Керем Бюрсин в Почукай на вратата ми.Преди,сега и в бъдеще /Тема 65/

"1001 нощ" и аз много го харесвах, бях почнала да го гледам зарсди Тсрду Флордун, но ме грабна историята, игратана всички. Скедях го с интерес. Дори по изключение го гледах и катп го излъпваха в България. Беше наистина хубав филм. "Истанбулска приказка" обожавах (но основно първи сезон и някъде началото на втори, после нешо омотаха историята и загубих интерес, въпреки че пак догледах заради Асланту). Мине се не мине и си го пускам пак да гледам. Някой бешемспоменал Езел ( помня как се застопорих на екрана като гледах първата серия. Кенан така и не ми стана любимец, но за ролята му в Езел му давам 100 точки. ( Все се каня да гледам Влад сега, да видя румънците как са го пресъздали, но като знам  че само ще сравнявам...
Повечето споменати от момичетата сериали не съм ги гледала, в последните годими бях спряла да ги следя защото в един момент се бях пренаситила и отделно мк бяха едни и същи вече. Затова и Керем е минал покрай полезрението ми, аз точно съм спряла да гледам к той почнал да играе. На това се вика - да се разминем...

Хайде и аз, провокирана от последния коментар на Марги в последната тема и още няколко момичета, да се разпиша по темата, защото явно с доста от момичетата сме наборки. На мен първият ми турски сериал евър беше Перла. Мисля, че бях някъде на 14-15, когато го пуснаха в България. Бях залепнала за екрана и не пропусках серия. Много харесах Къванч, Инджи и Мехмет ми бяха любимци. След това си дадох почивка. Аз съм така - когато харесам даден сериал, историята в него, когато главната двойка ми влезе под кожата, после ми трябва време, за да се настроя за нова история, нови ГГ и така. След Перла поглеждах с едно око какво турско върви, но нещо нито Езел, нито Фатмагюл по онова време ме грабнаха. Камо ли Листопад. Толкова съм се смяла с Али Ръза и “лошо ми е”. После бях студентка първи курс в Испания и няма да повярвате, но колежките ми испанки ме зарибиха по Нарекох те Ферия / Огледален свят. Бяха луднали по Чаатай и двойката Фемир. Загледох го някъде от средата, след което ме е срам да кажа колко пъти съм го гледала. 😅 Оттам започнах да следя кариерата на Чаатай. Приливи и отливи / Кварталът на богатите много ми хареса. Вътрешен човек го загледах пак заради Чаатай и добре че - така открих Арасчо. 😏 По Кара севда пак ме запалиха мои колежки, този път италианки, много харесах Неслихан, открих я с този сериал, но така и не успях да го догледам. С мишката беше. Просто драмата ми дойде в повече. После, как загледах Сега и завинаги, не помня. Но Нур и Ийт ми влязоха под кожата. И там някъде се приключи с драматичните турски сериали и суичнах към ромкомите. Първи в списъка ми беше Любов под наем. Няколко пъти съм го гледала. Е, пробвах и няколко от новите драми заради любимите ми актьори, но ги зарязвам още на 3-4 серия или гледам с мишката. Примери: Чукур, Ирония на съдбата, Истанбулска невеста. Като цяло никога не съм била голям фен на турското. Гледала съм доста избирателно. Но си имам няколко дизита, които са ми на сърце. Това лято покрай пандемията превъртях Нетфликса и трябваше да си намеря да гледам нещо. Така, уж на шега, реших да загледам някой от летните ромкоми. Първо изгледах най-успешния за 2019 г. - Навсякъде ти. После си мислех да изгледам РП, но нещо не ме грабна на първо четене и погледнах новите. Пуснах Любов на покрива заради Фуркан, но хуморът не беше моят и актьорският състав нещо не ме грабна. Мистър грешен го харесах и го гледах с интерес, беше ме яд, че го спряха.