е редно да се грижим за себе си осъзнато.

# 4
  • София
  • Мнения: 24 778
Имаш ли къде да отидеш?
Административното решение слабо те касае. Въпросът е да го напуснеш физически!!!

# 5
  • Мнения: 1 436
Аз също смятам, че трябва да се изнесеш по-скоро. След като вече имате споразумение, не виждам смисъл да чакаш съда да го разгледа, че да напуснеш жилището ви. Според мен неговата "обич", заради която се двоумиш, не е тази, от която имаш нужда. Чела съм ти предишните теми и мисля, че разводът е най-правилното нещо, което може да направиш в момента. Вярвам, че скоро и ти ще го осъзнаеш, ако изобщо имаш някакви колебания.

# 6
  • Мнения: 18 909
Има извънредно положение. Под карантина са болните. Вие болни ли сте?
Ако не, то спокойно може да си съберете багажа и да отидете там където бяхте планирали.
Старите ви теми не съм чела.
Видно е, че и психолог на мъжа ти не помага.
Но явно и на теб не ти върши работата.
Пиша го заради последните изречения.

Цитат
Дали пък той не е прав като казва, че ме е обичал цял живот. НО фактите крещят срещу мен - любовница, заеми на мой и него гръб, компаньонки, безразборно харчене на пари , слаб самоконтрол, склонност към търсените на емоции и адреналин,  постоянно насаждане на вина у мен за неудачите му - финансови , искал любов , издига в култ майка си, тормози ме заради нея- не съм показвала достатъчно уважение. Иначе не мога да кажа че не се е грижил за семейството и децата, но винаги аз съм била филтъра.
Разберете - много ми е трудно и тежко.
Вие как виждате нещата отстрани. Трябва ми поглед отвън.
След всичко е жалко да си задаваш въпроса дали те обича, дали да оставаш. Жалко е, тъжно е, разбираш ли?
Иначе страничното ми мнение е, че трябва да го напуснеш и да не го виждаш повече.
Детето е голямо, да си се вижда с него ако иска.

# 7
  • София
  • Мнения: 3 177
Детето ви е голямо. След година само може да реши да живее ли въобще с някого от вас. Така че не се поддавай на изнудвания чрез него. Изнасяш се, по възможност с детето. Документално нещата могат да се оправят и на по-късен етап.

# 8
  • Мнения: 869
Преди да си тръгнеш, не забравяй да събереш къде що има/знаеш за скрити пари. Нали това беше драмата предната тема - скритите пари, които не би следвало да знаеш, че съществуват?

# 9
  • Мнения: 3 618
В една от предишните теми пишеш, че учиш медицина. Завърши ли я?

# 10
  • София
  • Мнения: 6 972
Авторке, имотните агенции си работят, отиди и си намеи квартира.
Стига си се лъгала, не си на 17.
На детето супер среда му предлагаш - с викове и шамари, няма що...

# 11
  • Мнения: 119
Вие не сте под карантина и можеш спокойно да напуснеш жилището.

# 12
  • Terra incognita
  • Мнения: 6 396
Сетих се, това е онзи, с мазните петна по гащите.
Разведете се веднъж завинаги.

# 13
  • Мнения: 869
Сетих се, това е онзи, с мазните петна по гащите.
Разведете се веднъж завинаги.

'ма да вземе скритите пари със себе си. Компенсация заради тревогите.

# 14
  • София
  • Мнения: 6 972
Развела се е на хартия, не и в главата си.

Общи условия

Активация на акаунт