На 40 съм. Определено ме привличат по-млади мъже. Тези над 35 ми се струват стари. Доскоро бях с един на 20, но беше само секс, което ме устройва. С две думи- няма правила, стига да са пълнолетни и двете страни да са доволни.
- Публикувана: 8 апр. 2020, 15:14 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2021, 16:42 ч.
Жени как гледате на връзката с по-млади мъже?
, ама е с 25 години по - възрастна жена. 
Марая Кери и Деми Мур са доста обикновени жени. Статутът на популярна личност не те прави свръхчовек или икона, натоварена с лечебни свойства. Това е маркетинг, имидж, като хора са си просто хора и имат право да се харесват, обичат, съгрешават или там с каквото им натоварват отношенията. Ако не убиват хора или изнасилват в секс-игри, нямам никакви претенции към интимните им отношения и изборът им.
Е аз съм на 33 и не бих си легнала с 20 годишен. Това ми е твърде много вече... С до 5 години + или - съм ок, но да се учат лапетата на мен или пък да чакам да го вдигнат с носилка- не мерси.
Имала съм връзка с доста по-голям мъж, която беше огромна грешка. Не само заради възрастта, защото някои хора се раждат "дъртаци" по душа. Сега съм с пет години по-малък и ме устройва. Но пак зависи от характери, приоритети, въобще "душевна" възраст, ако връзката не се крепи на някакви материални интереси, естествено.
Не знам дали се раждат или впоследствие го придобиват, но познавам млади хора (24-26 г.) с пенсионерско мислене.
Колкото до годините и опита... не броя на връзките и възрастта определят уменията - някои са си дървета цял живот.
Колкото до годините и опита... не броя на връзките и възрастта определят уменията - някои са си дървета цял живот.
Не знам дали се раждат или впоследствие го придобиват, но познавам млади хора (24-26 г.) с пенсионерско мислене.
Колкото до годините и опита... не броя на връзките и възрастта определят уменията - някои са си дървета цял живот.
Колкото до годините и опита... не броя на връзките и възрастта определят уменията - някои са си дървета цял живот.
Не отговарям от името на SamoDiva, а само да споделя като нейното мнение. Имам приятел, който е на 50+ и не си е променил особено поведението от времето, когато беше на 25+. И тогава и сега си е като пенсионер, за мен. Не излиза навън особено много, не обича шум, мърмори, когато нещо не му е по вкуса, не обича особено да опитва нови неща, обича рутината, все поведение, което на мен ми е като пенсионерско и скучно. Разбирам, че има и такива хора, и уважавам избора им. Но моето възприятие за живота е различно.
Да не би да съм пенсионерка с младежки дух? Никакво излизане от зоната си на комфорт, както и по тъмно?
Лелее,пенсионирах се
