За работата - кое ви е по-важно - да се чувствате полезни или просто да печелите добре

А ти на базата на какво правиш такива общонационални изводи за България и за това кой как се грижи за поколението си?
Какво за теб е полезността и приложението ѝ при отглеждането на поколението? Да нахраниш негърчетата в Африка, да си мисионер в Латинска Америка, да се бориш срещу холерата в Йемен?

На база всички хора, които познавам и никой не мисли за утре и за черни дни. Изказах си мнението и да не спамим и спорим. Точка. Аз така виждам нещата за работещите в България и хората в България и не мисля да споря в тема  която не е за това. Ако имате различно мнение просто си го напишете и обосновете, и се радвайте на живота

Аз намирам този манталитет, ако е в умерена доза, за по-скоро полезен. Нямам предвид всичко да се поднесе на тепсия на милите дечица, а по-скоро приемствеността и надграждането. Много по-лесно се върви нагоре, ако имаш основа, на която да стъпиш. Идеалният вариант е човек да е получил старт от родителите си и да го надгради, след което децата му да надграждат и т.н.

NIa, наистина е по-добре да не спорим. Поне аз нямам навик да си губя времето в спорове с хора, които хем не умеят да четат с разбиране, хем са склонни към празнодумство и волни съчинения и обобщения. Със здраве.

Спорът е не само излишен, а и невъзможен в случая. Спори се, когато има аргументация.

Уиш, напълно съм съгласна с теб.
А относно спора - само ще кажа на Nia Mi да си смени обкръжението в България. Например в моето такова са изключение тези, които изпукват всичко и не мислят за бъдещето.  Разбира се, има много такива, но подобни обобщения са толкова верни, като да кажеш: всички жени са кифли, всички мъже са селяндури, всички българи са прости и т.н.

От моето обкръжение (познати и колеги, не приятели) около 1-2% си изпукват заплатата за парцалки и папкане. Предполагам след появата на децата им е дошъл малко акъл.
Уиш, много хубаво го каза -  "Много по-лесно се върви нагоре, ако имаш основа, на която да стъпиш. Идеалният вариант е човек да е получил старт от родителите си и да го надгради"

В моето обкръжение всички имаме спестявания с които можем да изкараме поне година,подсигурили сме си децата с апартаменти и то не по 50 квадрата и други екстри.И не сме шефчета,а мъжът ми работи за заплата и на всичко отгоре не сме в прословутата София,а сме в провинцията.И нямаме кредити и борчове.

Всъщност, аз считам, че в България даже повече родителите се стараят да дадат добър старт на децата си, отколкото другаде. Да заделят сумата Х в България "струва" много повече, отколкото в Германия, Франция или друга страна от ЕС (с малки изключения). В България родителите помнят 90-те, някои от тях помнят и годините, в които не е имало нищо по магазините, освен 50 продукта, еднакви за всички (условно казано) и знаят какво е  да живееш с малко и в лишения. Именно поради това желаят нещо по-добро за децата си и отделят от залъка си, буквално. Дали да заделяш пари за децата с цената на толкова много лишения, е оправдано, е вече отделна тема. Но точно пък в България да се опуква всичко...

Знам го само и единствено за студенти, които на 20+, първите семестри, получават 200-300лв от родителите си на месец. Да, те ги "опукват", ако може така да се каже, защото с тях се изхранват (повече обикалят барчетата, де, но това е животът на 22, все пак). Като попораснат и заработят, си хващат гаджета и купуват жилища... Та ако за тези 2-3 години "опукване" като студент ако говорим, то тогава българите не се отличаваме по нищо от всички други 20-25 годишни.

Разбира се, че повечето родители се опитват да подпомогнат децата. И далеч не е само заради спомените от 90-те години и времето преди тях, а стандартно желание да подсигуриш детето си. В това отношение българските деца се радват на много по-голяма подкрепа и до по-голяма възсраст, защото е заложено като модел още от нашите баби и дядовци.
В случая реагирах на няколко неща: 1. изказване в стил "децата ровят по кофите", с което категорично не съм съгласна, 2. "малка кризичка", с какъвто икономически аспект светът не се е сблъсквал от ВСВ насам и 3. залагаш на сигурното и ходиш на работа, вместо да си полезен, каквото и да означава това.

Движиш се сред неподходящи хора. Явно ти допада да си в компанията им. Даваш ли им пример как ти пестиш и не теглиш заеми или то ако не се похвалиш с 2 апартамента на изплащане няма да искат да говорят с теб?

Всъщност в чужбина, Дания конкретно, гледат да изплюскат всичко приживе щото ако го завещаеш или го наследят данъците са безумни. Гледат да инвестират в акции и тях да подаряват на децата си. Ама там пак няма сигурност.


всъщност не може да се генерализира. Аз също познавам българи егоисти, които гледат своя си г...з и не мислят за децата си както и такива с цигански манталитет дето живеят ден за ден. Но познавам и спестовници. Аз също съм българка и предимно мисля за децата си да ги подпомогна, защото съм им майка и аз ако не го направя то кой? Мен никой не ме е подпомогнал и знам как съм се мъчила и се мъча до ден днешен сама да се оправям, защото нямам читави родители.
Но има такъв момент, че за масата българи е по-важно да се покажат че имат, та дори и да е на кредит, отколкото наистина да имат, но да си живеят сравнително скромни. Но аз това не бих го нарекла масов манталитет, а чиста натурална простотия, която за съжаление явно е доста разпространена по нашите земи.



завиждам ти за обкръжението. Явно е въпрос на късмет

Всъщност недалновидността съществува навсякъде. А в Дания, където си спокоен, че утре да изпаднеш държавата няма да те остави, липсата на далновидност е доста разпространена. Оказва се, че и тук много хора, които иначе смятат, че имат сносен стандарт на живот, защото със заплатата си позволят квото им е кеф и си ходят по почивки. Но като ги удари кризата и си загубят работата се оказва, че те нямат фонд Черни дни, и ако държавата не ги подпомогне, те буквално не могат да си платят наема за следващия месец. Аз не бих могла да живея в такава несигурност и колко и пари да печеля, винаги ще оделям една част за Черни дни.
За мен, не можеш ли да си позволиш да оцелееш поне половин година напред, ако изведнъж си загубиш работата, си в графа Беден.
Съответно ако имаш възможност с наличното, без да работиш,  да се издържаш поне 5 години напред те слагам в графа Богат.
Междинната група са средностатистически нормални хора

Много съм учудена от този спор. По мои наблюдения на Запад щом станат на 18 и ги изритват да се оправят, освен ако не учат. У нас обаче всеки мисли да остави на детиту апартамент и още неща.
Иначе нещата се степенуват - детето първо трябва да бъде осигурено с максимално добро образование + допълнителни умения - все скъпи неща. След това вече, ако е дал Господ, може и имоти, акции и кеш да му се остави, но внимателно, защото един ранно разглезен с имане "келеш" може да си загуби хъса да се бори. Затова според мен след като му се плати образованието, младежът трябва да бъде оставен да се бори (на лов се ходи с гладни хрътки, нали?) и евентуално да наследи нещо ако остане. Защо ако остане ли? Ами защото и родителят е човек, нали? И на него му се полагат да се поглези на старини след като си го е заслужил - a man must break his back to earn his day of leisure

И как да се бори,ако не се подпомогне?Кредити ли да взема или да мизерства в името на борбата?Ако не му се дадат пари не може да започне нищо свое,ако ще да има и гениални идеи.Ако работи на заплата за да събере пари трябва да мизерства.

Ми нали си има образование, как да се бори? Като нас, да използва наученото. То и едва изкласил младеж да почва нещо свое не е най-умното нещо, де. Нали за да успее трябва първо да научи бизнеса, а това става на заплата, за чужд риск. Освен това аз лично предпочитам работа на добра заплата пред дребен собствени бизнес. От моя гледна точка е много по-добре.

Ей пък като хукнаха всички акции да оставят. Къде са тия хора с акциите - да не се окаже, че са от БФБ, т.е. ще се занулят преди да ги е получил наследникът. Стига сте спрягали акциите като нещо практично и реално - поне за България е несериозно.