За работата - кое ви е по-важно - да се чувствате полезни или просто да печелите добре

Със благодарност сметки не се плащат,в магазина без пари също нищо не дават,лекарите без пари също не лекуват.Ако си милионер може да работиш и за удоволствие.Кои са тези полезни професии,които носят най-нисък доход?

Харесвам си професията,защото ми носи удоволствие и удовлетворение.
Преди да се роди детето работата ми беше свързана с пътуване .
Сега работя от вкъщи ,но пак се чувствам полезна.
Доходите ми и в двата случая са добри.

Да спасяваш хора от тежка болест?
Трябва да си лекар-това е призвание.

Всъщност всеки човек,който работи по някакъв начин е полезен за обществото.
Дали печели добре?Зависи от човека и професията.
За някой 1000 лв или 1000 евро са добра заплата.
На други  7000евро месечна заплата не им харесва.

Медицински сестри, селскостопански работници, хигиенисти....
Това за България конкретно. В други държави трудът на горните може и да е по-високо оценен.


абсолютно не е така. Спекулантите на фондовата борса и всякакви други такива за какво допринасят според теб? А тия дето бачкат за мафията уж нормална дейност, но от нея се облагодетелстват престъпници. Пълно е не само с безполезни за обществото професии, ами и с такива, които директно го ощетяват. Но иначе са си наели изпълнителни работници, които нито знаят за кой в крайна сметка работят, нито се интересуват - важното им е, че те си вземат парата и самите те не правят нищо незаконно, нищо че иначе работят за печалбари, действащи на ръба на закона или направо отвъд него.
Дори не може да се говори за полезни и безполезни професии, защото има купчина злоупотребяващи лекари. А  фармацефтичната промишелност, която вместо да лекува хора, често ги разболява още повече и не и пука - вачното е, че те си печелят.

Аз съм егоист - за мен е важно, когато работя, да се чувствам добре, да ми е спокойно, да работя това, което мога най-добре и удовлетвореността ми идва, когато това се случва, а за да се случи, поради естеството на професията ми - ползата е и за обществото.
И парите са важни, но не чак толкова, ако ще ми бъде нарушено спокойствието. Отказвала съм много допълнителна работа, от която бих изкарала допълнителни пари, но пък с цената на напрежение и липса на свобода.

Щом работиш законно си полезен. Няма работа, от която да няма нужда, но не всяка пряко и директно помага. Не всички могат да са лекари и пожарникари. От друга страна ако си на добре платена работа и си плащаш честно всички данъци и осигуровки така крепиш бюджета, социалната и осигурителната системи, а това си е немалък принос. Пък ако чувстваш, че е малко, можеш да даваш пари и за благотворителност - дали редовно, дали кампанийно.

Каква е ползата от тия, дето изкупиха камара маски и дезинфектанти на ниски цени и после ги продават на десеторни? Каква е ползата от играчите на борсата, които печелят от промяна на курса на ценните книжа?
Каква е ползата от пчеличките, които с ръцете си построиха хотели за крупни бизнесмени, които намазаха милиони, но пък съсипаха крайбрежието ни?
Сама се сещай за още.....

Аз имах предвид нормалните работещи хора,не престъпниците.

Престъпници има навсякъде по света.

Даже и хотелиерите също са полезни -например за туристите,които идват всяка година.
Презастрояването-да прекалиха.
Но все още има километри диви плажове по северното ни Черноморие.

Без търговия и печалба и без борси няма да има търговия и икономиката ще замре. Ако не бяха полезни отдавна да са ги затворили. Вярно, има и извращения понякога, ама то и медицинска сестра преби бебе с шише, нали?

Скрег,не съм съгласна,че фармацевтичната промишленост не е полезна,не лекува хората и ги разболява.

Представяш ли си каква щеше да е ситуацията ,ако нямаше лекарства?
Щяхме да умираме от най-обикновени заболявания,както е било преди век.

За играчите на борсата-о,могат да бъдат полезни.
Например могат да ти дадат съвет, къде да инвестираш....какви акции да купиш..

Затова и питам не за самата професия като такава, а за усещането че ти самият си полезен


Разбира се, че са полезни за някои неща. Но покрай сухото гори и мокрото


В тази криза никой нищо не знае Само спекулантите печелят. Има голяма разлика между инвеститор и спекулант

Човек може да се чувства полезен ,защото допринася за семейния бюджет например.Дори и да не си харесва работата.


За престъпниците не говоря.
Защото незаконната дейност е престъпление и се наказва.
Всяко стадо си има мърша.

Да де - полезен за себе си и семейството си, но за никой друг

И аз това отговорих - усещането, че с високите си осигуровки издържаш 0,5 пенсионера, докато хората с малките издържат 0,1 пенсионера, също е удовлетворяващо. Или това, че плащаш лечението в държавните болници на хората с малки осигуровки, докато ти не се възползваш изобщо от държавното здравеопазване. Пак е полза. Да не говорим, ако помогнеш на някого в беда с дарение. Всичко това е възможно с висок доход.

Е как за никой друг?
Полезен си за работодателите си. Или за клиентите си,ако работиш за себе си.

Обичам да работя под пара, да е динамично и напрегнато. Носи ми удовлетворение. В моята работа има нужда от един Шерлок, да открива пропуски и грешки и почти винаги това съм аз. Трябва ли да се търси нещо, да се заровиш с часове в бумаги, търсят мен, защото знаят, че обичам. Сгреших професията. Трябваше да съм следовател. От парите съм доволна, но винаги може повече. На моменти обаче работата ми е скука, като последните 3 седмици.

Оптималното - чувствайки се полезна, да печеля добре.
... може и обратното - печелейки добре, да се чувствам полезна.

Аргументацията към въпроса е много, много провокативна.
Добрите са тия с ниските заплати, които не са си дали труда да получат добро образование и им остава да гледат радостта в очите на някого - не си представям точно каква е тази нискоквалифицирана работа, която носи толкова радост. Кои чистачки виждат каква радост, в чии очи? Всички да сме лекари-доброволци в Африка и да работим без пари? Тогава от какво ще се издържаме?

Ако работиш в търговията от друга страна, тогава ти си лошият сив вълк, който продава стоки на хората, дрехи, обувки, телевизори, и не е спасил никое африканче в никоя джунгла.
Да не говорим за ИТ сектора, те са направо акули, защото изобщо почти не виждат реални хора, камо ли очи.
Евентуално очните лекари са от тия с очите, но според мен те също не са от добрите, понеже в очите на болните от очни болести виждат страх...
Аз съм от сферата на услугите, и тези услуги директно увеличават брутния родукт на БГ, т.к. се заплащат от чужденци на български изпълнители на услуги. Може чужденците много да се радват, но признателност и сълзи на благодарност не съм видяла, защото общувам с имейли основно.

Някак си поуката е: бъдете неуки, и другите много ще ви се радват. Може лекари, но трябва да работите безплатно, не може да сте хирург и да правите сърдечни трансплантации, защото това е добре платен и висококквалифициран труд.

Изключително интересна тема, в анкетата обаче няма да гласувам. Моите виждания са по-различни.

Когато бях на 15 – 16 си изкарвах допълнителни пари като промоутър и ми беше интересно и забавно. След като завърших средното си образование, веднага продължих с висше. Исках да уча това, което ми носи удоволствие и професията ми да ми влезе в отполза и да си работя с желание и хъс. За мен това е и тайната за успех – да работиш това, което ти носи удоволствие, да не чакаш само събота и неделя, да не гледаш на работата си като възможност за оцеляване.

През това време трябваше да работя, за да мога да си помагам за семестър и като цяло. Започнах в един от моловете към едно заведение за българска кухня. 2013-та година, бяха ми обещали 900 лева заплата.. за осигуровки, ест минималните, ама за момиче току що завършило, звучеше добре.
Като идваха хора, трябваше да им слагам порциони и тн. Това няма да го забравя скоро, защото ми даде много добър урок.
Младо, наивно момиче, идеалната мишена за по-старшите, за да си избият комплексите върху него. Та дойде една от колежките, беше касиерка и ми вика „Моето момиче знаеш ли какво ги правя такива като тебе“. Аз и отвърнах, че бих искала да знам какво ги прави такива като мен.. и тогава каза, че ще ме докара до рев и прочие. Съответно на мен ми кипна. Казах и, че аз мога да я фрасна, да я напсувам или нещо друго, но на пук на нея ще стоя и ще и се усмихвам. Съответно я изкарах извън равновесие..

Та.. издържах близо месец и се махнах. Реших, че аз няма да работя нещо, което е заради парите. И все още това си ми е принцип. Именно това ме стимулира да уча, да се боря, да работя усърдно върху себе си, за да задобрея в това, с което се занимавам.
После.. се записах в бюрото по труда, оттам ходех по интервюта и ме харесаха в една айти фирма, по онова време бяхме 30-тина човека. Там изкарах около 5 години. Научих доста ценни уроци – успях да се развия малко или много професионално, успях да изградя приятелства, успях да си завърша образованието. Разбрах и в бъдеще за какъв човек никога повече не бих работила. Управителят на фирмата с времето се промени, превъртя – започна да се държи ужасно с целия екип, заплашваше ги при напускане, че никъде няма да си намерят работа и прочие. Съответно в момента от 30 човека фирма, за него работят 4-рима. Защо търпях толкова време? – Може би от неувереност в знанията, в уменията ми. Исках и да се задържа повече във фирмата, за да може когато кандидатствам за друга работа да имам натрупан опит, да имам едно добро CV.

Някои останахме и търпяхме, само защото бяхме изградили добри взамоотношения и искахме да си работим в колектив. Бяхме страхотен екип, с шеф, който само крещеше, че не можем да си изкараме заплатите и ни тормозеше –не го пожелавам на никого. Там също на повечето осигуровките ни не бяха върху реалните заплати, което е тъжно, но за съжаление е доста честа срещана практика. Заплатата ми не беше спрямо резултатите, които показвах и парите, които носих на фирмата, дори и благодарности нямаше.
Не съжалявам, защото пак казвам, имах възможност да си завърша спокойно образованието, дори успях и магистърска степен да взема. Нямах проблем и с работата от вкъщи, което ме устройваше. Всяко нещо в живота, явно е опит, носи стойност и определено те променя. Сега, след като се откъснах от това, едва ли повече бих се върнала. Хубавото е, че с този екип от време на време - когато успеем да се координираме, си правим срещи и се забавляваме. Изкарваме си страхотно заедно, наистина успяхме да създадем трайни връзки едни с други.

С професията си към която се ориентирах, съм помагала и на доста приятели без да им взимам пари. Не знам дали това е грешно, така съм го почувствала, така съм постъпила. През годините съм била доброволец към различни кампании – пращала съм редовно ДМС-и. Помагала съм с каквото мога на хора в затруднено положение, както и на бездомни животни. Обожавам животните, дори обикалям квартала и храня бездомничета, защото усещам, че така е редно и защото ми е приятно да се грижа за тях.

За мен е важно и да печеля такива пари, че да не мисля от заплата до заплата, важно е и да помагам, да има баланс между двете. Искам да ми остава нещо в края на месеца и дето се вика - да имам и някой друг лев за черни дни, или пък да мога да си позволя по-качествени дрехи, обувки, някоя и друга екскурзия. И да мога да си позволя още някое обучение, за да ставам по-добра. Инвестицията в самите нас, това за мен е доста важно.

В момента осигуровките са ми върху реалната заплата, което смятам, че също допринася. Не работя в сивия сектор и се чувствам добре. Работата не ме плаши, колкото и да дойде, стига да имам сили я поемам. Спрях да гледам на събота и на неделя като на почивни дни, а като на дни, през които мога да науча още нещо, да се развивам, да отметна задачи. Обичам си професията, работата, носи ми наслада, особено като видя резултати от труда си. За да постигна това, ми е коствало 6 години учене, безсънни нощи, огромно старание, много напрежение и нерви. Не съжалявам за нищо. Имам още много да уча, много да се развивам.

Мислила съм си и да продължа да се занимавам със собствен бизнес, но не и сега, не се чувствам готова. Това е доста голяма отговорност и инвестиция, която към момента няма как да поема. Имам още да уча.

Към работата се отнасям прагматично, както и към повечето неща в живота. Работя, за да се издържам, така че в това отношение съм като Мечо Пух - колкото повече, толкова повече. Откакто имам дете, предпочитам да има известен баланс работа - свободно време, за да ме виждат и в триизмерен образ, освен на снимка.
Предвид специалността ми, полезността е условно понятие - не спасявам планетата и живота на хората, не рискувам, влизайки в горящи сгради и не се опълчвам с голи гърди срещу престъпността.

Аз съм на мнение, че по принцип никой не би могъл да отрече, че не е ок с факта да си получава редовно солидна заплата и да печели добре. Защото животът ни го изисква, за да имаш семейство, да отгледаш деца, да помагаш на родителите си, да посрещаш всякакви трудности независимо от рода им, всеки ще се чувства по-добре, ако има зад гърба си добра финансова стабилност и да може да отговори добре на тези препятствия, без да се стресира. Но. Въпросът за потребността да си полезен в работата си според мен е морална ценност и желание да се развиваш непрестанно, да учиш нови неща - общо взето да не се застояваш на едно място, а постоянно да надграждаш. По този начин би могъл да допринасяш и за обществото и да помагаш.

Дали ще се чувстваш полезен в работата зависи от много неща, включително от работодателя и клиентите.
Ако една медицинска сестра получава благодарност с думи, в очите на пациентите си или с малък подарък при изписване, защо да не се чувства полезна?
Хигиенистката, ако получава похвали за комфорта, който осигурява на работодателите си, защо да не се чувства полезна?
Санитарите помагат на хора в тежко състояние и също като медицинската сестра получават благодарност.

На въпроса, моят отговор го няма, а той е - на мен да ми носи удовлетворение. Обичам и да помагам на другите, да, приятно ми е да се чувствам полезна, но не мога да излъжа, че чисто егоистично личното удовлетворение ми е най-важното. Ако не ми е приятно това, което правя, никакви пари и полезност не биха ми били достатъчни.

Аз работя в туризма. Полезна съм на стотици хиляди хора да си изкарат една хубава почивка. Дали ми носи удоволствие? Ми не особено, дори не се замислям за това. Заплатата е ставаща, обаче има много други фактори, които ме дразнят. Правя опити да сменя сферата. За повече пари, надявам се по-адекватни колеги, пък дали ще съм полезна... Най-вероятно - да. Между другото не се сещам за безполезна професия? В смисъл в контекста на полезност, даже и кифлата-влогърка от Ютуб е полезна на някои жени да придобия самочувствие, да се гримират, да се обличат. Е, не може да се сравнява с лекар и учител, разбира се. Но ми хареса това мнение, че щом не е незаконно и опасно за обществото, все е полезно.

Погрешна, бих казала. И няма как да е иначе, след като поставената дилема е съвършено фалшива.

Работя за шефче, получавам си заплатата, обаче в свободното си време работя напълно безплатно за приятели и приятели на приятели. Тоест покривам всички избрани от теб критерии.

Ясно е, че професия се избира по много критерии - дали те бива, дали те кефи и т.н. Но те не са включени, защото в случая ме интересуват тия двата варианта, които на мен лично са ми дилема в момента.
Имам шанс да работя нещо, което хем ме кефи и ме пали, хем ми дава адреналин, хем съм достатъчно добра в него за да ми носи сравнително добри пари. Освен това най-важното условие - не изисква да ставам рано и мога да го работя от компа от всякъде и когато си поискам. Грешките не са фатални и ничии живот не зависи от тях. Просто е много удобно. Но пък се чувствам безполезна и като че ли правя нещо грешно. Е - дава данъци в хазната, но аз не съм много фен специално хазната да пълня - не мисля, че харчи парите ми правилно.
Другата ми опция също много ме кефи, но самата работа не е от вкъщи, с работно време е, иска рано ставане, изключително отговорна и стресираща, защото човешки животи зависят от нея и нямаш право на грешка. А аз като направя грешка много се псувам и много ме яд и все съм на ръба да се откажа и да избягам. Не издържам на такова напрежение. Но пък знаеш, че допринасяш не само с данъците от сравнително мизерната си заплата, но и здравето на конкретни хора е в ръцете ти. Грешка може да ме депресира жестоко, а добре свършена работа - носи удовлетворение.
Та... все още имам шанса да избера, въпреки че съм по-склонна да избера по-лесното и по-безполезното.
Не се втурвайте да ми давате съвети - не искам.
Искам само да знам какво мислите по темата.

Скрег защо смяташ работата,която ще ти донесе удоволствие и добри доходи за безполезна?
Щом някой ще ти плаща за тази работа,значи ти си полезна за него по някакъв начин.

Безполезна за обществото. Може някой да ти плаща защото ти на него му носиш много пари. Полезен си за шефа си - да - всеки е полезен за шефа си иначе нямаше да го държат на работа. Но какъв е крайният резултат от работата ти е по важно - дали земята и хората имат полза от това или полза имаш само ти и шефче, но дейността ви иначе вреди на други. А не е задължително изобщо някой да ти плаща. Stocks trading - бачкаш за себе си и никой не ти плаща - печелиш от  препродаване.

Даже и да печелиш от препродаване ,пак си полезен за някого.
За клиентите си например.

Ако държиш да бъдеш полезна за обществото по друг начин ,може да станеш доброволец през свободното си време.
Да помагаш на деца,на възрастни хора ,на животни....
А през останалото време да си работиш безполезната работа,която обаче ти носи добри доходи.

Важно ми е да се справям добре с възложената работа и да получавам добра заплата. Не бих си губила времето с нещо, което може много да ми допада, но да е нископлатено. Също и с някаква работа без "работа", за малко пари.
С бизнес не се занимавам.

Исках да отбележа първите два отговора в анкетата, но няма опция за повече от един верен отговор. А за мен верни са и двата отговора. На първо място ходя на работа, защото е нужно да печеля пари, за да оцелеем. Истината е, че ако имах възможност да не работя, щях да я предпочета, защото истински полезна и щастлива се чувствам у дома, създавайки уют за любимите си същества.
Но щом се налага да ходя на работа, то за мен е важно и да си върша работата качествено, да чувствам, че с работата си допринасям за развитието на компанията, в която работя и също, че съм предложила качествена услуга на клиентите в офиса. Смятам, че го правя.
Истината е, че заплатата ми не е голяма, но засега ми стига, за да посрещна основните ни потребности. Имам опция за извънреден труд с допълнително заплащане, но рядко се възползвам, защото ми е по-важно да изкарвам пълноценно време с детето си.

Пропусната е важна точка - да се чувствате добре. Кой колко е полезен е едно, да му е комфортно и да смята, че може да изкара 10г там е друго. Може да си много полезен, ако копаеш канали в наводнена почва, но едва ли искаш да го правиш дори и при добра заплата.

С първата и втората ми работа след завършването исках да съм полезна, та дори и за малко пари. Но тогава живеех сама.
Сега предпочитам да печеля добре и да съм полезна за семейството ми. Е, имам някаква изисквания де. Примерно не бих работила пак на нощни смени, не бих работила по 15 часа.
Може би след години пак ще дойде момент, в който вече няма заплатата да ми е на първо място.

С повече финанси винаги можеш да си полезен извън работата.

Най-добре е да имаш нещо свое. Но съм на мнение, че много малко бизнеси в България вървят. А и сега с това положение много хора вече ще фалират. Едно от сигурните неща си остава да имаш имоти и да ги даваш под наем. Това никоя криза не може да го събори. Така хем не работиш, хем не се занимаваш с бизнес и персонал, хем разполагаш с пари.

То по тая логика е още по-добре да имаш 5 милиона в Швейцария. Така хем разполагаш с пари, хем не се занимаваш с наематели и проблеми.

А най-добре би било да можехме като Румпелщилцхен да превръщаме сламата в злато. 

Еее да, разбираема е вашата логика. Шефчето да си ме тъпче и цял живот блъскай. Хората в чужбина мислят за децата си и правят спестявания или нещо тяхно! А в България: Да пиеме, да се си гмуцкаме сланинка и да си живееме животчето, пък детето и внука да се оправят...Ей ся ще ви види д- то зор в кризата...

Къде видя логиката, която ни приписваш?

И как разбра дали ние сме/не сме помислили за децата си/за нас си и не сме се подсигурили с имоти?

Дали един собственик на малко магазинче или квалифициран служител в голяма компания ще е по-потърпевш от кризата? И как разбра, че който е "наемник",  не спестява и не мисли за децата си, а "гмуцка сланинка"?

В България много малко хора могат да се издържат от рентиерство. Повечето са като мен и DeVa - хем работещи момичета, хем рентиери. А в трудни времена, като сегашното, много важно е да спазваме правилото "Никога не слагай всички яйца в една кошница".

А манталитетът да оставиш нещо на децата си е много по-силен тук, отколкото на Запад.

От постовете ви се вижда логиката. Явно ви се иска, ама сте като 90% от старото поколение - стой си на сигурното.(така разбирам отговора на това което аз съм написала, ако не е така сори не съм ви разбрала.)
А за децата и внуците си никой в БГ не мисли. Поне аз това гледам сега по телевизията. Всичката заплата се изпива и изяжда и не се заделя нищо. Тука е така и винаги е било така. Да не говоря, че всички от обкръжението ми са на червено и се чудят сега при толкова малка кризичка(от 2 месеца не се работи, нямам впредвид пандемията)как да свържат двата края.
Та от там си правя зключенията. Може пък вие да не сте така. Ама щом се припознавате леко в моите изказвания и се дразните, може пък да съм права а може пък да не съм  хмммм

Изгубих нишката как от полезността в работата се стигна до сланината. Естествено е, че е по-добре да си богат и здрав, отколкото беден и болен, какво общо има това с това дали трудът ти е полезен за обществото....
Добавям: Изхождайки от "малката кризичка за 2 месеца", ясно как се стигна до сланината.

Ами в БГ не са полезни, ходи се на работа не за да се погрижиш за поколението си и да имаш нормален живот, И ДА СИ ПОЛЕЗЕН ами за да си купиш комплексарската кола и да си изпукаш парите на момента е тва е логиката тука. (мое мнение, достатъчно съм обикаляла държавите за да сравня)

А ти на базата на какво правиш такива общонационални изводи за България и за това кой как се грижи за поколението си?
Какво за теб е полезността и приложението ѝ при отглеждането на поколението? Да нахраниш негърчетата в Африка, да си мисионер в Латинска Америка, да се бориш срещу холерата в Йемен?

На база всички хора, които познавам и никой не мисли за утре и за черни дни. Изказах си мнението и да не спамим и спорим. Точка. Аз така виждам нещата за работещите в България и хората в България и не мисля да споря в тема  която не е за това. Ако имате различно мнение просто си го напишете и обосновете, и се радвайте на живота

Аз намирам този манталитет, ако е в умерена доза, за по-скоро полезен. Нямам предвид всичко да се поднесе на тепсия на милите дечица, а по-скоро приемствеността и надграждането. Много по-лесно се върви нагоре, ако имаш основа, на която да стъпиш. Идеалният вариант е човек да е получил старт от родителите си и да го надгради, след което децата му да надграждат и т.н.

NIa, наистина е по-добре да не спорим. Поне аз нямам навик да си губя времето в спорове с хора, които хем не умеят да четат с разбиране, хем са склонни към празнодумство и волни съчинения и обобщения. Със здраве.

Спорът е не само излишен, а и невъзможен в случая. Спори се, когато има аргументация.

Уиш, напълно съм съгласна с теб.
А относно спора - само ще кажа на Nia Mi да си смени обкръжението в България. Например в моето такова са изключение тези, които изпукват всичко и не мислят за бъдещето.  Разбира се, има много такива, но подобни обобщения са толкова верни, като да кажеш: всички жени са кифли, всички мъже са селяндури, всички българи са прости и т.н.

От моето обкръжение (познати и колеги, не приятели) около 1-2% си изпукват заплатата за парцалки и папкане. Предполагам след появата на децата им е дошъл малко акъл.
Уиш, много хубаво го каза -  "Много по-лесно се върви нагоре, ако имаш основа, на която да стъпиш. Идеалният вариант е човек да е получил старт от родителите си и да го надгради"

В моето обкръжение всички имаме спестявания с които можем да изкараме поне година,подсигурили сме си децата с апартаменти и то не по 50 квадрата и други екстри.И не сме шефчета,а мъжът ми работи за заплата и на всичко отгоре не сме в прословутата София,а сме в провинцията.И нямаме кредити и борчове.

Всъщност, аз считам, че в България даже повече родителите се стараят да дадат добър старт на децата си, отколкото другаде. Да заделят сумата Х в България "струва" много повече, отколкото в Германия, Франция или друга страна от ЕС (с малки изключения). В България родителите помнят 90-те, някои от тях помнят и годините, в които не е имало нищо по магазините, освен 50 продукта, еднакви за всички (условно казано) и знаят какво е  да живееш с малко и в лишения. Именно поради това желаят нещо по-добро за децата си и отделят от залъка си, буквално. Дали да заделяш пари за децата с цената на толкова много лишения, е оправдано, е вече отделна тема. Но точно пък в България да се опуква всичко...

Знам го само и единствено за студенти, които на 20+, първите семестри, получават 200-300лв от родителите си на месец. Да, те ги "опукват", ако може така да се каже, защото с тях се изхранват (повече обикалят барчетата, де, но това е животът на 22, все пак). Като попораснат и заработят, си хващат гаджета и купуват жилища... Та ако за тези 2-3 години "опукване" като студент ако говорим, то тогава българите не се отличаваме по нищо от всички други 20-25 годишни.

Разбира се, че повечето родители се опитват да подпомогнат децата. И далеч не е само заради спомените от 90-те години и времето преди тях, а стандартно желание да подсигуриш детето си. В това отношение българските деца се радват на много по-голяма подкрепа и до по-голяма възсраст, защото е заложено като модел още от нашите баби и дядовци.
В случая реагирах на няколко неща: 1. изказване в стил "децата ровят по кофите", с което категорично не съм съгласна, 2. "малка кризичка", с какъвто икономически аспект светът не се е сблъсквал от ВСВ насам и 3. залагаш на сигурното и ходиш на работа, вместо да си полезен, каквото и да означава това.

Движиш се сред неподходящи хора. Явно ти допада да си в компанията им. Даваш ли им пример как ти пестиш и не теглиш заеми или то ако не се похвалиш с 2 апартамента на изплащане няма да искат да говорят с теб?

Всъщност в чужбина, Дания конкретно, гледат да изплюскат всичко приживе щото ако го завещаеш или го наследят данъците са безумни. Гледат да инвестират в акции и тях да подаряват на децата си. Ама там пак няма сигурност.


всъщност не може да се генерализира. Аз също познавам българи егоисти, които гледат своя си г...з и не мислят за децата си както и такива с цигански манталитет дето живеят ден за ден. Но познавам и спестовници. Аз също съм българка и предимно мисля за децата си да ги подпомогна, защото съм им майка и аз ако не го направя то кой? Мен никой не ме е подпомогнал и знам как съм се мъчила и се мъча до ден днешен сама да се оправям, защото нямам читави родители.
Но има такъв момент, че за масата българи е по-важно да се покажат че имат, та дори и да е на кредит, отколкото наистина да имат, но да си живеят сравнително скромни. Но аз това не бих го нарекла масов манталитет, а чиста натурална простотия, която за съжаление явно е доста разпространена по нашите земи.



завиждам ти за обкръжението. Явно е въпрос на късмет

Всъщност недалновидността съществува навсякъде. А в Дания, където си спокоен, че утре да изпаднеш държавата няма да те остави, липсата на далновидност е доста разпространена. Оказва се, че и тук много хора, които иначе смятат, че имат сносен стандарт на живот, защото със заплатата си позволят квото им е кеф и си ходят по почивки. Но като ги удари кризата и си загубят работата се оказва, че те нямат фонд Черни дни, и ако държавата не ги подпомогне, те буквално не могат да си платят наема за следващия месец. Аз не бих могла да живея в такава несигурност и колко и пари да печеля, винаги ще оделям една част за Черни дни.
За мен, не можеш ли да си позволиш да оцелееш поне половин година напред, ако изведнъж си загубиш работата, си в графа Беден.
Съответно ако имаш възможност с наличното, без да работиш,  да се издържаш поне 5 години напред те слагам в графа Богат.
Междинната група са средностатистически нормални хора

Много съм учудена от този спор. По мои наблюдения на Запад щом станат на 18 и ги изритват да се оправят, освен ако не учат. У нас обаче всеки мисли да остави на детиту апартамент и още неща.
Иначе нещата се степенуват - детето първо трябва да бъде осигурено с максимално добро образование + допълнителни умения - все скъпи неща. След това вече, ако е дал Господ, може и имоти, акции и кеш да му се остави, но внимателно, защото един ранно разглезен с имане "келеш" може да си загуби хъса да се бори. Затова според мен след като му се плати образованието, младежът трябва да бъде оставен да се бори (на лов се ходи с гладни хрътки, нали?) и евентуално да наследи нещо ако остане. Защо ако остане ли? Ами защото и родителят е човек, нали? И на него му се полагат да се поглези на старини след като си го е заслужил - a man must break his back to earn his day of leisure

И как да се бори,ако не се подпомогне?Кредити ли да взема или да мизерства в името на борбата?Ако не му се дадат пари не може да започне нищо свое,ако ще да има и гениални идеи.Ако работи на заплата за да събере пари трябва да мизерства.

Ми нали си има образование, как да се бори? Като нас, да използва наученото. То и едва изкласил младеж да почва нещо свое не е най-умното нещо, де. Нали за да успее трябва първо да научи бизнеса, а това става на заплата, за чужд риск. Освен това аз лично предпочитам работа на добра заплата пред дребен собствени бизнес. От моя гледна точка е много по-добре.

Ей пък като хукнаха всички акции да оставят. Къде са тия хора с акциите - да не се окаже, че са от БФБ, т.е. ще се занулят преди да ги е получил наследникът. Стига сте спрягали акциите като нещо практично и реално - поне за България е несериозно.

Не разбирам как един родител може да даде добро образование на детето си.
Родителят нито може да ходи на училище вместо детето, нито да му взема изпитите. Ако детето няма желание да учи и милиони да налеят родителите - просто няма да получи образование. Познавам такива.
А ако детето си иска да учи, ако ще и родителите една пара да не му дадат, ще чисти кенефи нощем, но пак ще намери начин да се изучи. Много ме дразнят родители дето се бият в гърдите, че изучили децата си. Е сори - мен никой не ме е изучил - сама си се мъчех с ученето. А това че някой е дал там някаква мижава сумица колко да отбие номера и да е умра съвсем от глад за да може после да се бие в гърдите, че ме е изучил - айде у лево. Заслугите за образованието ми са си лично мои и никой не може да си ги приписва.
Тук въпреки че дават добра стипендия пак няма как да си покриеш с нея и квартира и други разходи. Всеки студент който не живее с родителите си ходи и на работа докато следва. Родителите не му дават нищо - да се оправя. И те се оправят - тия които поискат.
Аз лично ако децата ми учат ще им помагам финансово колкото да не им се налага да работят допълнително.
Но каквото и да става няма ги оставя да се мъчат, защото не искам да преживеят това, което аз съм преживяла.
Ако им дам добър финансов старт вариантите са 2 и са на късмет - ако имам късмет с деца ще развият капитала, ако нямам - ще го профукат. Какво ще направят с него не винаги може да се прецени предварително. Трябва да се направи smart - хем да им дадеш старт хем да не им дадеш възможност да провалят всичко. Как ще стане не знам - ще го мисля като му дойде времето.


На заплата е по-лесно. Но аз не обичам да сбъдвам чужди мечти. Искам да си сбъдвам моите.
Ето това е по твоята част - за работещите за други

https://www.facebook.com/watch/?v=3833879983315806


Напротив - преди месец можеше да се купят много евтини акции и след 2-3 години ще си на кон без да си си мръднал пръстта

Да де, с малки уточнения - едното "можеше", второто да уцелиш правилните акции. А тоя израз, че ще си на кон предполагам е от форума на Инвестор.бг - там масово пишат разни льольовци, които се правят на мега играчи разбиращи от всичко. Иначе си изплащат потребителския кредит и телефона.

Кой е казал, че акциите трябва да са български??? От България можеш да си купиш каквото искаш.

Да изучиш едно дете отива отвъд парите и започва с възпитаването на ценностна система, навици за учене, светоглед, оказване на помощ и подкрепа... Без това повечето деца не се справят добре, защото по принцип лошото е по-витално и надделява, а доброто иска грижи. Та не е толкова просто да изучиш децата си и не само пари са нужни. Но все пак И пари трябват, защото не винаги може да се учи и работи. Пък в гимназията и основното училище съвсем.

Никога не съм имала мечти да ставам милиардерка. Мечтите ми са били да се пенсионирам колкото може по-рано. Общо взето за сега са се сбъднали. А да се оттеглиш ако си на заплата е много по-лесно, отколкото ако си вложил всичките си средства и усилия в някакъв бизнес. Е, ако си Бил Гейтс е по-лесно, ама колко са такива?

Strekkelig, понеже ти повдигна въпроса с работата и полезността й, какъв е твоят отговор? То всъщност е ясно, че ти си за полезността и мизерния доход, вместо редовната работа, която носи пари. Но как това се връзва с желанието ти да помогнеш на децата си финансово - с коя полезна работа смяташ да го постигнеш, та хем да си спасявала планетата, хем и децата ти да са осигурени?
Ако правилно съм разбрала какво искаш.

Аз не съм видяла в днешно време някой да е казал, че е изучил децата си. Може би по времето на Любен Каравелов, когато са ги пращали изцяло на родителска издръжка на Запад. И смисълът не е, че родителят е вземал изпитите, а че е плащал цялата сметка. Сега са малко родителите, които могат да си го позволят, макар че познавам някои такива - и пак не са казали, че са изучили децата си.

Те всичките толкова паднаха, че и най-неправилните да си купил пак ще си на плюс. То па като че ли е голема философия да откриеш правилните - пускаш 5-10 години назад графиката как са вървели и то ще ти избоде очите правилни ли са или не. Сега беше моментът.
Като се казат вече трябва повече да се проучва и преценява - тогава е по-сложно. Преди месец и малоумник да беше купил сега щеше да си е удвоил капитала. Мен е яд че се кумих много и закъснях. Но все още има далавера


Ооо майка ми тръби навсякъде, че ни е изучила. Предполагам не е единствената. Но може и да е - тя си е куку.
За моите деца как ще ги подпомогна. Ами първо - погрижила съм се да имат сравнително обезпечен баща - аз съм от сметкаджийките, които на мизерник деца няма да родят.
После - аз самата винаги съм имала някакви доходи и никога не съм харчила много пари. От много години съм направила сметка на децата си, и всеки месец чинно си слагах определена сумичка и сметката с годините доста набъбна. Е не са милиони, но имам какво да им дам един ден. А сега почнах да ги обръщам в акции, щото от седене в банка файда нема и се надявам този ход да се окаже полезен.  
Мечтите ми никога не са били свързани с печелене на пари, а с работа, която да облагодетелства обществото и която по тоя начин ми носи удовлетворени. Но все нещо се случва и ми се провалят плановете. Не съм се отказала да търся такава въпреки че вече почвам да се отчайвам. Имам  супер бизнес идея за така дейност, но ми трябват много пари за да я реализирам, а не мога да си намеря спонсор. Мъжът ми може и да го насиля да ме спонсорира ( в смисъл да изтегли заем, който после да връщам), но сме го обсъждали и той не вярва, че с такъв бизнес ще успея да си върна капиталовложението. Аз също не съм сигурна - по-скоро си ми е лична мечта. Но моят мъж не е Люси (певеца) дето с желание сбъдна желанието на жена си да и направи ресторант и оня ден реваха по ТВ, че тъкмо го отворили и на др ден затворили държавата и как се били набутали горкичките. Аз не искам да набутвам никой, еле пък човек, който смята идеята ми за тъпа и няма искрено желание да я спонсорира. Но ако имах парите хич нямаше да се двоумя - хвърлям ги и квото стане.

И да,родителите изучават децата си.Не само по времето на Любен Каравелов са били на родителска издръжка,а и сега родителите плащат семестри,купуват учебници и пособия,плащат квартири,ако не си от съответния град,хранят,джобни, дрехи и др.Или само аз нещо не съм в час.

Откога не бях писала "+ 1000"!

Значи гледаш в минало време, гледаш и сегашния курс и те е яд как си изтървала печалбата. А ако беше купила щеше ли да ги продадеш днес или ще изчакаш още 6 месеца да се вдигнат и тогава? А ако паднат пак? На 18 години ли си или толкова ти е акъла - щом досега не си разбрала, че в минало време всеки може да прави правилни сметки.
Сериозно летиш в облаците и сякаш имаш доста изкривени представи за пари, кое е много и малко и т.н. Набъбнала й сметката, мъжа й не е кой да е ама трябва да тегли заем за да финансира... Е ти не можеш ли да си изтеглиш заем? Или предпочиташ мъжът ти да дължи парите, а ти да се пробваш да ги изплащаш. Ако стане - ти си велика инвеститорка и гениална бизнес дама. Ако не стане - богатият ти мъж ще има да изплаща.

Бе не е чак да умирам от яд ама то си е за яд. Колебаех се прекалено дълго между няколко бизнес идеи. Но като не получих подкрепа за ни една от тях от мъжа ми се наложи да пробвам междувременно с акции, без да съм се отказала напълно и от другите. За акциите получих голяма подкрепа най-вече от свекъра, който от много години с това се занимава
Ако бях купила тогава? Ми аз купих, дори и със закъснение. И какво правя - ми чудя се кво да правя )) Аз съм парашутист в тази област и още не знам къде се намирам. Следя курсовете, трейдвам експериментално - опипвам почвата и се ориентирам се в обстановката.



 Мъжът  ми няма право фирмата му да дава заем на жена му. А за да дръпне милион за лично ползване след данъка то преди данъка във фирмата трябва да има 2.5 милиона, от които като махне 60% - щото толкова е данъка - да остане чисто 1 милион. Колко бизнесмени познаваш, които имат свободни  едни 2.5 милиона?  Да не излезе накрая, че ти имаш изкривени представи за парите?
Kоя банка според теб ще даде  заем в такъв размер на безработна прекъснала студентка ? Ако искам да правя бизнес единствената ми опция е мъжът ми да изтегли заема - тва е положението. Но имам големи спирчаки, когато стане дума за каквито и да било заеми. Вие там в България си мислите, че тук сме се заринали в пари. Груба грешка - дори датските бизнесмени не могат да се мерят с българките мутри.

Това, че не дават заем на всеки е ясно. Но ти сигурна ли си, че идеята ти е съвършена и гарантирано ще докара няколко милиона? Колко голям е рискът тоя милион да си остане един хубав дълг, а идеята да се окаже наивна? Лесно е да експериментираш с чужди пари. Ако мъжът ти беше казал, че е готов да поеме риска - ти щеше ли да кажеш давай да действаме и какво правиш като удариш на камък? Развод примерно и оправяй се.

Само глупак може да е сигурен за каквото и да било в бъдеще време. Разбира се, че не съм сигурна. Просто мисля, че е добра идея принципно. Но за да се върнат парите трябва и клиентите да и повярват. А това няма как да го гарантирам, защото е нещо ново за Дания, а тук са ограничени. А фактът че съм и чужденка ще попречи допълнително да ми повярват. Но мисля, че ако повярват може да помогне на много хора за решат различни здравословни проблеми. Включително и за болни от корона.
Иначе мъжът ми каза, че ако много искам ще вземе заема. Но виждам, че ще е насила и с неудоволствие и предпочитам да не го тормозя. Ще си търся други начини

Ако си имала 1-2 начинания на стойност от 100-200 хиляди нагоре, които са се получили добре как да е. Но от раз да захванеш нещо, което иска милион евро е наивно-оптимистично. Освен ако не е нещо утъпкано като дейност, примерно да откриеш аптека - повече или по-малко все ще донесе някакви пари. Потърси рисков инвеститор - такъв, който не иска финансови гаранции и иска дял от бизнеса в замяна.

И милион лева ще свършат работa сигурно, но пак си е крупна сума. Само апаратурата струва половин милион лева, а трябва и специално помещение щото е оргомна - дори не може да влезе през обикновена врата.
Свекърът има капитала готов, ама не искам да се занимавам с него - и без това малко ни требе да се хванем за гушите. Но не пречи да подхвърля идеята да чуя мнението му разбира се.

Аз не бих поверил милион на човек, за когото думата "огромна" е съпоставима с обикновена врата.