- Публикувана: 9 апр. 2020, 09:07 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2020, 15:16 ч.
За работата - кое ви е по-важно - да се чувствате полезни или просто да печелите добре
Обичам да работя под пара, да е динамично и напрегнато. Носи ми удовлетворение. В моята работа има нужда от един Шерлок, да открива пропуски и грешки и почти винаги това съм аз. Трябва ли да се търси нещо, да се заровиш с часове в бумаги, търсят мен, защото знаят, че обичам. Сгреших професията. Трябваше да съм следовател. От парите съм доволна, но винаги може повече. На моменти обаче работата ми е скука, като последните 3 седмици.
Въпросът ми е:
Изпитвате ли потребност в работата си, да допринасяте по някакъв начин за обществото, да помагате на хората, да виждате благодарност и щастие в очите им, да знаете, че някъде по света сте спасили човек от гладна смърт или от тежка болест..... или ви стига, че работите за шефче, получавате си редовно солидна заплата и от тук натам не ви интересува по нивата нагоре какви схеми и далавери са - на вас ви е важно вие да сте си свършили работата според уговорката, да си плащате данъците и да си получавате заплатата редовно. Или се занимавате с частен бизнес, който също не допринася за обществото, а само вие се облагодетелствате от дейността си (има много такива професии в областта на търговията, брокерски и т.н.)
Май като цяло, като се тегли чертата излиза, че най-полезните професии носят най-ниски доходи.
Кое ви е важно - да сте полезни или да печелите добре?
Изпитвате ли потребност в работата си, да допринасяте по някакъв начин за обществото, да помагате на хората, да виждате благодарност и щастие в очите им, да знаете, че някъде по света сте спасили човек от гладна смърт или от тежка болест..... или ви стига, че работите за шефче, получавате си редовно солидна заплата и от тук натам не ви интересува по нивата нагоре какви схеми и далавери са - на вас ви е важно вие да сте си свършили работата според уговорката, да си плащате данъците и да си получавате заплатата редовно. Или се занимавате с частен бизнес, който също не допринася за обществото, а само вие се облагодетелствате от дейността си (има много такива професии в областта на търговията, брокерски и т.н.)
Май като цяло, като се тегли чертата излиза, че най-полезните професии носят най-ниски доходи.
Кое ви е важно - да сте полезни или да печелите добре?
Добрите са тия с ниските заплати, които не са си дали труда да получат добро образование и им остава да гледат радостта в очите на някого - не си представям точно каква е тази нискоквалифицирана работа, която носи толкова радост. Кои чистачки виждат каква радост, в чии очи? Всички да сме лекари-доброволци в Африка и да работим без пари? Тогава от какво ще се издържаме?
Ако работиш в търговията от друга страна, тогава ти си лошият сив вълк, който продава стоки на хората, дрехи, обувки, телевизори, и не е спасил никое африканче в никоя джунгла.
Да не говорим за ИТ сектора, те са направо акули, защото изобщо почти не виждат реални хора, камо ли очи.
Евентуално очните лекари са от тия с очите, но според мен те също не са от добрите, понеже в очите на болните от очни болести виждат страх...
Аз съм от сферата на услугите, и тези услуги директно увеличават брутния родукт на БГ, т.к. се заплащат от чужденци на български изпълнители на услуги. Може чужденците много да се радват, но признателност и сълзи на благодарност не съм видяла, защото общувам с имейли основно.
Някак си поуката е: бъдете неуки, и другите много ще ви се радват. Може лекари, но трябва да работите безплатно, не може да сте хирург и да правите сърдечни трансплантации, защото това е добре платен и висококквалифициран труд.
Изключително интересна тема, в анкетата обаче няма да гласувам. Моите виждания са по-различни.
Когато бях на 15 – 16 си изкарвах допълнителни пари като промоутър и ми беше интересно и забавно. След като завърших средното си образование, веднага продължих с висше. Исках да уча това, което ми носи удоволствие и професията ми да ми влезе в отполза и да си работя с желание и хъс. За мен това е и тайната за успех – да работиш това, което ти носи удоволствие, да не чакаш само събота и неделя, да не гледаш на работата си като възможност за оцеляване.
През това време трябваше да работя, за да мога да си помагам за семестър и като цяло. Започнах в един от моловете към едно заведение за българска кухня. 2013-та година, бяха ми обещали 900 лева заплата.. за осигуровки, ест минималните, ама за момиче току що завършило, звучеше добре.
Като идваха хора, трябваше да им слагам порциони и тн. Това няма да го забравя скоро, защото ми даде много добър урок.
Младо, наивно момиче, идеалната мишена за по-старшите, за да си избият комплексите върху него. Та дойде една от колежките, беше касиерка и ми вика „Моето момиче знаеш ли какво ги правя такива като тебе“. Аз и отвърнах, че бих искала да знам какво ги прави такива като мен.. и тогава каза, че ще ме докара до рев и прочие. Съответно на мен ми кипна. Казах и, че аз мога да я фрасна, да я напсувам или нещо друго, но на пук на нея ще стоя и ще и се усмихвам. Съответно я изкарах извън равновесие..
Та.. издържах близо месец и се махнах. Реших, че аз няма да работя нещо, което е заради парите. И все още това си ми е принцип. Именно това ме стимулира да уча, да се боря, да работя усърдно върху себе си, за да задобрея в това, с което се занимавам.
После.. се записах в бюрото по труда, оттам ходех по интервюта и ме харесаха в една айти фирма, по онова време бяхме 30-тина човека. Там изкарах около 5 години. Научих доста ценни уроци – успях да се развия малко или много професионално, успях да изградя приятелства, успях да си завърша образованието. Разбрах и в бъдеще за какъв човек никога повече не бих работила. Управителят на фирмата с времето се промени, превъртя – започна да се държи ужасно с целия екип, заплашваше ги при напускане, че никъде няма да си намерят работа и прочие. Съответно в момента от 30 човека фирма, за него работят 4-рима. Защо търпях толкова време? – Може би от неувереност в знанията, в уменията ми. Исках и да се задържа повече във фирмата, за да може когато кандидатствам за друга работа да имам натрупан опит, да имам едно добро CV.
Някои останахме и търпяхме, само защото бяхме изградили добри взамоотношения и искахме да си работим в колектив. Бяхме страхотен екип, с шеф, който само крещеше, че не можем да си изкараме заплатите и ни тормозеше –не го пожелавам на никого. Там също на повечето осигуровките ни не бяха върху реалните заплати, което е тъжно, но за съжаление е доста честа срещана практика. Заплатата ми не беше спрямо резултатите, които показвах и парите, които носих на фирмата, дори и благодарности нямаше.
Не съжалявам, защото пак казвам, имах възможност да си завърша спокойно образованието, дори успях и магистърска степен да взема. Нямах проблем и с работата от вкъщи, което ме устройваше. Всяко нещо в живота, явно е опит, носи стойност и определено те променя. Сега, след като се откъснах от това, едва ли повече бих се върнала. Хубавото е, че с този екип от време на време - когато успеем да се координираме, си правим срещи и се забавляваме. Изкарваме си страхотно заедно, наистина успяхме да създадем трайни връзки едни с други.
С професията си към която се ориентирах, съм помагала и на доста приятели без да им взимам пари. Не знам дали това е грешно, така съм го почувствала, така съм постъпила. През годините съм била доброволец към различни кампании – пращала съм редовно ДМС-и. Помагала съм с каквото мога на хора в затруднено положение, както и на бездомни животни. Обожавам животните, дори обикалям квартала и храня бездомничета, защото усещам, че така е редно и защото ми е приятно да се грижа за тях.
За мен е важно и да печеля такива пари, че да не мисля от заплата до заплата, важно е и да помагам, да има баланс между двете. Искам да ми остава нещо в края на месеца и дето се вика - да имам и някой друг лев за черни дни, или пък да мога да си позволя по-качествени дрехи, обувки, някоя и друга екскурзия. И да мога да си позволя още някое обучение, за да ставам по-добра. Инвестицията в самите нас, това за мен е доста важно.
В момента осигуровките са ми върху реалната заплата, което смятам, че също допринася. Не работя в сивия сектор и се чувствам добре. Работата не ме плаши, колкото и да дойде, стига да имам сили я поемам. Спрях да гледам на събота и на неделя като на почивни дни, а като на дни, през които мога да науча още нещо, да се развивам, да отметна задачи. Обичам си професията, работата, носи ми наслада, особено като видя резултати от труда си. За да постигна това, ми е коствало 6 години учене, безсънни нощи, огромно старание, много напрежение и нерви. Не съжалявам за нищо. Имам още много да уча, много да се развивам.
Мислила съм си и да продължа да се занимавам със собствен бизнес, но не и сега, не се чувствам готова. Това е доста голяма отговорност и инвестиция, която към момента няма как да поема. Имам още да уча.
Когато бях на 15 – 16 си изкарвах допълнителни пари като промоутър и ми беше интересно и забавно. След като завърших средното си образование, веднага продължих с висше. Исках да уча това, което ми носи удоволствие и професията ми да ми влезе в отполза и да си работя с желание и хъс. За мен това е и тайната за успех – да работиш това, което ти носи удоволствие, да не чакаш само събота и неделя, да не гледаш на работата си като възможност за оцеляване.
През това време трябваше да работя, за да мога да си помагам за семестър и като цяло. Започнах в един от моловете към едно заведение за българска кухня. 2013-та година, бяха ми обещали 900 лева заплата.. за осигуровки, ест минималните, ама за момиче току що завършило, звучеше добре.
Като идваха хора, трябваше да им слагам порциони и тн. Това няма да го забравя скоро, защото ми даде много добър урок.
Младо, наивно момиче, идеалната мишена за по-старшите, за да си избият комплексите върху него. Та дойде една от колежките, беше касиерка и ми вика „Моето момиче знаеш ли какво ги правя такива като тебе“. Аз и отвърнах, че бих искала да знам какво ги прави такива като мен.. и тогава каза, че ще ме докара до рев и прочие. Съответно на мен ми кипна. Казах и, че аз мога да я фрасна, да я напсувам или нещо друго, но на пук на нея ще стоя и ще и се усмихвам. Съответно я изкарах извън равновесие..
Та.. издържах близо месец и се махнах. Реших, че аз няма да работя нещо, което е заради парите. И все още това си ми е принцип. Именно това ме стимулира да уча, да се боря, да работя усърдно върху себе си, за да задобрея в това, с което се занимавам.
После.. се записах в бюрото по труда, оттам ходех по интервюта и ме харесаха в една айти фирма, по онова време бяхме 30-тина човека. Там изкарах около 5 години. Научих доста ценни уроци – успях да се развия малко или много професионално, успях да изградя приятелства, успях да си завърша образованието. Разбрах и в бъдеще за какъв човек никога повече не бих работила. Управителят на фирмата с времето се промени, превъртя – започна да се държи ужасно с целия екип, заплашваше ги при напускане, че никъде няма да си намерят работа и прочие. Съответно в момента от 30 човека фирма, за него работят 4-рима. Защо търпях толкова време? – Може би от неувереност в знанията, в уменията ми. Исках и да се задържа повече във фирмата, за да може когато кандидатствам за друга работа да имам натрупан опит, да имам едно добро CV.
Някои останахме и търпяхме, само защото бяхме изградили добри взамоотношения и искахме да си работим в колектив. Бяхме страхотен екип, с шеф, който само крещеше, че не можем да си изкараме заплатите и ни тормозеше –не го пожелавам на никого. Там също на повечето осигуровките ни не бяха върху реалните заплати, което е тъжно, но за съжаление е доста честа срещана практика. Заплатата ми не беше спрямо резултатите, които показвах и парите, които носих на фирмата, дори и благодарности нямаше.
Не съжалявам, защото пак казвам, имах възможност да си завърша спокойно образованието, дори успях и магистърска степен да взема. Нямах проблем и с работата от вкъщи, което ме устройваше. Всяко нещо в живота, явно е опит, носи стойност и определено те променя. Сега, след като се откъснах от това, едва ли повече бих се върнала. Хубавото е, че с този екип от време на време - когато успеем да се координираме, си правим срещи и се забавляваме. Изкарваме си страхотно заедно, наистина успяхме да създадем трайни връзки едни с други.
С професията си към която се ориентирах, съм помагала и на доста приятели без да им взимам пари. Не знам дали това е грешно, така съм го почувствала, така съм постъпила. През годините съм била доброволец към различни кампании – пращала съм редовно ДМС-и. Помагала съм с каквото мога на хора в затруднено положение, както и на бездомни животни. Обожавам животните, дори обикалям квартала и храня бездомничета, защото усещам, че така е редно и защото ми е приятно да се грижа за тях.
За мен е важно и да печеля такива пари, че да не мисля от заплата до заплата, важно е и да помагам, да има баланс между двете. Искам да ми остава нещо в края на месеца и дето се вика - да имам и някой друг лев за черни дни, или пък да мога да си позволя по-качествени дрехи, обувки, някоя и друга екскурзия. И да мога да си позволя още някое обучение, за да ставам по-добра. Инвестицията в самите нас, това за мен е доста важно.
В момента осигуровките са ми върху реалната заплата, което смятам, че също допринася. Не работя в сивия сектор и се чувствам добре. Работата не ме плаши, колкото и да дойде, стига да имам сили я поемам. Спрях да гледам на събота и на неделя като на почивни дни, а като на дни, през които мога да науча още нещо, да се развивам, да отметна задачи. Обичам си професията, работата, носи ми наслада, особено като видя резултати от труда си. За да постигна това, ми е коствало 6 години учене, безсънни нощи, огромно старание, много напрежение и нерви. Не съжалявам за нищо. Имам още много да уча, много да се развивам.
Мислила съм си и да продължа да се занимавам със собствен бизнес, но не и сега, не се чувствам готова. Това е доста голяма отговорност и инвестиция, която към момента няма как да поема. Имам още да уча.
Към работата се отнасям прагматично, както и към повечето неща в живота. Работя, за да се издържам, така че в това отношение съм като Мечо Пух - колкото повече, толкова повече. Откакто имам дете, предпочитам да има известен баланс работа - свободно време, за да ме виждат и в триизмерен образ, освен на снимка.
Предвид специалността ми, полезността е условно понятие - не спасявам планетата и живота на хората, не рискувам, влизайки в горящи сгради и не се опълчвам с голи гърди срещу престъпността.
Предвид специалността ми, полезността е условно понятие - не спасявам планетата и живота на хората, не рискувам, влизайки в горящи сгради и не се опълчвам с голи гърди срещу престъпността.
Въпросът ми е:
Изпитвате ли потребност в работата си, да допринасяте по някакъв начин за обществото, да помагате на хората, да виждате благодарност и щастие в очите им, да знаете, че някъде по света сте спасили човек от гладна смърт или от тежка болест..... или ви стига, че работите за шефче, получавате си редовно солидна заплата и от тук натам не ви интересува по нивата нагоре какви схеми и далавери са - на вас ви е важно вие да сте си свършили работата според уговорката, да си плащате данъците и да си получавате заплатата редовно. Или се занимавате с частен бизнес, който също не допринася за обществото, а само вие се облагодетелствате от дейността си (има много такива професии в областта на търговията, брокерски и т.н.)
Май като цяло, като се тегли чертата излиза, че най-полезните професии носят най-ниски доходи.
Кое ви е важно - да сте полезни или да печелите добре?
Изпитвате ли потребност в работата си, да допринасяте по някакъв начин за обществото, да помагате на хората, да виждате благодарност и щастие в очите им, да знаете, че някъде по света сте спасили човек от гладна смърт или от тежка болест..... или ви стига, че работите за шефче, получавате си редовно солидна заплата и от тук натам не ви интересува по нивата нагоре какви схеми и далавери са - на вас ви е важно вие да сте си свършили работата според уговорката, да си плащате данъците и да си получавате заплатата редовно. Или се занимавате с частен бизнес, който също не допринася за обществото, а само вие се облагодетелствате от дейността си (има много такива професии в областта на търговията, брокерски и т.н.)
Май като цяло, като се тегли чертата излиза, че най-полезните професии носят най-ниски доходи.
Кое ви е важно - да сте полезни или да печелите добре?
Аз съм на мнение, че по принцип никой не би могъл да отрече, че не е ок с факта да си получава редовно солидна заплата и да печели добре. Защото животът ни го изисква, за да имаш семейство, да отгледаш деца, да помагаш на родителите си, да посрещаш всякакви трудности независимо от рода им, всеки ще се чувства по-добре, ако има зад гърба си добра финансова стабилност и да може да отговори добре на тези препятствия, без да се стресира. Но. Въпросът за потребността да си полезен в работата си според мен е морална ценност и желание да се развиваш непрестанно, да учиш нови неща - общо взето да не се застояваш на едно място, а постоянно да надграждаш. По този начин би могъл да допринасяш и за обществото и да помагаш.
Дали ще се чувстваш полезен в работата зависи от много неща, включително от работодателя и клиентите.
Ако една медицинска сестра получава благодарност с думи, в очите на пациентите си или с малък подарък при изписване, защо да не се чувства полезна?
Хигиенистката, ако получава похвали за комфорта, който осигурява на работодателите си, защо да не се чувства полезна?
Санитарите помагат на хора в тежко състояние и също като медицинската сестра получават благодарност.
На въпроса, моят отговор го няма, а той е - на мен да ми носи удовлетворение. Обичам и да помагам на другите, да, приятно ми е да се чувствам полезна, но не мога да излъжа, че чисто егоистично личното удовлетворение ми е най-важното. Ако не ми е приятно това, което правя, никакви пари и полезност не биха ми били достатъчни.
Ако една медицинска сестра получава благодарност с думи, в очите на пациентите си или с малък подарък при изписване, защо да не се чувства полезна?
Хигиенистката, ако получава похвали за комфорта, който осигурява на работодателите си, защо да не се чувства полезна?
Санитарите помагат на хора в тежко състояние и също като медицинската сестра получават благодарност.
На въпроса, моят отговор го няма, а той е - на мен да ми носи удовлетворение. Обичам и да помагам на другите, да, приятно ми е да се чувствам полезна, но не мога да излъжа, че чисто егоистично личното удовлетворение ми е най-важното. Ако не ми е приятно това, което правя, никакви пари и полезност не биха ми били достатъчни.
Аз работя в туризма. Полезна съм на стотици хиляди хора да си изкарат една хубава почивка. Дали ми носи удоволствие? Ми не особено, дори не се замислям за това. Заплатата е ставаща, обаче има много други фактори, които ме дразнят. Правя опити да сменя сферата. За повече пари, надявам се по-адекватни колеги, пък дали ще съм полезна... Най-вероятно - да. Между другото не се сещам за безполезна професия? В смисъл в контекста на полезност, даже и кифлата-влогърка от Ютуб е полезна на някои жени да придобия самочувствие, да се гримират, да се обличат. Е, не може да се сравнява с лекар и учител, разбира се. Но ми хареса това мнение, че щом не е незаконно и опасно за обществото, все е полезно.
Аргументацията към въпроса е много, много провокативна.
Ясно е, че професия се избира по много критерии - дали те бива, дали те кефи и т.н. Но те не са включени, защото в случая ме интересуват тия двата варианта, които на мен лично са ми дилема в момента.
Имам шанс да работя нещо, което хем ме кефи и ме пали, хем ми дава адреналин, хем съм достатъчно добра в него за да ми носи сравнително добри пари. Освен това най-важното условие - не изисква да ставам рано и мога да го работя от компа от всякъде и когато си поискам. Грешките не са фатални и ничии живот не зависи от тях. Просто е много удобно. Но пък се чувствам безполезна и като че ли правя нещо грешно. Е - дава данъци в хазната, но аз не съм много фен специално хазната да пълня - не мисля, че харчи парите ми правилно.
Другата ми опция също много ме кефи, но самата работа не е от вкъщи, с работно време е, иска рано ставане, изключително отговорна и стресираща, защото човешки животи зависят от нея и нямаш право на грешка. А аз като направя грешка много се псувам и много ме яд и все съм на ръба да се откажа и да избягам. Не издържам на такова напрежение. Но пък знаеш, че допринасяш не само с данъците от сравнително мизерната си заплата, но и здравето на конкретни хора е в ръцете ти. Грешка може да ме депресира жестоко, а добре свършена работа - носи удовлетворение.
Та... все още имам шанса да избера, въпреки че съм по-склонна да избера по-лесното и по-безполезното.
Не се втурвайте да ми давате съвети - не искам.
Искам само да знам какво мислите по темата.
Имам шанс да работя нещо, което хем ме кефи и ме пали, хем ми дава адреналин, хем съм достатъчно добра в него за да ми носи сравнително добри пари. Освен това най-важното условие - не изисква да ставам рано и мога да го работя от компа от всякъде и когато си поискам. Грешките не са фатални и ничии живот не зависи от тях. Просто е много удобно. Но пък се чувствам безполезна и като че ли правя нещо грешно. Е - дава данъци в хазната, но аз не съм много фен специално хазната да пълня - не мисля, че харчи парите ми правилно.
Другата ми опция също много ме кефи, но самата работа не е от вкъщи, с работно време е, иска рано ставане, изключително отговорна и стресираща, защото човешки животи зависят от нея и нямаш право на грешка. А аз като направя грешка много се псувам и много ме яд и все съм на ръба да се откажа и да избягам. Не издържам на такова напрежение. Но пък знаеш, че допринасяш не само с данъците от сравнително мизерната си заплата, но и здравето на конкретни хора е в ръцете ти. Грешка може да ме депресира жестоко, а добре свършена работа - носи удовлетворение.
Та... все още имам шанса да избера, въпреки че съм по-склонна да избера по-лесното и по-безполезното.
Не се втурвайте да ми давате съвети - не искам.
Искам само да знам какво мислите по темата.
Скрег защо смяташ работата,която ще ти донесе удоволствие и добри доходи за безполезна?
Щом някой ще ти плаща за тази работа,значи ти си полезна за него по някакъв начин.
Щом някой ще ти плаща за тази работа,значи ти си полезна за него по някакъв начин.
Безполезна за обществото. Може някой да ти плаща защото ти на него му носиш много пари. Полезен си за шефа си - да - всеки е полезен за шефа си иначе нямаше да го държат на работа. Но какъв е крайният резултат от работата ти е по важно - дали земята и хората имат полза от това или полза имаш само ти и шефче, но дейността ви иначе вреди на други. А не е задължително изобщо някой да ти плаща. Stocks trading - бачкаш за себе си и никой не ти плаща - печелиш от препродаване.
Даже и да печелиш от препродаване ,пак си полезен за някого.
За клиентите си например.
Ако държиш да бъдеш полезна за обществото по друг начин ,може да станеш доброволец през свободното си време.
Да помагаш на деца,на възрастни хора ,на животни....
А през останалото време да си работиш безполезната работа,която обаче ти носи добри доходи.
За клиентите си например.
Ако държиш да бъдеш полезна за обществото по друг начин ,може да станеш доброволец през свободното си време.
Да помагаш на деца,на възрастни хора ,на животни....
А през останалото време да си работиш безполезната работа,която обаче ти носи добри доходи.
